МОТИВИ към присъда №1, постановена на 09.01.2020г. по
НОХД №1027/2019г. на Районен съд Търговище
Подсъдимият С.Х.С. *** е предаден на съд за това, че
на 05.10.2019г., в с.Стража, общ.Търговище, при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Huawei“ модел “Y5”, на
стойност 255 лева, СИМ карта на стойност 31,28 лева, стъклен протектор за екран
на мобилен телефон на стойност 6.94 лева и силиконов калъф за заден панел на
мобилен телефон на стойност 6.94 лева, всичко на обща стойност 300,16 лева, от
владението и собственост на Е.М.А., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1
във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
В съдебно заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказание от две години „лишаване от свобода“ при „строг“
режим на изтърпяване.
Подсъдимият се признава за виновен, признава фактите
по обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление за
извършеното. Неговият защитник пледира за минимално наказание при условията на
чл.66, ал.1 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Х.С., ЕГН ********** *** е осъждан
многократно за престъпления срещу собствеността и личността, като е търпял
ефективни наказания „лишаване от свобода”.
На 11.01.2016г., подсъдимият С.Х.С. ***, тъй като
изтърпял наложеното му с Присъда №22/09.04.2013г. по НОХД № 207/2013г. на
РС-Търговище, наказание от 3 години „лишаване от свобода“. След като бил
освободен, С. ***.
Пострадалата Е.М.А. ***. През лятото на 2019г., г-жа А.
решила да направи ремонт в къщата си. За целта същата се уговорила с подс.С. за извършване на част от строителните дейности в
имота ѝ срещу сумата от 25 лева.
На 05.10.2019г., около 10.00 часа, подсъдимият отишъл
в дома на г-жа А. и започнал работа според предварителната им уговорка. Около
12.00 часа, св.А. му приготвила храна за обяд. След като подсъдимият обядвал ѝ
поискал сумата от пет лева. Тя му дала исканата сума, при което С. отишъл до
магазин за хранителни стоки в селото и закупил бутилка бира. След това се
върнал в къщата и продължил със строителните дейности.
Около 17.00 часа, С. приключил с работата, като по
това време вече бил изпил почти цялото количество бира в бутилката. Г-жа А. го
поканила да седне с нея на маса, която се намирала под навес в двора на имота ѝ.
Подсъдимият седнал и тя го почерпила с чаша ракия. На масата били поставени два
мобилни телефона собственост на домакинята. След като си изпил ракията, подс.С. поискал от св.А. да се обади на сина ѝ И.,
който бил в РТурция. Тъй като подсъдимият и сина ѝ
били съученици, тя се съгласила и се обадила на сина си чрез използване на
мобилното приложение „Вайбър“. Подс.С.
и г-жа А. разговаряли с И.по телефона до около 18.00 часа.
Подсъдимият решил да открадне единия от мобилните
телефони собственост на св.А. намиращи се върху масата в двора на имота. Около
18.00 часа, малко преди да си тръгне, подс.С. в
изпълнение на намисленото взел от масата в двора мобилен телефон марка “Huawei’, модел „Y5“ ведно
с намиращата се в него СИМ карта, стъклен протектор за екран и силиконов калъф
за заден панел, собственост на г-жа А. без тя да забележи. След това същият се
прибрал в дома си.
Пострадалата установила липсата на мобилния ѝ телефон
около 20-30 минути, след като подсъдимият напуснал дома ѝ. Същата
предположила, че именно подс.С. е взел телефона ѝ,
тъй като същия ден не е имало други посетители в дома ѝ. Тя веднага
отишла до дома на С. и поискала да ѝ върне мобилния телефон, като му
заявила, че в противен случай щяла да сигнализира в полицията. Подсъдимият отрекъл
да е взимал мобилния телефон, но след като г-жа А. си тръгнала, подсъдимия счупил
телефона, тъй - като се уплашил, че пострадалата ще сигнализира в полицията.
На 07.10.2019г., г-жа Е.А. сигнализирала за случилото
се. Същия ден, И.Г.и Н. Ж. - полицейски служители в РУ-Търговище, посетили дома
на подс.С.. Пред тях същият обяснил, че откраднал
вещите и предал с протокол за доброволно предаване частите, които останали от
мобилния телефон, след като го счупил.
По досъдебното производство била назначена
съдебно-оценъчна експертиза, видно от която стойността на отнетите вещи към
момента на извършване на деянието била в размер на общо 300,16 лева.
Стойността на отнетите вещи била възстановена преди
приключване на разследването за което са изготвени и приложени по делото
съответните разписки.
Горната фактическа обстановка се доказа категорично от
самопризнанието на подсъдимият по реда на чл.371 от НПК, показанията на
свидетелите Е.А., Н. Ж., И.Г., съдебно-оценъчна експертиза, протоколи за
доброволно предаване, справка за съдимост, и останалите приложени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства.
Предвид горната фактическа обстановка се налага
извода, че на 05.10.2019г. , в с.Стража, общ.Търговище, при условията на опасен
рецидив, с пряк умисъл, подсъдимият С.Х.С. отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка “Huawei’, модел „Y5“, на стойност 255 лева, СИМ карта на стойност 31,28
лева, стъклен протектор за екран на мобилен телефон на стойност 6.94 лева и
силиконов калъф за заден панел на мобилен телефон на стойност 6.94 лева, всичко
на обща стойност 300,16 лева, от владението и собственост на Е.М.А., ЕГН **********
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което от
обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т.1 във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Квалификацията по чл.29,
ал.1, б.“а от НК се обуславя от осъждането с присъда № 22/9.4.2013г. по НОХД №
207/2013г. по описа на РС Търговище, тъй-като към датата на извършване на
настоящото деяние не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.
За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от две до десет години. Предвид на това и след като призна
подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение, съдът определи наказание от
две години „лишаване от свобода“. За да
определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства –
самопризнанието и изказано съжаление за извършеното, връщане на част от
откраднатото и възстановяване равностойността на останалата част от отнетите
вещи, съдействието за разкриване на обективната истина, вида на откраднатите
вещи, стойността на отнетите вещи. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете предходните осъждания на подсъдимият, извън квалификацията. Размера на
наказанието бе определен при съществен превес на смекчаващите вината
обстоятелства. След задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК съдът наложи
наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“. С оглед на
съдебното минало на подсъдимият наказанието бе определено за ефективно изтърпяване
при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът намери че така определеното наказанието съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, като само по този начин ще бъдат постигнати
целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална.
Искането на защитата за приложението на чл.66, ал.1 от НК е неоснователно. В настоящото производство е недопустимо да се проведе и
производство по реда на чл.87 от НК за съдебна реабилитация на подсъдимият спрямо
предходните му осъждания. Единствената възможност за реабилитация би могла да
бъде тази по реда на чл.88а от НК. Видно от съдебното минало на подсъдимият същият
е осъждан с 12 влезли в сила присъди. Не е настъпила реабилитация по нито една
от тези присъди. Последната влязла в сила присъда спрямо подсъдимият е присъда №
22/9.4.2013г. по НОХД № 207/2013г. по описа на РС Търговище. Наложено е
наказание три години „лишаване от свобода“ при строг режим на изтърпяване, за
престъпление от общ характер – по чл.196, ал.1, т.2 от НК. Наказанието е
изтърпяно но 11.01.2016г. Настоящото деяние е извършено на 05.10.2019г., преди
да изтече посоченият в чл.88а, ал.2 от НК срок. При това положение към момента
на извършване на настоящото престъпление подсъдимият се явява осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, което води до
неприложимост на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанието „лишаване
от свобода“ съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил задържан.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да
заплати по сметка на РБюджет направените на
досъдебното производство разноски.
Веществените доказателства са собственост на
пострадалата, поради което съдът постанови връщането на същите на св.А..
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: