Р Е Ш Е Н И
Е
№
260021/5.2.2021г.. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІI-ри Въззивен граждански
състав
На 19 януари 2021
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
Н.И.
секретар Л.Райкова
като разгледа
докладваното от съдия Н.И.
възз. гр.дело №603 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7109/04.06.2020г.
/ уточнена с молба вх.№263028/22.10.2020г./ на "Агенция за събиране на
вземанията"ЕАД гр. София против Решение
№152/06.03.2020 г. по гр. д.
№2700/2019 г. на ЯРС, "
изцяло ... по отношение на главните установителни
искове", тъй като присъдените суми били "неправилно изчислени, което
е довело и до неправилно отхвърляне на дължимите възнаградителна лихва и лихва
за забава". В жалбата се
сочи, че се обжалва изцяло Решение № 152/06.03.2020 г. по гр. д. №2700/2019 г. на ЯРС по отношение на главните
установителни искове, тъй като присъдените суми били неправилно изчислени,
което е довело и до неправилно отхвърляне на дължимите възнаградителна лихва и
лихва за забава. По делото безспорно се доказало, че първата неплатена вноска
по процесния Договор е с падежна дата 01.11.2017 г., а последната
падежирала вноска, съдът посочил, че е с падежна дата 01.03.2020 г. или общо 29 вноски. Размерът на всяка
вноска по процесния Договор била 140,67 лв., но поради неправилни
изчисления, съдът приел, че изискуем е само размерът от главницата, равняващ се
на сумата от 4079,43 лв. /29x140,67=4
079,43/ и е отхвърлил исковете за възнаградителната лихва и
лихвата за забава. Сочи се, че в чл. 3,
ал. 2 от ОУ към Договора, както и в
погасителния план, изрично било договорено, че вноската по кредита включва
главницата и договорената лихва. Или по падежиралите 29 бр. месечни погасителни
вноски по процесии Договор се дължат следните суми по пера, както следва:
957,97 лв. главница и 3 121,46 лв. възнаградителна лихва, от която били
претендирани 801,22 лв. Сочи се, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към Договора,
при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
/триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено и
обезщетение за забава върху просрочените падежирали главници в общ размер на
339,93 лв., дължима за периода от 01.09.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Т.е. по процесния Договор, за
посоченият в Решението на ЯРС период от 01.11.2017 г. до 01.03.2020 г., съдът следвало да уважи, като установено,
че се дължат следните падежирали суми: 957,97 лв. падежиралата до 01.03.2020 г. главница; 801,22 лв. за предявената и
падежирала, пред подаване на Заявлението, възнаградителна лихва; и 339,93 лв.
лихва за забава, начислена върху просрочените падежирали главници до датата на
подаване на Заявлението в съда.
Наред с посоченото се твърди, че уведомлението за цесията и
за предсрочната изискуемост на задължението са били връчени и получени от
длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, поради което исковата
претенция по установителните искове е следвало да бъде уважена в пълния и
предявен размер.
Претендира се
отмяна на решението в атакуваната му част, и постановяване на ново решение, с
което да се признае за установено, че Н.И.Н., като Кредитополучател по Договор
за потребителски паричен кредит №2216473, одобрен на 30.03.2016 г. и подписан
на 31.03.2016 г., дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1278/19 г. на 2-ри гр. с-в на
PC - гр. Ямбол, а именно: 6636,58 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
01.09.2017 г. до 01.04.2026 г., по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди входирането на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 801,22 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; и 339,93 лв. / - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да се
присъдят разноски по ч.гр.д. № 1278/19 г. на ЯРС.
По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.
Въззивникът "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София, не изпраща представител в о.с.з.. В писмено
становище, поддържа своята жалба и претендира направените по делото разноски.
В с.з. адв. С. А. ***, назначена за особен представител по
чл.47 ал.6 ГПК на Н.И.Н., че оспорва жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
ЯРС е бил сезиран с иск от "Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-********* против Н.И.Н.,
с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на
ответника за сумите, както следва: 6636,58 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
01.09.2017 г. до 01.04.2026 г., по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди входирането на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 801,22
лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 01.09.2017 г. до
21.05.2018 г. /датата на прехвърляне
на задължението/; и 339,93 лв. / - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 01.09.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1278/19 г. по описа на ЯРС. Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК, поради което в едномесечния срок от уведомяването за това от съда,
заявителят е предявил иска по чл. 422 ГПК. Претенция за същите суми е била
заявена, при условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, и
като осъдителна.
С решението си ЯРС е уважил частично предявения иск, само
за сумата: 4079,43 лв., представляваща главница от неизплатени
вноски по договор за кредит за периода 01.11.2017 г. - 01.03.2020 г. вкл. и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, като установителния иск
в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за
главницата, както и по отношение на 801,22 лв. -договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
е бил отхвърлен. /С атакуваното решение, освен това, ЯРС е прекратил
производство по делото в частта на предявените осъдителни искове в разликата
над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по
отношение на 801,22 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.09.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. В прекратителната
част, решението е било обжалвано с ЧЖ по в.ч.гр.д. №493/2020г. на ЯОС, като е
било потвърдено от въззивния съд, и е влязло в зак. сила./.
Пред ЯРС е бил представен Договор за
потребителски паричен кредит №2216473/31.03.2016 г., по
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор е предоставило на Н.И.Н. , като кредитополучател, кредит в размер 6800
лв., с такса за разглеждане на кредит 238 лв., застрахователна премия 7,99 лв.;
общ размер кредита 7038 лв. и обща сума дължима от потребителя 16880,92 лв.
Посочен е начин на усвояване на кредита с превод по сметка на клиента и
погасяване от сметка на клиента. Договорът е сключен при фиксиран ГЛП 18,99 %,
ГПР 23,98 %. Броят на месечните вноски е 120 по 140,67 лв. за вноска, с падеж
на първа вноска- 01.05.2016 г. Съгл. чл.5 ал.2 от договора, кредитът се счита
усвоен от датата на отпускане на сумата. Към договора са представени Общите
условия и погасителния план, както и Общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция плюс“.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и
ищеца „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът
да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори
парични заеми сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в
приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. По отношение на
задължението на Н. е извършено прехвърляне с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2018 г., /приложение № 1 от същата
дата/, където под №270 е посочено задължението на Н. по договор № 2216473 в размер 6636,58 лв. главница и 806,97 лв.
остатък лихва. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно за ищеца по силата на което цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени
с договор от 20.12.2016 г. Правилно ЯРС е установил, че данни за такова
уведомяване по делото липсват: „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратил
до Н. две уведомителни писма заедно с уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита му – на 28.05.2018 г. и на 11.12.2018 г. Видно от приложената обратна
разписка същите не са били доставени.
По искане на ищеца,
пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението на същата на 31.03.2016 г. по договор за кредит №
2216473/31.03.2016 г. е била усвоена главница в размер на общо 7038 лв. по
следния начин: 3376,60 лв. - рефинансиране по кредит № 2083161 към
„УКФ"ЕАД; 1000 лв. - рефинансиране по кредит №********** към „Банка
ДСК"; 2423,40 лв. - преведени по сметка на Н.И.Н. в „Уникредит
Булбанк" АД; 238 лв. - такса за разглеждане на кредита по договора. Ответникът е заплатил суми по кредита в общ
размер на 2534,06 лв., с които са погасени изцяло вноски от № 1 до № 18,
както следва: главница- 401,42 лв., договорна лихва-1986,82 лв.,
застрахователна премия - 143,82 лв., лихва за просрочие- 2 лв. В заключението ВЛ-це е дало варианти за
дължимост на договорната лихва и лихвата за забава, с оглед наличието или
липсата на предсрочна изискуемост. Посочено е, че размерът
на непогасената договорна лихва за периода 01.11.2017 г. - 21.05.2018 г. е
801,22 лв., а размерът на обезщетението за забава за периода 02.11.2017г. до
датата на подаване на заявлението- 02.04.2019г. е 217,03лв. Заключението не е оспорено от страните.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадени в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна.
Фактическата обстановка по делото е била правилно
установено от първоинстанционния съд. Между ответника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на
процесния договор. Всички условия и
клаузи по договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план,
като същият е подписан на всяка страница от всяка една от страните. Н. е
получил цялата сума по кредита, по следния начин: 3376,60 лв. - рефинансиране
по кредит № 2083161 към „УКФ"ЕАД; 1000 лв. - рефинансиране по кредит №**********
към „Банка ДСК"; 2423,40 лв. - преведени по сметка на Н.И.Н. в „Уникредит
Булбанк" АД; 238 лв. - такса за разглеждане на кредита по договора
/видно от заключението на ССЕ/. Същия е
заплатил суми по кредита в общ размер на само 2534,06 лв., с които са
погасени изцяло вноски от № 1 до № 18 и част от вноска № 14, в т.ч.: главница-
401,42 лв., договорна лихва-1986,82 лв., застрахователна премия - 143,82 лв.,
лихва за просрочие- 2 лв.
Ищецът има качеството
на кредитор. Макар и да няма
данни представените известия за
доставяне, да са достигнали до длъжника, то с връчването на особения
представител – адв. С. А., на исковата
молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
ответникът е надлежно уведомен в съответствие с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по
договор за кредит.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор
за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението.
В случая, именно поради липса на доказателства,
кредиторът да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, първоинстанционният
съд правилно е приел, че следва да се присъдят вноските с настъпил падеж към
момента на формиране на силата на пресъдено нещо, позовавайки се на ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. В случая обаче съдът неправилно е определил дължимите суми за
главница.
Съгласно посоченото в т.1 от ТР № 8/2.04.2019 г., при вземане, произтичащо от договор за
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да
се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит
при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по
актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,
не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне
по непредявен иск.
В
случая ЯРС е уважил установителния иск, в частта му за главницата в размер на 4079,43 лв.,
формирана според съдебния състав от вноските с настъпил падеж към момента са по
погасителния план от № 19 до № 47 вкл. или за периода 01.11.2017
г. - 01.03.2020 г. вкл. Това са 29 вноски по 140,67
лв. по погасителния план. Размерът на главницата обаче е бил неправилно
определен, тъй като в присъдените от ЯРС месечни погасителни вноски /от по 140,67 лв./ са включени и договорна лихва, и
застрахователни вноски- видно от погасителния план по договора. Договорната
лихва е била предявена по делото на самостоятелно основание.
Съгласно приетото в т. 1.2
от ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента
на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и
фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът
придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В производството по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и
период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно
обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на
производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва,
съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и
период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата
главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но
възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора
настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството
по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж
в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща
главница съгласно погасителния план.
При това
положение, предвид посоченото в погасителния план към процесния договор, към
датата на приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция, падежът
е настъпил за вноските до №57 включително
/с падеж на 01.01.2021г./. Т.е. по погасителния план, след приспадане на
платените вноски от №1 до №18, остава дължима главница по вноски
с настъпил падеж /№19 до №57 вкл., за периода 01.11.2017 г. – 01.01.2021 г./ в
размер на 1399,27 лв. До този размер установителния иск за главница е
основателен и следва да бъде уважен. В чл.269 ГПК е посочено, че въззивния съд
се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивната жалба на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА"ЕАД гр. София, в частта й, с която
се атакува решението в установителната му част, за уважената главница от 4079,43 лв. е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане, като въззивното производство в тази му част следва да
бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението, в
частта му, в която исковете предявени от него са уважени. С оглед липса на жалба от ответника по
делото, срещу решението на ЯРС в установителната му част, за главница в
разликата над 1399,27 лв. до размера - 4079,43 лв., макар и неправилно решението е влязло в сила.
Установителния иск за главница, с оглед липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, правилно е бил отхвърлен в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. и първоинстанционното
решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
В
случая наред с главницата, установителния иск е предявен и по отношение на
договорни и мораторни лихви. Видно от заключението на ССЕ, размерът на
непогасената договорна лихва по падежиралите вноски за периода 01.11.2017 г.
/падежа на първата неплатена вноска/ до 21.05.2018 г. е 801,22 лв. Исковата
претенция е за 801,22лв., и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е
следвало да бъде уважена изцяло. В случая обаче, първоинстанционния съд уважавайки
иска за главница, при определяне на дължимите суми, вече е включил дължимата за
периода 01.11.2017 г. - 21.05.2018 г. договорна лихва от 801,22 лв.
/изчислявайки за този период цяла погасителна вноска, а не само главница/ и
решението му е влязло в сила. В случай на ново присъждане на сумата от 801,22
лв., би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като той би
получил тази сума два пъти. Ето защо първоинстанционното решение, в
отхвърлителната му част, касаещо договорната лихва, следва да бъде потвърдено.
Частично основателна е претенцията за лихви за забава по отношение на
неплатените падежирали вноски до датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда. Видно от заключението на ССЕ /таблица 5/, размерът на начислената
лихва за забава по падежиралите вноски за посочения в ИМ период 01.11.2017 г.
до 02.04.2019г. е 217,03 лв. До този размер отхвърлителното решение на ЯРС
касаещо лихвата за забава, следва да бъде отменено и установителния иск до размера
217,03 лв. -уважен, а в разликата над 217,03 лв. до размера 339,93 лв.,
решението следва да се потвърди.
При този изход на делото, в полза на "Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД гр. София, следва да се доприсъдят, както
следва: допълнително разноски в заповедното производство в размер на 5,74лв. и
допълнително разноски в първоинстанционното производство в размер на 39,87лв.
Пред въззивната инстанция, се дължат разноски на
"Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София съразмерно с
уважената част от жалбата в размер на 32,77лв. /при определянето им съда е
включил и сумата 300лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК,
вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от
НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.
Ето защо ЯОС
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане
жалбата на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД гр.София, с ЕИК-*********,
в частта, с която се обжалва Решение №152/06.03.2020 г. по гр. д. №2700/2019 г. на ЯРС, в частта му в
която е прието
за установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.630 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Н.И.Н. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД гр.София, с ЕИК-********* сумата 4079,43 лв., представляваща главница от неизплатени вноски по договор
за кредит за периода 01.11.2017 г. - 01.03.2020 г. вкл. и законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №760/03.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 1278/2019 г. по
описа на ЯРС, и прекратява въззивното производство по в.гр.д. №603/2020г. на ЯОС в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение
№152/06.03.2020 г. по гр. д.
№2700/2019 г. на ЯРС, в
частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл.422 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД гр.София, с ЕИК-*********, в частта му, с която се претендира
да бъде прието за установено, че Н.И.Н. дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата 217,03 лв.
-лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че Н.И.Н., ЕГН-**********,*** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД гр.София, с ЕИК-*********, по Договор за
потребителски паричен кредит №2216473/31.03.2016 г. сумата
217,03 лв. -лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, предмет на Заповед №760/03.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№1278/2019 г. по описа на ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №152/06.03.2020 г. по гр. д. №2700/2019 г. на ЯРС, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.И.Н. да заплати на "Агенция
за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, както следва: сумата 5,74лв.- допълнителни разноски направени в
заповедното производство, сумата 39,87лв. -допълнителни
разноски направени в
първоинстанционното производство, и сумата 32,77 лв. - разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п.не се чете/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п. не се чете 2. п. не се чете