№ 475
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900220 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова молба на Ш. С. Р., британски гражданин,
роден на **********г., с адрес: Великобритания, Лондон, Марбъл арк, 19 Сиймур плейс, с
посочен електронен адрес: **********., чрез пълномощника му адв.С.А. от САК срещу
ответник СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр.Варна, за установяване в отношенията между
страните, че същата в качеството си на наследник на С.Т.С. /неин баща/, починал на
30.10.2020г., дължи на ищеца сумата 50 000 евро, представляващи поето от наследодателя
задължение спрямо ищеца, въз основа на запис на заповед, издаден на 26.04.2019г. за
сумата, с падеж на 30.06.2020г. Претендират се и законните лихви върху главницата от
50 000 евро, считано от подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК, на 27.11.2020г. до
окончателното изплащане.
Твърди се, че наследодателят на ответницата С.С. издал в полза на ищеца запис на
заповед с посочените параметри и изрично уговорен падеж на 30.06.2020г. Сумата не е
заплатена приживе от издателя, така и след неговата смърт от наследника му, поради което е
образувано ЧГД №15253/2020г. по описа на 43 състав на РС-Варна, въз основа на
изпълнителното основание по чл.417, т.10 ГПК – издадената запис на заповед. По
заявлението е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
02.12.2020г. Твърди се подадено от ответника /идентична и по заповедното производство/
възражение срещу заповедта от 29.12.2020г., въз основа на което е обоснован интерес от
предявения установителен иск. Претендират се и сторените в производството разноски.
1
При преценка редовността на исковата молба съдът констатира, че същата е подадена
от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в
предвидената форма и при авансово заплащане на дължимата съобразно интереса държавна
такса по иска – в размер на 2% върху претендирания размер. Съдът констатира съответствие
и с останалите изисквания на ГПК за допустимост на иска, а именно издадена заповед за
изпълнение между страните, за посочената главница и лихви; връчването на ответницата;
подадено възражение от последната срещу заповедта в срока по чл.419 ГПК и предявяване
на иска своевременно. С допълнителна молба е посочена банкова сметка за плащане
съгласно чл.127, ал.4 ГПК, посочена е ел.поща на пълномощника.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата, която в срока по
чл.367 ГПК е депозирала становище за неоснователност на иска. Ответницата, чрез
адв.К.Ж., оспорва иска по основание и размер. Твърди приемане наследството на своя баща
по опис, за което е представено удостоверение от вписване в особената книга на ВРС с рег.
№312/2021г. Според удостоверението, ответницата е приела наследството по опис до размер
331 085.93 лева. Твърди се, че между същите страни са образувани общо три заповедни
производства, за общо 350 000 евро задължения по записи на заповед, издадени от
наследодателя, които надхвърлят приетото наследство: запис на заповед от 07.10.2013г. за
сумата от 150 000 евро и запис на заповед от 22.05.2013г. за сумата от 150 000 евро.
/приложени в копия/ Твърди се висящност към настоящия момент на т.дело №103/2021г. по
първия цитиран горе запис на заповед. В тази връзка ответницата прави искане за спиране
на настоящото производство поради преюдициалност на висящия вече спор. Същевременно,
с отговора на исковата молба се оспорва автентичността на подписа върху запис на заповед,
издаден на 26.04.2019г., положен от наследодателя С.С.. Евентуално се твърди, че записът
не е редовен, тъй като не съдържа задължителни реквизити по чл.535, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от
ТЗ. Поради това се твърди, че същият е нищожен.
Според ответника, не може да се определи в каква валута е поето изпълнение на
задължението – в лева или в евро, т.е. задължението не е определено, а определяемо. Освен
това се твърди неяснота на датата на плащане – при предявяване или на посочения в записа
падеж 30.06.2020г., което опорочава менителничния ефект съгласно чл.486, ал.2 ТЗ. Прави
се довод, че уговорката в записа да се плати срещу предявяване на документа нарушава
изискването за безусловно задължаване – основание за нищожност по чл.486, ал.2 вр.чл.535,
т.3 ТЗ. /цит. е многобройна съд.практика/ На следващо място, ответникът възразява, че при
плащания на големи суми е налице законово ограничения за суми над 10 000 лева, поради
което в записа на заповед следвало да бъде посочена и банкова сметка на кредитора, а
такава липсвала. В този смисъл се твърди неспазване на разпоредбата на чл.535, т.4 ТЗ
доколкото не е посочена банкова сметка. /съгласно ЗОПБ/ Твърди се поради това липса на
реквизит относно способа за плащане. Тази липса не може да бъде преодоляна чрез
прилагане на презумпцията на чл.536, ал.3 ТЗ и води до нищожност на записа на заповед.
На следващо място се излага, че ищецът не сочи каузално основание за издаването на записа
на заповед. В тази връзка се твърди в евентуалност, при установяване автентичността на
2
записа на заповед, че същият обезпечава вземане по договор за заем, по който не е
престирана сумата по записа в полза на С.С.. Твърди се, че наследодателят не е разполагал с
такива суми приживе. Твърди се, че записът на заповед не е предявяван на ответницата по
иска, а така и на наследодателя . Претендира се отхвърляне на иска ведно с присъждане на
сторените в производството разноски, вкл. тези в заповедното производство.
Съдът констатира, че страните не са депозирали допълнителни становища по иска.
В съдебно заседание, след докладване на спора, адв.А. като пълномощник на ищеца
поддържа иска като уточнява, че не твърди и не е твърдял каузално правоотношение, което
записът обезпечава.
Процесуалният представител на ответната страна адв.К.Ж., поддържа отговора и
становището си за неоснователност на иска на изложените вече основания. Не прави
възражения срещу доклада на спора.
Съдът, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното ЧГД №15253/2020г. по описа на ВРС се установява, че по заявление
на Ш. С. Р., гражданин на Великобритания, действащ чрез адв.С.А. от САК, е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед,
съгласно чл.417, т.10 ГПК. Записът на заповед, приложен в оригинал към заявлението, е
издаден от С.Т.С., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.Хан Тервел №31, в полза на ищеца по
иска, за сумата от 50 000 евро или левовата равностойност по курса на БНБ в деня на
плащане.
По приложеното ЧГД е представен заверен препис от записа на заповед, който в
оригинал е съхраняван при адм.секретар на ВРС с акт №200/04.12.2020г.
Към заявлението е приложено и удостоверение за наследници на издателя на записа
на заповед С.С., от което се установява, че последният е починал на 30.10.2020г. и негов
наследник се явява единствено дъщеря му СТ. СТ. СТ.. Именно срещу последната е
насочено искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Въз основа на документите, ВРС е издал Заповед №262058/02.12.2020г. и
изпълнителен лист за сумата по записа на заповед от 50 000 евро ведно със законната лихва
от подаване на заявлението на 27.11.2020г. до окончателното изплащане, вкл. разноските в
заповедното производство. На 09.12.2020г. заявителят е получил издадения му
изпълнителен лист като е образувано изп.дело №789/2020г. на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716 в
КЧСИ.
Видно от приложена покана за доброволно изпълнение, отправена по изп.дело до
ответницата, на същата е връчена заповедта и листа на 07.01.2021г. чрез пълномощник
адв.К.Ж..
По делото е приложено общо пълномощно за адв.Ж. от страна на С.С., вкл. за
3
проц.представителство пред всички съдебни институции в РБ. /на л.19 по заповедното
досие/
От приложеното ЧГД на ВРС е видно, че възражение по чл.414 ГПК е подадено от
длъжника С.С. преди изтичане на срока, поради което и със съобщение от 26.02.2021г.,
връчено на заявителя на 10.03.2021г., е уведомен за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
С определение от 24.06.2021г. по ЧТД №1497/2021г. ВОС е потвърдил постановеното
незабавно изпълнение на заповедта по ЧГД №15253/2020г. на ВРС.
Въз основа на установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, след служебно извършена
автономна преценка от исковия съд, се явява допустим като предявен при наличие на
предвидените в процесуални предпоставки.
Предявеното по реда на чл.417 ГПК вземане на ищеца се основава на издаден от
наследодателя на ответницата С.С. – запис на заповед и настъпило в нейно лице
универсално правоприемство.
Не се спори и се установява от приложеното удостоверение за наследници качеството
на ответника на наследник по закон /дъщеря/ на издателя на приложения в заверен препис
запис на заповед.
От формална страна съдът намира, че заповедната книга удовлетворява изискванията
за валидност по смисъла на чл.535 ТЗ, тъй като съдържа съществените реквизити,
предвидени в закона, съдържа размер на сумата, издател и бенефициер.
От приложения запис на заповед се установява, че същият е издаден от С.Т.С., ЕГН
**********, от гр.Варна, на 26.04.2019г. с падеж на 30.06.2020г. и бенефициер Ш. С. Р.,
бр.гражданин, роден на **********г., с посочени паспортни данни, валиден до 2022г., за
сумата от 50 000 евро или левова равностойност. В текста на записа е поето неотменимо и
безусловно задължение от издателя Станчев, без протест, да заплати на приносителя Р.,
сумата на определен на дата падеж.
Представеният по делото запис на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ: 1.
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2.
безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5.
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на
издаването; 7. подпис на издателя. Съгласно чл.536 ТЗ, документ, който не съдържа някои
от реквизитите, посочени по-горе, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал.
2, 3 и 4. Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за
местожителство на издателя. Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването,
се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.В процесния запис се съдържат
вкл. падеж, място на плащане и място на издаване.
Съдът намира възражението за неяснота на валутата на изпълнение, за неоснователно.
4
В текста на записа достатъчно ясно е посочено задължение в размер на 50 000 евро или
левовата им равностойност към датата на плащане по курса на БНБ, което прави
задължението във валута определено, а в лева –напълно определяемо.
Неоснователни са и възраженията срещу уговорения в записа падеж на плащане,
който в случая е определен съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, на определен ден.
Ограниченията, визирани от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за
заплащане на суми над 10 000 лева по банков път, не оказва влияние върху
действителността сделката, съответно върху валидността на записа на заповед от формална
страна. То се отнася до изпълнението по него и не засяга съдържанието му.
На следващо място, ищецът –бенефициер по записа на заповед, не следва да сочи
каузално основание, което записът на заповед обезпечава, тъй като последният представлява
абстрактна правна сделка. При наведени от ответника конкретни твърдения за наличие на
такова правоотношение, това би заставило ищеца да установявява съответните релевантни
факти и обстоятелства. В случая съдът намира направеното в евентуалност възражение за
безпаричност на сделката за общо, поради което същото не ангажира доказателствена тежест
за ищеца да установява факти извън абстрактната сделка. Непосочването на кауза на записа
на заповед по никакъв начин не злепоставя правата на приносителя. Съгласно т.17 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на заповед, за установяване
вземането по който е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането
на такова твърдение от някоя от страните, в производството подлежи на доказване и
каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно - отричано
право. С оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна сделка,
разясненията дадени в т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ответникът сочещ обезпечителна функция на
записа на заповед спрямо каузално правоотношение, следва да докаже релативните си
възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Всъщност, в тежест на
ответника е да установи както относителните, така и абсолютните си възражения срещу
менителничната книга. Ищецът не е твърдял други правоотношения извън записа. Такива не
са установени. Установява се обаче възражението за неавтентичност на записа на заповед,
предявен в заповедното производство, което води до липса на реквизит на книгата по
смисъла на чл.535 ТЗ.
Въз основа на изслушаната Графологическа експертиза /на л.111/, допусната по
искане на ответника, се установява, че подписът, положен за издател в запис на заповед с
дата на издаване 26.04.2019г. за сумата от 50 000 евро, не е изпълнен от С.Т.С.. Подписът е
саморъчно изготвен с черна химикална паста при установени ясно признаци на имитация.
5
/така т.9.4 от заключението/. Според вещото лице, установяват си признаци на забавяне
изписването на подписа, спиране и продължаване на изписването му. Налице са признаци,
отнасящи се до изпълнението на подписа, характерни за опит за имитиране като бавен темп
и занижена координация на движенията, неточности в пространственото разположение при
съединяване на елементите. Въз основа на горното вещото лице и направило категоричен
извод, че подписът под издател в процесния запис на заповед, не е изпълнен от
наследодателя Станчев. В устните си обяснения пред съда вещото лице е потвърдило
заключението си. Заключението не е оспорено от ищеца.
При това положение, съдът намира за опровергана формалната доказателствена сила
на документа, неговата автентичност, тъй като категорично е установено, че същия не е
подписан от издателя, сочен в него С.Т.С.. Поради това е налице неистински документ,
който не установява вземане на бенефициера.
С оглед на изложеното не е налице основание за ангажиране отговорността на
наследника на издателя С.С. и предявеният иск се явява неоснователен. Не се установява в
полза на ищеца съществуване на вземане въз основа на заповедната книга.
Поради това и без значение за спора е приемане на наследството на Станчев по опис
от наследника му – ответник по настоящия спор.
Поради неоснователността на иска, разноски се следват в полза на ответника.
Въпреки представеното пълномощно и договор за правна помощ, липсват доказателства за
плащането на договореното адв.възнаграждение в размер на 4 000 лева, съгласно
изискванията в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а освен това не е представен и
списък по чл.80 ГПК. Ответникът е претендирал разноски както за исковото, така и за
заповедното производство, но такива не са установени, поради което не му се следват по
реда на чл.78 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. С. Р., британски гражданин, роден на **********г., с
адрес: Великобритания, Лондон, Марбъл арк, 19 Сиймур плейс, с посочен електронен адрес:
**********., чрез пълномощника адв.С.А. от САК, срещу СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, от
гр.Варна, иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът в качеството му
наследник на С.Т.С., починал на 30.10.2020г., последният издател на запис на заповед,
дължи на ищеца сумата 50 000 евро, представляващи поето от наследодателя задължение
въз основа на запис на заповед, издаден от С.Т.С. на 26.04.2019г., за сумата от 50 000 евро
или левовата им равностойност към деня на плащане по фиксинга на БНБ, с падеж на
30.06.2020г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.417, т.10 ГПК, на 27.11.2020г. до окончателното изплащане, за които суми
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №15253/2020г.
на ВРС, на основание чл.422 ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от
същото на страните, с въззивна жалба пред ВнАС.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им съгласно чл.7
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7