Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………………
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА
и прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 443/2020 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна,
против Решение № 2367/19.12.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 3970/2019г. по
описа на същия съд, с което е отменено НП № 19-0819-004023/16.07.2019 г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на С.В.И.
на основание чл. 183 ал. 5 т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът
възразява срещу изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално
нарушение. Налага
твърдения, че административно наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. При ангажиране на отговорността на лицето не са допуснати
процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови
изисквания. И в двата са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Налице е пълно съответствие между
правното и фактическото описание на нарушението. Нарушението е описано в
достатъчна степен със всичките му съставомерни признаци, за да се направи
обоснован извод, че е нарушена именно разпоредбите на чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
Твърди
се също, че събраните доказателства безспорно установяват, че пешеходецът вече
е бил стъпил на пешеходната пътека, когато управляваният от ответницата автомобил
се е приближил и вместо да намали скоростта или да спре, за да пропусне другия
участник в движението, който в настоящия случай е с предимство, е предприела
заобикалянето му, като е преминала в съседна пътна лента. По изложените
съображения намира, че нарушението е безспорно установено и доказано.
Ответникът по касационната жалба не ангажира писмено
становище и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на С.В.И. против НП №
19-0819-004023/16.07.2019 г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл. 183
ал.5 т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100/сто/ лева за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
Нарушението, според наказателното постановление, се
състои в следното: На 18.06.2019
г. около 08:59 часа в гр. Варна на бул. Осми Приморски Полк, като Водач на лек
автомобил - ****** с peг. № ****** държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: гр. Варна
по бул. Осми приморски полк, посока центъра управлява л.а. ******* собственост
на "ЛСК ПРОПЪРТИС" ЕООД ЕИК:***********, и на кръстовището с бул.
БРАТЯ МИЛАДИНОВИ не пропуска пресичащият отдясно наляво пешеходец стъпил върху
пешеходна пътека обозначена с пътен знак А-18 ОТ ЗДВП, с което виновно е
нарушил чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
ВРС приема,
че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, както
и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – съставени са в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН, при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на НП е съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Направен е извод, че въз основа на събраните по
делото доказателства, не е установено безспорно, дали жалбоподателката е осъществила нарушението, което й
е вменено с обжалваното НП. Въззивният
съд обсъдил и отхвърлил с мотивирани съображения всички възражения на настоящия касатор,
като на първо място посочил, че не
са налице доказателства по делото относно местонахождението на
пешеходеца и превозното средство към момента на преминаване на процесния
автомобил, в т.ч. относно разстоянието между същите, поради което е невъзможно
да се формират мотивирани изводи относно субективните и обективни елементи на
извършено нарушение на чл. 119 от ЗДвП. Посочено
е, че съобразно показанията на единствения свидетел – очевидец –
полицейски служител В.
Н.,
пред същия жалбоподателката е депозирала,
като обяснение относно случая, твърдението, че пешеходецът се е намирал на
по-голямо разстояние от управлявания от него автомобил, към момента на
възприемане и преминаване на превозното средство през пешеходната пътека,
поради което не му е отнето предимството. В
този смисъл въззивният съд е приел, че за да се
извърши преценка дали са нарушени правилата за предимство е необходимо да се
установят безспорно всички факти, касаещи местоположението на участниците в
движението към процесния момент, което е невъзможно, с оглед липсата на
достатъчно и обективни доказателства.
В
обобщение въззивният съд е стигнал до заключението за липса на данни относно
самоличността на конкретния пешеходец, поради което е невъзможно
установяването му и провеждане разпит на същия. Липсата на
безспорни доказателства относно всички обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, въпреки извършването на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, е
основало извода на ВРС за необоснованост на издаденото НП.
Касационната жалба е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно като постановено при липса на касационните основания
по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му. Касационният
състав споделя изводите на районния съд, които се основават на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил
преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от
закона е постановил правилен съдебен акт.
Възприетата от ВРС
фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното
производство и в хода на съдебното обжалване доказателства. Към установените
факти съдът е приложил правилно материалния и процесуалния закон.
Не се споделят доводите на касатора, че въззивното
решение е постановено при неправилно тълкуване на закона. Обосновано, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС е приел, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
водача на МПС на нарушение на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП, не се потвърждават по категоричен начин. Несъмнено водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците (чл. 116, ал.
1 от ЗДвП),
но това законово регламентирано задължение не освобождава наказващия орган да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност относно твърдяното
като неспазено от водача на МПС изискване по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В случая санкциониращият орган не само не е
установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, вкл. неизпълнението от водача на МПС на
задължението му по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
но неизяснено и
недоказано е разстоянието
между пешеходеца и мястото на преминаване
на автомобила.
Така неизяснените факти правилно са преценени от въззивния съд като такива, водещи до липсата на възможност да се
вмени виновно поведение на санкционирания водач на МПС и
пораждащи съмнение относно верността на описаното в наказателното постановление деяние.
Предвид неоснователността на касационната жалба,
следва да се остави в сила обжалването решение на ВРС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2367/19.12.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 3970/2019г. на Районен съд
Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.