Решение по дело №196/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260031
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20202100600196
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 57                                        15.09.2020 г.                            град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                                 наказателно отделение

На петнадесети май                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА

                                                                    АНГЕЛ ГАГАШЕВ

 

Секретар: Лена Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ВНЧХД № 196 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Стоян Стойчев от АК - Бургас, в качеството му на повереник на частния тъжител М.К.Г., ЕГН ********** ***, срещу присъда № 180/15.11.2019 г., постановена по НЧХД № 1483/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият П.И.Т., ЕГН ********** е бил признат за невиновен в това, че на 08.10.2018 г. в гр. Бургас по време на учебен час по руски език в Колежа по туризъм към Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ - Бургас, чрез нанасяне на 20-30 юмручни удара, повечето от които по главата, е причинил лека телесна повреда на М.К.Г., ЕГН ********** ***, поради което и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият П.И.Т. е бил признат за невиновен и в това, че на 08.10.2018 г. в гр. Бургас по време на учебен час по руски език в Колежа по туризъм към Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ – Бургас, чрез изричане на думите: „Искаш ли да ти нашаря физиономията още?“, се е заканил на М.К.Г., ЕГН ********** *** с престъпление против неговата личност и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1, предл. последно от НПК частният тъжител М.К.Г. е бил осъден да заплати на подсъдимия П.И.Т. сумата от 1 200 лева, представляваща направени по делото разноски.

С въззивната жалба и с подадено допълнително писмено изложение към нея се релевират оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост на атакувания съдебен акт /свързани с оценката на доказателствата/, и за допуснати нарушения на материалния закон. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият П.И.Т. да бъде признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК, предмет на тъжбата. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

По делото са постъпили писмено възражение и допълнително възражение от адв. Ирена Славова от АК – Ямбол, в качеството й на защитник на подсъдимия П.Т., в които се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно, законосъобразно и обосновано е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатите с тъжбата обвинения по чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител М.Г. и упълномощеният му повереник – адв. Стойчев поддържат въззивната жалба с всички изложени в нея и в подаденото допълнително писмено изложение съображения, и с направените алтернативни искания за отмяна на присъдата с осъждане на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия, адв. Славова, поддържа подаденото писмено възражение и допълнението към него, с релевираните в тях доводи. Изразява позиция за обоснованост и законосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда и пледира за потвърждаване на същата, както и за присъждане на разноските.

Подсъдимият П.И.Т. в лична защита заявява, че поддържа всичко, което е казал до момента, не се счита за виновен, и моли за потвърждаване на присъдата на първата инстанция.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това е така поради следните съображения:

Изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията, указани в чл. 305, ал. 3 от НПК. Налице е липса на мотиви по отношение на обвинението по чл. 144, ал. 1 от НК, която препятства възможността на настоящата въззивна инстанция за надлежна проверка на атакувания акт. В случая липсват каквито и да е фактически и правни съображения за взетото от първоинстанционния съд решение да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 144, ал. 1 НК. По този начин районният съд не е изпълнил задължението си да мотивира постановената от него присъда. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, също така дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка при въззивния контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 2 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. В тази насока следва да се посочи, че липсват изложени и правни съображения, свързани с обобщено посоченото от първоинстанционния съд, че обвинението не е доказано, които да са аргументирани през призмата на елементите от състава на инкриминираното престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Доколкото по делото липсват приети за установени от първостепенния съд факти относно обвинението по чл. 144, ал. 1 от НК, не става ясно дали инкриминираната в тъжбата закана не е осъществена от подсъдимия, или макар репликата, описана в тъжбата, да е изречена от подсъдимия, то тя не представлява закана с престъпление, или пък, че заканата не е възприета от пострадалия, или пък, че заканата не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

На следващо място, настоящият въззивен състав констатира, че мотивите на първоинстанционната присъда по отношение на обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК също не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Прочитът на мотивите на първоинстанционния съдебен акт сочи, че районният съд е изложил възприета от него фактическа обстановка, след което е преразказал съдържанието на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски показания и заключенията на вещите лица по назначените и извършени експертизи, и е направил правен извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което е оправдал подсъдимия Т. по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК. Същевременно в приетата от първостепенния съд фактическа обстановка се съдържа фактическа констатация, че тъжителят и подсъдимият се удряли взаимно, падали върху чиновете, вкопчени един в друг и продължавали да се бият, докато не се намесила свид. Х. и не ги призовала да проявят зрелост. По-нататък, извода си за недоказаност на обвинението, първоинстанционният съд е мотивирал с показанията на свид. Т., която е приел за единственият безпристрастен свидетел и очевидец на инцидента, чиито показания е посочил, че изяло кредитира. Изтъкнал е, че от показанията на свид. Т. не е възможно да се направи извод, че сбиването, инцидента, случката е възникнала по вина на подсъдимия, както и, че от същите, косвено подкрепени от свид. Х., става ясно, че тъжителят и подсъдимият са си нанасяли взаимно множество удари в продължение на минути. При тези фактически констатации, направени от районния съд, въззивната инстанция счита, че е налице неяснота и вътрешно противоречие на мотивите на първата инстанция по приложението на правото, свързани с извода за недоказаност на обвинението, тъй като не са изложени аргументи, отнесени към признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл. 130, ал. 1 от НК. Не става ясно по коя от хипотезите на чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд признава подсъдимия за невинен - дали приема, че не е доказано, че инкриминираното в тъжбата деяние е извършено, или че е извършено от подсъдимия, или че е извършено от него виновно, или приема, че деянието е извършено, но не съставлява престъпление (напр. извършено е при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК).

В обобщение изложеното сочи на допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, които препятстват възможността на въззивния съдебен състав за надлежна проверка на атакувания акт. По естеството си посочените нарушения са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред първата инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Бургас. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност по отделните обвинения, с цел разкриване на обективната истина по делото, и се изложат ясни и недвусмислени констатации по фактите и правото, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

По гореизложените съображения въззивният съд прие, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 180/15.11.2019 г., постановена по НЧХД № 1483/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.