Р Е Ш Е Н И Е №269
гр. ВРАЦА,08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:РЕНАТА
Г.МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Лилия
Горчева, като разгледа докладваното от мл.съдия Никифорски в.гр.дело
N 317 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№
5529/08.04.2019 година, подадена от Д.В.Т. ***, ЕГН ********** срещу Решение № 252
от 22.03.2019 г. на Районен съд - гр. Враца, постановено по гр. д. № 4793/2018
година, с
което предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 2 000 лв., дадена на основание договор
за заем от 18.10.2017 г. е бил отхвърлен.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по подадената въззивна жалба В.Н.Ш..
Във
въззивната жалба се поддържа, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.
На първо
място се посочва, че Районният съд неправилно е възприел фактите относно
даването на сумата от 2000 лв. от ищцата на ответната страна В.Ш., като в
решението си е приел, че на процесната дата /18.10.2017 год./ ответника не се е
намирал в гр.Враца и това е основният мотив на съда да отхвърли предявения иск.
Посочва се
на следващо място, че решението на съда е противоречиво и необосновано, като и
че не съответства на събрания по делото доказателствен материал.
Твърди се
също така, че Районният съд е нарушил разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 и т.6
от ГПК, като е допуснал свидетелски показания относно опровергаване съдържанието на писмен документ -
процесният запис на заповед от 18.10.2017
година, издаден и подписана от ответника Ш., както и че въз основа на тези
показания е мотивирал решението си.
Аргументира се, че процесният Запис на заповед
от 18.10.2017 година, приложен по делото, съдържа всички задължителни реквизити
по чл.535 от ТЗ и е доказателство за безспорно съществуване на вземане, за
посочената сума от 2000 лв.
Въз основа
на изложеното се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение на РС - гр. Враца и да уважи изцяло предявената от Д.В.Т. искова
претенция.Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Във въззивното производство
доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността
и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против
обжалваем съдебен акт. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Атакуваното решение на РС-
гр.Враца е валидно и допустимо.
Районен
съд - гр.Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Д.В.Т. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД против В.Н.Ш. за връщане на сумата от 2 000 лв., дадена на
основание договор за заем от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от 06.11.2018г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Така предявеният иск е отхвърлен изцяло от първостепенния съд,който е достигнал до извода, че същият е неоснователен и недоказан от ищеца.
Пред Районен съд - гр. Враца Д.В.Т. ***, ЕГН **********,със съдебен адресат:адв.Р.Т. *** е предявила против В.Н.Ш. с ЕГН ********** *** иск за сумата от 2000 лева,която била предоставила в заем на ответника, с падеж 18.10.2018 година, за която Ш. й подписал запис на заповед.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. О.К. като процесуален представител на Ш. , е оспорил иска, заявявайки,че такъв договор за заем не е бил сключван между страните по делото, както и че доверителят му не е подписвал запис на заповед.
Като взе предвид
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен състав приема, че
предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,относно дължимостта
от ответника на ищеца на сумата от 2000 лева, дадена на
основание договор за заем от 18.10.2017 година.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен запис на заповед,издаден на
18.10.2017 г. в гр.Враца,с който ответникът се е задължил да изплати сумата от
2 000 лева на ищеца,като е посочен падеж на 18.10.2018 г.,на посочен адрес в
гр.Враца до 21.00 ч.
От приложените по делото 4 броя
епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
”Св.Наум” гр.София,е видно,че ответникът е постъпвал за лечение от 09.05.17 г.
до 30.05.2017 г.,от 18.10.17 г. до 07.11.2017 г.,от 08.05.18 г. до 22.05.2018
г. и от 26.10.18 г. до 07.11.2018 г.,с водеща диагноза ”смесено личносно
разстройство”.
Приложено е и експертно решение №0251/030/23.03.2018 г. на НЕЛК по
психични болести,с което на ответника е определена трайно намалена
работоспособност в размер на 75% за срок от 3 г.,с водеща диагноза ”смесени и други
разстройства на личността.
За изясняване обстоятелствата по
делото пред Районния съд са разпитани и свидетели.
Доведеният от ищцата св.Ц.Ц.твърди,че
били близки приятели с ищцата и с И./ищец по гр. дело №4794/ 2018 г. на
ВРС,който също претендира от ответника връщане на заем от същата дата и за
същата сума/,че на 18.10.2017 г. минал през офиса им на площад "Благоев"
в град Враца, за да почерпи за рожден ден на дете.Твърди,че ответникът бил
вътре, като е бил повдигнал тениската си,показвал,че бил болен.Имал рак и
умирал.Искал пари,като свидетелят не чул сумата.Ищцата и И. казали,че не могат
да дадат толкова.Казали,че могат да дадат по 2 000 лв.Ищцата казала и че ще
иска някакъв документ.После излезли с И..Върнали се бързо и донесли парите,
които предали на ответника.Тогава последният извадил записи на заповед, които
им предал.
Доведеният от ответника св.М.Х.
твърди,че познавал ответника от дете.На 16.10.2017 г. ответникът пристигнал в
гр.София,на 17.10.2017 г. бил на ТЕЛК.На 17-ти свидетелят за първи път видял
ищцата и Ивайло.Ответникът го завел при тях в едно кафене.В разговора,ищцата се
представила като адвокат,а Ивайло,като известен психолог и психиатър.
На 18.10.2017 г. ответникът имал
записан прием за постъпване/по негово желание/ в болницата ”Св.Наум”.От 7.45 ч.
до 14 ч. били/заедно/ в клиниката.Докторката казала,че ответникът не е в тежко
състояние и че ще го остави на дневен стационар - сутрин да отива и да
престоява по 2-3 часа и на следващия ден отново.На 22-ри вечерта ответникът се
обадил от гр.Враца, където отишъл,защото забравил някакви документи.На 23-ти
около 10.30 ч. ищцата и Ивайло го докарали обратно в гр.София.
След 4-5 месеца,ответникът се бил
стабилизирал,бил споделил,че бил измамен-една сума,друга сума,колата/на 23-ти
всъщност бил отишъл да даде документите и ключовете,останал с впечатление,че
подписва документ за 10 000 лв. цена/.Бил заплашен да не се разчува.Бил
споделил още,че от ищцата му бил поднесен документ с надпис ”амбулаторен
лист”.Тя го повдигнала леко,отдолу другите листове ги подписал без да знае
какво има на тях, били други екземпляри за различни хора.След това тръгнали по
институциите.Имало и дела в Прокуратурата.Вече при следователя бил видял запис
на заповед.После и втори.
Свидетелят твърди,че ответникът
винаги разполагал с достатъчно парични следства.Давал назаем,но не вземал.Бил
лекуван от 5-6 заболявания,но разходите били покривани от Здравната
каса.Страдал по починалата си майка и изпадал в депресии.В такова състояние бил
лесен за манипулиране.С ищцата всъщност се бил запознал при нейната майка,която
била адвокат.
Приложено е и постановление на
Окръжна Прокуратура - гр. Враца от 20.11.2018 г., от което е видно, че по жалба на Ш. е имало отказ за образуване на досъдебно
производство, но отказа е отменен и няма данни дали са изпълнени указанията на
ОП-Враца към РП-Враца и как е приключило досъдебното производство.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е посочил, че е кредитор на ответника за сумата от 2000
лева, предоставена по сключен между страните договор за заем, обезпечен с
представения запис на заповед. Осъдителна претенция е с правно основание по
чл.240, ал.1 от ЗЗД, доколкото се основава на обстоятелствата, че дължимата парична сума е дадена от ищеца по сключен
между страните договор за заем и подписаният от заемателя запис служи за
обезпечение на кредиторовото вземане, тоест посочва се конкретно каузално
правоотношение, съществуващо между страните и че основанието за издаване на
записа на заповед е именно това каузално правоотношение.Предвид разпределението
на доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е този, който
следва да докаже съществуващото каузално правоотношение,във връзка с което и с
оглед обезпечаването на което е издаден записът на заповед. Това доказване
трябва да е пълно, в този смисъл Решение №78 от 17.07.2009 г. по т.д. №29/2009
г. на ВКС, ТК, I отд., в което са разгледани различни хипотези, в които записът
на заповед може да послужи като разписка, удостоверяваща сключването и
изпълнението на договор за заем за потребление, посочвайки се изрично, че не
винаги ценната книга може да се конвертира в разписка, както и че не винаги
същата се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения
между издателя и поемателя.При поето задължение за плащане по менителничния
ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа,като
кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането
си, претендирайки го само въз основа на менителничния ефект, ако последният е
редовен.Възможно е също така наред с абстрактната сделка да съществува и
каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, като
претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка, какъвто е настоящият
казус съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения, изисква
доказване на основанието и връзката между менителничния ефект и паралелно
съществуващото облигационно задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Тоест договорът за заем съставлява реален и
неформален договор, като за сключването му не е достатъчно постигането на
съгласие между страните, а е необходимо и съответната сума или заместима вещ да
бъде предадена на заемателя,с което се завършва фактическия състав на заемното
правоотношение. С оглед на това, както бе споменато и по - горе, при предявен
иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца по делото е да установи чрез пълно и главно доказване както наличието на
съгласие на насрещната страна за сделката, така също и предаването на заемната
сума.
Настоящия съдебен състав счита, че
от събраните по делото доказателства следва обоснован извод, че между страните
е сключен неформален договор за заем, по силата на който на 18.10.2017 г.
ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 2 000. 00 лева. За да стигне до този извод, настоящият състав кредитира показанията на св.Ц.Ц.,
тъй като същите са лични и непосредствени.От показанията на разпитания свидетел
се установява факта на предаване на парична сума от ищеца на ответника, като
впечатленията на свидетеля по отношение размера на сумата и точната дата, на
която е предадена са преки и непосредствени,тъй като е присъствал лично при
предаването им. Съдът преценява показанията като последователни, достоверни и
непротИ.речиви.Същите съвпадат досежно размера на заетата сума и датата и
мястото на предаването,както и издадения за обезпечавене на заема запис на
заповед,с оглед на което съдът ги възприема като доказателство,годно да
установи наличието на елементите от фактическия състав на чл. 240 ЗЗД.Следва да
се има предвид, че останалите надлежно събрани доказателства - разпит на св. М.Х.
и 4 броя епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и
психиатрия ”Св.Наум” гр.София, от които е видно,че ответникът е постъпвал за
лечение от 09. до 30.05.2017 г.,от 18.10. до 07.11.2017 г.,от 08. до 22.05.2018
г. и от 26.10. до 07.11.2018 г. на лечение в гр. София не са в състояние да
разколебаят достоверността на показанията на св. Ц..Вярно е, че съгласно една
от епикризите на 18.10.2017 г. ответникът е постъпил на лечени в Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия ”Св.Наум” гр.София.Св.
М.Х., обаче уточнява, че лекуващият лекар е казал,че Ш.
не е в тежко състояние и че ще го остави на дневен стационар - сутрин да отива
и да престоява по 2-3 часа и на следващия ден отново.Конкретизира също така, че
на 18.10.2017 г. е бил с ответника от 07.45 часа до около 14.00 часа.Същият
свидетел пояснява и че на 22.10.2017 г. вечерта ответника - въззиваем в
настоящото производство му се обадил от гр.Враца,където отишъл,защото забравил
някакви документи.На 23-ти около 10.30 ч. ищцата и Ивайло го докарали обратно в
гр.София.Това обстоятелство не се отрича от ответника, а напротив, потвърждава
се от дадените от него обяснения пред съда.По изложените съображения не може да
бъде споделена тезата,че може да се направи несъмнен и категоричен извод, че на
18.10.2017 г. Ивайло Ш. през целия ден е пребивавал в гр. София и не е могъл да
подпише запис на заповед, респективно да сключи договор за заем с ищцата, след
като три дни по - късно се е прибирал до град Враца, независимо, че е бил приет
за лечение в в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и
психиатрия ”Св.Наум” гр.София за периода от 18.10.17 г. до 07.11.2017 г.
Само и едниствено за пълнота следва
да бъде посочено, че представения по делото запис на заповед е валиден като
ценна книга съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ, а твърдението на процесуалния
представител на Ш., че последният е подписал празен лист остана голосвоно и
недоказано.
Предвид
гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че подадената въззивна
жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена, а първоинстанционното
решение отменено,като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответникът
- възизваем следва да бъде осъден да заплати на ищеца - въззивник сторените
разноски за двете съдебни инстанции, коита са какато следва:Пред
първоинстанционният съд ищеца е сторил разноски в размер на 470 лева, от които
370 лева за адвокатско възнаграждение, 20 лева такса за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника, както и 80 лева държавна такса за предявяване на
иска.За настоящата въззивна инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 410 лева, от които 370 лева адвоктаско възнаграждение и 40
лева държавна такса за въззивно обжалване. Внесената гаранция не следва да се присъжда като
разноски, тъй като същата се връща при поискване от вносителя след приключване
на делото с влязло в законна сила
решение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 252/22.03.2019 година,
постановено по гр.д.№ 4793/18г. по описа на Районен съд-Враца, с което е
отхвърлен искът с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 2 000 лв., дадена на основание договор за заем от
18.10.2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Н.Ш. ***,ЕГН ********** да
заплати на Д.В.Т. ***, ЕГН ********** сумата от 2000 лева /две хиляди/,
представляваща главница по сключен на 18.10.2017 г. в гр. Враца договор за заем,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането на
исковата молба в съда -06.11.2018 година до окончателното й изплащане, както и
сумата от 880 лв./осемстотин и осемдесет/ разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........