№ 403/20.05.2022
г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ КОЛЕВА 2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша
докладваното |
от съдия |
Мариана Шотева |
|
к.н.а.х. дело № 202 по описа на съда за
2022 г. |
Производството е по реда на чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Тес Еко Строй – 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Панчарево, ул. „Черешова градина“
№ 15, представлявано от управителя Г. С., подадена от адв. Т. САК против решение
№ 25/13.12.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 109/2021 г., по описа на Районен
съд - Пещера.
С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 13-002584 от 28.04.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което
на дружеството „Тес Еко Строй – 1“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 600,00
(хиляда и шестстотин) лева, като е намален размерът на наложната „Имуществена
санкция“ до размер от 1500 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните
правила и необосновано. Посочено е, че са допуснати съществени процесуални
нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло
издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по Труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не изпращат
представител. По делото е постъпило писмено становище вх. № 3554/19.04.2022 г.,
с което ст. юрк. Т. моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Дружеството жалбоподател „Тес Еко Строй – 1“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до
работа на 23.11.2020 г. около 11,30 часа лицето А. П. Н. „общ работник“ в обект
„Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, община батак, местност „Пущек“,
УПИ І-15, 285, без да сключи писмен трудов договор. Нарушението е установено на
23.11.2020 г. в посочения обект, където при извършена проверка е заварено
лицето А. Н. да престира труд – снабдяване с материали. Лицето собственоръчно е
попълнило и подписало декларация, в която декларира елементи от трудов договор,
а именно длъжност, работно време, почивки и почивни дни, както и трудово
възнаграждение.
Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено
обжалваното НП за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията
на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите
с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част
на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието
на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният
орган не е изложил мотиви относно размера на наложената санкция на основание
чл. 27 от ЗАНН. Приел е, че не се касае за маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, но предвид липсата на обстоятелства, които да обосноват налагането на
по-тежка санкция от минималната е изменил наказателното постановление като я е
намалил до предвидения в закона минимум от 1 500,00 лева.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд - Пещера ще следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/13.13.2021 г., постановено по н.а.х. дело №
109/2021 г., по описа на Районен съд - Пещера.
ОСЪЖДА „Тес Еко Строй – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Панчарево, ул. „Черешова градина“ № 15, представлявано
от управителя Г. С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.