№ 3398
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20187682/20.09.2021 г. по гр.д. № 6051/2013 г. по описа на
СРС, 50 състав на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
П. В. П. е осъден за заплати на Д. И. К. сумата от 2600 лева със законната
лихва от 17.06.2008 г. до окончателното й плащане – обезщетение за
неимуществени вреди от деликтно деяние, за чието извършване ответникът е
признат за виновен с Решение № 15.02.2012 г. по НОХД №9085/2012 г. на
СРС, 8 състав, като отхвърля предявения иск за сумата от 2400 лева (над
уважената му част от 2600 лева до пълния му предявен размер от 5000 лева).
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата
над 500 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25159946/03.11.2021 г. (с
пощенско клеймо от 19.10.2021 г.), подадена от П. В. П., в която са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство поддържа, че съдът
неправилно и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила е
определели размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че
в мотивите на решението е посочено, че определеният размер е 2000 лева, а в
1
диспозитива на решението е записано 2600 лева, като липсвало съответствие
между мотиви и диспозитив. На следващо място, посочва, че по силата на чл.
300 от ГПК влязлата сила присъда има задължителна сила за гражданския съд
само относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, но не е задължителна относно последиците (резултата)
от деянието – вида и степента на вредата и дали такава изобщо е налице. По
делото не били установени каквито и да било вреди, причинени от ответника.
Неправилно бил приложен чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Неправилно и в противоречие с процесуалните правила били обсъдени и
събраните по делото гласни доказателства. Неправилно била определена и
продължителността на страданията. Моли решението да бъде отменен в
обжалваната част. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Д. И. К..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 6051/2013 г. по описа на СРС, 50 състав е
образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с която е предявен иск с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против П. В.
П..
Ищцата твърди, че на 20.07.2001 г. е сключила брак с ответника, като
той бил прекратен с решение от 22.10.2010 г. по гр.д. № 1367/2009 г. по описа
на СРС. Фактическата им раздяла датирала от м. януари 2009 г. Твърди, че на
13.05.2009 г. направила опит да изтегли парична сума от сметката си от
бакомат, но установила, че наличността е – 5800 лева. Разбрала, че сметката
била запорирана по образувано срещу нея изпълнително дело № 2620/2010 г.
на ЧСИ М.Б., вписан в Камарата на ЧСИ под № 838, с район на действие.
Твърди, че установила, че ответникът подписал Договор за банков кредит №
40/1053/17.06.2008 г. с „У.Б.“ АД за сумата от 4000 лева, като в графата
съдлъжник посочил имената на Д. И. П.а и бил положен неин подпис. Твърди,
че във връзка с неин сигнал било образувано НОХД № 9085/2012 г. по описа
на СРС, 8 състав за престъпление по чл. 309 , ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
2
НК, а именно за това, че на неустановена дата в периода от 01.06.2008 до
13.06.2008 г. в гр. София П. П. съставил неистински частен документ –
искане за потребителски кредит вх. № 0434/13.06.2008 г., на което придал
вид, че е подписано в графа „подпис съпруг (а) от Д. И. П.а и го употребил на
13.06.2008 г. в гр. София, в „У.Б.“ АД – Агенция СФА Цариградско шосе 10
км., като го представил пред Г.Н.Н. – касиер в банката, за да докаже, че
съществува право да получи потребителски кредит и на неустановена дата в
периода от 01.06.2008 г. до 17.06.2008 г. в гр. София, съставил неистински
частен документ Договор за банков кредит на физическо лице №
40/1053/17.06.2008 г., на който придал вид, че е подписано в графа
„съдлъжник“ от Д. И. П.а и го употребил на 17.06.2008 г., за да докаже, че
съществува право да получи потребителски кредит от „У.Б.“ АД. Твърди, че
по така повдигнатото обвинение била постановена присъда на 02.08.2012 г.
Поддържа, че в резултат на противоправните действия на ответника били
запорирани сметките й, като това продължило доста във времето. Била
запорирана и сметката, по която се превеждали детските помощи. Поддържа,
че в момента, в който разбрала, че сметките са й запорирани, изпаднала в
депресия, тъй като не разполагала с много средства и било немислимо да се
грижи за децата си и същевременно да изплаща и задължения на ответника по
изпълнителното дело. Била изключително уплашева, тъй като не знаела как
ще може да се справя занапред, притеснявали се постоянно и била несигурна,
което довело от своя страна до артериална хипертония, безсъние и
неразположение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпения
стрес и несигурност в резултат на непозволено увреждане, причинено от
ответника с деянието и законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който П.
В. П. оспорва предявения иск. Твърди, че в резултат на извършеното от него
не са настъпили неимуществени вреди за ищцата в претендирания размер.
Поддържа, че ищцата не е заплащала суми по договора за кредит. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
3
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на
ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на
ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от
ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника,
вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази
презумпция променя доказателствената тежест и задължението за
установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на
ответника.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява, че
с Решение № 15.02.2012 г. по НОХД № 9085/2012 г. по описа на СРС, 8 състав
П. В. П. е признат за виновен в това, че на неустановени дати от 01.06.2008 г.
до 17.06.2008 лева в гр. София, съставил неистински частен документ –
искане за потребителски кредит вх. № 0434/13.06.2008 г., на което придал
вид, че е подписано в графа „подпис съпруг (а) от Д. И. П.а и го употребил на
13.06.2008 г. в гр. София, в „У.Б.“ АД – Агенция СФА Цариградско шосе 10
км., като го представил пред Г.Н.Н. – касиер в банката, за да докаже, че
съществува право да получи потребителски кредит и на неустановена дата в
периода от 01.06.2008 г. до 17.06.2008 г. в гр. София, съставил неистински
частен документ Договор за банков кредит на физическо лице №
40/1053/17.06.2008 г., на който придал вид, че е подписано в графа
4
„съдлъжник“ от Д. И. П.а и го употребил на 17.06.2008 г., за да докаже, че
съществува право да получи потребителски кредит от „У.Б.“ АД. Решението е
влязло в сила на 02.08.2012 г.
С влизане в сила на решението по чл. 78а от НК и с оглед разпоредбата
на чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 413 от НПК гражданският съд е обвързан
по въпросите извършено ли е деянието и виновен ли е деецът. Следователно и
доколкото не е налице спор между страните ответникът П. П. е извършил
противоправно деяние при форма на вината пряк умисъл. Доколкото
причинените вреди, твърдяни от ищцата не са елемент от престъпния състав,
те подлежат на самостоятелно доказване в рамките на настоящото
производство. Именно фактите, свързани, както с настъпването им, а така и с
техния размер са предмет на спор и съответно установяване по делото.
С въззивната жалба ответникът е обжалвал постановеното решение за
сумата над 500 лева до уважения размер от 2600 лева, като с това приема, че
са настъпили неимуществени вреди, но оспорва само техния размер. С това
като предмет на въззивното производство е въведено установяване на
правилното приложение на материалния и процесуалния закон при
обсъждане на критериите за определяне на обезщетението по справедливост
по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В мотивите на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, като въззивният състав споделя
фактическите и правните му изводи. Правилно при определяне на размера на
дължимото обезщетение е взет предвид характера на извършеното деяние,
както и установените от гласните доказателства негативни преживявания.
Преценката на свидетелските показания са съобразени с разпоредбата на чл.
172 от ГПК и те са ценени с оглед останалите събрани по делото
доказателства.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че не е ясен размерът на
присъденото обезщетение. В диспозитива на решението е посочено, че
уваженият размер е 2600 лева, като за разликата от 2400 лева до предявения
размер от 5000 лева искът е отхвърлен. Следователно волята на съда при
формиране на изводите относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди е ясна. Допуснатата грешка в мотивите на решението не може да бъде
отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, а и не се е отразила върху
5
правилността на постановеното решение.
Воден от горното и поради съвпадане на правните и фактическите
изводи с тези на Софийски районен съд, 50 състав, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20187682/20.09.2021 г. по описа на СРС,
50 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6