Решение по дело №6682/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 774
Дата: 5 април 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120106682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 774                                                     05.04.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети април                                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6682 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по повод искова молба от А.Д.Х. против „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за аренда поради липса на съгласие.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорва искът като неоснователен.

С определение по чл.140 от ГПК от 06.02.2019 г. съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване на истинността (автентичността) на нотариално заверено на 27.08.2012 г. от кметски наместник на с. Г. К. пълномощно в частта за положения от ищеца подпис в документа.

В хода на делото, на 04.11.2018 г., ищецът А.Д.Х. умира, като с определение от съдебно заседание, проведено на 06.03.2019 г., съдът конституира на основание чл.227 от ГПК като ищци по делото наследниците му по закон – Д.А.Д. и Я.А.Д..

В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа иска и моли съда да го уважи, като им присъди сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

А.Д.Х. упълномощава Т. А. Ч. да сключи от негово име и за негова сметка договор за аренда на нива в местността „***“, в землището на с. Г. К., Община Б., с площ 15,664 дка, десета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, с „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД за срок от 10 години и размер на годишната рента не по-малко от 25 кг. зърно от декар за всяка стопанска година от договора. Със същото пълномощно Ч. е упълномощена да представлява Х. пред РС – Елхово и пред компетентен нотариус, като се подписва вместо него където е нужно. Х. е положил параф след думата „упълномощител“ в документа, след което е изписал собственоръчно трите си имена. Подписът на Х. под документа е заверен от кметски наместник на с. Г. К. на 27.08.2012 г.

На 10.09.2012 г. между А.Д.Х., чрез пълномощника си Т. А. Ч., в качеството на собственик и арендодател, и „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, в качеството на арендатор, се сключва договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите на страните, с предмет нива в местността „***“, с площ от 15,664 дка, десета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, срещу което арендаторът се задължава да плаща арендна вноска. Договорът се сключва за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г. Арендаторът извършва арендно плащане парично или в натура, изчислено върху стойността на получените средни добиви от декар на внесената обработваема земя, както следва: не по-малко от 25 кг. на декар зърно, или парично остойностена към датата на получаване на рентата по цени на зърнената борса. Уредени са и хипотези, при които арендаторът няма да плаща рента и в какъв срок се дължи същата. Договорът за аренда е вписан в Агенция по вписванията на 12.09.2012 г.

На 19.07.2018 г. нотариус удостоверява подписа на Х. под декларация, с която декларира, че не е упълномощавал Т. А. Ч. да сключва договор за аренда с „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, не е подписвал пълномощно в този смисъл и не признава действието и правните последици от сделки, извършени от негово име при използване на пълномощно с рег. № ***/27.08.2012 г. на кметство с. Г. К., Община Б., и/или което и да е друго пълномощно, заверено от кмет или нотариус.

На 04.11.2018 г. ищецът умира и оставя за свои наследници по закон двамата си синове, които са конституирани като страни по делото.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.2, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗННД когато в населеното място няма нотариус или районен съд (в с. Г. К., Община Б., няма районен съд или нотариус), кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Доколкото се касае за пълномощно, кметският наместник има право да извършва удостоверяване на подписа на упълномощителя, като е възможно удостоверяването да се извърши законосъобразно и извън сградата на кметството – аргумент от чл.95 от ЗННД.

Пълномощното е частен документ, досежно самото изявление на упълномощителя, и официален в частта, обективираща удостоверението на кметския наместник, че Х. се е явил пред него и е положил подписа си, т.е. документите са два, но материализирани в една вещ.

Тъй като в исковата молба Х. заявява, че не е полагал подпис под пълномощно пред кметския наместник, той твърди, че официалният свидетелстващ документ е неистински като удостоверително изявление. По смисъла на чл.193, ал.3, предл.2 от ГПК наследникът е трето лице по отношение на документа, подписан от неговия праводател, т.е. наследниците на Х. са трети лица и не е в тяхна тежест да доказват, че подписът под пълномощното принадлежи на баща им. Този извод е верен, но само за частни документи. Следва да се отбележи, че е налице практика и в обратен смисъл (Решение по гр. д. № 559/2001 г., на II г.о.; Решение № 544/15.06.2009 г., по гр. д. № 2526/2008 г., на III г.о.), според която тежестта за доказване истинността на подписан от наследодателя документ е върху наследниците.

В случая обаче се оспорва подпис под документ, който е официално удостоверен, поради което тежестта на доказване на оспорването лежи върху наследниците на починалия ищец. Те не ангажираха доказателства за оспорването.

По отношение доказателствената стойност на декларацията на наследодателя, подписът под която е нотариално заверен:

Видно е, че нотариусът е удостоверил само положения под документа подпис, но не и съдържанието му. Дори и да е налице удостоверяване на съдържанието, в тази част декларацията няма да се превърне в официален документ, тъй като ще е издадена извън удостоверителната компетентност на нотариуса, която не е универсална. Нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 569 ГПК. Отрицателните факти, че деклараторът не е упълномощавал друго лице да сключва договор, респективно че деклараторът не е подписвал пълномощно в този смисъл, не са сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява. Ето защо декларацията е частен документ, но не може да бъде ценена, защото касае факти, изгодни за наследодателя.

Предвид изложеното, остана недоказано твърдението, че наследодателят на ищците не е подписал пълномощно, с което е упълномощил Т. Ч. да сключи договор за аренда от негово име и за негова сметка. Не се събраха и доказателства, опровергаващи волята на наследодателя на ищците, заявена в пълномощното, да бъде сключен договор за аренда с предмет именно нива в местността „***“, в землището на с. Г. К., с площ 15,664 дка, Х категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, конкретно с „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, за срок от 10 години и размер на годишната рента не по-малко от 25 кг. зърно от декар за всяка стопанска година от договора. Нещо повече, самите наследници твърдят, че баща им е получавал рента за имота, но „е бил с убеждението, че е подписал договор за наем“ (молба – л.43 от делото).

Ето защо искът за прогласяване на договора за аренда като нищожен поради липса на съгласие следва да бъде отхвърлен.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото ищците нямат право на разноски.

Ответникът има право на разноски, които са в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.Д., ЕГН – **********, и Я.А.Д., ЕГН – **********, конституирани като страни по делото като наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец А.Д.Х., ЕГН – **********, иск с правно основание чл.26, ал.2, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД против „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК – *********, за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за аренда на земеделска земя от 10.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите, със страни А.Д.Х., ЕГН – **********, и „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК – *********, и предмет нива в местността „***“, землището на с. Г. К., с площ от 15,664 дка, десета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне.

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН – **********, и Я.А.Д., ЕГН – **********, да заплатят на „ГРЕЙН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото, като всеки един заплати половината от тази сума.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК заявеното от Д.А.Д., ЕГН – **********, и Я.А.Д., ЕГН – **********, конституирани като страни по делото като наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец А.Д.Х., ЕГН – **********, оспорване на истинността (автентичността) на нотариално заверено на 27.08.2012 г. от кметски наместник на с. Г. К. пълномощно в частта за положения от А.Д.Х., ЕГН – **********, подпис под документа.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ