О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 5311 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 28.10.2019г. по НЧД № 13477/2019г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 101-ви състав, с което на основание чл.243, ал.5 от НПК е отменено постановление
на СРП от 05.08.2019г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 11230/2018г. по описа на Сектор „РТП“ –Отдел
„Разследване“ - СДВР, пр.пр.№ 28810/2018г. по описа
на СРП.
В протеста се излагат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт, като се твърди, че в производството са събрани
всички необходими доказателства, чийто анализ води до извод, че не е осъществен
състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В подкрепа на изложеното се сочи, че въпреки
проведените разпити на свидетели и изготвени експертизи, не се установява по
делото свидетел Илиев да е извършил нарушение на правилата по Закон за движение
по пътищата, респективно в случая се касае за случайно деяние по смисъла на
разпоредбата на чл.15 от НК. Поддържа се, че назначаването на допълнителни
експертизи и/ или провеждане на допълнителни разпити на свидетели, не биха
внесли промяна в установена по делото фактическа обстановка и в направените от
прокуратурата правни изводи, поради което и не са необходими.
По изложените съображения е и
отправеното до въззивната съдебна инстанция искане, протестираното определение на бъде отменено.
В депозирано писмено становище, А.Н.Г.,
чрез повереника си адв. Д.В.,
счита първостепенния съдебен акт за обективен, прецизен и аргументиран, поради
което моли същият да бъде потвърден.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
Досъдебно производство № 11230/2018г. по
описа на Сектор „РТП“ –Отдел „Разследване“ - СДВР, пр.пр.№
28810/2018г. по описа на СРП, е образувано на 15.06.2018г. за това, че на 15.06.2018г.
около 16:35ч. в гр.София, при управление на моторно превозно средство – автобус
марка „БМЦ“, модел „320 Просити“, с рег.№ ******,
управляван от И.В.И.по линия № 20 в село Чепинци, по улица „Орфей“ с посока на
движение от ул.“Чепинско шосе“ към улица „Реката“, в района на СМГТ № 1562,
нарушил правилата за движение по ЗДвП в района, като при потегляне на автобуса
участвал в ПТП с пътничка в него – А.Н.Г. и по непредпазливост причинил телесна
повреда на същата - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
С постановление от 05.08.2019г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура, горепосоченото досъдебно
производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.
С определение от 28.10.2019г. по НЧД № 13477/2019г.
по описа на СРС, НО, 101- ви състав, прекратителното
постановление на СРП от 05.08.2019г. е било отменено и делото върнато на СРП за
извършване на действия по разследване с конкретни указания и предвид
констатирана доказателствена непълнота. Видно от мотивната част на атакуваното определение СРС е приел, че по
делото са налични твърдения на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели лица, сочещи за наличие на опасност на пътя от друг участник в
движението, но същите са останали непроверени по съответния процесуален ред,
респ. визираният въпрос към настоящия момент е неизяснен. Съдът е констатирал,
че в събраните по делото гласни доказателствени
средства са налични противоречия, за които не са положени каквито и да било
процесуални усилия с оглед отстраняването им. Отделно от това
първоинстанционният съд е намерил, че по делото следва да бъде назначена
допълнителна АТЕ, необходима за изясняване факти и обстоятелства от предмета на
доказване в производството.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че депозираният
частен протест е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува определението
страна, както и срещу акт, подлежащ на въззивна
проверка. Разгледан по същество, същият е неоснователен, като съображенията за
това са следните:
Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на
проверяваната инстанция, а изводът й за непълнота на доказателствения
материал по делото е законосъобразен.
В хода на досъдебното производство не са
изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, като са налице
съществени пропуски, констатирани както от контролирания съд, така и от
настоящата съдебна инстанция, същите отстраними към
настоящия момент. В този смисъл първоинстанционният съд, проучил събраните на
досъдебното производство доказателства, аргументирано е изложил съображенията
си защо приема извода на наблюдаващия прокурор при СРП за липса на осъществен
състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК за необоснован. С тази констатация въззивната
инстанция се солидаризира изцяло.
Не може да се сподели възражението, обективирано в депозирания пред въззивния
съд частен протест, че неправилно районният съд е приел, че не са извършени
всички възможни действия по разследване за разкриване обективната истина в
процеса. Видно от събраните в производството доказателствени
материали, а и не на последно място видно и от самия частен протест, в
производството са останали неизяснени обстоятелства, касаещи
евентуално възникнала опасност на пътното платно, обективирани
и в противоречия в свидетелските показания, като не са изложени каквито и да
било съображения от представителя на прокуратурата, защо същият приема, че назначаване
на допълнителна авто – техническа експертиза, респ.
провеждане на допълнителни разпити на свидетелите, досежно
визираните обстоятелства, не са необходими и не биха допринесли за изясняване
на фактите и обстоятелствата, предмет на доказване в производството.
Въззивният съд е на мнение, така както и контролираният такъв, че
за пълното и обективно изясняване обстоятелствата от предмета на доказване в
настоящия случай, е необходимо назначаване на допълнителна авто
– техническа експертиза, при която на първо място следва да бъдат свалени последователно
и хронологично кадри от файлове, заснети с камера с № 4 – обхващаща салона на
автобуса, както и камера № 5 – обхващаща пространството пред и около автобуса, същите
за времето от 16:35ч. на 15.06.2018г. до 17:00ч. на 15.06.2018г. На второ
място, след анализ на така свалените файлове, да бъде даден отговор на въпроса
в процесния времеви период, установявали се от
кадрите наличие на други участници в движението /в това число велосипедист, бус – черен на цвят или други/, които с поведението си биха
могли да се възприемат или да представляват опасност на пътя. На следващо
място, след преценка и анализ на горепосочените обстоятелства, експертизата
следва да даде заключение дали намаляването на скоростта от водача и внезапното
спиране на моторно превозно средство – автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити“, с рег.№ ******, било ли е с цел избягване на
възникнала опасност на пътното платно, в това число и избягване на ПТП. Така
посредством допълнително извършено действие по разследване, биха могли да се
преодолеят и съществуващите към момента противоречия в събраните по делото
гласни доказателства, а в крайна сметка и да бъде изяснен в цялост механизмът
на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие.
Противно на застъпената в протеста теза, от
постановлението на прокурора, с което наказателното производство е прекратено,
не може да се проследи формирането на волята на решаващия орган, доколкото
същият при противоречиви данни е приел наличие на една хипотетична към
настоящия момент възникнала опасност на
пътното платно. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по
делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат
приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени
фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора не е намерило
мотивиран израз. Това е така, защото без да са изчерпани всички способи за
събиране и проверка на доказателства и без подробна аргументация, прокурорът е стигнал
до извод, че са налице данни за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, с
оглед на което и е прекратил наказателното производство.
Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на
Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното
убеждение на наблюдаващия прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и
обективност на разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено в неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ХIII въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.10.2019г.
по НЧД № 13477/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101-ви състав, с
което на основание чл.243, ал.5 от НПК е
отменено постановление на СРП от 05.08.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 11230/2018г. по описа на Сектор „РТП“
–Отдел „Разследване“ - СДВР, пр.пр.№ 28810/2018г. по
описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.