Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр.Плевен 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, І-ви състав, в открито
съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм.дело №282 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба подадена от Л.Г.Т. ***, ЕГН **********, срещу Решение
№ 2153-14-17 от 18.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен.В жалбата се твърди, че са налице несъответствия при
съпоставяне на данните за зачетения трудов и осигурителен стаж, описани в
гореспоменатото решение за отказ на НОИ, а именно: за периода 15.10.1979 г.-01.01.1980
г. - специалист в Териториален информационно-изчислителен център – стаж в
размер на 00 год. 02 мес. 16 дни според
НОИ, но съгласно УПЗ № 92-01-394/16.12.2020 г. стажът е в размер на 00 год. 02 мес. 17 дни, за периода от
01.05.1991 г. - 31.12.1999 г. - в осигурителна
книжка, надлежно заверена от НОИ като самоосигуряващо се лице в ЕТ"Дали
53" в която има печат и подпис на ревизор пише 08 год. 08 мес. 00 дни, но според НОИ този период е 01.08.1991 г.-31.12.1999 г., и стажът 08 год. 05 мес. 00 дни. Излага доводи,
че НОИ едностранно е решил да измени или поправи официален документ със своя
заверка, без тя да е била надлежно уведомена. Гореизложеното я кара да се
съмнява във верността на описаните в решението УП-3 от АПК "Р."
Павликени, издадени по служебен път и получени от НОИ. В трудовата книжка е
зачетен стаж 02 год. 05 мес. 12 дни с подпис и печат и данните са взети от
ведомостта. Твърди, че за периода 01.05.1977 г.-31.05.1977 г. е заемала длъжност икономист в АПК Р.
Павликени съгласно УПЗ № 5507- 10-857/12.11.2020г. - 00 год. 00 мес. 29 дни, при описан пълен месец са
зачетени само 29 дни. Ако има разминаване то би следвало да е описано в
съответното УП-3, и началната дата да бъде 03.05.1977 г., както пише и в
трудовата книжка за начална дата на започване на работа. За периода 01.06.1977 г.-31.08.1979
г. - икономист в АПК Р. Павликени съгласно УП3 № 5507- 10-857/12.11.2020 г. - 02 год. 03 мес. 00 дни.За
периода 01.09.1979 г.-30.09.1979 г. -
икономист в АПК Р. Павликени съгласно УПЗ № 5507-10- 857/12.11.2020г - 00 год. 00 мес. 13 дни - при описан
пълен месец са зачетени само 13 дни. Ако има разминаване то би следвало да е
описано в съответното УП-3 и крайната дата да не е 30.09.1979 г.
По нейни изчисления в гореописаните
времеви периоди има разлика от 00 год.
04 мес. 01 дни, с която я
ощетяват. Също така смята, че са нарушени правата и във връзка с КСО, защото
при подаване на документите за пенсиониране е предоставила само трудова книжка
от която очевидно е нямала достатъчно трудов стаж, тъй като осигурителната и
книжка още не е била заверена и няма как да се съгласи да бъде пенсионирана с
намален размер. Твърди, че служителят,
който е приел документите и е казал, че има право да си закупи недостигащият и
стаж, но това се изчислява от служителя обработващ преписката след като се
представят всички документи удостоверяващи стаж. Твърди, че при разглеждане на
преписката инспекторът би следвало да я информира за недостига и да предостави
избор дали може да заплати този недостигащ стаж.Твърди, че няма как да
пресметне и да прецени колко стаж не и достига и колко и къде трябва да заплати
съответната сума. Предвид пандемичната ситуация с Ковид-19 и ограничения достъп
до приемната на НОИ при представянето на осиг.книжка в НОИ, не е получила
никакъв писмен документ /тъй като това се случва пред приемната/, а само устно е
помолила да се отбележи, че това е последния документ, който представя и в
документите по преписката да бъде отбелязано, че кандидатства за пенсия по
чл.68, ал.1, което очевидно не се е случило. Моли съда да бъдат разгледани в
детайли очевидните фактически грешки и да се приложи чл.12 от Наредбата за
пенсиите. Прави искане да бъде изискано издаване на ново УП3 от АПК „Р."
Плевен /архив на НОИ гр. В.Търново/, и да се изясни защо се получават разлики и
защо има несъответствие с труд. книжка. Моли съда да отмени решението на Директора на
ТП на НОИ Плевен.
От ответника-Директор на ТП на НОИ Плевен не е представен
писмен отговор по жалбата, въпреки дадената възможност с Определение № 508/12.04.2021
г. /л.59/.
В съдебно заседание жалбоподателката Л.Г.Т. – редовно призована,
се явява лично. Сочи, че осигурителната книжка е
заверена след като е подала документите. Съгласно заверката стажът е осем
години и осем месеца, а по тяхната справка е осем години и пет месеца. Това са
три месеца разлика, за които не е уведомена изобщо защо и как се е случило. Други
29 дни, които са разлика в АПК „Р.“ гр. Павликени и другото след дълги искания
на УП-та в крайна сметка се явява една почти несъществена разлика от един ден,
обаче се указва, че е гледана трудовата книжка, а не е гледано УП-то и то при
условие, че почти шест месеца са и били искани някакви УП-та. Излага, че когато
е подала документите е била наясно, че няма достатъчно години стаж, но в
приемната са и казали, като е предстояла заверка на осигурителната книжка, че
понеже има завършено висше образование, че може ако не и достига някакъв стаж,
да и бъде предложно да си заплати. Когато са заверили осигурителната книжка,
подавайки я на служител на НОИ е помолила да се отбележи в заявлението, че се
променя алинеята защото е подала за по-малко години и е очаквала, че ще
достигне този пълен стаж, необходим за пенсиониране. Никой не и е казал какви
са годините, колко не и достигат и т.н. Не е доплащала стаж защото изобщо не е
знаела колко точно и се събира стаж. Не може да си го изчисли сама. И сега
разбира, че реално не и достига една година и два месеца и за това търси
някакво решение на въпроса. Въобще не са реагирали на първата й жалба. Иска да си
закупи стаж защото е твърде малка разликата. Иска да се отмени решението на НОИ
и да се върне преписката, за да има възможност да си закупи разликата от една
година и два месеца.
ОТВЕТНИКЪТ - Директор
на ТП на НОИ Плевен редовно призован, не се явява, не се представлява и не
ангажира становище по делото.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.118, ал.1, изречение
първо от КСО регламентира, че Решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд. Решението е връчено на жалбоподателката на 26.03.2021 г. /обратна
разписка на л.10/, а жалбата е подадена на 02.04.2021 г., видно от входящия
номер на органа на л.3, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване,
поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са
накърнени, е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Л.Г.Т. е подала заявление за отпускане
на пенсия/и или добавка/и на 15.07.2020 г. /л.л.11-14/, като е посочено, че
същото е за пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ по чл.68, ал.3 от КСО.
Декларирала е, че ще представи банкова сметка, ***уга държава. Заявила е, че
при отпускане на исканата пенсия, желае размера й да бъде изчислен по реда на
чл.70, ал.4-7 от КСО, като е посочила три последователни години – от 01.12.1985
г. до 30.11.1988 г. За този период е представено УП2 /л.л.15-16/.
По преписката са представени: Осигурителна книжка
/л.л.17-31/, удостоверяваща стаж в периода 01.05.1991-31.12.1999 г., в размер
на 8 години и 8 месеца, като периодът и книжката са заверени от инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Плевен; УП2 за периода март 2014 /л.л.32,33/, от
което е видно, че през този месец е била в неплатен отпуск и не е начислено трудово
възнаграждение; Писма /л.34, л.36/, с които от Т. са изискани УП 3 от различни
работодатели, като е представено УП 3 за периода 28.09.1971 г. – 12.09.1972 г.
/л.35/, със стаж 11 месеца и 14 дни; УП 13 от ТП на НОИ-Ловеч /л.72/, в което
се сочи трудов стаж за май 1977 г. – 24 дни, отделно за периода
01.05.1977-31.08.1979 г. – 2 години и 3 месеца, и септември 1979 г. – 11 дни. Поисканото
от съда ново УП3 от
АПК „Р." Плевен е със същото съдържание /л.72/; За същия период е приобщено копие на трудовата книжка
/л.л.73,74/, от което е видно, че е на работа в АПК „Р.” от 03.05.1977 г., не е
посочено докога, но е посочен стаж в предприятието 2 години, 5 месеца и 12 дни;
УП 3 за периода 15.10.1979 – 01.01.1980 г. 2 месеца и 17 дни /л.39/, УП 3 за периода
18.05.1981 г. – 01.12.1982 г. - 1 година, 6 месеца и 13 дни, и за периода
01.01.1983 г. - 26.12.1988 г. и стаж 5 години, 11 месеца и 25 дни /л.40/. Приобщено
е копие на трудовата книжка /л.л.41-52/.
По така подаденото заявление е постановено
разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен от 25.09.2020 г. /л.53/
като в същото се сочи, че се отпуска пенсия по чл.68, ал.3 от КСО в минимален
размер по чл.70, ал.13 от КСО, като същата се отпуска и изплаща в минимален размер
до определянето на размера й по КСО. Няма данни това разпореждане да е
оспорено, каквато възможност е посочено в него.
Постановено е последващо разпореждане №********** от
05.01.2021 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен /л.л.54-55/, като в
него е посочен и номер №6/05.01.2021 г., с което е изменена
личната пенския за ОСВ по чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО във вр. с §22ц от
ПЗР на КСО. Посочен е осигурителен стаж от трета категория труд 34 години, 03
месеца и 20 дни, извършени са съответните изчисления, и пенсията е определена в
размер на 289,34 лева.
Това разпореждане е получено на 05.02.2021 /л.56/, и
срещу същото е подадена жалба по административен ред на 18.02.2021 г. /л.58/. В
същата се иска преразглеждане на изчисления й трудов стаж, като след това жалбоподателката
ще прецени дали да се възползва от правото си да закупи стаж.
По така подадената жалба е постановено процесното
Решение № 2153-14-17 от 18.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен
/л.л.7-9/. В същото е посочено, че със заявление вх. №Ц2113-14-977/15.07.2020 г. г-жа Т. е
поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
3 от КСО, като в т. 5 от заявлението изрично е посочила, че при определяне
размера на пенсията иска да бъде приложен реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като
се вземе предвид осигурителния й доход от три последователни години до
01.01.1997 г. и осигурителния доход след тази дата до датата на отпускане на
пенсия. За тригодишен базисен период е посочено времето 01.12.1985 г. до 30.11.1988
г. Съгласно разпоредбата на чл.68. ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право
на пенсия по общите разпоредби на чл. 68, ал. 1-2 от КСО те придобиват право на
пенсия през 2020 г. при навършена възраст 66 години и 6 месеца за жените и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. С разпореждане
№2/25.09.2020 г. на ръководител ПО па лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ в
минимален размер - 212.50 лв. до определянето на действителен такъв. С
последващо разпореждане №6/05.01.2021 г. личната пенсия за ОСВ е изменена и
същата е определена в действителен размер - 289.34 лв. Към датата на подаване
на заявлението, с което е поискала отпускане на пенсия за ОСВ - 15.07.2020 г.
г-жа Т. има навършена възраст 66 год. 10 мес. 17 дни. Зачетения осигурителен
стаж е 34 год. 03 мес. 20 дни.
Основното възражение в жалбата е
свързано е обстоятелството, че административния орган неправилно е зачел
осигурителния стаж, като според жалбоподателката същият е 34 год. и 7-8 месеца. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните
в РОЛ), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Във връзка с изложеното от лицето възражение е извършена отново проверка на
зачетения осигурителен стаж на г-жа Т.. При съобразяване на представените от
лицето документи зачетеният осигурителен стаж е както следва:
-
28.09.1971 г. - 12.09.1972 г. - библиотекар в ОУ „Климент Охридски“ - съг
ласно УП- 3 №ФС-23-103/02.12.2020 г. - 00 год. 11 мес. 14 дни;
-
01.05.1977 г. - 31.05.1977 г. - икономист в АПК „Р.“. Павликени- съгласно
УПЗ №5507-10-857/12.11.2020 г. - 00 год. 00 мес. 29 дни;
-
01.06.1977 г. - 31.08.1979 г. - икономист в АПК „Р.“, Павликени- съгласно
УПЗ №5507-10-857/12.11.2020 г. - 02 год. 03 мес. 00 дни;
-
01.09.1979 г. - 30.09.1979 г. - икономист в АПК „Р.“, Павликени- съгласно
УПЗ №5507-10-857/12.11.2020 г. - 00 год. 00 мес. 13 дни;
-
15.10.1979 г. - 01.01.1980 г. - специалист в Териториален информационно-
изчислителен център - съгласно УПЗ №92-01-394/16.12.2020 г. - 00 год. 02 мес.
16 дни:
-
23.04.1980 г. - 06.09.1980 г. - плановик в Птицекомбинат за носачки -
Плевен съгласно тр. книжка №4/28.09.1971 г. - 00 год. 04 мес. 13 дни;
-
18.05.1981 г. - 01.12.1982 г. - програмист в ТИИЦ Плевен - съгласно УП3
№92-01- 393/16.12.2020 г. - 01 год. 06 мес. 13 дни;
-
01.01.1983 г. - 26.12.1988 г. - програмист в ТИИЦ Плевен - съгласно УП3
№92-01 - 393/16.12.2020 г. - 05 год. 11 мес. 25 дни;
-
03.01.1989 г. - 13.11.1989 г. - стоковед в СД „Булгарлизинг" -
съгласно тр. книжка №4/28.09.1971 г. - 00 год. 10 мес. 10 дни;
-
01.12.1990 г. - 01.08.1991 г. - организатор в ДФ „Витон“, Михайловград -
съгласно гр. книжка №4/28.09.1971 г. - 00 год. 07 мес. 15 дни;
-
01.08.1991 г. - 31.12.1999 г. - управител в ЕТ „Дали 53“ - съгласно
осигурителна книжка - 08 год. 05 мес. 00 дни;
-
01.07.2007 г. - 01.09.2008 г. - управител магазин ЕТ „Г.К.“, Казанлък
съгласно тр. книжка №4/28.09.1971 г. - 01 год. 02 мес. 00 дни;
-
01.09.2008 г. - 14.07.2020 г. - зачетен стаж по данни от РОЛ в „Томсел - Т.и
сие" - 11 год. 09 мес. 22 дни;
Общият осигурителен стаж на г-жа Т.
правилно е определен в размер на 34 год. 03 мес. 20 дни. Съобразени са всички
удостоверителни документи - осигурителна книжка, удостоверения, както и трудова
книжка.
Съгласно §22ц, ал. 1 от ПЗР на
КСО до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на
пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г„
лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с
индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и
ал. 11, ако това е по-благоприятно за него (т.е. с избран тригодишен базисен
период). В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за
брутното трудово възнатраждение или доход, върху които са внесени осигурителни
вноски за три последователни години oт последните 15 години осигурителен
стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г.. и за брутното грудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за
времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени
документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
В подаденото заявление, с което е
поискала отпускане на пенсия за ОСВ Т. изрично в т. 5 е посочила, че иска пенсията
да бъде определена по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като се вземе предвид
осигурителния доход за избран 3-годишен базисен период oт последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и осигурителния
доход след тази дата до датата на отпускане на пенсията, като е посочен периода
01.12.1985 г. – 30.11.1988 г. При ползване на дохода за посочения тригодишен
период - индивидуален
коефициент по реда на чл. 70, ад. 4-7 от КСО е 0.688. Индивидуалният
коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9 от КСО (т.е. от осигурителния
доход за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията
е 0.6214. При съпоставката между двата индивидуални коефициента е видно, че
определеният по реда на чл. 70. ал. 4-7 от КСО (0.688) е по-благоприятен за
лицето и именно с този коефициент е изчислен размера на пенсията на г-жа Т..
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода м.07.2019 г. -
м.06.2020 г. е 1023,24 лв. Доходът, ог който се изчислява пенсията е 703,99 лв.
(1023,24 х 0.688). Общият осигурителен стаж от 34 г. 03 м. превърнат в процент
- 34 г. 03 м. х 1.2% = 41.10%.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО
41.10 % от 703,99 лв. = 289,34 лв.. което е определения размер на
личната пенсия за ОСВ на г-жа Т..
Посочено е, че разпоредбата на
чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО дава възможност за зачитане на осигурителен стаж при
пенсиониране на времето на обучение на лицата, завършили виеше или полувисше
образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за
завършената специалност, ако този период не е зачетен на друго основание и са
внесени съответните осигурителни вноски. Такъв стаж обаче може да бъде зачетен
като допълнително представен стаж преди пенсиониране и следва да се
държи сметка за обстоятелството, че дори да бъде представен такъв стаж, след
като вече е отпусната пенсия, същият не може да послужи като основание за
повторна преценка на правото на вече отпуснатата пенсия от същия вид. В случая
дори г-жа Т. да представи доказателства за такъв стаж за периода на обучение
посочен в жалбата (1972 г. - 1976 г.). няма основание да се извърши нова
преценка на правото на пенсия на лицето съгласно разпоредбата на чл. 68, защото
такава пенсия вече е отпусната.
Направен е извод, че
административния орган е извършил пълна преценка на представените от лицето
документи за трудов/осигурителен стаж и данните в РОЛ и вярно е определен общия
осигурителен стаж, правилно е изчислен и размера на пенсията, поради което
разпореждане №6/05.01.2021 г. на ръководител ПО е правилно и законосъобразно
постановено и е потвърдено изцяло, а жалбата срещу него по административен ред е
отхвърлена.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира,
че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.
Оспореното решение е издадено в рамките на
едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е писмено, но изискуемата писмена форма не е
спазена, с оглед фактическата липса на мотиви. Относно мотивите, съответствието
с материалния закон, административно производствените правила и целта на
закона, настоящият състав съобразява следното:
В жалбата конкретно се посочват
периоди, за които осигурителният стаж, посочен от органа, се оспорва като неотговорящ
на събраните доказателства, и по така наведените твърдения съдът съобразява
следното:
По отношение на периода 15.10.1979
г.-01.01.1980 г. - специалист в Териториален информационно-изчислителен център
- съгласно процесното решение стажът е 00
год. 02 мес. 16 дни, но в УПЗ № 92-01-394/16.12.2020 г. стажът е - 00 год. 02 мес. 17 дни /л.39/. Не са посочени
мотиви, въз основа на които е зачетен по-кратък стаж.
По отношение на периода от
01.05.1991 г. - 31.12.1999 г. – съгласно осигурителната книжка Т. като
самоосигуряващо се лице в ЕТ "Дали 53", е налице осигурителен стаж 08 год. 08 мес. 00 дни. Същата е надлежно
заверена от НОИ с подпис и печат на ревизор, но според решението е признат стаж само в периода 01.08.1991
г.-31.12.1999 г. - 08 год. 05
мес. 00 дни. Липсват каквито и да са мотиви защо е признат по-кратък
стаж, като осигурителната книжка е част от преписката. Осигурителната книжка /заверено
копие на л.л.17-31/ е официален документ, а в случая решението не съответства
на същата по отношение на стажа в периода 01.05.1991 г. -31.07.1991 г.
По отношение на периода 01.05.1977
г.-31.05.1977 г. – в който съгласно трудовата книжка е заемала длъжност икономист
в АПК Р. Павликени /л.46/ и за който период е приобщено УПЗ № 5507-
10-857/12.11.2020 г. /л.37/ правилно е зачетен стаж - 00 год. 00 мес. 29 дни, защото работа е започната на
03.05.1977 г. съгласно трудовата книжка. Твърденията в решението, че този стаж
е въз основа на представеното УП 3, са неоснователни, в него е посочен по-къс
период.
По отношение на периода
01.06.1977 г.-31.08.1979 г. - икономист в АПК Р. Павликени съгласно УПЗ № 5507-
10-857/12.11.2020 г. - 02 год. 03 мес. 00 дни, същият период не е спорен между страните, а и е доказан с
оглед посоченото УП3.
По отношение на периода 01.09.1979 г.-30.09.1979 г. - икономист в АПК
Р. Павликени съгласно УПЗ № 5507-10- 857/12.11.2020 г. - 00 год. 00 мес. 13 дни. Следва да се посочи,
че в УП 3 – не е описан пълен месец, и са посочени само 11 дни.
Съдът съобразява, че трудовата
книжка по отношение на стажа в АПК Р. Павликени не е водена съгласно
изискванията, като не е посочена датата, на която трудовия договор е прекратен.
С оглед на този факт правилно същата е зачетена само относно началото на
трудовата дейност, а относно продължителността е зачетено УП3 от същия
работодател.
По отношение на останалите
периоди не се установява несъответствие на осигурителния стаж между събраните
доказателства и решението.
Доколкото положението на жалбоподателката
не може да се влошава, след отмяна на решението и потвърденото с него
разпореждане ръководителят на ПО при ТП на НОИ Плевен следва да се направи ново
произнасяне относно:
стажа в периода 15.10.1979 г.-01.01.1980
г., когато жалбподателката е била специалист в Териториален
информационно-изчислителен център, като се съобрази представеното по преписката УП3 №
92-01-394/16.12.2020 г., съгласно което стажът е 00 год. 02 мес. 17 дни /л.39/.
стажа в периода 01.05.1991 г.
-01.08.1991 г., в който съгласно осигурителната книжка, надлежно заверена от служител
на НОИ, Т. е била самоосигуряващо се лице в ЕТ"Дали 53". С подпис и
печат на ревизор е заверен осигурителен стаж в този период, който не е посочен
в процесното решение. Следва да се съобрази осигурителната книжка като е
официален документ, който дори не е оспорен.
Решението противоречи и на целта
на закона, доколкото с непризнаването на удостоверен с официални документи
осигурителен стаж се определя пенсия за ОСВ в по-нисък размер.
По отношение на твърденията за неуказване на
възможността да се пенсионира с осигурителен стаж по реда на чл.9а от КСО,
съдът съобразява следното:
Пенсиите за ОСВ са уредени в раздел първи на
глава шеста от КСО. В разпоредбата на чл. 68, ал.1 КСО е уреден общия случай, като право на пенсия за
ОСВ се придобива при определена възраст и осигурителен стаж. В ал.2 е уреден
въпросът с нарастването на стажа и възрастта във всяка следваща календарна
година. В КСО е уреден и случая, в който право на пенсия за ОСВ възниква преди
навършване на необходимата възраст, при наличие на необходимия стаж – чл.68а от КСО. Уреден е и случая, в който право на пенсия възниква без необходимия стаж
по чл.68, ал.1 вр. ал.2 от КСО, като в този случай се изисква по-висока възраст
и поне 15 години действителен стаж – чл.68, ал.3 от КСО.
В случая Т. е поискала да и се отпусне пенсия за ОСВ,
като в заявлението е посочена хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО. Ръководителят
на ПО е издал първоначално разпореждане, в което е посочено, че пенсията се
отпуска в минимален размер, до уточняване на действителния стаж и доход /л.53/.
След уточняване на действителния стаж и доход, е издадено разпореждане на
основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО. Съгласно последната разпоредба, влязлото
в сила разпореждане по чл. 98 може
да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на
органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. В случая
ръководителят на ПО е приел, а директорът на ТП на НОИ е потвърдил, че
приложима е именно тази разпоредба, доколкото правилно е отпусната пенсия за
ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, но същата следва да се определи в по-висок размер.
Съгласно чл. 9а, ал.1 от КСО, за осигурителен
стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени
осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита: 1. времето на обучение на
лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на
обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност; 2. времето на
докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна
и научна степен "доктор". Съгласно чл.9а, ал.2 за осигурителен
стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни
вноски съгласно ал. 3. Съгласно последната, внасянето на осигурителните вноски
по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред,
определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се
изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд
"Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година. Разпоредбата на ал.4 посочва, че в случаите по ал. 2 недостигащият
осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска
от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
Следва обаче да се съобрази, че със заявлението си от
15.07.2020 г. Т. не е поискала отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 на КСО, нито
е изразила готовност за заплащане на недостигащ осигурителен стаж. От
съдържанието на заявлението се налага изводът, че се иска отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО. Към
15.07.2020 г. лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
общите условия на чл. 68 КСО,
тъй като има осигурителен стаж, превърнат към трета категория 34 години, 03
месеца и 20 дни според органа, а според самото лице стажът е с 04 месеца и 01
дни повече, като и двата случая същият не е достатъчен за пенсиониране по реда
на чл.68, ал.1 КСО.
След като Т. не е поискала отпускане на пенсия за ОСВ
по реда на чл.68, ал.1 от КСО, нито органът, нито съдът могат да съобразяват
дали същата има право на такава пенсия. Само за пълнота съдът отбелязва, че
дори според посочения от органа в решението осигурителен стаж Т. има такова
право, ако доплати недостигащия й стаж.
Разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 НПОС /Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж / изрично изисква наличие на постъпило заявление
за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда
на чл. 9а, ал. 2 КСО за започване на производство пред органите на
НОИ на посоченото основание. От разпоредбата на чл.45, ал.1 от НПОС също е
видно, че за започване на производство пред органите на НОИ на основание чл.9а,
ал.1 от КСО също е необходимо искане, доколкото се изисква представяне на
удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа
на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за
придобита научна и образователна степен доктор, данните за внесените
осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ,
и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. Ето защо за
дата на подаване на заявление за отпускане на пенсия по чл. 9а, ал. 1 или ал.2 КСО се приема датата, на която такова заявление
действително е подадено. В случая такова заявление не е налице. Същото не може
да се подаде устно, както се твърди, че е направено от страна на Т..
По сходни случаи във вр. с разпоредбата на чл.9а, ал.2
от КСО са постановени Решение № 11365
от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2014 г. и Решение № 1930 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 9256/2011 г.
За пълнота съдът отбелязва, че няма пречка, въпреки
отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, с последващо
зоявление лицето да поиска отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО, като се възползва от възможностите на чл.9а, ал.1 или ал.2 от КСО,
или представи доказателства за осигурителен стаж след предходното заявления
/т.е. след 15.07.2020 г./, който е достатъчен за пенсиониране. Твърденията за
невъзможност за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 от КСО в процесното решение
не са основани на закона. Възможност за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО нямат лицата, които са пенсионирани по реда на чл.68а, ал.1 от КСО
– в този смисъл е чл.68а, ал.2 КСО, и доколкото Т. не е пенсионирана по този
ред, същата има право да се пенсионира по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, ако
поиска това със заявление.
С оглед на изложеното, решението на директора на ТП на
НОИ, макар и постановено от компетентен орган, не е мотивирано, като не са съобразени част от представените доказателства
относно осигурителния стаж на Т.. Несъобразяването с тези доказателства представлява
съществено нарушение на административно производствените правила. Нарушен е и
материалния закон и целта на закона, доколкото по-големия по размер
осигурителен стаж води до определяне на пенсията за ОСВ по чл.68, ал.3 КСО в
по-висок размер. Доколкото съдът не може да се произнесе по същество с оглед
естеството на административния акт, следва след отмяната на процесното решение
и потвърденото с него разпореждане делото като преписка да се върне на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ Плевен за постановяване на ново разпореждане
при съобразяване с мотивите на настоящето решение. На основание чл.174 АПК
следва да се определи срок за произнасянето, като с оглед на факта, че всички
необходими и относими доказателства са събрани, това следва да стане в 14-дневен
срок от постъпване на преписката в ТП на НОИ, след влизане в сила на настоящето
съдебно решение.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, І-ви
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-17 от
18.03.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Плевен.
ОТМЕНЯ разпореждане №********** от 05.01.2021 г. /посочено
и като №6/05.01.2021 г./ на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на Пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Плевен, за постановяване на ново разпореждане в
14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване с мотивите на
съдебното решение по тълкуването и прилагането
на закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: