№ 2901
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело № 17528/2020 г.,
Софийският районен съд е осъдил ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на ЗАД „А.“
АД сумата от 4 165,63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на
05.08.2016 г. от МПС „Форд“, рег. № ****, застрахован по гражданска
отговорност при ответното дружество, на МПС „БМВ“, рег. № ****, дължими
по имуществена застраховка „автокаско“, ведно със законната лихва от
14.05.2020 г. до окончателното плащане и сумата от 1 269,36 лв. обезщетение
за забава, считано от 14.05.2017 г. до 14.05.2020 г., като е отхвърлил
предявените искове за разликата до пълния предявен размер от 5 935,90 лв.,
както и иска за обезщетение за забава за период от 14.05.2017 г. до 14.05.2020
г. за горницата до пълния предявен размер от 1808,79 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „А.“ АД в частта,
с която са отхвърлени предявените искове за разликата над 4 165,53 лв. до
пълния предявен размер от 5935,90 лв. и искът за обезщетение за забава за
разликата над 1 269,36 лв. до пълния предявен размер от 1808,79 лв.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържа, че причина за настъпване на процесното ПТП е
1
поведението на водача на МПС „Форд“, рег. № **** – М.З., която е
предприела навлизане на път с предимство, по който се е движил автомобил с
марка „БМВ“, рег. № ****, управляван от Ю.А.С.. Предвид изложеното моли
предявените искове да бъдат изцяло уважени. При условията на евентуалност,
моли да се приеме съпричиняване в по-малък размер. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по чл. 411 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД, уточнен с молба от
03.06.2020 г. от ЗАД „А.“ АД против ЗАД „ОЗК – З.“ АД за сумата 5 935,90
лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди и 1 808,79
лв. лихва за забава. В исковата молба се твърди, че на 05.08.2016 г. на
първокласен път I-4 км 207-760 М.З., управляваща МПС „Форд“, рег. № ****,
не е пропуснала движещия се по път с предимство автомобил „БМВ“, рег. №
**** в нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и причинила ПТП, в резултат на
което по л.а. „БМВ“ са настъпили множество увреждания. По случая е бил
съставен АУАН и Наказателно постановление №16-0308-000369 от ОДМВР –
Търговище, РУ Омуртаг, влязло в сила на 10.09.2016 г. Сочи се, че към датата
на събитието водачът на „БМВ“, рег. № **** е бил застрахован по договор за
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество по полица №0306Х020986, а
водачът на „Форд“. рег. № **** е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „ОЗК-З.“АД,
полица № BG/11/116001500434. Ищецът твърди, че след събитието е
образувана преписка по щета №3416030100277, по която с назначена
експертиза е била установена „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ.
Твърди, че на застрахованото лице е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5 935 лв. и сума в размер на 95,90 лв. – разходи за
транспортиране на МПС, определени съобразно т. 76.1 от Общите условия за
застраховка „Каско“, с преводно нареждане №П8603118/07.11.2016 г.
Посочва, че на основание чл. 411 от КЗ, ищецът е изпратил покана на
ответното дружество да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски в общ размер 5 950,90 лв.
Ответното дружество е отказало с писмо изх. № А315-19221/18.04.2017 г.
Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 5 935,90 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №3416030100277,
както и сумата от 1 808,79 лв., представляваща лихва за забава за период от
2
13.05.2017 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба в съда до датата на окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който изцяло е
оспорил предявените искове по основание и размер. Изложил е становище, че
вина за събитието има застрахованото при ищцовото дружество лице.
Оспорил е причинно-следствената връзка и механизма на ПТП, като е
направил възражение за съпричиняване. Оспорил е размера на предявения
иск като прекомерен, както и размера на акцесорната претенция за лихва.
По делото са обявени за безспорни, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 05.08.2016 г. на първокласен път I-4 км е
настъпило ПТП межди два леки автомобила – л.а. „Форд“, застрахован при
ищеца по застраховка „автокаско“ по полица №0306Х0209806/26.05.2016 г. и
приложими общи условия за застраховка „Каско“ на МПС, и л.а. „БМВ“,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника и че в
полза на застрахования при ищеца водач е заплатена сумата от 5 935,90 лв. по
преписка по щета № №3416030100277.
С Определение от 28.09.2020 г. по делото е допуснат разпит по
делегация на св. М.З. пред Районен съд – Омуртаг. Разпитана на 13.10. 2020
г. от РС – Омуртаг, св. М.З. споделя, че е участвала в ПТП, настъпило в
участък на главен път Омуртаг-Търговище, близо до с. Беломорци при
излизане от отбивката от заведение. На 500 м отдясно имало завой, от който
се появил водачът на автомобил „БМВ“. Посочва, че при излизането от
отбивката е погледнала надясно в посока към Търговище и е видяла, че не
идват автомобили. Излизайки на пътното платно, се движела със скорост не
повече от 40 км/ч и потеглила в посока Омуртаг. В момент, в който почти се е
прибрала в лентата за движение чула звук от силни спирачки и последвал
силен удар отзад по управлявания от нея автомобил, който според нея се е
движел със скорост повече от 130 км/ч. Споделя, че съприкосновението
между двата автомобила е настъпило почти в дясна лента за движение, но
преди свидетелката да се е прибрала напълно. Посочва, че на пътното платно,
където настъпило произшествието, хоризонталната маркировка е била
непрекъсната линия, поради което е било забранено изпреварването, с
ограничение на скоростта 90 км/ч. Отбелязва, че при излизане от изхода на
отбивката е подала ляв мигач. Споделя, че след събитието е била закарана в
болница и не е уведомила компетентните органи за случая. Заявява, че не е
обжалвала издаденото наказателното постановление и е платила определената
глоба.
По делегация пред Районен съд – Омуртаг е разпитан и свидетелят
Н.О.М., който е споделил, че не помни нищо конкретното по случая.
3
По реда на Регламент 1206/2001 г. относно сътрудничеството между
съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по
граждански или търговски дела, пред съда в гр. Мюнхен, Република
Германия, е разпитана свидетелката Ж.С.А.. Същата споделя, че по време на
инцидента се е намирала в задната седалка на превозното средство, идващо от
посока Търговище. Споделя, че инцидентът е станал внезапно и изведнъж
другият участник се оказал пред тяхната кола. При удара, детето й, намиращо
се на задната седалката, паднало долу. Предвид обстоятелството, че са
пътували с две деца в колата, предполага, че са пътували със скорост
максимум 70 км/ч. Пътят, на който се е случил инцидентът, е бил прав,
другият автомобил изведнъж излязъл на пътя и водачът на л.а. „БМВ“ рязко
натиснал спирачка.
По делото е приета неоспорена от страните автотехническа експертиза.
По отношение на механизма на ПТП в заключението е прието, че водачът на
л.а. „Форд“ е излязъл от паркинга в ляво на пътното платно, за да се включи в
движението посока гр. Омуртаг, без да съобрази скоростта на движещия се от
дясно на ляво л.а. „БМВ“ 530 Д. При навлизане в лентата за движение л.а
„Форд“ е бил ударен в задната част от л.а. „БМВ“, който не е успял да намали
и предотврати ПТП. Прието е, че увредените части в предната част на л.а.
„БМВ“ 530 Д са в причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
Действителната стойност на увреденото МПС към момента на ПТП е
изчислена на 9 510 лв. Стойността на вредите по средни пазарни цени е
определена в размер на 10 576,39 лв. Размерът на обезщетението, при наличие
на тотална щета, е определен на 5 912 лв. В съдебна зала на о.с.з. от
08.10.2020 г. вещото лице уточнява, че водачът на л.а. „Форд“ се е движел със
скорост, която не е била съобразена със скоростта на движещия се зад него
автомобил, а скоростта на движещия се отзад автомобил не може да се
определи, без да са му предоставени конкретни данни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
411 от КЗ за сумата от 5 935,90 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 808,79
лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2017 г. до 13.05.2020
г. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
4
следните факти: 1.деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на
деянието, 3. вреда, 4. причинно-следствена връзка, 5. вина на дееца, която се
предполага до доказване на противното, 6. валиден договор за имуществена
застраховка „автокаско“, както и 7. застрахователно правоотношение по
договор за застраховка по риска "Гражданска отговорност" .
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на водача на МПС марка „БМВ“, модел 350 Д, рег.
№ ****, като е нарушил Закона за движение по пътищата и се е движел с
превишена скорост. При своевременно направено възражение по реда на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже, при условие на пълно
главно доказване, конкретният обективен принос.
По делото са обявени за безспорни обстоятелството, че на 05.08.2016 г.
на първокласен път I-4 е настъпило ПТП между л.а. „Форд“, застрахован по
застраховка „Автокаско“ при ищеца, и л.а. „БМВ“, модел 320 Д, гражданската
отговорност на който е застрахована при ответното застрахователно
дружество., както и че в полза на застрахования при ищеца водач е заплатена
сумата от 5 935,90 лв., като е прието, че е налице „тотална щета“ и
автомобилът е свален от регистрация.
При това положение спорни между страните са механизма на
настъпилото ПТП, в това число приносът на всеки един от участниците в
ПТП, и размера на причинените щети.
По отношение на механизма на настъпилото ПТП са събрани писмени и
гласни доказателства и е изслушана приетата от съда и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, съгласно която при навлизане в лентата
за движение л.а „Форд“ е бил ударен в задната част от л.а. „БМВ“, който „не
може да намали и предотврати ПТП“. Прието е, че увредените части в
предната част на л.а. „БМВ“ 530 Д са в причинно-следствена връзка от
процесното ПТП. По отношение на причинените вреди е прието, че при
наличие на тотална щета размерът им възлиза на 5 912 лв.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически
състав на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, в тежест на ответника е да докаже
фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията
на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на
предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако
5
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем /Решение № 60154 от 20.01.2022 г. по т. д. №
1071/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО/.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че виновни за настъпване на процесното ПТП са и двамата водачи,
като л.а. „Форд“ не се е съобразил с пътен знак Б3 за излизане на път с
предимство, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, а
водачът на л.а. „БМВ“ се е движел с несъобразена с пътните условия скорост,
поради което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На следващо,
място съдът е приел, че е житейски обоснована тази теза, доколкото, ако
същият се бил движил със съобразена с пътните условия скорост,
включително видимостта на внезапно излизащи ППС от отбивката, спящото
на задната седалка дете едва ли щяло да падне при рязкото аварийно спиране
от страна на водача на „БМВ“. Първоинстанционният съд е заключил, че
причината за ПТП се корени основно в поведението на водача на л.а. „Форд“,
без което ПТП нямало да настъпи, поради което определил съотношение на
вината 70% на 30%. Тези изводи на първоинстанционният съд не се споделят
от настоящия съдебен състав, поради следното:
При съвкупна преценка и анализ на събрания доказателствен материал,
въззивният съдебен състав намира, че, с оглед на разпределената
доказателствената тежест между страните и представените по делото
доказателства, недоказано е останало възражението на ответника за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съпричиняването винаги касае конкретни факти и е налице, когато
поведението на увредения се намира в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Приносът, на който се позовава ответника в случая,
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива, от страна на пострадалото лице, както и
да е установен недвусмислено, а не хипотетично /Решение № 16 от 4.02.2014
г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК./ В настоящия случай, на първо
място, не са установени по категоричен и несъмнен начин скоростта на
движение и мястото, на което се е намирал л.а. „БМВ“ преди да настъпи
процесното ПТП. Напротив, съгласно неоспореното заключение на в.л.
скоростта на движещия се отзад автомобил не може да бъде установена. При
невъзможност да се установи самото вредоносно действие/ бездействие не
може да се обоснове и евентуална причинна връзка между поведението на
водача на увреденото МПС и настъпилото ПТП, респ. от приетите по делото
доказателства съдът не може да прецени дали и доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос. При липса на проведено пълно и главно доказване на
6
съпричиняване и възможност да се разграничи поведението на делинквента
от това на пострадалия, възражението за намаляване на обезщетението по
реда на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Поради разминаване в крайните изводи на двете инстанции решението
следва да се отмени в обжалваната част, като се постанови ново, с което да се
уважи предявената искова претенция на основание чл. 411 от КЗ в пълен
размер. При доказана претенция за главница и изпадане в забава за
заплащане на сумата от 5 935,90 лв. следва да се уважи и предявеният
акцесорен иск за лихва за забава, считано от 14.05.2017 г. до 14.05.2020 г. в
размер на 1 808,79 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основани чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в размер на 1 139,40
лв. за първата инстанция и 160,41 лв. за въззивната инстанция, от които 60,41
лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело №
17528/2020 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД иск с
правно основание чл. 411 от КЗ за разликата над уважения размер от 4165,63
лв. до пълния предявен размер от 5 935,90 лв. регресна претенция, и иска по
чл. 86 ЗЗД за период от 14.05.2017 г. до 14.05.2020 г. за горницата над
уважения размер от 1269,36 лв. до пълния предявен размер от 1808,79 лв.,
както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 119, 29 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ****, на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, още 1 770,27 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, състояло се на 05.08.2016 г. на първокласен път
I-4 км 207-760, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба /14.05.2020 г./ до окончателното плащане, и на основание чл. 86 от ЗЗД
още 539,43 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.04.2017 г. до 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за двете съдебни
7
инстанции в размер на 1 299,81 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8