№ 222
гр. гр. Лом, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620102160 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „П**************“ ЕООД, срещу П.
Д. В., с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата ,кореспондираща на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1421/2024 г.
на ЛРс.
В исковата молба се излагат съображения, че на 22.06.2022 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 2500 лева, за срок от
24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48,09 % и годишен лихвен процент в
размер на 41 %. От страна на ответника била поискана и закупена
допълнителна услуга фаст и допълнителна услуга флекси . Последните две
услуги съдържали следните възможности - приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой
вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежирала дата. Излагат се съображения, че ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по сключения договор, поради което на 04.08.2023 г.
вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми. Навежда и
твърдения, че по ч.гр.д.470/22г. на РС Своге посочените по горе две услуги са
обявени за нищожни, по тази причина, за те не фигурират в настоящата искова
претенция.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Х. Т. Т., с
1
който се излагат съображения за допустимост, не неоснователност на
предявената искова претенция. Аргументират се подробно и визирайки
нарушени права по чл.10 ЗПК и др.т.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит
„П***********“ № *********** г., сключен между страните /л.9-15/, по
силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в
размер на 2500 лева за срок от 24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48,09
% и годишен лихвен процент в размер на 41,00 %. В договора били
договорени допълнителни услуги, както следва: Фаст - предоставяне право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, и Флекси -
предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит. Сумата по договора била преведена на ответника .Ответницата не е
изпълнила задължението си по визирания договор за потребителски кредит, не
е заплатила дължимите месечни вноски, поради което същият е бил обявен за
предсрочно изискуем.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
по правните аспекти на спора следното:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове
са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
За основателността на всеки предявени обективно кумулативно
съединени искове, дружеството - ищец следва да установи валидно договорно
основание - договор за потребителски кредит № *********** г., обвързващо
страните в производството. Посоченото следва да се разгледа съвместно със
заявеното в отговора на исковата молба възражение за недействителност на
процесния договор на основание ЗПК. Съгласно посочената разпоредба,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл.
12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на
2
ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за
допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума
за заплащане от потребителя, но в тази величина няма ясна информация за
всички разходи включени там. Тоест, налице е и пълно разминаване между
посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително
дължимата величина в края на заемния период. Несъответното в случая е че
заемната сума по договора за кредит възлиза на2500 лева, а сумата, която е
следвало да върне кредитополучателя е почти два пъти по-голяма -4285 ,12
лева.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
3
дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения
договор по кредита, главницата възлиза на сумата в размер на 2500 лева.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Така от страна на същия
са представени доказателства за извършени разноски в исковото производство
в размер на 42,00 лева - заплатена държавна такса, и 360 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата
и правна сложност на спора. С оглед изложеното общият размер на
извършените от ищеца разноски възлиза на сумата в размер на 402 лева, и
следва да бъде уважен в размер на 234,53 лв., и дължимите от ответника
съразмерно на уважената част от исковите претенции - на 234,53 лева.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 190,00 лева, определени
отново съразмерно на база уважените искови претенции, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
В рамките на настоящото производство, на ответника са предоставени правни
услуги от адв. М.., като съобразно Договор за правна защита и съдействие , е
договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
бъде определено възнаграждението за оказана правна защита и съдействие по
делото в общ размер на 450,00 лева по предявените искове, като съразмерно
на отхвърлената част от претенциите, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв. М. сумата в размер на 350 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.
Д. В., ЕГН: **********, дължи на „П**************“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 2500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/ - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № *********** г., сключен
между страните, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата в размер на 2500 лева до пълния претендиран размер от 4285,12
лева, за които суми е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1421/2024 г. на Районен съд Лом.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П. Д. В., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „П**************“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в общ
размер на 424,53 лева /четиристотин двадесет и четири лева и 53 ст./
представляваща разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. № 1421/2024 г. на Районен съд Лом, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА „П**************“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. Д. В. М., АК - гр. П*****, със съдебен адрес: гр. П*****, *****, в
качеството му на пълномощник на П. Д. В., сумата в размер на 400,00 лева
/четиристотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5