№ 434
гр. П., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С.П.. Кирилова
при участието на секретаря Р. М. Ризова
като разгледа докладваното от С.П.. Кирилова Гражданско дело №
20211720104808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. М. М. срещу „***“ ООД – П..
Ищецът признава, че има качеството потребител на *** услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „*** и партиден № 1320744. Твърди, че за доставката, отвеждането и
пречистването на питейна вода до този имот е начислена сума в размер на 500,99 лева в
периода от 02.05.2007 г. до 02.09.2015 г., както и 733,52 лева законна лихва за периода от
07.06.2007 г. до 01.06.2021 г. Твърди, че за посочените суми не са предприемани действия по
изпълнение, но същите се претендират от ответното дружество със справка/покана от
01.06.2021 г. Изразява становище, че посочените суми за исковия период са погасени по
давност, поради което моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че сумите, предмет на исковата претенция не
подлежат на принудително изпълнение. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище, с което бланкетно е посочила, че оспорва предявения иск – без да
са изложени нито фактически, нито правни съображения. Изразява единствено подробни
съображения относно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
1
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право
на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на
установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно
във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно
оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника
право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на
ищеца.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В
тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо
вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на
давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представената справка-покана от 01.06.2021 г.
се установява, че ответното дружество води счетоводни записвания по повод
оспорените вземания. Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по
повод оспорените вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на изтекла погасителна давност.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване
на изтекла давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, има характера на
периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим
и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземанията е специалната 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за заплащане на
задължението, тъй като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът
дължи изпълнение, но не е длъжен да го стори - арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането, или чрез действия по принудително изпълнение –
2
арг. чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай, доколкото няма нито твърдения, нито данни да са били
предприемани каквито и да е действия, годни да прекъснат давността за вземанията за
главница за периода 02.05.2007 г. до 02.09.2015 г. по см. на чл. 116 ЗЗД, съдът намира,
че към момента на депозиране на настоящата искова молба тригодишната давност за
вземанията за главница е изтекла и същите са погасени по давност, а с това и по арг.
111, б. „в“ ЗЗД – и вземанията за лихви за периода от 30.08.2009 г. до 19.03.2013 г.
Следователно оспорените вземания са били погасени по давност и исковете са
основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът
– в размер на 320 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса, които следва да му
бъдат присъдени. Неоснователно е въведеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с
минималния размер, уреден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. М. М., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ****, чрез адв. А.А., срещу „***“ ООД П., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ***, представлявано от управителя инж. Б.И., искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „***“ ООД – гр. П. не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Д. М. М. за сумата в
размер на 500,99 лева – представляваща стойността на услугата за доставката, отвеждането
и пречистването на питейна вода до имот в периода от 02.05.2007 г. до 02.09.2015 г., както и
733,52 лева законна лихва върху главницата за периода от 07.06.2007 г. до 01.06.2021 г.,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА ***“ ООД П., ЕИК *** да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 370,00 лева – разноски пред Районен съд- П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3