РЕШЕНИЕ
№ 2019
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330106011 по описа за 2021 година
Ищец ВиК – Пловдив ЕООД чрез юрк.Н. иска да се признае за установено по
отношение на ответник Н. Т. Т., че последният дължи сумата от 532,31 лв. главница за
неплатена консумирана питейна отведена канална вода за обект находящ се в гр. П. ул.
„***“ № ** за периода от 21.11.2016 г. до 17.09.2020 г. и мораторна лихва от 156,26 лв. за
периода от 31.07.2017 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане
на главницата, за които суми е била издадена Заповед № 261249 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14013/2020 г. по описа на РС -
Пловдив.
В исковата молба се поддържа, че ответника е потребител на ВиК услугите за
процесния имот, който е водоснабден с два водомера № ***** и № *****, като начислените
суми по фактурите, които се заявяват, че не са платени, са по реално извършен отчет.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Н.Т., чрез адв. К., заявява, че не е собственик на процесния имот.
Не оспорва, че имота е водоснабден.
Заявява, че не е имал владение върху имота.
Оспорва датата и автентичността на процесните фактури и стойността на
извършените услуги.
1
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира от фактическа и
правна страна следното.
Правна квалификация на иска - чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с
чл.79 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД и чл.198 от Закона за водите.
Със Заповед № 261249 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14013/2020 г. по описа на РС - Пловдив е разпоредено ответника
да заплати в полза на ищеца сумата от 532,31 лв. главница за неплатена консумирана
питейна отведена канална вода за обект находящ се в гр. П. ул. „***“ № *** за периода от
21.11.2016 г. до 17.09.2020 г. и мораторна лихва от 156,26 лв. за периода от 31.07.2017 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане на главницата.
Против така издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от
ответника, като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК са предявени настоящите искове, които се
явяват допустими.
По делото е установено, че ответникът е подал данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ
за процесния имот вх. № ***** като партидата е закрита за облагане до **** което индицира
недвусмислено обстоятелството, че към 05.04.2016г. Т. се е легитимирал пред данъчната
общинска администрация затова че е собственик на водоснабденото жилище, като към
17.06.2016г. е бил повдигнат спор за собствеността на този имот за което е било образувано
гр.д. № 1464/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, което е приключило с влязло в
сила Решение № 1404/16.11.2018г. на 11.01.2020г. и съгласно което е признато за
установено спрямо ответника, че трето за настоящия спор лице е собственик на процесното
жилище – Ф.Й.М.
По делото не се установява ищеца да е бил уведомен за правния спор между
ответника и третото лице до колкото качеството на ползвател на ВиК услуга произтича
именно от вещните права, които лицето има върху водоснабдения имот поради което и
законосъобразно в съответствие с вътрешните си правила - чл.61, ал.1 от ОУ потребеното
количество вода е било начислено на лицето на името на което е била разкрита партидата –
ответника по делото.
В хода на производството обаче не се установява с категоричност какво точно
количество вода реално е потребено и начислено на ответника по 2 броя измервателни
устройства в жилището, едното с номер ****, а другото с номер ****, тъй като
представените карнети са неясни и непълни – така карнетът на л. 10 от делото касае
единствено първия ред, в който е отразено в полето за дата – година 2016, а в полето
показание 126 като по-нататъшните вписвания не се отнасят за исковия период, карнетът на
л. 59 от делото започва с дата 12.04.2013г. и показание 136, продължава с дата 16.05 без да е
посочена година и завършва с дата 14.06 отново без посочена година, при което е абсолютно
неясно как показанието през 2016г. е било 126 - по-малко от показанието през 2013г. като
2
се касае за един и същ водомер, респ. исковият период въобще не касае период от 2013г.,
поради което и този карнет формално е неотносим към предмета на доказване.Карнетът на
л. 60 от делото е с показание 404 куб.м и разликата от 261 куб.м за периода 16.05.2013г. до
17.11.2016г.които са начислени в 3 броя фактури от 22.11.2016г. при което е абсолютно
неясно как е формирана тази разлика и защо се начисляват потребени количества за период
от 3 години с тези фактури от дата 22.11.2016г. след като ищецът има задължение да издаде
фактура в едномесечен срок от извършването на отчета. Карнетът на л. 61 от делото касае
показания за 2013г. поради което и е неотносим, а карнетът на л. 62 включва разлика от 40
куб.м. отново в период 16.05.2013г. до 17.11.2016г., при което е неясно как тази кубатура е
съотнесена към разликата от 261 куб.метра по карнета на л.60 от делото.
Противоречията, неяснотите и непълнотите в горепосочените карнети не се
отстраняват от показанията на разпитания св. П.С. – инкасатор, която си спомня, че на
17.11.2016г. е направила отчет с показание 404 и разлика от 261 куб.м за единия водомер, а
за другият водомер показанието е 126 и разлика 38 при което е неясно поради каква причина
не е извършван отчет в период от повече от 3 години, респ. ако не е бил осигуряван достъп,
то основанието за фактурираните количества е различно от заявеното в исковата молба.
При липсата на съдебно-техническа експертиза, която да установи чрез специални
знания съответствието на отразените показания и разлики в карнетите с действително
отмерените и потребени реални количества кубици вода от измервателните устройство,
настоящата инстанция е в невъзможност да приеме за категорично доказан фактът на
твърдяното потребено реално количество вода за процесния период поради което и искът за
главницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се отхвърли и акцесорния иск за мораторната лихва предвид
неоснователността на главния иск.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ответника
следва да се присъдят сторените от него разноски в заповедното производство в размер на
сумата от 300 лева за която е представено доказателство, че реално са заплатени – договор за
правна помощ и съдействие.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 с
у. С.Л.Н. ПРОТИВ Н. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. **** № *** за признаване
за установено, че последният дължи сумата от 532,31 лв. главница за неплатена консумирана
питейна отведена канална вода за обект находящ се в гр. П. ул. „****“ № ** за периода от
21.11.2016 г. до 17.09.2020 г. и мораторна лихва от 156,26 лв. за периода от 31.07.2017 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане на главницата, за които
3
суми е била издадена Заповед № 261249 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14013/2020 г. по описа на РС – Пловдив като
неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 с у. С.Л.Н. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Н. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. **** № ** сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. № 14013/2020г. по описа
на РС – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4