Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
16.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №1104 по описа на СГС за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Т.А.К. ЕГН ********** с
адрес ***, съдебен адрес *** чрез адв.Я.Т., срещу П.на РБ, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 69 600лв. за
имуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.282 ал.3 вр.с ал.1 от НК по Сл.д.
№280/1996г. по описа на Национална следствена служба, приключило с влязла в
сила на 08.01.2018г. оправдателна
присъда на СГС, постановена по НОХД №285/2004г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищeцът
твърди, че с постановление от 21.04.1999г., по сл.д.№28081997г. бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.1 от НК. Със
същото постановление му е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция
в размер на 300 000лв. неденоминирани лева, внесена на 26.04.1999г.
На
14.02.2000г. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления по
чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и му била потвърдена взетата мярка за
неотклонение „Парична гаранция в размер на 300 000лв. неденоминирани лева.
През 2001г. бил изготвен и внесен обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД №1507/2001г. по описа на СГС. Делото било прекратено и върнато
на СГП за допълнително разследване.
На 06.11.2003г. с постановление за привличане
на обвиняем на ищецът било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление
по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. с чл.202 ал.1
т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1
от НК с потвърждаване на паричната гаранция.
Обвинителен акт по пр.пр.№302/1997г. на СГП
бил внесен в СГС на 05.02.2004г. и бил образувано НОХД №285/2004г., за това ,
че за периода от 28.04.1995г. до 03.05.1995г. при условията на продължавано
престъпление като извършител и в съучастие с длъжностни лица от ЦКБ в различно
качество, в качеството му на длъжностно
лице „дилър“ в звено „Управление финансови пазари“ на ЦКБ АД е присвоил чужди
пари на стойност 387 900 000лв. неденоминирани, собственост на ЦКБ, с
цел да набави за П.И.Т.представител на „Макет“ ООД и Д.Г.Д.имотна облага и да
причини вреда на ЦКБ АД в посочения размер и от това са настъпили значителни
вредни последици за ЦКБ АД, пропуснати ползи, невъзможност на банката да разполага
със сумата и разколебаване доверието в същата, като случаят е особено тежък.
Ищецът твърди, че съдебното производство по
НОХД №285/2004г. но СГС е продължило девет години и приключило с Присъда,
постановена на 05.02.2013г., с която е бил признат за невиновен в извършване на
престъпление, за което му е било повдигнато обвинение и бил оправдан.
Последвало протестиране на присъдата, която влязла окончателно в сила с Решение
№181 от 08.01.2018г. на ВКС.
Твърди, че наказателното производство
продължило 21 години един месец и 23 дни, като през този период изтърпял всички
ограничения и житейски неприятности, свързани с положението му на обвиняем и
подсъдим.
Твърди, че в законов срок по чл.60а ал.4 от ЗСВ подал заявление вх.№1523/16.02.2018г. чрез Инспектората на ВСС до
Министерството на правосъдието за
констатиране нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Получил предложение за обезщетение в размер на 10 000лв., но се отказал от
същото поради несъответствието му на степента и интензитета на претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди.
Поддържа, че през целия период на воденото
срещу него наказателно производство търпял неимуществени вреди изразяващи се в
страдания от морален, психологически и емоционален характер, изпаднал в психологически
и емоционален стрес. Бил уронен престижа му и доброто му име, в личен и
професионален план претърпял морални страдания и унижения от положението, в
което е бил поставен. Била му наложена ограничителна мярка да напуска пределите
на РБългария. С определение на СГС през 2004г. му
била наложена възбрана върху недвижим имот като обезпечение на предявения по
делото граждански иск, въпреки че не бил допуснат до съвместно разглеждане след
четири години била отменена наложената възбрана. Твърди, че обвинението срещу
него се отразило негативно и на семейството му. Поради психическата му затормозеност, той не полагал достатъчно грижи за него. В
професионален план изпитвал затруднения да намери работа, съответстваща на
професионалната му квалификация и бил поставен в положение на социална и
професионална изолация.
Освен морални, ищецът твърди да е претърпял и
имуществени вреди. Освен наложената му мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 300 000лева неденоминирани, той е ползвал услуги на адвокати, на
които е заплатил възнаграждения в общ размер на 69 300лева.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не доказани. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява
срещу твърдението, че разгласяването на случая в средствата за масова
информация се дължи на поведението на прокуратурата.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в исковото производство.
Прави възражение за погасяване на претенцията
за лихви като погасена по давност на осн.чл.111б. в от ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 21.04.1999г. в качеството на обвиняем за извършено
от него престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.1 НК. На ищеца му била взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 300 000лв.“ неденоминирани.
На 14.02.2000г. бил привлечен към наказателна
отговорност за престъпления по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр.
чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и му била
потвърдена взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на
300 000лв. неденоминирани лева. През 2001г. бил изготвен и внесен
обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №1507/2001г. по описа
на СГС. Делото било прекратено и върнато на СГП за допълнително разследване.
На 06.11.2003г. с постановление за привличане
на обвиняем на ищецът било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление
по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. с чл.202 ал.1
т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1
от НК с потвърждаване на паричната гаранция.
Обвинителен акт по пр.пр.№302/1997г. на СГП
бил внесен в СГС на 05.02.2004г. и бил образувано НОХД №285/2004г., за това ,
че за периода от 28.04.1995г. до 03.05.1995г. при условията на продължавано
престъпление като извършител и в съучастие с длъжностни лица от ЦКБ в различно
качество, в качеството му на длъжностно
лице „дилър“ в звено „Управление финансови пазари“ на ЦКБ АД е присвоил чужди
пари на стойност 387 900 000лв. неденоминирани, собственост на ЦКБ, с
цел да набави за П.И.Т.представител на „Макет“ ООД и Д.Г.Д.имотна облага и да
причини вреда на ЦКБ АД в посочения размер и от това са настъпили значителни
вредни последици за ЦКБ АД, пропуснати ползи, невъзможност на банката да
разполага със сумата и разколебаване доверието в същата, като случаят е особено
тежък.
НОХД №285/2004г. по описа на СГС е приключило
с Присъда от 05.02.2013г. след девет години съдебно производство. С тази
присъда ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения. Присъдата е била протестирана от
прокуратурата, като с решение №192 от 27.05.2014г. по ВНОХД №101/2014г. е била
потвърдена.
Решението на САС е било протестирано
пред ВКС, където било образувано н.д.№1757/2014г. по описа на ВКС. С решение №8
от 17.07.2015г. ВКС отменя изцяло Решение №192 от 27.05.2014г. и връща делото
на САС за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото САС
е потвърдил изцяло присъда №167 от 05.02.2013г. по НОХД №285/2004г. на СГС.
Решението отново е било протестирано. С решение №181
от 08.01.2018г. по н.д.№818/2017г. ВКС оставя в сила решение №188/28.04.2017г.
по описа на САС.
Ищецът е представил публикации /разпечатки от
сайтове / относно процесното обвинение, както и доказателства за сторени
разноски за адвокатски услуги, предоставени от АД „Д., А.и С.“.
Представени са и приети като писмени
доказателства по делото цитираните постановления и решения.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката М.В., с която ищецът живее на семейни
начала и св.Г.К..
От показанията на св.В., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че образуваното срещу
съпруга й наказателно дело му се е отразило доста негативно. Първоначално бил
привикван в следствието за разпит и той много се притеснявал от това, защото
очаквал всеки път да бъде арестуван. Споделил й, че наказанието, което се
предвиждало било между десет и двадесет години. Бил много травмиран. При едно
от посещенията в следствието получил аритмия и от тогава психиката му започнала
да потдава. Останал без работа, срамувал се от всички
– от роднините си, от хората с които контактувал, не се виждал с приятели.
Срамувал се от обвинението. Страхувал се да не бъде осъден в продължение на 20
години. Получил паник атаки – изтръпвали му
крайниците. Викали лекари в къщи. Започнал да не може да спи. Потърсил помощ от
психиатър, който посещавал около година. Било му назначено лечение с
медикаменти по схема. Преди всяко съдебно заседание ходел трескаво из къщи, не
можел да спи. Била му наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, била
му наложена забрана да напуска страната, както и възбрана на недвижим имот,
която доста години не била вдигната. Това им попречило да продадат имота.
Загубил работата си и се опитвал да намери нова по неговата специалност –
главен дилър, но не успявал или му отказвали, или изобщо не се срещали с него и
от това се чувствал още повече унизен. Свидетелката твърди, че имало периоди,
когато ищеца започнал да пада без причина, при ставане от дивана се срутвал на
земята, веднъж паднал по стълбите, след това в банята. Започнал да ходи по
лекари, направил множество изследвания, но нищо не било установено като
заболяване. Всички било свързано с психиката му. Започнал да посещава
психотерапевт, който му изписал да приема медикамента Лирика. В продължение на
две години взимал лекарството, което било отпускано със зелена рецепта.
Свидетелката твърди, че с ищеца нямали деца. Докато били по-млади отлагали
заради неяснотата във времето какво би се случило с него – дали ще бъде осъден
и за колко време. В един момент казал на свидетелката, че не иска да има деца,
защото не би понесъл, че ще бъде в затвора и не би могъл да отглежда децата си.
По този начин останали без дете, защото и годините напредвали. Свидетелката
споделя, че и с адвокатите имали проблем, защото повечето не искали да поемат
делото му, в момента в който чуели, че е свързан с М.Ч., се страхували от
руската мафия.
Според показанията на свидетеля К.,
който по професия е клиничен психолог - с ищеца се запознали покрай
наказателното дело. Твърди,
че наказателното дело се отразило по много различни начини в годините.
Първоначално бил притеснен и стресиран, напрегнат, след това започнали
поведенчески промени – започнал да пие, особено в периоди, в които предстояло
делото и след това. Започнал да има особени схващания за това дали ставал за
баща или не, отказал се напълно да има деца поради притеснение, че можел да
влезе в затвора. Получавал паник атаки. Изпитвал
много страхове и стрес. Имал трудности в намиране на работа поради това, че бил обвиняем. Имал предложение за работа в
Англия, но поради забраната за напуска страната, не могъл да се възползва от
тази възможност. Свидетелят твърди, че ищеца е правил консултации с психолози и
психиатри, имал е и назначена терапия с антидепресанти. И към момента
продължавал да е по-тревожен.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите като логични, последователни, съответни на събраните
писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, последвало с внасяне на обвинителен акт
в съда и образуване на наказателно производство, което е продължило над
двадесет години. Резултата е влязла в сила оправдателна присъда. Само по себе
си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен
стрес. В случая, психичното състояние на ищеца, описано в исковата молба,
бе доказано в процеса с достатъчно убедителни за съда доказателства. Психичното състояние на едно лице, което е
привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази
реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира.
Видно от събраните по делото гласни
доказателства се установява настъпване на неблагоприятни последици в
психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото
обвинение. Същият е станал притеснен, изнервен, депресиран. Следва да се има
предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в
определено престъпление, води до накърняване на
достойнството му и личната му сфера. Постановяването на оправдателна
присъда е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение
срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на обезщетение за
всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето
на нейните органи е безвиновна, обективна и в
настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на
увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.282
ал.2 вр. ал.1 от НК (виж чл. 93, т. 7 НК), наказателното преследване е
продължило двадесет и една години и е приключило с постановяване на
оправдателна присъда; била е взета мярка за неотклонение “парична гаранция в
размер на 300 000лв.” неденоминирани, което е ограничило в значителна
степен имуществената сфера на ищеца. Вследствие на образуваното досъдебно
производство, привличането в качеството му на обвиняем, впоследствие и
подсъдим, здравословното състояние на ищеца
се влошило, това твърдение е подкрепено от показанията на разпитаните свидетели
по делото, които имат пряко наблюдение върху него – В., като съжителстваща с
него, а К. като негов приятел и клиничен психолог. Безспорно случаят е бил
силно отразен в медиите. Действително П.отговаря за вреди, когато подава
информация за медиите, а в случая няма доказателства публикациите в средствата
за масова информация, които са представени по делото, да са в резултат от
подадена информация от ответника. Но медийното разгласяване е обичайна
последица от повдигането на обвинение и тези вреди също подлежат на
обезщетяване. Следователно неоснователни са доводите на ответника, че държавата
не отговаря за последиците от разгласяване на случая по медиите, тъй като тази
разгласа, дори да не е станала по инициатива на П.е пряка последица от повдигнатото
от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното
преследване и вредите от разгласяване в обществото на започването и/или
протичането му е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени - Определение
№1046 от 12.08.2014г. на ВКС по гр.д.№1816/2014г., IV г. о., ГК, докладчик Б.Б..
Повдигнатото обвинение на К. безспорно се е
отразило на социалните му контакти, както и на кариерата му – изолация,
трудности при намиране на работа по специалността, отговаряща на
квалификацията, която има. Особено
негативно отражение наказателното преследване е дало и в личен и семеен план на
ищеца, който поради непрекъснато изпитвания страх в продължение на двадесет
години, че може да бъде осъден, не е създал деца, за да не израстват без баща,
който да полага грижи за тях. Всичко това мотивира съдът да приеме, че са
налице обстоятелства обосноваващи определяне на обезщетение в по-висок от
обичайния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При съобразяване на посочените по-горе
особености на случая, както и на обществено-икономическите условия, на ищеца
трябва да се присъди обезщетение в размер на 50 000лева, което да обезщети вредите
от незаконното обвинение. За разликата над 50 000 лева до предявения размер от 100
000 лева искът трябва да се отхвърли.
Вземането
за обезщетение възниква и става изискуемо от момента,
в който е влязла
в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск по чл.
2, ал.1, т.3, предл. 2 от
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този
момент започва да тече погасителната
давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Върху
сумата от 50
000лв. се дължи и законна лихва от 08.01.2018г. С
оглед направеното от ответника възражение за погасяване на тази претенция по
давност, съдът намира, че същото е основателно на осн.чл.111 б.в от ЗЗД за
период, надхвърлящ три години преди предявяване на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД,
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна кратка давност.
Константна е съдебната практика, че тази разпоредба касае всички периодични
плащания /в т.ч. лихви/, независимо от произхода на основното задължение. При
приложение на цитираната разпоредба и предвид наличието на надлежно възражение
в тази насока, на ищеца би могло да бъдат присъдени само лихвите, които не са
погасени по давност - само тези за периода от три години назад преди подаването
на исковата молба /от 27.01.2021 г. до 27.01.2018г./. Ето защо, за периода от 27.01.2018г.
до 08.01.2018г., претенцията за лихви е погасена по давност и като такава
следва да се отхвърли.
В исковата молба са претендирани за
репариране на осн.чл.2, т.3 ЗОДОВ имуществени вреди за разходите на ищеца за
заплатено в полза на АД „Д., А.и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер
на 34 800лв. и на адв.Я.Т. 34 500лв., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 27.01.2018г.
Законодателят е предвидил направените
разноски от подсъдимия в наказателния процес по делата от общ характер да не се
възстановяват, като е уредил в чл.187 ал.1 и чл.189, ал.1 НПК отговорността за
разноски в наказателното производство, без да се предвижда възможност за
лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски. Съдебната практика обаче приема, че не се касае за
законодателен пропуск, който да може да бъде запълнен с разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на която подсъдимият не може да се позовава и която в случая е
неприложима. Ето защо в редица свои решения ВКС приема /Решение № 255 от
02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/2015 г. III г. о. ВКС, Решение № 332 от 04.01.2016
г. по гр. д. № 2807/2015 г. по гр. д. № 2807/2015 г. III г. о. ВКС постановени
по чл. 290 ГПК/, че разноските, извършени в наказателното производство вкл. за
адвокатско възнаграждение, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането, и
при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ за тях се дължи обезщетение от Държавата на
основание чл.4 ЗОДОВ /Решение № 38 от 3.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 39/2017
г., I н. о., НК/.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая е претендирано ангажиране на
обективната отговорност на Държавата за обезщетение за имуществени вреди във
формата на претърпени загуби, поради което е от значение стойността, с която
имуществото на ищеца обективно е намаляло, а не тази стойност, с която
имуществото му хипотетично би могло да бъде ощетено или на репариране подлежи
само реалното, а не хипотетичното, намаляване на имуществото на ищеца за
претендираните действително извършени и доказани разходи за неговото и неговия
защитник явяване пред органите в досъдебното и съдебното производство и
действително извършени и доказани разходи за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство.
От представените от ищеца и приети като
писмени доказателства Справка от адвокатско дружество „Д., А.и С.“ за заплатени от Т.К. адвокатски
възнаграждения – /л.261 от делото/ и седем броя договори за правна защита и
съдействие, се установява, че клиентът К. е възложил на адвокатското дружество и на адв.Я.Т.,
които са приели и са се задължили да осъществят защитата му срещу възнаграждения,
описани в договорите в общ размер на 69 600лв., която сума се установява,
че е била заплатена от ищеца.
Съдът намира, че този иск ще бъде уважен
изцяло.
Относно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство от страна
на ответника, съдът намира за неоснователно. С оглед цената на предявения иск
заплатения адвокатски хонорар, за което са представени доказателства е в
относим размер и не следва да бъде редуциран.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 2500лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн.
чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на
Т.А.К. ЕГН
********** с адрес ***, сумата от 50 000
лв./петдесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие от обвинение за извършване на престъпление по
чл.282 ал.3 вр.с ал.1 от НК по Сл.д. №280/1996г. по
описа на Национална следствена служба, приключило с влязла в сила на 08.01.2018г. оправдателна присъда на СГС,
постановена по НОХД №285/2004г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2018г.
до окончателното изплащане, като в останалата част за разликата до
претендирания размер от 100 000лв. и за периода от 08.01.2018г. до 27.01.2018г.
за законна лихва, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Д.Н.Д.ЕГН
********** *** Т.А.К. ЕГН **********
с адрес ***, обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 69 600лв./ шестдесет и девет хиляди и шестстотин/
– представляващи направени разходи за заплатени адвокатски хонорари за защита в
наказателното производство, ведно със законна лихва върху претендираната сума,
считано от 27.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78 ал.1 ГПК П.на Република България да заплати на
Т.А.К. ЕГН
********** с адрес *** деловодни разноски в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: