Решение по дело №488/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260019
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20201800500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 08.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1. Евгения Генева

                                                                                  2.Росина Дончева

Разгледа докладваното от Генева ч.гр.д. № 488/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба на А.А.А. от гр.П. с ЕГН **********, против действията на ЧСИ рег.№ 928 М. С. с район на действие СОС по изпълнително дело № 20209280400218,както следва: изчисление на пропорционалните такси  с включване на адвокатско възнаграждение над минималния размер;запор върху банкови сметки в Б. ДСК ЕАД,Т. Б. А. Б. ЕАД и У. Б. АД,представляващ изпълнение върху несеквестируем доход-възнаграждения за труд/ служебно правоотношение,договор за управление,граждански договор/въпреки отговора на работодателя фондация“Глобална инициатива в психиатрията,че признава за основателно вземането,но първо ще превежда суми по предходно запорно съобщение на същия ЧСИ.Банката отблокирала само 250 лв. за месеца,което е под размера на минималната работна заплата/към момента на запора възлизаща на 610 лв.С това действие ответният ЧСИ реализирал  и нарушение на чл.428, ал.1 ГПК,отнемайки движима вещ/заплата/,без да го уведоми за изпълнението предварително.

Взискателката Р.Е.З. като майка и законен представител на малолетната А. А.  е депозирала становище за неоснователност на частната жалба.Адвокатският хонорар не бил прекомерен,защото адвокатът осъществил защита инициирайки изпълнително дело,за което съобразно цената материалния интерес минималният хонорар възлизал на 240.66 лв., за обжалване действията на СИ допълнително се дължало възнаграждение 200 лв.Що се отнася до наложените запори върху суми от ТВ, несеквестируемостта била изключена на осн.чл.446, ал.3 ГПК предвид характера на задължението-за издръжка на малолетното дете на жалбоподателя.

Настоящият състав е изпратил делото на ЧСИ за произнасяне във връзка с  намаляване размера на адвокатското възнаграждение и с Протокол № 321/02.09.2020г. е постановен отказ да се намали приетия за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар.

Съдът намира жалбата против действия на ЧСИ процесуално допустима, но неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2020г.,издаден по гр.д. № 191/2018г. на ИРС ,по което с определение № 204/23.04.2020г. А.А.А. е осъден да заплати на детето си А. А. с ЕГН ********** чрез нейната майка Р.Е.З. *** сумата 160 лв. месечна издръжка,считано от 29.03.2018г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на задължението.Приложен е договор за правна помощ от 21.05.2020г., по който З. платила в брой 600 лв. хонорар.Ответният ЧСИ е изпратил ПДИ, в която дължимата сума е изчислена в размер на 2675.14лв. ведно с лихви и разноски,в.т.ч. адвокатско възнаграждение.Настоящият състав намира,че ответният ЧСИ основателно е отказал редукция на хонорара предвид реално извършените от адвоката действия по изпълнителното дело и тяхната ефективност.В конкретния случай длъжникът за продължителен период от време не е плащал издръжка за детето си и майката реално е платила 600 лв. адвокатски хонорар.Би било неморално същата да поеме за своя сметка разликата  над минималния размер 373.90 лв.,респективно да бъде принуждавана да полага усилия за намиране на по-евтина услуга,която не гарантира същия резултат.Тези негативни последици косвено биха рефлектирали върху интересите на детето.Що се отнася до запорирането на суми по банкова сметка ***та, в случая това е съобразено с разпоредбата на чл.446а,ал.1  от ГПК,според която при неразпореждане с остатъка от сума над минималното ТВ в продължение на един месец, тя се счита за спестяване и подлежи на удръжка  в цялост по наложения запор на банковите сметки.В конкретния случай,независимо че бил наложен запор едновременно върху вземане от работодателя и върху банкова сметка, ***, ответният ЧСИ с писмо  от 08.07.2020г./л.49 от изпълнителнтото дело/ е указал на банката да не превежда суми, постъпили от ТВ на длъжника и такива реално не са преведени по изпълнителното дело.Следва да се добави,че съгласно разпоредбите на чл.446, ал.3 и чл.446аал.3,предл. Последно, несеквестируемостта до размера на МРЗ отпада относно задължения за издръжка.По изложените съображения частната жалба следва да бъде отхвърлена и обжалваните действия на ЧСИ,както и постановлението за отказ за намаляване на разноските чрез редукция на адвокатското възнаграждение, следва да бъдат потвърдено.

Водим от горното,съдът

                                               Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  постановлението на ЧСИ М.С.рег.№ 928 с район на действие СОС , обективирано в протокол № 321/02.09.2020г. по изпълнително дело№ 20209280400218 и наложените запори върху банковите сметки на А.А.А. с ЕГН ********** в „У. Б. АД , Б.“ДСК“ АД и „Т. Б. А. .“ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                  Председател:

                                                                                  Членове:1.

                                                                                              2.