О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 01. 08. 2019
г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на първи август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваната от съдия Дончева
молба от 28. 06. 2019 г. по гр. дело № 780/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на А.М.Д., с искане, на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото решение № 177 от 17. 05.
2019 г. да бъде изменено в частта му за разноските. Моли да не бъдат присъдени
такива в полза на С. С. Б. и Д.Г.Б., въззиваеми
страни в производството. Посочва, че в последното съдебно заседание, проведено
на 17.04.2019 г., не са се явили, не са се представлявали от процесуалния им
представител адв. И. и съответно не са представили
списък на разноски.
В срока за отговор на молбата, насрещните страни
– ответници в производството С. С.Б. и Д.Г.Б., чрез
упълномощения адв. В.И. от САК, възразяват срещу
направеното искане, със становище за неоснователност на молбата и нейното
оставяне без уважение. Излагат съображения, че с отговора на въззивната жалба са поискали присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и са приложили договор за правна защита и съдействие
от 12.12.2018 г., фактура № 450 от 12.12.2018 г. и извлечение от банкова сметка
***. В.И..
Искането е направено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 177 от 17. 05. 2019 г., постановено
по настоящото гражданско дело съставът на Софийския окръжен съд е потвърдил решение № 138 от 07.09.2018 г., постановено по гр. д. № 1555/2017 г. по
описа на РС-Самоков, с което е отхвърлен изцяло предявения от А. М.Д. срещу Д.Г.Б. и С.С.Б., иск с правно основание чл. 108 от ЗС: 1./ за признаване
за установено по отношение на
Д.Г.Б. и С.С.Б., че А. М.Д. е собственик на реална
част с площ 4 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С., която
реална част е при граници: от
север-северозапад и от запад-съществуваща понастоящем ограда между поземлени
имоти с идентификатори 65231.912.214 и 65231.912.219 и от юг-югозапад-граница между тези два
имота по одобрената кадастрална карта на гр.
Самоков, които граници са обозначени
по точки 7,8,9,10,11,18,17,16,15 и 14, изобразени
графично на приложеното извънпроцесуално геодезическо заснемане, извършено от инж.
К. Д. и при съседи
на реалната част: на север-североизток
и на запад-останалата част от поземлен
имот с идентификатор
65231.912.214 и на
юг-югозапад – поземлен имот с идентификатор
65231.912.219 и 2/ за
осъждане на Д.Г.Б. и С.С.Б.
да предадат на А. М. Д. владението
върху така описаната по-горе реална част от
поземлен имот с идентификатор 65231.912.214 по
КККР на гр. Самоков. С въззивното
решение А. М. Д. е осъдена да заплати на въззиваемите
страни Д.Г.Б. и С.С.Б. разноски за въззивното производство в размер на 720,00
лева /седемстотин и двадесет лева/.
В производството пред въззивния
съд въззиваемите са били представлявани от адв. В.Г.И., видно от съдържащите се в кориците на делото
договор за правна защита и съдействие от 12. 12. 2018 г. и пълномощно. На
14.12.2018 г. е депозиран отговор на въззивната жалба
от С.С.Б. и Д.Г.Б., чрез адв. В.И.. В отговора е
направено искане за присъждане на разноски, за което е представен договор за
правна защита и съдействие от 12. 12. 2018 г., от който се установява, че
договореното възнаграждение е в размер на 720,00 лева, платимо по банков път.
Представена е и фактура № 450/12.12.2018 г.
за сумата от 720, 00 лева и извлечение по сметка на адв.
В.И., от което се установява, че сумата от 720, 00 лева е постъпила по
банковата й сметка на 13.12.2018 г.
На първо място, съдът не присъжда разноски
служебно, а само по изрично искане на страните, с
оглед на провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за
всички съдебни производства. Страната следва да направи изрично искане за присъждане
на разноски, което да бъде
отразено по съответния ред - в съдебния протокол от заседанието или в исковата молба, съотв. отговора на
исковата молба, или в изразено становище по хода
на делото или в
представен списък на разноски, установяващ техния размер. Изводът е, че във всички случаи страната следва да направи
искане за присъждане на разноски /виж- Определение
№ 60 от 09.07.2009 г. по т.д. № 735/2008г., І.т.о./ Няма пречки списъка на
разноски да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като
част от нея, или в отговора на въззивната жалба
/както е в случая/ ако страната счита, че направените към този момент разноски
изчерпват разходите й по водене на делото.
В случая такова искане от въззиваемите
страни е направено в отговора на въззивната жалба. Следователно
отговора инкорпорира и списък с разноските, което е допустимо, съобразно
задължителните указания по т.2 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Изискването, съгласно възприетото становище в ТР
№ 6/06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г., е установяване по
безспорен начин, че действително разноските са направени. В случая са представени
фактура № 450/12.12.2018 г. и извлечение по сметка.Ето защо искането за
присъждане на разноски е уважено и А. М. Д. е осъдена да заплати на въззиваемите страни Д.Г.Б. и С.С.Б. разноски за въззивното
производство в размер на 720,00 лева /седемстотин и двадесет лева/.
С оглед
изложеното молбата на
А.М.Д. за изменение на решението в частта за
разноските, следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК,
Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба
от 28. 06. 2019 г. на А.М.Д. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото решение № 177 от 17. 05. 2019 г. да бъде изменено
в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.