№ 571
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* срещу решение №
260104/20.01.2021 година по т.д.№ 2154/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД за откриване на производството по несъстоятелност
на „СТОРКО“ ЕООД на основание неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост.
Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно,
тъй като съдът е приел, че не може да бъде направен категоричен извод за
състояние на неплатежоспособност на дружеството като трайно и обективно в
периода 2016-2020 година, като съдът е възприел, че не е налице спиране на
плащанията от страна на търговеца по смисъла на чл.608, ал.3 ТЗ за да бъде
приложена законоустановената презумпция за неплатежоспособност. Изводът
на съда е направен само въз основа на последното заключение,л прието в
съдебното заседание от 17.12.2020 година, без да обсъди в цялост предишните
заключения , всички факти и възражения, както и икономическото състояние
1
на ответното дружество в цялост. От съществено значение при извършения
анализ на вещото лице е освобождаване от отговорност на ответника при
встъпване в дълга му от страна на „Топлофикация Плевен“ ЕАД за изплащане
остатък от процесния договор за кредит. Този факт е дал отражение относно
намаляване пасива на балансовата стойност на предприятието, както и
съответно в структурата на краткосрочните и дългосрочни пасиви. Новите
стойности са били отразени в съотношенията при определяне стойността на
коефициентите на ликвидност, като резултатите от това са отчетени при
съпоставяне на актива към пасива. При анализиране на стойността на
текущите активи спрямо текущите пасиви при новата им стойност вещото
лице е достигнало до извод за добри показатели на коефициента на обща,
бърза и незабавна ликвидност, които са в препоръчителните граници за
периода към 30.09.2020 година. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност на предприятието се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност и след
отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с
които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи
задължения. Промяната в коефициентите се дължи на встъпването в дълг на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД за изплащане остатъка от процесния договор за
кредит. В съдебното производство „Инвестбанк“ АД подава молба за
заличаването и като кредитор и заявява, че към датата на молбата вече не е
кредитор. Съществен въпрос е дали разместването на страните по дълга не
представлява разсрочване на дълга и променя напълно коефициентите на
дружеството. На следващо място, съдът не е изследвал платежоспособността
на дружеството. Плащанията към дружеството са плащания, извършвани от
трети лица, а не от „Сторко“ ЕООД. Видно от приетите по делото заключения
е, че последното извършено плащане е от 08.08.2019 година, като след тази
дата дружеството не е извършвало други плащания. Моли съдът да постанови
решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо
него постанови друго по съществото на спора, с което уважи молбата за
откриване на производство по несъстоятелност и присъди направените по
делото съдебно-деловодни разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си
представител подържа жалбата.
Въззиваемата страна „СТОРКО“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в
2
който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по
делото разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа
отговора и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. В
писмения отговор се подържа, че не са налице основанията за откриване на
производство по несъстоятелност, тъй като се установява, че всички основни
финансови показатели са в референтни стойности. Коефициентът на обща
ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви като нивата на този
коефициент показват по несъмнен и категоричен начин, че не е налице трайно
и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното
бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
Оттеглянето на молбата на „Инвестбанк“ АД поради пълното погасяване на
задълженията към този кредитор показва, че задълженията на дружеството
намаляват. От основното и допълнителното заключение на ССЕ се установява
фактът, че имуществото на ответника е достатъчно за покриване на
задълженията, поради което не съществува опасност за интересите на
кредиторите.
В частта, с която е отхвърлена молбата на „Рубин трейдинг“ АД
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Подадена е молба от «Рубин трейдинг» ЕАД за откриване на
производство по несъстоятелност на „СТОРКО” ООД.
Към производството по делото с молба от 13.11.2019 година /л.187/ се е
присъединил кредиторът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД.
В молбата се излага, че молителят има изискуемо парично задължение в
резултат на търговски сделки между двете дружества, както следва:
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е предоставяло на
„Сторко“ ЕООД в качеството му на потребител и абонат по смисъла на чл.3
от Наредба 4/14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи ВиК услуги – отвеждане и пречистване на обект с адрес: гр.Плевен,
Консервен завод Плевен, ул.“Георги Кочев“, 97, за които са издавани фактури
в периода от 15.07.2015 година до 31.08.2019 година. Между страните е
налице облигационно правоотношение, което се регулира от Закона за
3
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, ТЗ и Общите условия на ВиК Плевен. Съгласно
чл.8, ал.1 и ал.3 от горепосочената наредба получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК
оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен
договор. Съгласно общите условия задължение на ВиК оператора е да отведе
и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат
на водопроводната мрежа. Потребителят от своя страна е длъжен да заплати
ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените се
определят от оператора при спазване на изискванията на чл.192 и чл.193 от
Закона за водите и разпоредбите на Наредба 4/14.09.2004 година за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Молителят е изпълнил
задължението си за заплащане на ползваните услуги по издадените фактури
като неизпълнението е за голям период от време /2015-2019 година/.
Задължението е за сумата от 268280,86 лева главници по фактури за периода
15.07.2015-31.08.2019 година, както и за сумата от 17245,90 лева,
представляваща обезщетение за забава, както и сумата от 64037,55 лева сбор
от законните лихви за забава за всяка една фактура, изчислена от датата на
падежа до датата 16.10.2019 година, както и законна лихва за забава от датата
на молбата до окончателното изплащане на задължението. Задълженията по
фактурите са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК
оператора, в сила от 30.09.2014 година потребителят разполага с 30-дневен
срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените
ВиК услуги. Освен тези суми са налице и изискуеми вземания и по
образувано изп.д.201992104011505 по описа на ЧСИ С. П., образувано след
изпращане по подсъдност от ЧСИ Н. В., въз основа на изп.лист по
гр.д.50064/2014 година по описа на Районен съд София, като дължимите суми
са в следните размери: 92334,14 лева - главница; 26006,17 лева, договорна
лихва; сумата от 4491,91 лева разноски, както и сумата от 48425,77 лева,
законна лихва за забава върху главницата от 12.09.2014 година до 12.11.2019
година. Към момента на подаване на молбата „Сторко“ ЕООД не е заплатило
4
посочените суми, част от които признати за дължими. Описаните изискуеми и
ликвидни парични задължения произтичат от търговски сделки и то към
повече от един кредитор, в това число и текущи публични задължения към
държавата. Ето защо това състояние е трайно и необратимо и не се дължи на
временни фактори или на пазарна конюнктура. Тъй като „Сторко“ ЕООД е
спряло плащанията неплатежоспособността се предполага, а и по
изпълнителното производство, образувано за изпълнение на установени със
сила на пресъдено нещо вземанията са останали неудовлетворени в рамките
на над 6 месеца от получаване на ПДИ моли съда да постанови решение, с
което обяви неплатежоспособността на длъжника „Сторко“ ЕООД, да
определи началната дата, да открие производство по несъстоятелност на
длъжника, да назначи временен синдик и да наложи обезпечителни мерки,
чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху имуществените права на
длъжника, както и да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
С молба от 13.11.2019 година /л.145/ се е присъединил и кредитора
„Инвестбанк“ АД, като същият излага, че е кредитор по силата на договор за
банков кредит.
С определение от 12.12.2019 година, съдът е конституирал като
присъединили се кредитори „Инвестбанк“ АД и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД.
С молба от 16.09.2020 година „Инвестбанк“ АД е оттеглила молбата си
за откриване на производството по несъстоятелност, като в молбата е
посочено, че е подписан Договор за заместване в дълг, по силата, на което
„Сторко“ ЕООД е освободено изцяло от задълженията си към „Инвестбанк“
АД, произтичащи от договора за банков кредит.
Ответникът „Сторко” ЕООД е подал отговор по молбите на
присъединилите се кредитори в срок /л.549/, в който чрез процесуалния си
представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
молбата. Неверни са твърденията, че дружеството не е в състояние да
изпълни ликвидни и изискуеми парични задължения.
По отношение на вземането на „ВиК“ ЕООД ответникът излага, че
задълженията са спорни и не установяват по безспорен начин съществуването
на вземания, тъй като спорът между страните не е разрешен със сила на
пресъдено нещо. Дружеството не е спряло плащанията си, тъй като на
27.03.2019 година е извършило плащане по банков път в размер на 10 000
5
лева; на 28.06.2019 година е извършено плащане в размер на 20 000 лева, а на
26.07.2019 година е извършено плащане в размер на 7 000 лева; на 08.08.2019
година е извършено плащане в размер на 7000 лева. Извършените плащания
показват, че „Сторко“ ЕООД погасява задълженията си към своите
кредитори, както не са верни и твърденията, че е спряло плащанията си към
държавата, тъй като на 18.01.2019 година е извършило плащания към НАП в
размер на 420 000 лева; на 26.02.2019 година е извършило плащания към НАП
в размер на 420 000 лева; на 03.04.2019 година е извършило плащания към
НАП в размер на 420 000 лева; на 12.07.2019 година е извършило плащания
към НАП в размер на 599 515 лева или общата сума, която „СТОРКО“ ЕООД
е погасило от своите публични задължения към държавата за период от 7
месеца е в размер на 1859515 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата
доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна
експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните липсва спор относно валидността на облигационното
правоотношение между тях, по силата, на което „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е предоставяло на „Сторко“ ЕООД в качеството му
на потребител и абонат по смисъла на чл.3 от Наредба 4/14.09.2004 година за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи ВиК услуги – отвеждане и
пречистване на обект с адрес: гр.Плевен, Консервен завод Плевен, ул.“Георги
Кочев“, 97, а за „Сторко“ ЕООД е налице задължение да заплати стойността
на тези услуги, съобразно общите условия.
От представения по делото изпълнителен лист /л.205/ се установява, че
между страните е налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.50064/2014 година по описа на СРС, по силата на която „Сторко“ ЕООД е
осъдено да заплати на „ВиК“ ЕООД сумата от 92334,14 лева, главница по
предоставени ВиК услуги-доставка на вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, ведно със законната лихва за периода от 12.09.2014 година
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на
26006,17 лева за периода от 15.10.2011 година до 04.09.2014 година и 4491,91
лева, разноски по делото.
Към молбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД са
представени фактури, които са посочени от молителя като неплатени.
6
Съгласно заключението по назначената ДСИЕ с в.л. Л. З. фактурите,
които са описани в молбата са отразени в счетоводството на „ВиК“ ЕООД в
регистъра за текущите задължения на „Сторко ЕООД към 31.12.2019 година,
като общият размер на сумите е 270706,95 лева. Към тази сума следва да се
прибавят и издадени сметки за лихва в размер на 17245,90 лева, като общият
размер на задължението възлиза на 287952,75 лева. Фактурите, посочени в
молбата като непогасени са отразени в счетоводството на „Сторко“ ЕООД по
кредита на с/ка 401 „Доставчици“ с общата сума по фактури в размер на
270706,95 лева, като по отношение на лихвите е осчетоводена сума в размер
на 9652 лева. Отразено е плащане на задължението, начислено по фактура от
15.07.2015 г. в счетоводството и на двете страни, като общият размер на
задължението към ВиК ЕООД /главница и лихви/, отразено в счетоводството
на дружеството е 247927,16 лева. При съпоставяне на отразяванията в
счетоводствата вещото лице приема, че размерът на задължението на
„Сторко“ ЕООД е съобразно отразеното в счетоводството на „ВиК“ Плевен с
общ размер от 262703,26 лева. Общият размер на задължението към
16.10.2019г. възлиза на 341 629.22 лв. /без начисленото по фактурата от
15.07.2015г./ като включва и законна лихва за периода от датата на падежа до
датата 16.10.2019 година в размер на 65030,34 лева. По процесните фактури
ответникът „Сторко“ ЕООД е ползвал данъчен кредит в размер на 45 117.83
лв. Сумата на данъчната основа по фактурите според счетоводството при
ответника възлиза на 225.589.12 лв.
От заключението на вещото лице по назначената повторна експертиза с
в.л.В.П. се установява, че общият размер на задължението за главница на
„Сторко“ ЕООД към „ВиК“ ЕООД е в размер на 268280,86 лева, а размерът на
дължимата лихва за забава е 79612,71 лева.
Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение
обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му.
Отговор на този въпрос е даден с решение по т.д.141/2009 година на ВКС,
допуснато до касационно обжалване по този материалноправен въпрос и
имащо задължителен характер за съдилищата по чл.290 ГПК. Изискването
задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна
предпоставка. В съответствие с тази задължителна практика процесуалната
легитимация се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца,
7
а по въпроса за материалната легитимация, съдът се произнася с решение по
съществото на спора. Въпросът за търговския характер на твърдяното
правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и
основателността му, а не неговата допустимост /в този смисъл и Определение
437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II т.о., ТК,
Определение 283/08.04.2014 година по ч.т.д.235/2014 година на ВКС, I т.о.,
ТК/.
Доказателствата обуславят извода, че молителят „ВиК“ ЕООД се явява
кредитор по търговска сделка, поради което се явява активно
материалноправно легитимиран да предяви молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и е кредитор с вземане по търговска сделка
– предоставени ВиК услуги - доставка на вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, като договорът е сключен с търговец по повод упражняване
на дейността му.
Наличието на вземане се потвърждава от заключението по назначената
СИЕ, от която е видно, че ответникът има непогасено парично задължение,
произтичащо от сделката, като задължението е отразено и в счетоводството
на ответника. Счетоводното записване съставлява частен свидетелствуващ
документ, удостоверяващ неизгоден за страната факт и удостоверяващ
наличието на непогасено парично задължение. Предвид горното, съдът следва
да установи и наличето на втората кумулативна предпоставка, а именно
състоянието на неплатежоспособност.
Видно от изложеното в молбата на първоначалния кредитор «Рубин
трейдинг» ЕАД е, че искането за откриване на производство по
несъстоятелност е поради неплатежоспособност и поради свръхзадлъжнялост,
докато в молбата на «ВиК» ЕООД се подържа единствено искането за
откриване на производството по несъстоятелност поради
неплатежоспособност, а искане поради свръхзадлъжнялост не е налице.
Предвидената в закона възможност за присъединяване на кредитор в
производството по несъстоятелност е създадена с цел процесуална икономия,
но съдът дължи произнасяне по всяка една молба поотделно съобразно
изложените обстоятелства и направеното искане, като всяка една молба е
отделен иск. Направеното от първоначалният кредитор искане за откриване
на производството по несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост не може да
8
ползва присъединилият се кредитор, поради което в тази си част решението
на първоинстанционния съд е постановено свръхпетитум и следва да бъде
обезсилено.
Отправеното до съда искане е за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност.
В първоинстанционното производство е налице заключение по ССЕ
/л.495 – л.519/ като същото е изготвено въз основа на представените от
„Сторко“ ООД баланси към 31.12.2016 година, 31.12.2017 година, 31.12.2018
година, както и към датата на изготвяне на заключението“, както и въз основа
на отчетите за приходите и разходите за 2014,2015,2016,2017, 2018 и за
периода 01.01.-30.09.2019 година и приложените към тях документи.
Вещото лице е посочило на л.12, че коефициента на обща ликвидност
към 31.12.2016 година е 1,41; към 31.12.2017 година е 1,90 към 31.12.2018
година е 2,49, а към 30.09.2019 година е над минималната препоръчителна
граница „единица“ и показва, че дружеството разполага с текущи активи,
които са достатъчни за погасяване на текущите му задължения.
Коефициентът на бърза ликвидност отразява стойности извън
препоръчителните граници, като за 2019 г. – 0.22 при долна препоръчителна
граница от 0.6 и което е показателно за наличието на финансови затруднения
за погасяване на текущите задължения с текущите вземания и парични
средства. Стойността на коефициента на незабавна ликвидност за периода
2016 г. – 2018 г. е под долната препоръчителна граница, което води до извод
за невъзможността за погасяване на текущите задължения с наличните
паричните средства, като за 2019 г. коефициентът е 0.51 – над горната
препоръчителна граница от 0.4, което означава налични парични средства и
текущи инвестиции достатъчни за погасяване на текущите задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност показва възможността за покриване
на текущите задължения с наличните парични средства, като според
отразените стойности за 2017 г . и 2019 г. /0.01 – под препоръчителната
граница от 0.2/ дружеството се намира в невъзможност, а през 2016 г. и
2018г. е отчетена по-висока стойност, като вещото лице е направило извод,
че с паричните си средства дружеството може да погаси текущите си
задължения. Според стойностите на финансова автономност – към края на
2016 г. – 0.25; към края на 2017г. – 0.22; към края на 2018 г. – 0.28 и към края
9
на м. 09.2019г. – 0.02 /при препоръчителна долна граница от 0.5/,
дружеството е финансово зависимо от кредиторите си.
Към 31.12.2018 година е отчетен финансов резултат загуба в размер на
10544 хил.лв., като финансовият резултат към 30.09.2019 година е печалба в
размер на 10544 хил.лв.
През 2019 г. дружеството извършва производствена дейност, като през
финансовата година са отразени извършени плащания до НАП в общ размер
на 1 859 515 лв. Задълженията на дружеството към 30.09.2019 година в
сравнение с предходната година са намалели от 36 456 000 лв. на 24 666 000
лв. В този смисъл вещото лице е направило извод, че доколкото дружеството
продължава да извършва стопанска дейност и разполага с материален ресурс
и персонал за това, налице са финансови затруднения, но същите не са довели
до прекратяване на дейността и нямат необратим характер. Дружеството има
финансови затруднения, но извършва плащания, като през анализирания
период 2016 г. – 2019 г. е било в състояние да покрива краткосрочните си
задължения. Към м. 09.2019г. сумата на актива надвишава задълженията към
кредиторите с 419 000 лв., а наличните парични средства са 36 000 лв.
По делото е депозирано допълнително заключение към назначената
ССЕ, като вещото лице е следвало да даде заключение за икономическото
състояние на длъжника и към 31.12.2019 година, да се изследва и направи
анализ на краткотрайните вземания, както и да се анализира произхода и
основанието за направените инвестиции.
През 2019г. са извършени плащания от касата на дружеството в общ
размер на 468 041.99 лв. Извършвани са плащания от други дружества за
сметка на ответника, като са погасени задължения в общ размер на
7 444 556.05 лв. Погасяването е извършено чрез ефективно плащане в размер
на 4224923,62 лева и чрез прихващане 3219632,43 лева., като са отразени в
сметка 499/1 Други кредитори. Налице са платени задължения отчетени по
сметка 498/1 Други дебитори с общ размер 1445844,18лева, като погасяването
е извършено чрез ефективно плащане в размер на 1414198,02 лева и чрез
прихващане 35046,16 лева. Отразена е структурата на активите на ответното
дружество според ГФО за периода 2016 – 31.12.2019г., като посочените
стойности са близки до тези в основното заключение. Сумата на актива на
баланса за 2019г. е 22 981 000 лв., с относителен дял на дълготрайните активи
10
от 0.605, а на текущите активи – 0.395. Посочено е,че активите са
дълготрайни финансови активи – акции и дялове в асоциирани и смесени
предприятия. Сумата на пасива на баланса към 31.12.2019г. възлиза на
25 085 000 лв. Отчетен е собствен капитал на стойност – 2454 хил.лв., в
резултат на отчетена натрупана загуба от минали години и печалба към
31.12.2019 година в размер на 7671 хил.лв. Отчетени са задължения към
31.12.2019 година в размер на 25435 хил.лв. с относителен дял 1,107 в т.ч. със
срок за погасяване до една година 3468 хил.лв. с относителен дял към пасива
0,151 и 21967 хил.лв. със срок за погасяване над една година и относителен
дял 0,956.
Последното плащане от касата за погасяване задълженията към ВиК –
Плевен е от 29.07.2019г. в размер на сумата от 7 000 лв.; за погасяване на
сключените договори за кредит от 24.07.2008г. с „Инвестбанк“ АД е от
30.12.2019 г. за просрочени лихви. Извършвани са плащания за погасяване и
на главниците от 26.12.2019 г и от 27.12.2019 г. Последното плащане към
НАП е от 12.07.2019г. , като е извършено от Форест Клъб ЕООД от името на
„Сторко“ ЕООД. Същото дружество е извършило и последното плащане от
името на ответника в полза на служители от 16.01.2020 г. в размер на сумата
от 489.97 лв. Последното плащане на ответника е извършено на 27.12.2019 г.
Вещото лице е посочило, че коефициентите се определят въз основа на
балансовите показатели, поради което не е налице счетоводна информация,
която да изчисли показателите въз основа на плащанията, извършени само от
дружеството, но е съставило коригиран баланс към 31.12.2109 година като е
изключило влиянието на отчетената печалба от отписаните задължения, като
коефициентите са под препоръчителната граница.
Финансовият резултат за текущата година към 31.12.2018г. е загуба от
1 892 000 лв., а към 31.12.2019г. – печалба в размер на 7 671 000 лв., но ако се
намали печалбата с отписаните задължения финансовият резултат е загуба в
размер на -3116 хил.лв. Вещото лице е отразило, че с оглед относителния дял
на задълженията със срок на погасяване над една година към края на
анализирания период от 0.956, предполага се възможността за погасяването
им, като прави извод, че финансовите затруднения са с траен, но обратим
характер.
При анализа на договор за покупко-продажба на акции , сключен на
11
24.06.2019 година между „Сторко“ ЕООД-продавач и „Криста“ ЕООД-
купувач и съгласно Анекса от 20.12.2019 година е видно, че срокът за
плащане на сумата в размер на 2800 000 лева следва да бъде платена в срок до
31.12.2020 година.
Според отразеното от вещото лице, налице е забава в плащането по
договора за кредит към „Инвестбанк“АД към 22.06.2020 г. от 27 дни, като
дължимата сума по забавеното плащане по първи транш възлиза на 34 232.29
евро, а по втори транш – 13 873.86 евро.
По делото е изслушана повторна експертиза /л.751-л.782/, вещото лице е
посочило, че изчисляването на коефициентите за ликвидност и финансова
автономност за 2019 година и към 30.06.2020 година ще бъдат преизчислени
като към текущите задължения ще бъдат добавени отписаните задължения в
размер на 10787 хил.лв., както и 607 хил.лв., платени от „Форест клъб“ ЕООД
или общо сумата на добавените текущи задължения е в размер на 11394
хил.лв. Тъй като размерът на текущите задължения не влияе на
коефициентите за обращаемост на материалните запаси и на периодите за
събиране на вземанията и изплащане на задълженията тези коефициенти не се
преизчисляват. При така съставения коригиран баланс коефициентите на
ликвидност за 2019г. и 2020 г. са под препоръчителните граници. За този
анализиран период ответното дружество е с отрицателни стойности на
коефициента на финансова автономност, което е показателно, че се намира в
състояние на пълна зависимост от кредиторите си. Това се дължи на
отрицателната стойност на собствения капитал към 31.12.2019 година и
30.06.2020 година. По отношение стойностите на коефициента на
задлъжнялост, същите са показателни за това, че ответникът се намира в
голяма зависимост от кредиторите и съответно в състояние на
свръхзадълженост. При анализ на коефициентите за ликвидност за целия
изследван период – от 2016 г. до 30.06.2020 г. и с оглед установените
стойности, вещото лице е направило извод, че показателят за обща
ликвидност е с препоръчителни /референтни/ стойности, като в
препоръчителната граница се намира и коефициентът на бърза ликвидност.
В заключението е отразено, че коефициентът на незабавна ликвидност,
отразяващ състоянието на дружеството да покрие краткосрочните си
задължения с наличните си финансови средства през 2016 г. – 2018г. е под
12
референтния праг, като през 2019г. влиза в препоръчителните граници, а към
30.06.2020 г. отново се наблюдава влошаване, като стойността му слиза малко
под долната препоръчителна граница. За целия период коефициентът на
абсолютна ликвидност е под препоръчителните граници. Коефициентът на
финансова автономност за този период е с отрицателни стойности и води на
извод, че дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си, като
съществуващите задължения не са обезпечени с достатъчно имущество.
Налице е състояние на свръхзадълженост поради отчетените стойности на
коефициента на задлъжнялост.
В хода на производството са налице новонастъпили обстоятелства, а
именно договор за заместване в дълг, по силата на който „Топлофикация –
Плевен“ ЕАД е заместило „Сторко“ ЕООД в дълга му към „Инвестбанк“ АД,
което е наложило допълнително заключение за установяване финансово-
икономическото състояние на дружеството ответник след сключения договор
с „Топлофикация Плевен“ЕАД от 09.09.2020 г.
Вещото лице е посочило, че има поети задължения към „Топлофикация
Плевен“ ЕАД като задължението е осчетоводено по кредита на сметка 499/2
Други кредитори във валута. В заключението си вещото лице е отразило, че
към 30.09.2020 г. ответното дружество е в състояние да погасява
задълженията си към всички кредитори чрез наличните си парични и реално
ликвидни активи. Вещото лице е направило анализ на състоянието на
ответното дружество към 30.09.2020 г. относно приложимите коефициенти на
ликвидност. Така в заключението си е посочило, че при стойност на
коефициента на обща ликвидност от 1.0498 същият попада в референтните
граници, като за някои предприятия такива са около единица. С наличните
краткотрайни активи дружеството може да покрие краткосрочните си
задължения, което означава, че е платежоспособно. Този извод е направен и
по отношение стойността на коефициента на бърза ликвидност, като същата
отразява изключване влиянието на по-бавно ликвидните активи за покриване
на задълженията. Стойността на този коефициент към 30.09.2020 г. възлиза на
0.7088 при препоръчителни граници 0.5 – 1.00. Коефициентът на незабавна
ликвидност от 0.5531 при референтни граници от 0.5 – 0.7 сочи на
способността на ответника да погаси текущите си задължения с наличните
парични средства и текущи активи, което също сочи на платежоспособност.
Коефициентът на абсолютна ликвидност отразяващ съотношението между
13
наличните парични средства и текущите задължения под референтната
стойност от 0.3 сочи , че дружеството не разполага с парични средства
достатъчно да покрият 30% от задълженията му. Коефициентът на
финансовата автономност е под препоръчителните граници, като отразява
съотношение на собствения капитал върху привлечения капитал. За да бъде
предприятието финансово независимо, необходимо стойността му да е равна
или над единица, като в случая е 0.0279. При така изложеното относно
финансово-икономическия анализ на дружеството, вещото лице е направило
извод, че към 30.09.2020 г. ответното дружество разполага с достатъчно
имущество да покрие задълженията си.
Във въззивното производство е назначена ССЕ, като вещото лице е
отговорило, че показателите за обща ликвидност и бърза ликвидност са над
най-ниската стойност, като в това отношение предприятието има напълно
нормален ликвиден профил. Изводът от коефициента на задлъжнялост и
коефициента на автономност показва, че през целия обследван период
предприятието е с отрицателен собствен капитал, който е формиран от
натрупани загуби в предходен период и въпреки, че се подобрява като
стойност, а именно увеличава се с 6005 хил.лв. той остава отрицателна
величина. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че задълженията към
предприятия от група са всъщност собствено финансиране то дружеството не
е декапитализирано.
По отношение на краткотрайните активи основна пропорция сред
краткотрайните активи заемат вземанията – в различните периоди между 58%
и 89% , като според формулите за изчисляване на коефициентите за
ликвидност вземанията се явяват по-ликвиден актив от материалните запаси.
Видно от всички отчети затрудненията на предприятието са с временен
характер като е имало един спад през 2020 година , а през 2021 година
поетапно се възстановява. В периода 2016-2021 година е налице подобряване
на балансовата структура, налице е увеличение на собствения капитал с 6005
хил.лв., както и положителен нетен финансов резултат за 2021 година ,
налице е събираемост на вземанията, както и намаление на задълженията от
25918 хил.лв. през 2020 година до 21621 хил.лв. през 2021 година т.е. с 4297
хил.лв. Налице са извършвани плащания към датата на изготвяне на
заключението.Счетоводно са отразени задължения към фиска за сумата от
14
43 000 лева, като най-голямо е задължението за ДДС в размер на 36510,98
лева. От датата на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност и към момента на изготвяне на заключението е налице
промяна в активите, състояща се в продажбата през 2019 година на
финансовите активи, като същите са се превърнали във вземания, като до
2021 година 12 313957,32 лева са събрани и с тях се извършват плащания.
За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице
следните кумулативни материално правни предпоставки: подадена до
компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично
изброени в чл.625 ТЗ, респективно чл.742, ал.1 ТЗ; длъжникът да е търговец
по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника,
породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност и/или
задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост
съгласно чл.742, ал.1 ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и
затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за
откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със
свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва
текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като
нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по
смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.
Съгласно трайноустановената практика кредиторът следва да установи
,че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка , което
длъжникът не изпълнява , а длъжникът , ако не спори, че е погасил
задължението - че притежава имущество, достатъчно за покриване
задълженията му , без опасност за интересите на кредиторите , като чрез
пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608 ал.2 , съответно
приложението на ал.3 вр. с ал.2 ТЗ.
15
По делото е безспорно установено вземането на кредитора, както и, че
задължението е от характера на краткосрочните, съответно текущи
задължения, поради което длъжникът следва да е в състояние да може да ги
посрещне на падежа.
В постоянната непротиворечива съдебна практика /р. по т.дело №
219/2008 год. ВКС-ТК, р. по т.дело № 1493/1995 год. ВКС-V г.о., р. по т.дело
№ 169/2006 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 443/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р.
по т.дело № 512/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 730/2004 год. ВКС-
ТК, І т.о., р. по т.дело № 756/2005 год. ВКС-ТК, І т.о. и др./ ВКС приема, че
установените законови презумпции по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ разместват
доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в
състояние на неплатежоспособност. В посочените решения е застъпено
становището, че в производството по чл.625 молителят-кредитор следва да
установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по
търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В тежест на
длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или
че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без
опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно
обратно доказване да обори установената от закона презумпция като
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.
Забавата на длъжника и спирането на плащанията винаги индикира
състояние на неплатежопособност. В заключенията си вещите лица са
посочили, че не е налице спиране на плащанията, тъй като през 2019 година
от касата на дружеството са извършени разплащания в размер на 468041.99
лева, а посредством трети лица са извършени плащания последното плащане
от касата за погасяване задълженията към ВиК – Плевен е от 29.07.2019г. в
размер на сумата от 7 000 лв. ; за погасяване на сключените договори за
кредит от 24.07.2008г. с „Инвестбанк“ АД е от 30.12.2019 г. за просрочени
лихви. Извършвани са плащания за погасяване и на главниците от 26.12.2019
г и от 27.12.2019 г. Последното плащане към НАП е от 12.07.2019г.
Извършвани са плащания от други дружества за сметка на ответника,
като са погасени задължения в общ размер на 7 444 556.05 лв. Погасяването е
16
извършено чрез ефективно плащане в размер на 4224923,62 лева и чрез
прихващане 3219632,43 лева. С оглед горното следва да се извърши преценка
за способността на предприятието да погаси тези задължения посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си.
Безспорно установено е по делото, че показателите за финансова
автономност и задлъжнялост през целия изследван период са под
препоръчителните, като тези коефициенти дават съотношението на
собствения към привлечения капитал /базов 0.33/.
Съгласно даденото разрешение по т.д.4254/2013 година на ВКС, II т.о.
посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като
те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи
привлечения капитал, са краткосрочни / текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност
и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на
неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В
тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще
предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на
дългосрочните си задължения. Меродавно обаче за откриване на
производството по несъстоятелност е настоящото икономическо състояние на
предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи неплатежоспособност
на търговеца не е основание по см. на чл.608, ал.1 ТЗ за откриването на
производството, като е даден отговор на поставения правен въпрос в смисъл,
че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател
за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.
Възражение относно балансовите показатели, които участвуват в
коефициентите на ликвидност молителят е направил само по отношение на
краткосрочните задължения, които са отписани, като вещото лице, което е
дало заключение, че коефициентите на ликвидност са под препоръчителните
стойности е изготвило коригиран баланс като е включил и отписаните
задължения. Възражения по същество обаче срещу отписването на
задължения не е направено, а вещите лица са посочили, че се касае за
17
задължения, които са погасени по давност и е налице основанието за тяхното
отписване съобразно счетоводната политика на дружеството, поради което
съдът приема за достоверно отразяващи състоянието на дружеството
заключенията на вещите лица, които са работили въз основа на счетоводните
данни на дружеството.
В заключението си вещото лице Л. З. е посочила, че коефициентът на
обща ликвидност за целия изследван период е над препоръчителната
стойност, а към 30.09.2019 година е над минималната препоръчителна
граница „единица“ и показва, че дружеството разполага с текущи активи,
които са достатъчни за погасяване на текущите му задължения. Стойността на
коефициента на незабавна ликвидност за периода 2016 г. – 2018 г. е под
долната препоръчителна граница, което води до извод за невъзможността за
погасяване на текущите задължения с наличните паричните средства, като за
2019 г. коефициентът е 0.51 – над горната препоръчителна граница от 0.4,
което означава налични парични средства и текущи инвестиции достатъчни
за погасяване на текущите задължения.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните / текущи задължения, като когато коефициентът на обща
ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент
на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна
за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това, за да може да
се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси,
съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за
неприложимостта на първите два коефициента като икономически
показатели.
Коефициентът на абсолютна ликвидност отразяващ съотношението
между наличните парични средства и текущите задължения под референтната
стойност от 0.3 сочи, че дружеството не разполага с парични средства
достатъчно да покрият 30% от задълженията му. Горното е в съответствие с
останалите данни по делото от заключенията на вещите лица сочещи, че по
отношение на краткотрайните активи основна пропорция сред
краткотрайните активи заемат вземанията – в различните периоди между 58%
18
и 89% .
Съдът, на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид всички
факти, настъпили след предявяването на молбата. Предвид горното, от
значение за установяване на икономическото състояние на длъжника е и
настъпилото в хода на процеса заместване в дълг от „Топлофикация Плевен“
ЕАД, като „Инвестбанк“ АД не е кредитор на дружеството и задължението е
дългосрочно.Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба,
че разместването на падежа е направено единствено с цел подобряване на
коефициентите. Съгласно заключението на вещото лице П. това е довело до
промяна на коефициентите за ликвидност, но това показва, че дружеството
полага усилия за погасяване на текущите си задължения, включително и чрез
трансформирането им в дългосрочни. Към 30.09.2020 година коефициента на
бърза ликвидност възлиза на 0.7088 при препоръчителни граници 0.5 – 1.00.
Коефициентът на незабавна ликвидност от 0.5531 при референтни граници
от 0.5 – 0.7 сочи на способността на ответника да погаси текущите си
задължения с наличните парични средства и текущи активи, което също сочи
на платежоспособност.
Подобряването на икономическото състояние на длъжника през 2019
година се дължи и на факта, че същият е осъществил продажба на акции,
които са дълготраен актив, като за стойността на акциите е възникнало
вземане.
Финансовият резултат към 30.09.2019 година е печалба в размер на
10544 хил.лв.
Вещите лица са категорични, че е налице увеличение на собствения
капитал с 6005 хил.лв., както и положителен нетен финансов резултат за 2021
година, налице е събираемост на вземанията, както и намаление на
задълженията от 25918 хил.лв. през 2020 година до 21621 хил.лв. през 2021
година т.е. с 4297 хил.лв. През 2019 г. дружеството извършва производствена
дейност, като през финансовата година са отразени извършени плащания до
НАП в общ размер на 1 859 515 лв. Задълженията на дружеството към
30.09.2019 година в сравнение с предходната година са намалели от
36 456 000 лв. на 24 666 000 лв.
В заключенията си вещите лица са направили извод, че доколкото
дружеството продължава да извършва стопанска дейност и разполага с
19
материален ресурс и персонал за това, налице са финансови затруднения, но
същите не са довели до прекратяване на дейността и нямат необратим
характер. Дружеството има финансови затруднения, но извършва плащания,
като през анализирания период 2016 г. – 2019 г. е било в състояние да
покрива краткосрочните си задължения. Към м. 09.2019г. сумата на актива
надвишава задълженията към кредиторите с 419 000 лв., а наличните парични
средства са 36 000 лв., а вещото лице Д.Т. посочва в заключението си, че по
предварителния отчет за 2021 година дружеството отчита приход от 3159
хил.лв. събрало е вземания в размер на 12 милиона лева, погасените
задължения са повече от поетите, а ако се приспаднат задълженията в размер
на 4670 хил.лв., които са към предприятия от група и следва да не се считат
за външно финансиране активите ще надхвърлят задълженията.
Предвид горното, съдът намира, че затрудненията на дружеството имат
временен, обратим характер, като предвид структурата на активите,
представляващи краткосрочни вземания, които могат да се трансформират в
парични средства, както и с оглед наличието на задължения към предприятия,
които са свързани лица липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца и молбата следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност, на основание неплатежопособност следва
да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД да заплати на „СТОРКО“
ЕООД сумата от 9000 лева, разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260104/20.01.2021 година по т.д.№ 2154/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлена молбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД за
откриване на производството по несъстоятелност на „СТОРКО“ ЕООД на
20
основание свръхзадлъжнялост.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104/20.01.2021 година по т.д.№
2154/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлена молбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД за откриване на производството по несъстоятелност на „СТОРКО“
ЕООД на основание неплатежоспособност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“, 25 да заплати на „СТОРКО“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, 4500, район Връбница, Индустриална зона
Орион, ул.3020, 34 сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, разноски, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21