ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 881 10.05.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен гражданска състав
На: десети май две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
635
по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх.№ 10476/13.03.2018 г. от „Дентален център-1- Бургас“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 120,
представлявано от управителя д-р Малина Янакиева, и въззивна жалба вх.№ 10616/14.03.2018 г. от Ц.И.Е. и Д.Т.Е.,
двамата с адрес ***, двете жалби насочени против
решение № 260/16.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 6289/2017 г. по описа на
Районен съд – гр.Бургас.
С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на Д.Т.Е. и Ц.И.Е., че в полза на „Дентален
център-1-Бургас” ЕООД съществува в условията на солидарност вземане по Акт за начет №
11-04-27/ 09.12.2016 г., издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, за
сумата от 6 399.72 лв., представляваща вреда, причинена на дружеството от
неоснователно начислени и платени на Ц.Е. възнаграждения за хирургически
операции, осъщетсвявани през периода от
01.06.2013 г. до 31.12.2015 г. и
одобрени от Д.Е., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 31.03.2017
г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен иска за сумата от 1 447.19
лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г.– 22.11.2016 г., които суми
са предмет на заповед № 1535/ 10.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2350/2017 г. по
описа на БРС. С решението е разпределена и отговорността за
разноските, съразмерно на уважената част от исковете.
С въззивната жалба на ищеца „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД,
подадена чрез пълномощник адв.Б.В., постановеното решение по гр.д.№ 6289/2017
г. по описа на БРС се обжалва в отхвърлителната
му част, с която е отхвърлен иска за установяване дължимостта на сумата от
1 447.19 г. – обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 22.11.2016
г. Въззивникът-ищец изразява недоволство от решението в обжалваната му част,
като счита същото за неправилно и постановено в противоречие с приложимите
материални и процесуални правни норми. Изложени са съображения, че предвид
основателността на обуславящия главен иск, основателен се явява и обусловения
от него иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ЗДФИ, тъй като
съгласно цитираната норма отговорните за причиняването на вредата лица дължат
законна лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи
– от деня на откриването на вредата до дена на възстановяването й. В тази
връзка, се посочва, че по делото е представена таблица за установяване на
дължимите лихви към 22.11.2016 г., съставена от държавен финансов инспектор
М.Апостолова, в която са конкретизирани началните и крайните моменти на
изчисление на лихвата за забава и нейните размери, поради което и тъй като
констатациите в Акта за начет не са оборени и съдът е приел главния иск за
основателен, то според въззивника като основателен следва да бъде уважен и
акцесорния иск. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи исковата претенция за установяване дължимостта на сумата от
1 447.19 г. – обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 22.11.2016
г. Не са направени нови доказателствени искания. Моли се за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД чрез пълномощника му адв.В. на 27.02.2018 г., като въззивната
жалба е подадена на 13.03.2018 г., т.е. същата е депозирана в срока по чл.259,
ал.1 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на постановеното
от районния съд решение, тъй като предявеният от него иск е частично отхвърлен,
поради което жалбата е допустима.
При извършената проверка
за редовност на въззивната жалба на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД, съдът
констатира, че към нея не е приложено пълномощно на адв.Б.В. за процесуално
представителство по настоящото въззивно производство. Между кориците на първоинстанционото
дело има приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л.111 от
гр.д№ 6289/2017 г. на БРС), но в същото изрично е отбелязано, че адв.В. е
упълномощена от ищеца за правна защита и процесуално представителство единствено
по делото пред първата инстанция. Предвид това, на жалбоподателя следва да се
укаже в едноседмичен срок от съобщението и най-късно до датата на съдебното
заседание да представи по делото доказателства за наличието на представителна
власт на адв.В. за извършване на процесуални действия по в.гр.д.№ 635/2018 г.
по описа на БОС или да потвърди извършените от негово име, без представителна
власт действия по подаване на въззивната жалба, като при неизпълнение на
указанията въззивната жалба ще бъде върната.
Въззивният съд констатира
също така, че при администриране на въззивната жалба първата инстанция не е
събрала необходимата държавна такса за обжалването в пълния й размер. В случая,
обжалваемият интерес е в размер на 1 447.19 лв., поради което дължимата за
въззивното обжалване държавна такса е 28.19 лв., а въззивникът е внесъл само 15
лв., поради което на същия следва да се укаже да довнесе по сметка на БОС още
13.94 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Ц.И.Е.
и Д.Т.Е., подаден чрез пълномощник адв.М.Г., с който се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД. Посочва
се, че в колона 3 на съставената от финансовия инспектор справка за
установяване на дължимите лихви са посочени дати, които не кореспондират с нито
една от констатациите в Акта за начет, като не е ясно дали това са дати, на
които е станало действителното плащане на суми на д-р Е., за да се приемат за ден
на причиняване на вредата. Посочва се също, че в Акта за начет е записано общо,
че през периода 01.06.2013 г. – 31.12.2015 г.са заплатени на д-р Е.
6 399.72 лв., като съгласно акта на тези дати са отчитани съответните суми
за хирургически интервенции, но не и заплащани. Предвид това, въззиваемите
считат, че тъй като по делото не са представени фишове за заплати, нито справки
кога сумите са били плащани, не може да се направи обоснован извод за деня на
причиняване на вредата, т.е. деня, в който сумите са излезли от патримониума на
дружеството и са постъпили по сметка или са изплатени на ръка на д-р Е..В този
смисъл, считат решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и
молят да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.
Въззивният съд констатира, че към
писмения отговор на Ц.Е. и Д.Е. не е приложено пълномощно за подалото го лице –
адв.М.Г.. Между кориците на гр.д.№ 6289/2017 г. по описа на БРС има приложени
пълномощни (л.119 и л.168 от делото на БРС), в същите изрично е записано, че
адв.Г. е упълномощена за правна защита и процесуално представителство по гр.д.№
6289/2017 г. по описа на БРС. Предвид това, на въззиваемите следва да се укаже
най-късно до съдебното заседание по делото да представят доказателства за
наличието на представителна власт на адв.Г. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 635/2018 г. по описа на БОС или да потвърдят извършените
от тяхно име, без представителна власт действия по подаване на писмен отговор
на въззивната жалба, като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че
отговор не е бил подаван.
С въззивната жалба на ответниците Ц.И.Е. и Д.Т.Е., подадена
чрез пълномощник адв.М.Г., постановеното решение по гр.д.№ 6289/2017 г. по
описа на БРС се обжалва в установителната
му част, с която е прието за установено по отношение на тях, че в полза на „Дентален
център-1-Бургас” ЕООД съществува в условията на солидарност вземане по Акт за начет №
11-04-27/ 09.12.2016 г., издаден от АДФИ, за сумата от 6 399.72 лв., представляваща
вреда, причинена на дружеството от неоснователно начислени и платени на Ц.Е.
възнаграждения за хирургически операции, осъщетсвявани през периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2015 г. и одобрени от Д.Е., ведно със законната лихва
от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане. Въззивниците-ответници
изразяват недоволство от решението в обжалваната му част, като го считат за
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Счита се за неправилен извода на районния съд, че Актът за начет е издаден
от АДФИ в рамките на предоставените й по закон правомощия, а проверката на
медицинските дейности се извършва от ИА „Медицински одит“ само, когато се търси
административно-наказателна отговорност. В тази връзка в жалбата са развити
подробни съображения за това, че при проверката
финансовите инспектори за излезли извън обхвата на поставените им
задачи, като са проверявали не законосъобразността на определянето,
начисляването и изплащането на възнагражденията на персонала за периода
2013-2015 г., а са проверявали основателността на плащанията на заплати и в
частност денталните дейности, които д-р Е. е извършвала и съответствието им с
определени стандарти за качество, приети с наредба на основание ЗЛЗ. При това,
въззивниците считат, че районният съд неправилно е приел, че Актът за начет е
издаден при спазване на ЗДФИ, вследствие на което не е преценил, че ищецът не
може да се позове на презумптивната доказателствена стойност на констатациите в
Акта за начет и не е разпределил доказателствената тежест, като не е дал и
необходимите указания за това. За неправилен и противоречащ на ЗДФИ се счита и
извода на БРС, че е налице причинна връзка между поведението на ответниците
Енчеви и установената вреда, понеже д-р Е. нямала специалност орална или
лицево-челюстна хирургия и получавайки възнаграждение за работа, която е
извършвала без нужната квалификация е ощетила ищеца с противоправното си
поведение, нанасяйки му щета – обедняване на денталния център. В тази връзка, в
жалбата са изложени пространни съображения за липсата на правомощия на
инспекторите да преценяват дали д-р Е. е имала право да извършва отчетените от
нея хирургични дейности, описани в приложение № 18 от Акта за начет, тъй като
те не са имали възложена подобна задача с нарочна заповед от директора на АДФИ
и нямат такива компетенции по закон. Счита се за неправилна и преценката на
районния съд, че д.р Е. не е имала право да извършва хирургични дейности, като
в този смисъл също са изложени подробни съображения. Според въззивниците, съдът
е игнорирал и не е обсъдил представените по делото безспорни доказателства –
извлечения от амбулаторни книги за периода 31.10.2013 г. – 25.04.2015 г., от
които се установяват извършени от д-р Е. хирургични дейности, допустими в амбулаторни
условия, съгласно медицинския стандарт и които формират стойността на дължимото
й възнаграждение, съгласно справка № 18 по Акта за начет в размер на 3270.84
лв. Посочва се, че за периода от 25.04.2015 г. до 31.10.2015 г. амбулаторни
журнали не са представени от ищеца,
въпреки задължението му за това, което според въззивниците следва да се цени по
реда на чл.161 ГПК и районният съд е следвало да приеме за доказан факта на
извършването на интервенциите по позиции № 31-№ 41 от справка № 18, за които на
д-р Е. е изплатено възнаграждение в размер на 1069.20 лв., но този факт изобщо
не е бил обсъден от БРС при постановяване на решението. А за останалите 2059.68
лв., представляващи разликата до сумата от 6399.72 лв. се сочи, че същите представляват дължимото на
д-р Е. възнаграждение за извършени от нея хирургични дейности не в амбулатория,
а в операционна зала като член на екип. В тази връзка се посочва, че на
инспекцията не са били представени графици за ползване на операционна, тъй като
при ищеца липсвали операционни журнали за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г.,
което означавало, че констатациите по Акта за начет са необосновани и
недоказани, като ответниците изначално са поставени в невъзможност да докажат
факта на осъществяване на хирургичните дейности в екип. За установяването на
тези дейности ответниците направили доказателствено искане за разпит на
свидетел, което обаче не било уважено от БРС на основание чл.164, т.3 ГПК, с
което било нарушено правото им на защита. На следващо място се излагат
съображения, че в случая не е налице вреда – неправомерно ощетяване на
денталния център, тъй като срещу труда на д-р Е. за ищеца са настъпили приходи,
вследствие на извършването на хирургичните дейности и заплащането им от
пациенти или Здравна каса, поради което не е налице основание за съставянето на
Акт за начет и липсват предпоставките за това по чл.21, ал.1 ЗДФИ. По тези
съображения, молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
му част като неправилно и да отхвърли предявения иск.
Във въззивната жалба е направено искане
при условията на чл.266, ал.3 ГПК да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
за установяване начинът на извършване на хирургични дейности от страна на д-р Ц.Е.,
както и начинът и организацията на отчитането, наблюдението и експертизата на
оперирани пациенти в денталния център, което доказателствено искане не е било
уважено от районния съд.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивниците Ц.Е. и Д.Е. чрез
пълномощника адв.Г. на 28.02.2018 г., като въззивната им жалба е входирана на 14.03.2018
г., т.е. същата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Жалбоподателите са
лица с правен интерес от обжалване на постановеното решение, поради което
жалбата е допустима.
При извършената проверка
за редовност на въззивната жалба на Ц.И.Е. и Д.Т.Е., съдът констатира, че към
нея не е приложено пълномощно на адв.М.Г. за процесуално представителство по
настоящото въззивно производство. В първоинстанционото дело са представени пълномощни
(л.119 и л.168 от делото на БРС), с които адв.Г. е упълномощена за правна
защита и процесуално представителство само по гр.д.№ 6289/2017 г. по описа на
БРС. Предвид това, на въззивниците следва да се укаже в едноседмичен срок от
съобщението и най-късно до датата на съдебното заседание да представят по
делото доказателства за наличието на представителна власт на адв.Г. за
извършване на процесуални действия по в.гр.д.№ 635/2018 г. по описа на БОС или
да потвърдят извършените от тяхно име, без представителна власт действия по
подаване на въззивната жалба, като при неизпълнение на указанията въззивната
жалба ще бъде върната.
Въззивният
съд констатира също така, че при администриране на въззивната жалба първата
инстанция не е събрала необходимата държавна такса за обжалването в пълния й
размер. В случая, обжалваемият интерес е в размер на 6399.72 лв., поради което
дължимата за въззивното обжалване държавна такса е 128 лв., а въззивниците са
внесли само 64 лв., поради което на същите следва да се укаже да довнесат по
сметка на БОС още 64 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД, с който въззивната жалба на Ц.Е. и Д.Е.
се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията в жалбата за липса на
правомощия на финансовите инспектори, за липса на причинна връзка и настъпила
вреда за дружеството. В тази връзка са изложени подробни съображения, че
финансовата инспекция е възложена със съответна заповед и е извършена при точно
спазване на указания предмет на проверката; в хода на инспекцията са направени
необходимите проверки и са събрани всички налични документи, находящи се при
ищеца; обсъдени са възраженията на проверяваните лица и е съставено мотивирано
писмено заключение по Акта за начет, който съдържа реквизитите по ЗДФИ и е съставен
от компетентен орган в кръга на правомощията му, по установения в закона ред и
форма и е документиран, при което в тежест на ответниците е да оборят неговите
констатации и да докажат твърденията си, което не е сторено от тяхна страна.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на
районния съд в обжалваната му част. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Въззивният съд констатира, че към
писмения отговор на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД не е приложено пълномощно
за подалото го лице – адв.Б.В.. По делото пред районния съд е представено
пълномощно (л.111), в което изрично е записано, че адв.В. е упълномощена за
правна защита и процесуално представителство единствено по делото пред първата
инстанция. Предвид това, на въззиваемия следва да се укаже най-късно до
съдебното заседание по делото да представи доказателства за наличието на
представителна власт на адв.В. за извършване на процесуални действия по в.гр.д.№
635/2018 г. по описа на БОС или да потвърди извършените от негово име, без
представителна власт действия по подаване на писмен отговор на въззивната
жалба, като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че отговор не е бил
подаван.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговорите, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане на въззивниците Ц.Е. и Д.Е. за ангажиране на гласни доказателства не
следва да бъде уважавано. В случая, част от обстоятелствата, за които се искат
свидетели – за начина на извършване на хирургични дейности от д-р Генчева, са
неотносими към предмета на делото, поради което искането за установяването им с
гласни доказателства е неоснователно. Останалата част от обстоятелствата – за
начина и организацията на отчитането, наблюдението и експертизата на оперирани
пациенти в денталния център, следва да бъдат установени с писмени
доказателства, предвид законовите изисквания за документална обоснованост на
история на заболяванията, в т.ч. и извършването на хирургични интервенции,
поради което доказването им със свидетели е недопустимо съгласно чл.164, ал.1,
т.3 ГПК. С оглед на това, като не е уважил искането на ответниците за разпит на
свидетели за установяване на горните обстоятелства, районният съд не е допуснал
процесуално нарушение и доводите на въззивниците в този смисъл за
неоснователни. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на БРС по смисъла
на чл.266, ал.3 ГПК, искането за гласни доказателства пред въззивната инстанция
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 635/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД, постъпилата въззивна жалба от ответниците Ц.И.Е. и Д.Т.Е.,
както и постъпилите писмени отговори по въззивните жалби от всяка от насрещните
страни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивниците-ответници Ц.И.Е. и Д.Т.Е. за ангажиране на гласни доказателства
през въззивната инстанция чрез разпит на двама свидетели.
УКАЗВА на въззивника-ищец
„Дентален център-1-Бургас“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението и най-късно до датата на съдебното заседание да представи по делото квитанция
за доплатена по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 13.94 лв. (тринадесет
лева и деветдесет и четири стотинки), КАКТО
и да представи по делото доказателства за наличието на представителна
власт на адв.Б.В. за извършване на процесуални действия по в.гр.д.№ 635/2018 г.
по описа на ОС-Бургас или да потвърди извършените от негово име, без
представителна власт действия по подаване на въззивната жалба, като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при
неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на въззиваемия „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД най-късно до
провеждане на делото в съдебно заседание да
представи пълномощно за упълномощаването на адв.Б.В. да подаде писмен
отговор по въззивната жалба на Ц.Е. и Д.Е. или да потвърди извършените
от негово име, без представителна власт действия по подаване на писмен отговор
на въззивната жалба, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
въззиваемия, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че отговор не е бил подаван.
УКАЗВА на въззивниците-ответници
Ц.И.Е. и Д.Т.Е. в едноседмичен срок от
съобщението и най-късно до датата на съдебното заседание да представят по делото квитанция за доплатена по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 64.00 лв. (шестдесет и четири лева), КАКТО и да представят по делото
доказателства за наличието на представителна власт на адв.М.Г. за извършване на
процесуални действия по в.гр.д.№ 635/2018 г. по описа на ОС-Бургас или да
потвърдят извършените от тяхно име, без представителна власт действия по
подаване на въззивната жалба, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивниците, че при неизпълнение на указанията въззивната
жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на въззиваемите Ц.И.Е. и Д.Т.Е. най-късно до провеждане на делото в съдебно заседание
да представят пълномощно за упълномощаването
на адв.М.Г. да подаде писмен отговор по въззивната жалба на „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД или да потвърдят извършените от тяхно име, без
представителна власт действия по подаване на писмен отговор на въззивната
жалба, като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемите,
че при неизпълнение на указанията съдът ще
приеме, че отговор не е бил подаван.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от настоящото определение.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за
дадените им от съда указания чрез процесуалните им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.