№ 53
гр. Търговище , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500124 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д. №20213500500124 по описа на Окръжен съд-
Търговище за 2021г. е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на адвокат К. Д. от
АК- гр.Русе, пълномощник на жалбоподателя- ищец Р. ИВ. ИВ. с
ЕГН:**********, гр.Попово, ул.„М..“, №....., ет.2, ап.4, ап.6 ПРОТИВ Решение
№44 от 08.04.2021г., постановено по гр, дело № 778/2020г. по описа на
Районен съд- Попово, с което са били ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове
против ТП- ДЛС „Ч....“- гр.Попово, ЕИК:2016174120095, с адрес на
управление: гр.Попово, бул.„М.М.", №...., представлявано от инж. Ю. Б.-
директор, иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнението, извършено със заповед Заповед № 12/18.09.2020 г.,
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „лесничей“ и иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 11 373
/единадесет хиляди триста седемдесет и три/ лв., считано от 21.09.2020г. до
21.03.2021г. Присъдени са разноски в полза на ответника в размер на 1 200.00
1
лв.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, ищецът,
действащ чрез адв. К. Д.- АК- гр.Русе, моли съда да го отмени и да уважи
предявените искове. Излагат се подробни съображения във връзка с това, че е
следвало да се извърши подбор на служителите при съкращаването в щата.
Твърди се в жалбата, че на работа са оставени служители, които имат сходни
функции с тези на лесничея, чиито задължения продължават да се изпълняват
от тези служители. Претендира се присъждане на разноски.
Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебна
експертиза, която да направи сравнителен анализ на назначените лица с
лесовъдско образование, да сравни и длъжностните характеристики, като
посочи прилики и разлики в различните длъжности.
Със свое Определение №65 от 07.06.2021г. настоящият състав се е
произнесъл в з.з. следното: Това искане е било направено и пред първата
инстанция. Първоинстанционният съд го е отклонил, като е посочил, че това
са правни въпроси, по които ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Въззивната инстанция намира, че искането не касае знания от сферата на
науката или друга област, с които съдът да не разполага. Тук не се касае до
експертиза, а до събиране на писмени доказателства и тяхното сравняване.
Тези доказателства са налични по делото и едно вещо лице може само да ги
преразкаже.
С въззивната жалба е представено и копие от заповедта за прекратяване
на трудовия договор с другия лесовъд- С.Д.. В случая не се налага да бъдат
събирани доказателства за образование и квалификация на останалите на
работа лица, защото основанието, на което се оспорва заповедта за уволнение
е липсата на подбор, а не това как е бил извършен той и дали е правилен. По
отношение на представеното писмено доказателство, то не е необходимо по
делото, защото страните не спорят, събрани са и доказателства в тази връзка,
че ищцата и другият служител са уволнени на една дата. Ето защо настоящият
съдебен състав е оставил без уважение тези искания.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-
работодател, действащ чрез адвокат СН. ИВ. от АК- гр.Шумен, моли съда да
2
остави без уважение въззивната жалба на ищцата, като неоснователна. Счита
решението на РС- Попово за правилно и законосъобразно, уволнението за
законно извършено, при спазена процедура по освобождаването на ищцата,
при спазване разпоредбите на Кодекса на труда. Възразява на искането за
допускане на съдебна експертиза с исканите задачи. Не претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и с адвокат К. Д.- АК-
Русе.
За въззиваемия се явява адвокат СН. ИВ.- АК- Шумен, редовно
упълномощена.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция
и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество-
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Предявени са обективно съединени искове от ищцата Р.И., която твърди
в исковата молба, че със заповед №12 от 18.09.2020г. директорът на ТП ДЛС
„ Ч....“- гр. Попово, считано от 21.09.2020г. е прекратил трудовия й договор
3
като лесничей на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата.
Заповедта за уволнение ответникът мотивирал, като се позовал на
решение №14 от протокол №255/12.08.2020г. и решение №5 от протокол
№257/17.09.2020г. на Управителния съвет на „Североизточно държавно
предприятие"- ДП- гр.Шумен. С писмо №4122/17.09.2020г. на Североизточно
държавно предприятие"- ДП- Шумен Директорът на ТП ДЛС „ Ч....“-
гр.Попово бил уведомен, че в изпълнение на решение №5 от протокол
№257/17.09.2020г. от проведено заседание на УС на СИДП е утвърдено
длъжностно щатно разписание за съкращение на една щатна бройка
„лесничей". Това писмо било в отговор на писмо изх. №3070/16.09.2020г. на
директора на ТП на ДЛС „Ч....“- гр.Попово.
Видно от писмо №4122/17.09.2020г. на СДП ДП- гр.Шумен в
изпълнение на решение №5 от протокол №257/17.09.2020г. на УС на СИДП
ДП- гр.Шумен е утвърдена промяна на щатно разписание, при което е
съкратена една бройка на длъжността „лесничей“.
Според процесуалният представител на ищцата не ставало ясно кога и
въз основа на кое щатно разписание е прекратен трудовият й договор с
ответника, както и кога е изготвено щатното разписание, кога е утвърдено и
въз основа на кое решение на УС е извършено съкращението на една бройка
на длъжността „лесничей".
Освен това, ответникът бил допуснал нарушения на материалния закон
с цел да избегне извършването на подбор като по този начин е „злоупотребил
с правото“.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете са заведени от Р. ИВ. ИВ., ЕГН:**********, от гр.Попово за
отмяна на незаконното й според нея уволнение и възстановяване на заемана
от нея длъжност преди уволнението, както и иск с правно основание чл.225,
ал.1 от КТ за сумата от 11 373.24лв., представляващи обезщетение за периода
от 21.09.2020г. до 21.03.2021г. на база брутно трудово възнаграждение
1 895.54лв.
Уволнението на ищцата е извършено със заповед №12 на директора на
ТП ДЛС „Ч....“- гр.Попово от 18.09.2020г., считано от 21.09.2020г. на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- съкращаване на щата, като заеманата от
4
ищцата длъжност е „лесничей“. Заповедта за уволнение е връчена на
18.09.2020г. Длъжността „Лесничей“ е в клас 2, специалисти, като за нея има
предвидени 2 щатни бройки, които са заети към този момент. Видно от
представените писмени доказателства по делото, през месец август 2020г.
директорът прави искане пред принципала си СИДП– Шумен- лист 88 от
делото, да бъде одобрена промяна в щатното разписание на предприятието,
като се съкрати щата за длъжността „лесничей“. Във входящия дневник за
писмата на предприятието в гр.Шумен е входирано писмото от ДЛС „Ч....“,
относно „Промяна в щатното разписание“. В началото на м. септември 2020г.,
директорът на стопанството в гр.Попово предлага за съкращаване и другата
длъжност „лесничей“. На 02.09.2020г., ответникът иска разрешение от СИДП
в гр.Шумен да извърши рокада в персоналния състав на стопанството, като
свидетелят по делото инж.Д., бивш директор, бъде преместен на длъжността
„лесничей“, а инж. М.Горчев, който е заемал досега тази длъжност, да заеме
длъжността на свидетеля „ръководител участък горско стопанство“. По това
време за длъжността „лесничей“ все още е имало две щатни бройки, като
освен инж. Горчев, на същата длъжност е работила и ищцата по делото инж.
Р.И.. На 03.09.2020 г. при работодателя ДЛС „Ч....“, във входящия регистър
постъпва и ново щатно разписание, в което се съкращава едната щатна
бройка за „Лесничей“, като на самото щатно разписание е посочено, че то
влиза в сила от 17.08. 2020 г. В писмото, което се изпраща от директора на
СИДП до ответника е посочено, че решението за промяна в щатното
разписание е под № 8, по протокол № 256 от 04.09.2020г. На 17.09.2020г. УС
на СИДП в гр.Шумен взема решение за съкращаване и на другата щатна
бройка за „лесничей“ и това е решение №5, по протокол № 257. На
18.09.2020г. на ищцата и на свидетеля Д. са връчени предизвестия за
прекратяване на трудовите им договори като лесничей и в същия ден са
прекратени и трудовите им договори. Ловното стопанство остава без
длъжност „лесничей“. В заповедта за уволнение на ищцата от работодателя е
посочено, че мотивите за извършване на уволнението са взето решение №14
на УС на СИДП ДП- гр.Шумен, отразено в протокол от заседание №255 от
12.08.2020г. и решение №5 от протокол 257 от 17.09.2020г. на съшия орган, за
съкращаване на общо две щатни бройки за длъжността „лесничей“. Между
двете решения ответникът е отправил до принципала искане за оптимизиране
на щата, като свидетелят Д. в този период е назначен на длъжността
„лесничей“.
Показанията на всички свидетели, разпитани в предходната съдебна
инстанция, които не се различават, последователни и безпротиворечиви са,
настоящата съдебна инстанция възприема като достоверни. Сходството на
съкратената длъжност „лесничей“ със съществуващите длъжности
"Ръководител участък“, „Специалист лесовъдство“ и „Техник, горско
стопанство“, се установява и от приложените по делото длъжностни
характеристики, доколкото всички те са свързани с дейности по опазване и
управление на горския фонд. Функционалните различията между тези
длъжности обаче са съществени. Същите са от съвсем различно естество.
5
Ищцата Р.И. е работила от 14.02. 2019 г. на длъжността „лесничей“ при
ответника. Занимавала се основно с лесокултурните мероприятия на
територията на стопанството. През юни месец бил сменен директорът на
ответното дружество и в последствие новият директор първоначално
променил щатното разписание със съкращаване на една бройка лесничей.
Бройките били две и с двама действащи лесничеи. В последствие било
променено и второто щатно и станали трима, с щат за един лесничей. В
структурата на горското стопанство много от длъжностите и функциите се
припокриват.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи.
По отношение на довода за това, че работодателят е следвало да извърши
подбор при съкращаването на щата, като го приложи и по отношение на
длъжностите, които не се съкращават. Въззивният съд в тази част се
присъединява към мотивите на РС – Попово и само в тази част препраща към
тях, на основание чл.272 от ГПК. Работодателят не е длъжен да извършва
подбор с други длъжности, извън определените за съкращаване. Вярно е, че в
ловното стопанство много от функциите се припокриват, защото всички са
свързани с опазването на горите и дивеча. Така е било и преди съкращаването
на щата. Затова не може да се говори в случая за някакво сливане на
функциите по изпълнение на определени задължения, защото това и преди е
било така. Основателно обаче е възражението, че уволнението е извършено
при злоупотреба с правото на работодателя да определя вида и броя на
щатните длъжности в стопанството. Това е така, защото малко след като
новият директор е встъпил в длъжност, всички негови усилия говорят, че
промените се правят, за да бъдат отстранени ищцата и свидетелят Д. от
работа. Начинът, по който е извършено съкращаването, категорично навежда
на този извод. Както сам признава директорът в отговора на исковата молба и
това се установява от писмените доказателства, той още на 11.08.2020г.
предлага щатът за длъжността „лесничей“ да бъде съкратен с една щатна
бройка. Твърди, че до 04.09. 2020г. той не е знаел, че УС на СИДП – Шумен е
удовлетворил молбата му. Сам признава обаче, че също през месец септември
е предложил за съкращаване и втората бройка, като намеренията да се
съкрати щатът на лесничеите, изцяло се признават от директора. Буди
недоумение и това, че в Заповедта за уволнение е посочено, че съкращаването
на едната щатна бройка за лесничей е станало с решение на УС на СИДП –
Шумен на 12.08.2020г., а не на 04.09.2020г. Ответникът твърди, че това е
техническа грешка.
Описаната последователност в действията му, противоречията в
мотивите на заповедта за уволнение, липсата на доказателства, за които се
посочва, че се представят, подкрепят извода на съда за злоупотреба с правото
на работодателя да предлага и определя щатното разписание на стопанството.
Това действително е било негово право, но то се употребява в случая за
заобикаляне на закона, а това е недопустимо. Ако действително е искал да
оптимизира щата на стопанството, директорът не е било необходимо да
извършва промяна в трудовото правоотношение със свидетеля Д., а е
6
следвало да извърши подбор и да съкрати или инж. Горчев, или инж. И., а не
да предлага рокади. Отделно от това и сроковете, в които първо се иска
съкращаване само на една бройка, след това и на втората, също говори, че в
случая се цели не оптимизиране на щата, а освобождаване от неудобни
служители, без необходимостта от извършването на подбор. Така се стига и
до абсурда в ДЛС „Ч....“- гр.Попово да няма нито една щатна бройка за
лесничей – длъжност, която е традиционна за едно ловно стопанство.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
предявените искове по чл.344, ал.2 и 3 от КТ са доказани по основание и по
размер. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционният съд е
постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да уважи
предявените от ищцата обективно съединени искове.
Уволнението следва да се отмени и да се възстанови ищцата на
заеманата от нея длъжност „лесничей“. Поради основателността на главния
иск, основателен е и искът за заплащане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа. За максимално предвиденият период от
шест месеца, ищцата действително не е работила. Тя има право на
обезщетение за целия срок от шест месеца. Съгласно заключението на вещото
лице същото е в размер на 11 253 /единадесет хиляди двеста петдесет и
три/лв. Има направено възражение от процесуалния представител на
ответника за прихващане с изплатените обезщетения за неспазен срок на
предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ- 1 875.50лв., и за оставане без работа по
чл.222, ал.1 от КТ- 1 539.75лв., или общо в размер на 3 415.25лв. Ищцата не е
взела становище по това възражение. Не се оспорва обстоятелството, че тази
сума е изплатена на ищцата на цитираните по-горе две основания или общо в
размер на 3 415.25 лв. При отмяна на уволнението и изплащане на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ работникът дължи връщане на
обезщетението за неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа,
защото това са обезщетения, насочени към репариране на едни и същи вреди,
произтичащи от това, че работникът е останал без работа. В този смисъл е и
трайната съдебна практика. Затова сумата от 3 415.25лв. следва да се
прихване от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. На ищцата следва да бъде
изплатена сумата в размер на 7 837.85 лв.
По исканията за присъждане на разноски.
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски за двете инстанции.
Пред първата инстанция- Районен съд- Попово ищцата е представила
Списък на разноските в размер на 1 600.00лв. като е представила два договора
за правна защита и съдействие с пълномощно- №005618, недатиран, за сумата
от 1 500.00лв., находящ се на л.62 от първоинстанционното дело, и договор
№0147994 от 25.03.2021г. за сумата от 600.00лв., находящ се на л.111 от
първоинстанционното дело. Съгласно изискванията на закона настоящата
7
съдебна инстанция намира, че следва да присъди разноски в размер на
1 600.00лв., така както са посочени в Списък на разноските, находящ се на
л.112 от първоинстанционното дело на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Пред въззивната инстанция е представена „справка“ за разноските в
размер на 1 600 лв., за което представя договор за правна защита и съдействие
№ 005628, находящо се на л.35 от настоящото дело. Видно обаче от този
договор, в същия не е упомената сума като договорено възнаграждение, срок
и начин на плащане, както и изплатена сума. Договорът не е датиран. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивникът
не е доказал извършване на разноски за водене на делото пред инстанцията,
както и извършване на плащане, затова и не следва да се присъждат такива
пред въззивната инстанция.
По сметка на ОС- Търговище следва да бъдат заплатени и държавни
такси, както и направените по делото разноски за експертизата пред РС –
Попово. По исковете, които са неоценяеми- съдът определя държавна такса
от 80 лв. за първия и 50 лв. за втория иск, общо 130 лв. По оценяемия иск-
313.51 лв. Общо 443.51 лв. За обжалване пред въззивната инстанция-
221.76лв. Общо в размер на 665.26лв., както и 150 лв. разноски за
експертизата.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №44 от 08.04.2021г. на Районен съд-
Попово, постановено по гр.дело №778/2020г. като незаконосъобразно и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Р. ИВ.
ИВ., ЕГН:**********, от гр.Попово, ул.“М..“, №.., етаж 2, ап.4, ап.6,
извършено със Заповед №12 от 18.09.2020г. на директора на ТП на ДЛС
„Ч....“- гр.Попово, ЕИК:2016174120095, с адрес на управление: гр.Попово,
бул.“М.М.“, №...., представлявано от инж. Ю.Б., като
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. ИВ. ИВ., с посочените по-горе данни, на
заеманата от нея длъжност преди уволнението- „лесничей“ в ТП на ДЛС
„Ч....“- гр. Попово.
ОСЪЖДА ТП на ДЛС „Ч....“- гр.Попово, ЕИК: 2016174120095, да
заплати на Р. ИВ. ИВ. от гр. Попово, ЕГН: **********, от гр.Попово,
ул.“М..“, №.., етаж 2, ап.4, ап.6, представлявана от адвокат К. Д., сумата от
7 837.85 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ- оставане без
работа за срок от шест месеца, която се присъжда след прихващане между
8
общо дължимата сума в размер на 11 253.00лв., представляващи обезщетение
за периода от 21.09.2020г. до 21.03.2021г. на база брутно трудово
възнаграждение 1 875.50лв. и сумата от 3 415.25 лв., по уваженото
възражение за прихващане на работодателя с изплатените от него
обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, както и сумата от
1 600.00лв., представляваща направени по делото разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ТП на ДЛС „Ч....“- гр.Попово, ЕИК: 2016174120095,
представлявано от директора Ю.Б., а по делото от адвокат СН. ИВ., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Търговище,
сумата от 665.26лв. държавна такса за водене на делото на две инстанции,
както и 150 лв. за разноски за вещо лице по делото.
Решението, при влизане в сила, простира силата си на присъдено нещо
и по отношение на направеното възражение за прихващане от страна на
ответника ТП на ДЛС „Ч....“- гр.Попово за сумата от 3 415.25лв., описана по-
горе.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9