Решение по дело №262/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157 , представлявано от Георги Борисов Георгиев, против отказ на директора на СДВР, обективиран в Решение № 513000-85141/12.12.2023г.  за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № 513004-65/30.11.2023г.

Твърди се от жалбоподателя, че отказът е незаконосъобразен, като се изтъкват съображения за това и се  иска от съда да го отмени като задължи административния орган да предостави поисканата обществена информация.  Претендират се и разноските за производството.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.   

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ № 513004-65/30.11.2023г. жалбоподателят ГД „Боец-България обединена с една цел“ е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена информация с подробно формулирани въпроси.

С решение № 513000-85141/12.12.2023г.  директора на СДВР е приел , че отправеното искане е до задължен субект по чл.3,ал.1 от ЗДОИ , както и че заявлението отговаря на императивните изисквания на закона по форма и съдържание. Приел е , обаче че исканата информация не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и че с нея не се търси съставянето на обективно мнение за дейността на институцията, а се преследват незаконосъобразни цели. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва посочения отказ-заявител, и в законоустановения срок за обжалване по чл.149,ал.1 и ал.2 от АПК. 

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, като за субектите по посочената разпоредба е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В чл. 37 ЗДОИ са определени основанията са отказ и те са 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13 ал. 2 ЗДОИ. 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Органът не се е позовал на тези изключения. Неуместно е цитирана нормата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ и се твърди, че тя е възпроизведена в чл. 5 ЗДОИ, което е невярно. По този начин решението е и немотивирано. Ако органът е счел, че  част от исканата информация касае разкриване на данни от разследвания и следвало мотивирано да я отграничи и откаже частично, като предостави останала част, още повече , че в конкретния случай е налице надделяващ обществен интерес.

С оглед гореизложеното и установеното наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да отмени отказа като изпрати преписката на административния орган за предоставяне на исканата информация в посочения обем.

При този изход на спора на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото. От представения договор за правно обслужване от 17.12.2023г. е видно , че за процесуално представителство по делото на основание чл.8,ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв, поради което именно същото следва да бъде присъдено. Освен горното с оглед направеното възражение за прекомерност, липсата на фактическа и правна сложност на делото, осъществена защита единствено чрез писмено становище и липса на явяване на упълномощения адвокат, възнаграждението следва да бъде определено съобразно минималния размер , предвиден в разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредбата , а именно в размер на 1000 лв.

На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса по делото в размер на 10 лв.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Видин

 

                                               РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 513000-85141/12.12.2023г. на директора на СДВР.

ВРЪЩА преписката на на директора на СДВР, като  го ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ да предостави информация, съобразно гореизложеното в мотивите .

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“, представлявано от Георги Борисов Георгиев, със седалище и адрес на управление гр.Видин, разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет /лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                            Съдия: