№ 487
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500201 по описа за 2024 година
С решение № 76 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 115/2022 г., ОС
Благоевград, ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Б.
Н. Б. сумата от 48 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 14.01.2022 г., ведно с лихва за забава от 10.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 150 000 лв.
С определение № 412 от 25.08.2023 г. по същото дело се оставя без
уважение молбата на адв. Я., пълномощник на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските за заплащане от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД на сумата от 4490 лв. като адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ, вместо определеното от съда в размер на 3000 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. Н. Б., в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 48 000 лв. до сумата от 100 000 лв.
Счита, че е нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД и неправилно е прието, че
ищцата е съпричинила вредните последици поради неизползване на колан.
Подчертава, че и при поставен колан травмите са щели да бъдат със същия
брой и същата тежест. Сочи, че възстановителния период е бил повече от 6
месеца и не е настъпило пълно възстановяване, а пострадалата е
1
освидетелствана от ТЕЛК. Моли да се отмени решението в атакуваната част и
да се присъдят разноски.
Срещу определението от името на адв. И. Я. е подадена частна жалба.
Оспорва мотивите на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Възразява, че възнаграждението не е определено по Наредба № 1, а
е произволно. Счита, че е приложима т. 3 от ТР № 6/12 г., като намаляването
може да бъде само до минималния размер по наредбата. Моли да се присъди
искания размер на хонорара.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ оспорва въззивната жалба
в писмен отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата Б. Н. Б. твърди, че претърпяла ПТП като пътник на задна
седалка в МПС, чийто водач нарушил правилата за движение и преминавайки
на червен сигнал на ж.п. прелез бил блъснат от локомотив. Ищцата получила
увреждания, описани с медицинските им наименования в исковата молба,
които лекувала продължително, все още била трудноподвижна и за нея се
полагали грижи от медицински персонал и близките. Твърди че изпитвала
силни болки, цялостното й състояние се влошило, бил изкривен гръбнака й,
получила лицева асиметрия със загрозяване, преживяла стрес, безсъние,
постоянен страх. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника, претендира от последния обезщетение на
всички неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната
лихва от 10.02.2022 г.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД оспорва исковете по основание и размер, като прави възражение
за принос поради неизползване на обезопасителен колан, а отделно счита, че
ищцата не е провеждала предписаното й лечение, което е удължило периода
на възстановяване.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 14.01.2022 г. е настъпило
ПТП, като водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, е нарушил правилата за движение, преминавайки на червен сигнал
на ж.п. прелез, където бил блъснат (в зоната на задна дясна врата) от
локомотив. Не се спори, че ищцата е пътувала именно на задна дясна седалка
без поставен колан, като в жалбата се сочи само, че липсата му не е повлияла
на настъпилите телесни щети. Страните не спорят относно вида на
уврежданията, които ищцата е получила (описани и в КСМАТЕ), а именно –
черепномозъчна травма с мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание,
рана в дясната половина на челото, счупване на лицеви кости (дясна яблъчна,
десен горночелюстен синус и външна стена на дясна орбита), изпълване с
кръв на десния горночелюстен синус - хемосинус; гръдна травма със
счупване на ребра в двете гръдни половини, счупване на напречните
израстъци на I-ви и II-ри гръдни прешлени, частичен пневмоторакс и
подкожен емфизем в дясно, хематом на меки тъкани на гръдния кош.
Затруднението на снагата е било за около 3-4 месеца, а дъвченето и
говоренето е било с трайно затруднение за около 2-3 месеца. Оздравителният
и възстановителен период са по-продължителни от обичайното - около 6
месеца и е възможно да не настъпи пълно възстановяване. Посочено е (л.
223), че на лицето са дадени препоръки за подобряване на състоянието, не
няма документация, че са провеждани рехабилитации, физиотерапии,
балнеолечение и пр. В о. з. е пояснено, че определеният от ТЕЛК процент на
ТНР – 50 %, не е само от травмите, а и от други заболявания на ищцата.
Посочено е още, че при силния удар тялото на пътничката се е придвижило
внезапно в посока на дясно и се ударило в дясната част на купето, и за това
най-сериозните травми са от дясната част – вкл. счупените израстъци на
прешлени, за което коланът не играе съществена роля. След първоначалния
удар тялото се е преместило на ляво, но наранявания от тази част на тялото
дори не са описани. В о.з. е разяснено още (л. 241), че скоростта на влака не е
висока, но масата е голяма и при това съприкосновение няма как да не
настъпят счупвания на кости.
Св. О. С. И., водач на автомобила и внук на ищцата, разказва, че баба му
седяла на задната седалка в дясно без поставен колан, а след удара тялото й се
3
намирало в лявата част на задната седалка. Сочи, че влакът ги ударил в
задната дясна врата и влачил колата около 100 м. Разказва, че след удара
оказал първа помощ, извадил езика на баба си на два пъти (тя имала
заболяване и друг път това също й се случвало). Тя викала от болка.
Св. Н. Р. Б., съпруг на пострадалата, твърди, че когато я видял в
болницата дясната й скула била смачкана. Направили й операция на корема,
тъй като се събирало кръв. В болницата за придружител седяла едната им
дъщеря, а когато я прибрали в къщи до 3-4 април тя не можела да мръдне – не
можела да седи, само лежала, първо била на памперси, после й помагали да
иде до тоалетната, свидетелят готвел, перял, чистел, палел печки, защото тя
вече не можела. През април започнала малко по-малко да ходи, но той бил все
до нея, болял я десния крак. За около два месеца ползвала проходилка.
Водели я до болницата, правели й масажи, раздвижвания в къщи, защото
били бедни. Дясната си ръка ищцата не можела да вдигне изцяло, само до
половина. Лекарят казал, че заради възрастта няма да се възстанови напълно.
Преди я викали почасово да работи (като санитарка в една болница), но сега
не можела. Сочи, че преди катастрофата Б. получила инсулт, възстановили се
движенията й, но й останала лека пареза на лицето. От ТЕЛК й определили 50
%.
В КСМАТЕ е отразено, че влакът се е движел със 49 км/ч, като след
удара е влачил автомобила и преди спиране той се е ударил в кутия от
автоматичната прелезна сигнализация.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както се посочи и по-горе, страните не спорят относно настъпването на
инцидента и неговия механизъм, противоправното поведение на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател,
вида на травмите и липсата на поставен колан. Страните имат разногласия
относно обема на претърпените вреди, респ. как същите следва да бъдат
обезщетени, а така също и налице ли е принос.
По делото се установява, че ищцата е получила увреждания в дясната
част на тялото си, а такива не са документирани в приложените по делото
медицински книжа за лявата част на тялото. На тази основа експертизата е
направила извод, че наличието на предпазен колан не е било от значение –
4
тялото на пътника се е преместило странично – първо на дясно (там където е
бил инициалния удар с локомотива) и е осъществило съприкосновение с
твърдите част на купето, а след това в ляво - където не е понесло удар от
интериора на превозното средство. При тези разяснения, дадени от вещото
лице безусловно се налага извода, че наличието на колан (който ограничава
движението по правило напред) е нямало да способства за осуетяване на
тежките телесни травми, които ищцата е получила от удара на тялото й в
дясната врата. Коланът е можел да осуети движението в ляво, но по делото се
изясни, че удари от тази посока (т.е. увреждания) лицето не е понесло – т.е.
липсата на колан не е допринесло за други травми, освен тези, понесени при
първият удар от дясно, които не са обусловени от наличие или не на колан.
Принос от пострадалия може да бъде зачетен, само когато неговото
противоправно поведение е способствало за настъпването на телесните вреди.
Когато нарушението на ЗДвП не е в пряка причинна връзка с травмите, то
неправилно е да се счете, че пострадалият е съпричинил със собственото си
поведение за негативните последици от инцидента. В този смисъл и
изобилната практика на ВКС - решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. №
44/2012 г., ІІ т. о., решение № 106 от 22.06.2016 г. по т. д. № 1796/2015 г., ІІ т.
о., решение № 81 от 14.06.2016 г. по т. д. № 1529/2015 г., ІІ т. о. и пр.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение съдът отчита, че
травмата на ищцата е била съчетана – в зоната на главата и на гърдите, тя е
получила фрактури както в областта на лицето (очни ябълки, синуси), така и в
гръдния сектор на гръбначния стълб (ребра, два прешлена) с частичен
пневмоторакс. Ищцата е била със силно затруднено движение на снагата за
един продължителен период от време, като това е налагало непрекъсната
помощ за нейното лично обслужване и за поддържане на домакинството й.
Отделно от това тя е имала и затруднения в дъвченето и говоренето, което
също следва да бъде отчетено като допълнителна тежест във
възстановителния период. Цялостния процес по лечение е отнел половин
година, но няма данни да е достигнато до възстановяване на обичайните
двигателни функции. Вярно е, че в експертизите се сочи, че на лицето е
предписан режим за лечение, но не може в тежест на пострадалото лице да се
възлага изпълнение на скъпи и недостъпни процедури, когато то не разполага
с възможност да си ги осигури (показания на съпруг на ищцата). В този
смисъл не може да се възприеме възражението на застрахователя, че
5
пострадалата не е спазила лечебния режим. Следва да се отчете от друга
страна, че ищцата е имала предиспозиция – тя е претърпяла инсулт, който е
оставил отпечатък върху физиологичното й състояние (напр. уврежда на
лицеви нерви), както и факта, че определения 50 % ТНР от ТЕЛК не е
предпоставен само от наличието на вредите от ПТП. При тези данни, като
съобрази дългия период на лечение и възстановяване, тежките увреди в
различни части на тялото, трудностите на постелния режим, неудобството от
ползване на чужда помощ, възрастта на ищцата, търпените болки, страдания,
стрес, преживения страх и шок от катастрофата, съдът приема, че подходящ
размер за обезвреда се явява сумата от 70 000 лв.
При този изход на спора решението следва да се редуцира в частта за
разноските, като застрахователят следва да заплати допълнителна такса за
първата инстанция от 880 лв., а възложените на ищцата разноски следва да се
намалят до 893,87 лв.
Що се касае до определението по чл. 248 ГПК същото подлежи на
отмяна, тъй като минималният размер на възнаграждение при уважена част от
иска в размер на 48000 лв. е 4490 лв. При променения резултат по главния иск
обаче размерът, който се дължи на пълномощника за първа инстанция е 6250
лв. За настоящата инстанция застрахователя дължи такса в размер на 440 лв.,
а за възнаграждение на адвокат по чл. 38 ЗА – сумата от 2380 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 115/2022 г., ОС
Благоевград, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 ТЗ на Б. Н. Б. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за сумата над
48 000 лв. до сумата от 70 000 лв., както и в частта, в която Б. Н. Б. е
осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски над
893,87 лв. до сумата от 1142 лв., и изцяло определение № 412 от 25.08.2023 г.
по чл. 248 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Б. Н. Б. ЕГН **********, допълнително сумата от 22 000 лв. като
6
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 14.01.2022 г.,
ведно с лихва за забава от 10.05.2022 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 70 000 лв. до сумата от 100 000 лв.
ДОПЪЛВА решението по реда на чл. 248 ГПК, като осъжда ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати допълнително 3250 лв.
възнаграждение на адв. Г. Й..
В останалата част, в която искът е отхвърлен за сумата над 100 000 лв.
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати по сметка
на бюджета на съда държавна такса в размер на 1320 лв. допълнително.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати
възнаграждение на адв. Г. Й. в размер на 2380 лв. за представителство пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7