Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.11.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 294/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с приложението на чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
Инициирано е по жалба от А.Л.Т., чрез адв.Л.П.-***, насочена срещу
Акт за установяване на задължения №МД-АУ-008/09.02.2012г., потвърден с Решение
№ МД-РШ-089/20.12.2018г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“Варна
при община Варна, с който са установени
задължения за периода 01.01.2007г.-
31.12.2011г. по ЗМДТ – данък върху превозни средства, притежавани от
оспорващия в размер на
2757.75лв. главница и 751.78лв.
лихви.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, като се твърди, че актът е обжалван изцяло пред
Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Твърди се също
нарушение на административнопроизводствените правила и процесуалния закон, като
за такова изтъква неспазването на чл.32, ал.1 -7 от ДОПК.
В
тази връзка оспорващият А.Т. посочва, че
се е разпоредил с апартамента си, находящ се в гр. Варна, ул. 9***. Твърди немотивираност на решението на Директора на
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, като възразява срещу приетото от административния
орган, че актът не е обжалван изцяло, поради което се приема, че същият е
влязъл в сила. Отделно е направено възражение за неправилно определени
задължения. В условие на евентуалност е направено възражение за погасяване по
давност на определеното с оспореният акт
задължение.
Ответникът чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.
Оспорва всички доводи за неправилно приложение на методиката при определяне на
данъчната оценка и възприетия от данъчния орган въз основа на нея размер на
задължението.
Съдът като съобрази доводите на страните с данните по делото и
относимите законови норми, прие
следното:
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна срещу подлежащ на
съдебно обжалване административен акт, в
рамките на законовия срок, с оглед на
което намира същата за допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
С Акт за
установяване на задължения №МД-АУ-008/09.02.2012г., издаден от орган по
приходите при дирекция „Местни данъци“ на община Варна, на А.Т. са установени задължения за периода
01.01.2007г.- 31.12.2011г. по ЗМДТ – данък върху превозни средства, притежавани
от оспорващия в размер на
2757.75лв. главница и 751.78лв.
лихви., както следва:
1.
Л.а.„Ровър 620
СИ“ с рег. № В 6080СТ - за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 г.; деклариран с
декларация по чл. 54 от ЗМДТ №**********/10.03.2005 г. -950.40 лв.
2.
Л.а.„АУДИ А 6“ с
№ В 7077РВ, за 2007, 2008 г. по Декларация по чл. 54 от ЗМДТ № **********/03.06.2008
г. - 294.94 лв.
3.
Л.а.„Опел кадет“
с per. № В 7082 СН, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 г.; по Декларация по чл. 54 № 03044199/12.12.2003 г. – 193.60 лв.
4.
Л.а.„Мицубиши“ с per. № В
5426 СР, за 2007,
2008, 2009, 2010,2011 г.; недеклариран – 543.51 лв.
5.
Мотоциклет“Априлия
с per. № В 3079 К; 2010, 2011 г.; - недеклариран – 42 лв.
6.
Мотоциклет “ Ямаха
„с per. № В 2807 К за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. недеклариран
– 733.30 лв.
Актът е връчен
на задълженото лице една ва 08.10.2018
г., след изрично искане отправено до ЧСИ Н. Д.
при вече образувано изпълнително дело. В тази връзка,
като съществено нарушение на административнопроизводствените правила е
изтъкнато неспазването на процедурата за уведомяване по чл. 32, ал.1 от ДОПК.
Актът е обжалван по административен ред, като с
решение № МД-РШ-089/20.12.2018г.
директорът на дирекция „МД“ при община Варна го потвърдил.
Във връзка с реледвирано от оспорващия възражение и
относно размера на данъчното задължение, формиран с АУЗ – предмет на съдебен
контрол по делото беше проведена СИЕ. Видно от заключението на вещото лице,
прието от съда като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните
при съпоставка на направените от експерта изчисления и тези , формирани в Акта
отклонения при изчисляването им към момента на установяване не са констатирани.
По правото:
Относно възражението за изтекла в полза на оспорващия
давност.
При определяне на
размера на задълженията е съобразил разпоредбата на чл. 109 от ДОПК,
според която не се образува производство за установяване на задължения за
данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е
преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за органа по
приходите да упражни инициатива и съответно да сложи в ход производство за
установяване на задължения за данъци.
Срокът за установяване
на задълженията за данъци по ЗМДТ от органа по приходите не се изчислява от
датата, на която е подадена или е следвало да се подаде декларацията по чл. 54
от закона, а от датата на която е следвало да бъде установено задължението по
ЗМДТ за всеки конкретен данъчен период.
Доколкото за
процесните задължения няма изискване данъчно-задълженото лице всяка година да
подава декларация с цел определяне на данъка върху притежаваните превозни
средства, веднъж възникнало и установено, задължението е налице за всяка
календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да
го прекрати или измени. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално
подадената декларация "замества" декларациите за следващите
календарни години.
Задълженията за данък са изчислени от 2007 г. до 2012
г., а не за предходни периоди, поради което за тях не е изтекъл срока по чл. 109, ал.1 от ДОПК. Така по отношение на задължението за данък „превозно
средство“ по декларация №
03044199/12.12.2003 г. за периода от 2003 г. до 2007 г е изтекла 5 годишната давност, но за периода от
2007 г. до 2012 г., когато е издаден АУЗ този данък е дължим, както правилно е приел и органът по местни
приходи.
Относно задълженията по другите две декларации
№ №**********/10.03.2005 г.
и № **********/03.06.2008 г. този петгодишен срок също не е изтекъл, поради което същите са изискуеми, както
правилно е приел и органът по приходите.
Предвид
изложеното съдът приема, че срокът е
спазен и органът по приходите законосъобразно и в рамките на установената от
закона преклузия е упражнил правомощието си да започне производство по
установяване на процесните задължения.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания, каквито безспорно са и
процесните, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Уредбата
на ДОПК е приложима с оглед цитираната вече препращаща норма на чл. 4 от ЗМДТ
и доколкото разпоредбите за погасителната давност се намират в Дял Четвърти,
отнасящ се до събирането на публичните вземания.
Безспорно е, че погасителната давност е юридически
факт от категорията на събитията, представляващ определен в закона период от време,
след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника
да откаже изпълнение на паричното си задължение. Заявяването на това право в
съответното производство е основание за съда да отхвърли претенциите на
кредитора. Тъй като давността е материално правен институт, приложение винаги
намира нормативната уредба, която е била в сила към момента на възникване на
задължението. В случая, както се каза това са разпоредбите на ДОПК.
С оглед
цитираното правило на чл. 171, пет годишния давностен срок за задълженията на
жалбоподателя по ЗМДТ, тъй като същите са текущи, ще започне да тече от 01.
януари на съответната година, следваща годината, в която задълженията са били
дължими.
Така задълженията и по трите декларации по чл. 54 от ЗМДТ са формирани само за петгодишен
период от 01.01.2017 до
31.12.2012.г. Същият подход е приложен и
при формиране на данъка превозни средства и по отношение на трите недекларирани
от собственика МПС.
С оглед на това,
че към момента на издаване на Акт не е бил изтекъл давностният срок за
задълженията по отношение на нито едно
от изброени превозни средства за периода 2007-2012 г., данък „превозно средство“
за тях се дължи. Въпросът за спирането на давността, по правилото на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК не стои. С факта на издаване на акта за установяване
на публичните вземания на посочената дата давността се е прекъснала на
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК.
Относно
възражението за нарушена процедура по чл. 32
от ДОПК.
Действително ответникът не ангажира
доказателства за провеждане на процедурата ,описана в цитираната норма, което
мотивира съда да приеме, че такава не е провеждана. Предвид редовно
връченият АУЗ, макар и с огромно закъснение,
то задълженото лице е имало възможност и е упражнило правото си на обжалване по
административен ред. При безспорния
факт на постановеното по жалба на А.Т. Решение № МД-РШ-089/20.12.2018г. на Директор
на Дирекция „Местни данъци и такси“ Варна,
съдът счита, че допуснатото от органа по приходите нарушение на
процедурата по чл. 32 от ДОПК не е повлияла, нито е ограничила правото на
задълженото лице за защита.
При направения коментар съдът
намира, че при издаването на АУЗ –
предмет на съдебен контрол не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения,
поради което същата следва да се отхвърли.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно, следва да се уважи съобразно разпоредбата на чл. 78, аал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.Т., чрез адв.Л.П.-***, срещу Акт за установяване на задължения
№МД-АУ-008/09.02.2012г., потвърден с Решение № МД-РШ-089/20.12.2018г. на
Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“Варна при община Варна, с
който са установени задължения за периода 01.01.2007г.- 31.12.2011г. по ЗМДТ
– данък върху превозни средства, притежавани от оспорващия в размер
на 2757.75лв. главница и 751.78лв. лихви.
ОСЪЖДА А.Л.Т., ЕГН ********** *** – Дирекция „Местни
данъци“ юрисконсултско възнаграждение
в размер
от 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА