Решение по дело №630/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д. И. В., [ЕГН] и адв. З. К. против решение № 8/26.02.2025г. постановено по АНД № 486/2024г. на Районен съд –Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4635-000579 от 21.10.2024г., издадено от началник РУ на МВР- Приморско, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Посочва, че в съдебното решение е постановено при липса на мотиви и обсъждане на възраженията, изложени от жалбоподателя. Счита, че видеозаписите, предоставени от бензиностанция „Лукойл“ и от наказващият орган не са годни доказателства и не следва да се ценят, свидетелят по акта е съставил и Протокола за извършване на проверка за наркотични вещества, с което е допуснато нарушение, тъй като едно и също лице е участвало в две качества в едно производство, свидетелят по акта не е оправомощен да изготвя видеозаписи, свързани с нарушения на ЗДвП. Сочи, че неправилно в протокола е посочено време за явяване 50мин., което извън населено място е регламентирано 120 мин., не ясно било посочено и мястото на нарушението. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. За него се явява адв.К., която поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане или съдът да се произнесе по същество като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация, началник РУ на МВР- Приморско, редовно призован, не изпраща представител, ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Царево е потвърдил наказателно постановление № 24-4635-000579 от 21.10.2024г., издадено от началник РУ на МВР- Приморско, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е извършил вмененото административно нарушение, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От събраните по делото доказателства и въз основа на направения анализ правилно районният съд е формирал извод за фактическата обстановка, а именно, че на 30.06.2024г., в 11,10ч., на път втори клас №99, км.38 700, по посока [населено място], на влизане в бензиностанция „Лукойл“, управлява лек автомобил БМВ 328 И с ДК№ [рег. номер]. На водача било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но същият отказал, което е вписано в съставения талон за медицинско изследване, връчен на водача. В Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози е вписано „отказва да се тества“ и проверяваното лице се е подписало. За констатираното деяние е бил съставен АУАН и впоследствие, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. Квалифицирал деянието като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил наказание на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По отношение на направените възражения настоящият касационен състав намира следното:

Изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция при оценка доказателствата, свидетелите, посочени в акта за нарушение, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правата му.

На първо място жалбоподателят посочва, че видеозаписите, предоставени от бензиностанция „Лукойл“ и от наказващия орган не са годни доказателствени средства, тъй като не са събрани по надлежния ред. Съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство са изискани записи от охранителните камери на бензиностанция „Лукойл“ и от РУП –Приморско и им е направен оглед на веществено доказателство, следователно са приобщени по надлежния ред. На следващо място изводите на първоинстанционният съд не са изградени въз основа на тези доказателства, поради което не е от съществено значение приобщаването им към делото. В този смисъл е ирелевантно, че свидетелят по акта не е оправомощен да изготвя видеозаписи, свързани с нарушения на ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че е посочен в Заповед рег.№251з-3-02.01.2024г. в т.2.10, като лице оторизирано до достъп до видеофайлове.

Отделно от изложеното по отношение на авторството следва да се посочи, че касационният жалбоподател се е подписал в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, където е вписано „отказва да се тества“, същият текст е посочен и талона за медицинско изследване, подписан от жалбоподателя, актосъставителят и свидетеля по акта посочват, че в момента , когато са забелязали автомобила в бензиностанцията водачът е слизал от автомобила, т.е. те са възприели кой е управлявал автомобила. В сведение, приложено по делото жалбоподателят е посочил, че е спрян за проверка при управление на личен автомобил БМВ. Освен твърденията в жалбите, че автомобилът не се е управлявал от жалбоподателя, не са налични доказателства установяващи такъв факт. Напротив всички съставени на мястото на проверката протокол, талон, АУАН са подписани от него без посочването на подобно възражение, поради което за настоящия касационен състав не е налице съмнение, че субект на нарушението, в качеството на водач е жалбоподателя.

На следващо място касационният жалбоподател твърди, че е допуснато нарушение, тъй като едно и също лице е участвало в две качества в едно производство, а именно свидетелят по акта е съставил и протокола за извършване на проверка за наркотични вещества. В разпоредбата на чл. 118, ал.1 от НПК са регламентирани случаите, в които не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен подробно изброени изключения. В ЗАНН няма такава регламентация, а разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс само доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. Т.е. посочената хипотеза не е сред изброените в чл.84 от ЗАНН, поради което твърдяното не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Не е налице и нарушение на чл. 40 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно, поради което посочването само на един свидетел в акта за нарушение не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи, че неправилно в протокола е посочено време за явяване 50мин., което извън населено място е регламентирано 120 мин. Действително в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е посочен срок за явяване в съответното здравно заведение – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи, но неправилното посочване би имало значение само ако лицето не е отказало, явило се е, но поради неявяване в посочено време е имало негативни последици. От събраните по делото доказателства не се установяват подобни обстоятелства, поради което допускането на това нарушение също не е съществено.

На следващо място се посочва в жалбата, че неясно е посочено и мястото на нарушението. Мястото е описано подробно: на път втори клас №99, км.38 700, по посока [населено място], на влизане в бензиностанция „Лукойл“, което е достатъчно, с оглед извършеното нарушение, поради което съдът не намира, че е извършено нарушение на процесуалните правила, касаещо съдържанието на акта и наказателното постановление.

По отношение на квалификацията на деянието също споделя изводите на първата инстанция и препраща към тях.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложена и относимата административно-наказателна норма. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наказанието е определено в законоворегламентирания размер, поради което е законосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

РАЗНОСКИ

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата разноски се дължат на ответника, но поради липса на направено искане не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 8/26.02.2025г. постановено по АНД № 486/2024г. на Районен съд –Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.