Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия
Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 931 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С решение № 1779
от 26.09.2019г по гр. дело № 2149/2019 г по описа на РС – Плевен състав
на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.А.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от
изпълнителния директор Й.В. , сумата от 524,52 лева, от които сумата от
452,95 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 71,57 лева, представляваща лихва за забава за периода
03,01,2013 г. – 09,09,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите, която сума
представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4585/2015 г. по описа на РС Плевен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от М.Б. чрез адв. Ф.П.
като се правят оплаквания, че
решението на РС е незаконосъобразно. Възразява
се ,че по отношение на процесните задължения е изтекла тригодишна давност,
което не е взето предвид от първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на постановеното решение
в атакуваната му част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Възразява се ,че съдът е обсъдил всички доказателства
по делото, вкл. и възражението за давност. Възразява се, че е приложима
разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК и исковото производство пред Пл РС се счита
образувано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на валидни и изискуеми задължения на
въззивницата към другата страна, както и наличието на изтекла давност по
отношение на процесните задължения
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд - Плевен е приел в решението си , че по делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК с предмет
признаване за установено, че по отношение на ответника съществува вземане,
претендирано от ищеца ”Топлофикация - Плевен” ЕАД гр.Плевен. От приложеното
ч.гр.д. №4585/2015 г. по описа
на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със
заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Не се е спорило, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот.
От представената разбивка по пера и фактури, издадени за процесния период,
се установяват конкретните начисления по месеци и по пера.
Предвид безспорния между страните
факт, че ответната страна е собственик
на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с
аб.№6617 и който се намира в топлоснабдена
сграда, съдът е приел, че тя има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност в отговора на ИМ
от процесуалния представител – съдът е приел същото за неоснователно по
следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия,
обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.ноември 2012 г.
главница е настъпил на 03,01,2013 г. В съответствие с нормата на чл.111,
б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като се касае за
периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване на
задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1
от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.ноември 2012
г. е започнал да тече от 03,01,2013 г. /датата на падеж на задължението/ и не е
изтекъл към 14,09,2015 г., когато кредитора е депозирал заявлението си по
чл.410 от ГПК.
По отношение възражението, че изпълнителното производство е образувано след
изтичане на тригодишния давностен срок от влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 10,11,2015 г., съдът е съобразил
следното: погасителната давност е юридически факт, който включва волеизявление
на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза
срок, през който носителят на едно субективно право е бездействал.
Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия
в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно
право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право.
Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да приложи
погасителната давност по своя собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза
давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при предявен иск
– какъвто е процесния случай, или пред правозащитен орган – при предприети
от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на
изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника може да се осъществи и
чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно
средство за защита в изпълнителното производство, при наличието на нови факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за
възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест
влизане в сила на заповедта за изпълнение/. В общия случай, когато съдебното
решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Следователно началото на
давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила
на съдебно изпълнително основание. В
заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при
неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай,
издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов
текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително
изпълнение/, следва, че след проведено
заповедно производство нова давност почва да тече от влизането в сила на
заповедта за изпълнение. Продължителността на новия давностен срок по правило е
съответен на предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид,
че правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща /пет
години/. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство по изп.д.№1346/2018 г. на ЧСИ П.Петков /данни за което се намират в приложеното към
настоящото дело в.ч.гр.д.№114/2019 г. на ПлОС/, е издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение №2762/15,09,2015
г., в производство по реда на чл.410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д.№4585/2015 г. на ПлРС, а самото изпълнително производство е образувано
на 20,12,2018 г. От правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се
възстановява съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в
предвид, че се прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение
/доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази
„нова давност“, като съответна, също е обща – петгодишна, и към момента на
образуване на изп.дело не е изтекла. Ето защо, според РС, и това възражение за давност на ответницата е
неоснователно.
На основание гореизложеното
съдът е приел, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Решението на РС е законосъобразно като
краен резултат
РС –
Плевен е изложил мотиви за решението си, които в по-голямата си
част се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени.
Основният спорен въпрос е този за
изтеклата погасителна давност. Неотносими към спора са разсъжденията на Пл РС
относно това дали заповедта замества съдебно решение и дали последващата
давност е винаги петгодишна. В конкретния случай е налице предявен
установителен иск за вземания с начална дата 1.11.2012 г до 30.04.2015 г при
подадено заявление по чл. 410 от ГПК на 14.09.2015 г . Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.В този смисъл следва да се приеме, че е налице
исков процес с начална дата датата на подаденото заявление, а по време на
процеса за вземането давност не тече съгласно чл. 115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД. С
подаването на заявление давността не се прекъсва, но се прекъсва с
предявяването на установителния иск за
вземането, а по отношение на него е прието от ГПК, че се счита предявен от
датата на подаване на заявлението. Претендираните задължения са за период по –
малко от три години назад от подаване на
заявлението, поради което не може да се приеме, че е налице изтекла давност за
което и е периодичните задължения.
Предвид гореизложеното следва да се
потвърди атакуваното решение като краен резултат.
При този изход на делото следва да се
присъди юрк. възнаграждение в размер на 100 лв на осн. Чл. 78 ал.8 от ГПК, вр.
С чл. 37 от ЗПП, което възнаграждение е в минималния размер по Наредбата за
заплащане на правната помощ – чл. 24 от
същата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1779 от 26.09.2019г по гр. дело № 2149/2019 г по
описа на Районен съд – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявана от изпълнителния директор Й.В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :