Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Ирена Апостолова и в присъствието на прокурора Надя Загорова, разгледа
докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 11284 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 275952/ 20.10.2020 г., с
която Д.В. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, е предявил
срещу П.на Р България следните искове: за осъждането да му заплати сума в
размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение по НОХД № 2909/ 2018
г. по описа на СРС, НО, 121 – и състав; както и сума в размер на 1100 лв.,
представляващи причинени му неимуществени вреди – разходи за адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции в резултат на незаконното му обвинение
по НОХД № 2909/ 2018 г. по описа на СРС, НО, 121 – и състав, ведно със
законната лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от
16.04.2020 г. до окончателното и
изплащане. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, с
постановление на СРП от 19.12.2011 г., срещу ищеца е било образувано
досъдебно производство № ЗМ 2031 от 02.11.2011 г. по описа на 08 РУП – СДВР,
пр. пр. № 50104/ 2011 на СРП. На 20.02.2012 г. бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 пр. I от НК и му била
наложена мярка за неотклонение „Подписка“. През 2012 г. СРП внесла в СРС обвинителен акт по досъдебното
производство, по което било образувано НОХД № 14174/ 2012 г. по описа на СРС,
НО, 14-и състав. С присъда от 23.10.2013
г. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение и на
основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години,
било му наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност“
за срок от пет години и бил осъден да заплати на „М.Я.Б.“ ЕООД, правоприемник
на „ЛЗ Я.Б.“ ЕООД сума в размер на 39 744 лв., представляващи обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва от
17.08.2011г. до тяхното изплащане. Бил осъден също така да заплати сумата от
690 лв. разноски по делото и 1589,76 лв. държавна такса по уважение граждански
иск. С решение № 204/ 09.02.2018 г. по ВНОДХ № 5326/ 2017 г. по описа на СГС, I
въззивен състав, така постановената осъдителна присъда била отменена, а делото
върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав,
като производството по граждански иск било прекратено. С присъда № 72629/
20.03.2019 г. по новообразуваното НОХД № 2909/ 2018 г. по описа на СРС, 121-и
състав, ищецът бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.
206 ал. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение. С
влязло в законна сила на 16.4.2020 г. решение № 278 от същата дата по ВНОХД №
3635/ 2019 г. по описа на СГС, Х-ти
въззивен състав, оправдателната присъда била потвърдена.
Действията на П.по
привличането на ищеца като обвиняем за престъпление, което не е извършил,
вземането на мярка за неотклонение „Подписка“, изготвяне на обвинителен акт и
внасянето му в съда, протестирането му оправдателната присъда, причинили на
ищеца сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в объркване, безпокойство,
чувство за непълноценност, непрекъснато мислене за възможния неблагоприятен
изход от делото и възможните тежки последици от осъждането му. Обвинението
станало достояние на широк кръг от хора, което довело до тяхното негативно
отношение и отдръпване. Плановете за бъдещето му били осуетени, което му
причинило допълнителен стрес. Претенцията по граждански иск допълнително
засилила чувството му на безпокойство и несигурност. Наказателното производство
продължило изключително дълго, извън всякакви разумни срокове, без да е налице
фактическа и правна сложност по делото. Опасявал се през целия период, че може
да бъде несправедливо осъден и да му бъде наложено тежко наказание от вида
лишаване от свобода. Наложената мярка за неотклонение „Подписка“ ограничавала
гражданските му права.
Независимо от оправдателната
присъда и до настоящия момент не бил в състояние да се върне към нормалния
начин на живот. Вън от претърпените неимуществени преди, претърпял и имуществени
такива, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по досъдебното
производство, по първоинстанционното и по въззивно производство, общо в размер
на 1 100 лв.
При тези съображения ищецът
намира, че предявените от него претенции против П.на Република България, за
осъждането и да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 35 000 лв. и за причинените му имуществени вреди в размер на 1 100 лв.,
ведно със законната лихва считано от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане,
следва да бъдат удовлетворени изцяло. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор от СГП
е депозирал писмен отговор в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените претенции. В тежест на ищеца било задължението
да установи както противоправното поведение на ответника, така и реалното
възникване на твърдените вреди, както и причинно-следствената връзка между тях.
Предвид обвинението, повдигнато на ищеца за тежко умишлено престъпление,
наказуемо с „Лишаване от свобода“ от три до десет години, му била наложена
най-леката възможно мярка за неотклонение „Подписка“, не са му били наложени
никакви други рестриктивни мерки за процесуална принуда във фазата на
досъдебното производство, което протекло в изключително кратки срокове от пет
месеца. Ищецът не представя доказателства, воденото срещу него наказателно
производство да му е причинило твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни притеснения, силен стрес, страх от осъдителна присъда, изпитване на
чувство за безпокойство и несигурност и непълноценност, фрустрация от
реализиране на плановете му в бъдеще. Не била установена и
причинно-следствената връзка между наказателното преследване и твърдените
вреди. Неоснователни били твърденията на ищеца за прекомерна продължителността
наказателното производство, тъй като ответникът бил ангажиран единствено
относно неговата продължителност в досъдебната му фаза, която времетраела в
период от пет месеца, който бил изключително кратък и разумен, като П.на
Република България, като страна по наказателното производство, не давала повод
за отлагане на съдебното производство. Отговорността на ответника не следвало
да бъде реализирана за продължителността на съдебното производство, тъй като
зависела от поведението на други институции. Неоснователна била претенцията за
имуществени вреди, тъй като били приложени договори за уговорената правна
защита и съдействие, но липсвали доказателства относно реалното изпълнение.
Настоява се за отхвърляне на исковете, евентуално тяхното намаление до разумен
размер.
С оглед
твърденията и възраженията на всяка от страните и ангажираните по делото
доказателства, Градският съд намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приложените по делото доказателства става ясно, че на 19.12.2011 г., с постановление на СРП е било образувано
досъдебно производство № ЗМ 2031/ 2011 г. по описа на 08 РУП - СДВР,
прокурорска преписка № 50104/ 2011 г. по описа на РП – гр. София срещу Д.В.В.,
за това, че на 20.08.2011 г. в гр. София, в района на язовир Искър, е присвоил
чужди движима вещ - моторна яхта „Монтерей“, модел „194 FS“, рег. № ******, собственост
на „ЛЗ Я.Б.“ ЕООД, която владеел. В хода на разследването е било установено, че
Д.В.В. е сключил договора за наем с „ЛЗ Я.Б.“ ЕООД, извършвал нередовни
плащания на наемните вноски, а при поискване връщане на вещта от представител
на дружеството - отказал, което довело до подаване на жалба срещу него. С постановление
от 20.02.2012 г. му е било повдигнато
обвинение за това, че на 17.08.2011 г. в гр. София, в района на язовир Искър,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ моторна яхта „Монтерей“, модел „194
FS“, рег. № ******, на стойност 39 744 лв., собственост на „ЛЗ Я.Б.“ ЕООД,
която владеел на основание договор за наем от 10.08.2010 г., като обсебването представлява
големи размери - престъпление по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от Наказателния
кодекс. За това престъпление Софийска районна прокуратура изготвила обвинителен
акт, който внесла в СРС на 26.07.2012 г., по което било образувано НОХД № 14174/
2012 по описа на СРС, НО, 14-ти състав. С присъда от 23.10.2013 г. Д.В. Д. бил
признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление по чл. 206 ал.
3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение
на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 5 години,
а на основание чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК му е било наложено наказание „лишаване
от право да упражнява търговска дейност“ за срок от пет години. Бил е осъден да
заплати на „М.Я.Б.“ ЕООД, правоприемник на „ЛЗ Я.Б.“ ЕООД сумата от 39 744 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на дружество имуществени вреди в
следствие деянието, за което е признат за виновен, ведно със законната лихва
считано от 17.08.2011 г. до окончателното изплащане. По жалба на подсъдимия
било образувано ВНОХД № 5326/ 2017 г. по описа на СГС, НО, 1 - ви въззивен
състав, по което с решение номер 204/ 09.02.2018 г. първоинстанционната присъда
е била отменена, делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав, като производството по граждански иск е било прекратено. Образувано е
било НОХД № 2909/ 2018 г. по описа на СРС, НО, 121 - и състав, по което била
постановена присъда № 72629/ 20.03.2019 г., с която подсъдимият е бил признат
за невиновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, и е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1пр. 1 от НК. С
решение № 78/ 16.04.2020 г. по ВНОХД № 3635/ 2019 г. по описа на СГС, НО, 10 –
и въззивен състав първоинстанционната присъда е била потвърдена.
От приложените по
наказателните производства адвокатски
пълномощни, придружени от договори за правна защита и съдействие, става ясно,
че в рамките на НОХД № 1483/ 2016 г. е заплатил адвокатско възнаграждение за
ангажирания от него адвокат в размер на 300 лв., а в рамките на въззивното
производство по НОХД № 5326/ 2018 г. е заплатил адвокатско възнаграждение за
ангажирания от него защитник в размер на 800 лв.
Ищецът е
ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения: В показанията си свидетелката М.А.С.,
живуща на семейни начала с ищеца, заявява, че знае за повдигнатото обвинение
през 2012 г. Заради някакви детински грешки образували срещу него наказателно
производство, по което постанови осъдителна присъда, като му наложили наказание
да не упражнява търговска дейност за срок от 5 години. Бил осъден да заплати 40 000
лв. В резултат на наказателното производство личността му се променила: от
нормален, отзивчив, купонджия, се превърнал в сприхав, недоволен, вдигал
скандали на свидетелката, все някой му е бил крив. Воденото наказателно
производство станало достояние на много хора, някой от приятелите му се
отдръпнали, от друг се отдръпнал той, тъй като се притеснявал. Опасявал се за
изхода на делото, защото имал планове да закупува земеделска земя, която да
обработва и да отглежда плодове и зеленчуци, но тези планове са осуетили. Към
2011 г. имал фирма за търговия с плодове и зеленчуци в съдружие, проучвал
въпроса да наемат склад на борсата в Слатина. След осуетяване на плановете,
работел инцидентно на паркинг за продажба на автомобили, стопанисван от сина
му, а по-голямата част от семейните разходи се поемали от свидетелката и нейния
син. Почувствал се обнадежден след постановяването на оправдателната присъда.
Стараел се да преодолее обидата от наказателното производство.
Св. М. Н. О., познат на ищеца от 2006 г., е посочил, че около 2012 - 2013 г. последният
бил съден за някаква лодка. От самия Д. знаел, че делото е приключило миналата
година с оправдателна присъда. Преди обвинението бил добър приятел, ведър,
усмихнат, готов да помогне. В резултат на обвинението настъпила промяна в него
– станал стресиран и неспокоен, започнал да страни от приятели. Обвинението и
наказателното производство станали достояние на негови близки, приятели и
познати, много хора се отдръпнали, Притеснявал се от изхода на делото. Имал
планове да се занимава с плодове и зеленчуци, които са осуетили. Оправдателната
присъда го накарала да се почувства по-добре, но все още не можел да се
съвземе. Не възстановил хобито си риболов.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Д.В.В. против П.на
Република Българския иск черпи правното си основание си от нормата на чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ и е процесуално допустима.
Според тази законова
разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. За да възникне основанието за обезщетение за вреди,
следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на състава на чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно да е образувано наказателно производство против
конкретно лице, то да е привлечено към наказателна отговорност в качеството на обвиняем,
включително и да му е наложена мярка за неотклонение, като наказателното
производство бъде прекратено било защото деянието не съставлява престъпление,
било защото не е извършено от обвиняемото лице. В исковата молба са изложени
допълнителни твърдения, че наказателното производство против него е продължило
8 години, които следва да бъдат разгледани в рамките на заявената претенция.
В настоящата хипотеза против
ищеца е било образувано досъдебно производство № ЗМ 2031/ 2011 г. по описа на 08 РУП - СДВР,
по което е му е било повдигнато обвинение. Било е образувано НОХД № 14174/ 2012
по описа на СРС, НО, 14-ти състав, преобразувано в НОХД № 2909/ 2018 г. по
описа на СРС, НО, 121 - и състав, по което с влязла в сила присъда Д.В.В. е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206 ал. 3,
вр. ал. 1 пр. 1 от НК.
П.на РБ, dominus litis в
досъдебното производство, е пасивно легитимирана да отговаря по исковете за
вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение, в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Следователно са налице формалните и материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, т. е. за основателност на предявената претенция.
Ищецът претендира репариране
на причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживяване на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. За определяне на обезщетението е от значение броя и
вида на обвиненията, повдигнати на
обвиняемия, вида на наложената му мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното производство и пр.
По силата на общото правило на
чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване в процеса на своите твърдения относно претърпените
от него неприятни психологически и емоционални изживявания и социален
дискомфорт /неимуществени вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е
било повдигнато. В настоящото производство е доказал факта на незаконното
обвинение, за тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието,
предвидено от законодателя за престъпленията по чл. 206 ал. 3 от НК е „лишаване
от свобода“ от три до десет години. Това сочи, че над ищеца е тегнела угрозата
от налагането на едно тежко наказание, което обуславя по - висок интензитет на
търпените от него негативни последици от обвинението. Наказателното
производство против ищеца е било със значително времетраене – 8 години, но
ответникът носи отговорност единствено за развитието в досъдебната му фаза и то
от датата на привличането му в качеството му на обвиняем – 20.02.2012 г., тъй
като от датата на образуване на досъдебното производство до датата на повдигане
на обвинение процесуални действия с ищеца не са били извършвани, до датата на
внасяне на обвинителния акт в СРС – 26.07.2012 г. Срокът от 5 месеца настоящият
съдебен състав не намира за прекомерен. Ответникът не може да бъде държан
отговорен за продължителността на съдебното производство.
Твърденията на ищеца за
претърпян социален дискомфорт, душевни страдания, промяна в емоционален план от
отворена и комуникативна личност в затворен и саможив човек, чувство на срам и
унижение, се установяват от еднопосочните показания на свидетелите С. и О.,
които съдът цени като еднопосочни и взаимнодопълващи се. Считано от момента на повдигането на
обвинението Д.В.В. се чувствал несправедливо обвинен, настроението му се
променило, станал сприхав, загубил щение за хобито си. Познати и приятели
научили за воденото срещу него наказателно производство и някои се отдръпнали. Това
води настоящия съдебен състав на извода, че претърпените от ищеца вреди са със
сравнително среден по тежест интензитет и възстановяване на психологичното и емоционалното
му здраве.
При тези съображения съдът
счита, че са установени в настоящото производство фактът на незаконно
обвинение, по което ищецът е бил оправдан и негативните му емоционални и
психологически преживявания и социален дискомфорт в резултат на това. Гласните
доказателства установяват причинно – следствената връзка между тях,
следователно са налице основания за тяхното репариране.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т.
3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий
за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който
е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това
последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като съдът следва да
съобрази всички тези доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да постанови решение в съответствие
с този принцип. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът счита, че
справедливо спрямо претърпените от ищеца неимуществени вреди, е обезщетение в
размер на 10 000 лв., като за разликата над този размер до предявения от 35 000
лв. следва да бъде отхвърлена. То съответства напълно на повдигнатото му
обвинение за тежко престъпление, на интензитета на негативните емоционални
преживявания в тази насока.
По отношение претенцията за
имуществени вреди, то от приложените по наказателното производство доказателства
става ясно, че имущественото му състояние е било намалено общо със сумата от
1 100 лв. за платени от него адвокатски възнаграждения, предвид което
предявеният иск е основателен.
Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 2909/
2018 г. по описа на СРС, НО, 121 - и състав. Акцесорната претенция, черпеща
правното си основание от нормата на чл. 86 от ЗЗД е процесуално допустима и
основателна, съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Ищцовата страна е претендирала съдебно – деловодни разноски. Съобразно
чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавните
такси по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове в
общ размер на 20 лв.
На основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, за предоставената на ищеца
безплатна защита, на пълномощникът следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 880 лв. на основание чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Д.В.
***, с ЕГН **********, сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални
страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт в следствие на
незаконното му обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 п. 1 от НК, предмет на досъдебно производство № ЗМ 2031/ 2011 г. по описа на 08 РУП -
СДВР, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2909/ 2018 г.
по описа на СРС, НО, 121 - и състав, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/ до предявения размер от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/
като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Д.В.
***, с ЕГН **********, сумата от 1 100лв. /хиляда и сто лева/, представляваща
обезщетение за нанесените му имуществени вреди – разноски за адвокат в
следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 3, вр. ал.
1 п. 1 от НК, предмет на досъдебно производство № ЗМ 2031/ 2011 г. по описа на
08 РУП - СДВР, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2909/
2018 г. по описа на СРС, НО, 121 - и състав, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Д.В.
***, с ЕГН ***********, сумата от 20 лв. /двадесет/, представляващи съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.на Р България да
заплати на адвокат В.В.П. от САК, с адрес ***, сума в размер на 880 /осемстотин
и осемдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. София.
СЪДИЯ: