Присъда по дело №1860/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви по НОХД №1860/2022г. по описа на ШРС, разгледано по реда на чл. 371
т.2 от НПК.
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС гр.Шумен обвинителен акт по сл.д. №
23/2021г. по описа на ОСО при ОП гр.Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу Р.Р.С. с ЕГН-**********, родена на ************. в гр. М. с
местоживеене: с. И.********** български гражданин, с начално образование, неомъжена,
неосъждана, не работи, за извършено от нея престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата в периода
19.11.2020г. - 30.11.2020 г. в Република Азербайджан, при условията на продължавано
престъпление, чрез телефонна и интернет комуникация, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала заблуждение у Р.Р.М.о от гр.
Б***************************************** Република Азербайджан, че ще отиде в
Република Азербайджан, за да се омъжи за неговия син, но не разполага с парични средства
за подмяна на паспорт, за самолетен билет и заплащане на мито за семейни златни накити
при преминаване на гранично контролно - пропускателни пунктове, като обещала, че като
пристигне в гр. Б., ще продаде златните накити и ще върне дълга си към Р., с което му
причинила имотна вреда в общ размер на 2 271 евро или 4 441.69 лв. /изчислени по фиксинг
на БНБ/, престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимата и защитата й изявиха желание делото да се гледа
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение от 01.11.2022 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението, като предлага на съда
да определи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 58 а от
НК, в размер на 1 година, като да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, а
именно предлага 3 - годишен изпитателен срок .
Защитникът на подсъдимата заявява съгласие с прокуратурата. Подсъдимата се
присъединява към казаното от защитата. Заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През месец ноември 2020 г. подсъдимата Р.Р.С. живеела в с. И************ заедно с Г.Ф.Х.
и трите им деца. Подсъдимата и не работела. Пострадалият Р.Р.М.о живеел в гр. Б., район
„Х.", Република Азербайджан.
Подс. С. имала намерение да се запознае и осъществи контакт с лице, което да въведе в
заблуждение относно действителната си самоличност, семейното положение, социален
статус и имотно състояние и докато поддържа създаденото заблуждение у лицето, да го
мотивира да се разпореди с парични средства, които тя, да получи чрез системата за бързи
парични преводи „Изипей" /Easy Pay/.
На неустановена дата през месец ноември 2020 г., подс. С. осъществила контакт с
пострадалия Р.Р.М.о, чрез мобилното приложение „Уатсап" /WhatsApp/ на мобилният
телефонен номер на последния *******. При първоначалния контакт с пострадалия Р.Р.М.о,
подсъдимата се представила с името „М.". Комуникацията между двамата се водила на
турски език, който пострадалият владеел. Подс. му разказала, че е от турски произход, но в
детска възраст се е преместила да живее в Р. България, че нейните родители са загинали в
пътнотранспортно произшествие и е отгледана от баба си.
Подс. С., заявила, че иска да се омъжи и случайно позвънила на неговия телефонен номер.
Пострадалия Р.Р.М.о пояснил, че има син за женене и й предложил, ако тя е съгласна, да
отиде при тях в гр. Б.. Подс. заявила, че международният й паспорт е изтекъл и нямала пари
да го поднови. В последвал телефонен разговор, проведен на следващия ден, обвиняемата
поискала пари от пострадалия Р.Р.М.о, за да си извади нов международен паспорт и той се
съгласил. Помолил подсъдимата да изпрати електронна снимка на нови си паспорт, за да й
изпрати парична сума. За да поддържа заблуждението на пострадалия в самоличността и
намеренията си, изпратила електронни снимки на международен паспорт, на който
съответствали единствено нейните имена . Това направило впечатление на пострадалия и
той попитал обвиняемата за констатираното несъответствие. Последната обяснила, че
1

имената й са - Р.Р.С., но била известна в обществото с името „М.".
Повярвал на твърденията на подсъдимата, на 19.11.2020г. пострадалия Р.Р.М.о превел чрез
системата за бързи парични преводи на Р. Азербайджан - „Золотая корона", първият от
общо десет парични превода /за периода 19.11.2020 г. - 30.11.2020 г./, в размер на 140.00
евро.
Още същият ден - 19.11.2020г., подс. Р. С. получила цитираната сума, чрез системата за
бързи парични преводи в Р. България - „Изипей", в офис на „Ст и К 9086 - Заложна къща"
гр. Каолиново .
При продължаващата комуникация между подс. Р. С. и пострадалия, тя го уверила, че е
получила изпратените пари и продължила да поддържа заблуждение в намеренията си да
пътува за Р. Азербайджан, като заявила, че е купила билет за автобус до Р. Турция, откъдето
със самолет да отпътува за гр. Б..
В следващо телефонно обаждане С., през сълзи на очи, уверявала пострадалия, че от
служители на гранично - пропускателния пункт е узнала, че трябвало да заплати мито, за да
допуснат властите тя да пренесе при преминаването си през българо - турската граница
наследените от баща й златни изделия. Твърдяла, че не разполага с необходимите пари за
заплащането на митото и молела пострадалия да изпрати още парични суми. Р.Р.М.о
отговорил, че няма пари да плати митото, но тя го уверявала, че когато пристигне в гр. Б.,
ще продаде златото и ще му се издължи.
Той повярвал на твърденията на С. и чрез системата за бързи парични преводи на Р.
Азербайджан - „Золотая корона" през цитирания по-горе период, изпратил поредната
парична сума.
В следващо телефонно обаждане на пострадалия, подсъдимата го уведомила, че е получила
парите, уверявала го, че се намира на летище в Р Турция, дори му изпратила електронна
снимка на самолетен билет, като заявила, че билетът е вече невалиден и поискала от
пострадалия още пари за нов билет. Пострадалият отново повярвал на думите й и за пореден
път изпратил пари чрез системата за бързи парични преводи на Р. Азербайджан - „Золотая
корона".
Няколко часа по-късно, след последното телефонно обаждане, С. потърсила пострадалия за
още парични средства, уверявайки го през сълзи, че отново била спряна от граничните
власти за плащане на мито за златните изделия. Пострадалият Р.Р.М.о заявил, че нямал
повече пари, при което С. прекъснала комуникацията.
Пострадалият опитал да се свърже с обвиняемата, но телефонът и вече бил изключен.
За периода от 19.11.2020 г. - 30.11.2020 г. включително, пострадалият Р.Р.М.о, по посочения
начин, чрез десет парични превода, изпратил на С. обща парична сума в размер на 2 271.00
евро, равняваща се на 4 441.69 лв. /изчислени по фиксинг на БНБ/.
Парите били получени срещу разписка лично от С., чрез системата за бързи парични
преводи в Р. България - „Изипей" в офис на „Ст и К 9086 - Заложна къща" гр. Каолиново и
„Изипей" АД гр. Шумен, бул. „Симеон Велики", като по делото са приобщени в оригинал
разписките от „Изипей" както следва:
№ 0700011976931006/ 19.11.2020 г. - 140 евро.
№ 0700012000882355/ 24.11.2020 г. - 250 евро.
№ 0700012001990959/ 24.11.2020 г. - 250 евро.
№ 0700012003303268/ 24.11.2020 г. - 192 евро.
№ 0700012011986294/ 25.11.2020 г. - 100 евро
№ 0700012014916496/ 26.11.2020 г. - 117 евро.
№ 0700012017825041/ 26.11.2020 г. - 172 евро.
№ 0700012021346786/ 27.11.2020 г. - 350 евро.
№ 0700012024189647/ 27.11.2020 г. - 500 евро и
№ 0700012035390390/ 30.11.2020 г. - 200 евро.
От заключението на изготвената графическа експертиза, Протокол № 66/15.03.2022 г. се
установява, че подписите срещу „Подпис“ във всички разписки с изключение на двете
разписки от 27.11.2020г. с № 0700012021346786 и № 0700012024189647, принадлежи на
подс.Р.Р.С..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимата, направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
която в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да
не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските
2

показания на Р.Р.М.о, както и писмени доказателства – разписки за извършени парични
преводи.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното
производство графическа експертиза в Протокол № 66/15.03.2022 г. чието заключение
посочва, че подписите срещу „Подпис“ във всички разписки с изключение на двете
разписки от 27.11.2020 г. с № 0700012021346786 и № 0700012024189647, принадлежи на
подс.Р.Р.С..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради следното:
За да бъде извършено престъплението измама е необходимо деецът съзнателно да е
възбудил и поддържал заблуждение у друго лице, с цел да набави за себе си или другиго
имотна облага и да причини на това лице или на друго лице имотна вреда. По отношение на
подсъдимата, настоящият състав намира, че са налице както субективните, а така също и
обективните признаци на посоченото престъпление, поради следните правни съображения:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за
упражняване на правото на собственост и разпореждане с движимо имущество- в случая
пари.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява във следното -с
цел да набави за себе си имотна облага, чрез телефонна и интернет комуникация, възбудила
и поддържала заблуждение у Р. Р.М. от гр. Б*****************************************
Република Азербайджан, че ще отиде в Република Азербайджан, за да се омъжи за неговия
син, но не разполага с парични средства за подмяна на паспорт, за самолетен билет и
заплащане на мито за семейни златни накити при преминаване на гранично контролно -
пропускателни пунктове, като обещала, че като пристигне в гр. Б. ще продаде златните
накити и ще върне дългът си към Р., с което му причинила имотна вреда в общ размер на 2
271 евро или 4 441.69 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
подсъдимата, с пряко насочен умисъл е възбудила и поддържала заблуждение у Р.Р.М.о от
гр. Б., като е съзнавала противообществения характер на деянието и е целяла настъпването
на общественоопасните последици.
Подсъдимата ясно е съзнавала, че няма намерение да отиде в Република Азербайджан, за да
се омъжи за неговия син, като в хода на комуникацията с пострадалия, поддържайки горното
е твърдяла, че не разполага с парични средства за подмяна на паспорт, за самолетен билет и
заплащане на мито за семейни златни накити при преминаване на гранично контролно
пропускателни пунктове, и обещала, че като пристигне в гр. Б. ще продаде златните накити
и ще върне дългът си към Р.. Подсъдимата съзнателно е въвела и поддържала заблуждение
у пострадалия относно намерението си и го е мотивирала да й изпраща пари .
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй
като деянията са извършени в периода 19.11.2020г. - 30.11.2020 г. чрез телефонна и
интернет комуникация, като деянията, осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при идентична
обстановка и еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна
култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост
върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът
прецени:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като висока -
касае се за въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретно физическо лице.
Степента на обществена опасност на подсъдимата, която съдът преценява като невисока, с
оглед данните за личността на дееца, които сочат, че е неосъждана. Преценявайки
изложеното и личността на дееца, съдът намира, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение
3

на деянието - предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава
ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда, при осъдителна
присъда да определи наказанието, при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. Именно,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото
наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното,
на подсъдимата да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден за
нормата на чл. 209 ал.1 от НК, а именно – 18 месеца “лишаване от свобода”. В същото
време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимата да изтърпи наказание в размер на 12 месеца “лишаване
от свобода”. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на
дееца, представени от страна на ШРП.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимата.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието.
Подсъдимата е неосъждана и определеното наказание е под три години лишаване от
свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода. Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на
наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода”
може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото, би могъл да бъде направен.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на наказанието, при
изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/
години. /в т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение №
528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Така определеният размер на
наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен
това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 130,05 лева които следва да бъдат внесени по
сметка на ОДМВР Шумен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	53
Дата:	3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20223630201860
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 септември 2022 г.

Присъда по дело №1860/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите