О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен,
17.11.2015 година
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание проведено
на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАДКА ДРАЖЕВА
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря ………………………………………….. и в присъствието на прокурора
…………………………………………………. , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело
№ 490 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по
реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен
съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е по жалба на Х.А.А. ***
срещу определение от 23.09.2015г. по чнд № 949/2015г. на Районен съд гр.Сливен,
с което е потвърдено като обосновано и законосъобразно постановление на Районна
прокуратура гр.Сливен от 10.06.2015г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 20/13г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура гр.Сливен, вх.№ 4528/2012г. и пор.№ 648/2013г. на Районна
прокуратура гр.Сливен, водено срещу Г.М.Г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.2
предл.І-во вр.чл.130 ал.2 от НК.
В жалбата на Х.А.А. се изразява несъгласие
с определението на СлРС, с което е потвърдено прекратителното постановление на
прокуратурата. Твърди се, че оспорвания съдебен акт е непълен и
незаконосъобразен, а мотивите за прекратяване на наказателното производство са
„толкова смешни“. Заявява се, че грубо са му били нарушени човешките права,
като не му е била дадена възможност да си наеме адвокат, както и да представи
нови доказателства вкл. да посочи свидетели-очевидци на случилото се.
Същевременно се сочи, че с нито един от служителите и конкретно обвиняемия не
се намира в близки, приятелски или роднински отношения, че да им знае имената,
както и че не е длъжен да ги знае, което
не е основание за прекратяване на производството. Изразява се съмнение за проявена
от колегите на обвиняемия „солидарност“ при депозиране на показанията им, както
и за евентуална корупция. В жалба липсва искане по отношение както на
атакуваното определение на СлРС, така и по отношение на постановлението на
прокуратурата респ. прекратяването на наказателното производство.
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена от лице имащо право на жалба /доколкото жалбоподателят твърди, че е пострадал
от престъплението, за което с потвърденото постановление наказателното
производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения от закона в
разпоредбата на чл.243 ал.6 от НПК седемдневен срок за обжалване на акта на СлРС.
Разгледана по същество, обаче,
жалбата е неоснователна.
В атакуваното определение районния
съд е изложил подробно приетите за установени от него фактически обстоятелства,
изведени в резултат на извършения анализ на събраните по делото доказателствени
материали. Тези фактически обстоятелства на практика в голямата си част
възпроизвеждат обстоятелствената част на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и в частност приетото в него за
установено от фактическа страна.
Според определението на СлРС и
постановлението на прокурора, на 22.10.2012г. сутринта Х.А.А., Р. А.А. и Н.А.Т.
били отведени в сектор „Арести" към ОС "ИН", намиращ се на 6-ти
етаж в сградата на ОД на МВР гр.Сливен. Х.А. и Р. А. преди това били употребили
значително количество алкохол и отказали да изпълняват разпорежданията на
надзирателите във връзка с необходимостта да им бъде извършен първоначален
обиск, като започнали да буйстват, както и да отправят закани и обиди към
ангажираните с обиска лица.
В 09,12 часа свид. К. и свид. Л.,
служители в ареста, започнали да правят обиск на двамата братя, като последните
продължили да буйстват, да жестикулират и да не се подчиняват. Няколкократно били
подканяни да се обърнат и застанат неподвижно. В 09,14 часа в обиска се намесил
дежурния по арест - обв. Г.Г., който отново ги приканил да се обърнат с лице
към прозореца за извършване на обиска. В 09,15 часа, тъй като Х.А. и Р. А.
продължавали да не изпълняват разпорежданията, обв. Г. се изнервил и не
преценяйки адекватно необходимите действия за постигане на целта си, започнал
да удря шамари на едно от задържаните лица, което продължило няколко секунди.
Малко по-късно спрямо Х.А. и Р. А. била използвана физическа сила и помощни
средства, след което същите се успокоили.
Впоследствие им бил извършен
медицински преглед, били откарани в Затвора
гр. Бургас и приети там още на същият ден - 22.10.2012г. Медицински
преглед им е бил извършен на 24.10.2012г., при което и двамата съобщили, че им
е бил нанесен побой в сектор „Арести" в гр. Сливен, което е било
отбелязано в здравния журнал на затвора само като съобщение. На 25.10.2012г. на
двамата е било дадено медицинско направление, а на следващия ден посетили
съдебен лекар.
Медицинските прегледи констатирали
наранявания у братята Х. и Р. А., придобити по време на краткия им престой в
следствения арест е гр.Сливен. В издадените им медицински удостоверения са били
отразени наличните травматични увреждания.
Извършената вътрешна проверка от
служители на ГД "ИН" стигнала до извода, че обв. Г.Г. е използвал
неправомерно физическа сила по отношение на свид. Р. А..
В хода на досъдебното производство,
обаче, свид. Х.А. е заявил и твърдял, че не брат му, а именно той е пострадал
от неправомерното удряне на шамари, като разпознава себе си на показания му
видео и снимков материал.
По тази причина, предвид събраните
при приключването на разследването доказателства, на 14.07.2014г. на Г.М.Г. е
било повдигнато обвинение за това, че на 22.10.2012г. в гр.Сливен, като
длъжностно лице (надзирател 2-ра степен, категория „Е" - полицай 2-ра
степен в сектор „Арести" при Областна служба „Изпълнение на наказанията“
гр.Сливен) при изпълнение на службата му, чрез удряне на шамари причинил на Х.А.А.
от гр.Славен лека телесна повреда, изразяваща се в „причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето".
Впоследствие Районна прокуратура
гр.Сливен е внесла делото в СлРС по реда на глава 28 от НПК. В проведеното
съдебно заседание е възникнало съмнение относно това кое е конкретното
пострадало лице от деянието на обв. Г., тъй като свид. Р. А. в същия видео и
снимков материал, предявен на брат му Х.А. на досъдебното производство е
разпознал себе си като пострадал. Същевременно Х.А. е заявил, че самият той е
пострадал от действията (удрянето на шамари) на обв.Г..
В съдебно заседание е била
назначена лицево-идентификационна експертиза със задача да установи кое лице е
пострадало от деянието на обв. Г., според чието заключение лицето не може да
бъде идентифицирано предвид качеството на видеозаписа. В съответствие с това съдът
е приел, че са налице нови фактически положения, прекратил е съдебното
производство и е върнал делото на прокуратурата за продължаване на
разследването.
В хода на проведеното допълнително
разследване вкл. и чрез проведените повторни разпити на присъствали на
инцидента лица не се изяснява кое е лицето от двамата братя, стоящо по-близо до
входната за коридора на арестното помещение врата респ. кое е лицето на което
обв. Г. е ударил шамари.
От друга страна ниската резолюция
на заснемане на видеоматериала, а оттам и некачественото възпроизвеждане на
съответните кадри и на хартиен носител, не дават възможност да се идентифицира
всяко едно от заснетите цивилни лица, поради което не били предприети действия
за назначаване на нова /повторна или допълнителна/ идентификационна експертиза.
Досъдебното производство не разполага с
по-добри такива, което само по себе си означава, че е невъзможно при наличните
снимкови и видеоматериали да бъде даден отговор на въпроса кое е лицето,
застанало между тримата униформени служители на ОС „ИН" Сливен - Х.А. или Р.
А..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, както прокурорът, така и първоинстанционният
съд са направили извод, че тъй като е изчерпана възможността за събиране на други
доказателства, а събраните водят до съмнения и не са достатъчни за поддържане
на обвинение, остава недоказан основен факт от предмета на доказване при
престъпление срещу личността - самоличността на пострадалото лице.
С оглед на това е обоснован правния
извод, че остава недоказано участието както на обв. Г.М.Г., така и участието на
други служители на сектор "Арести" към ОС "ИН" гр.Сливен в извършване
на престъплението по чл.131 ал.1 т.2 предл. І-во вр.чл.130 ал.2 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
така приетата за установена и намерила място в обстоятелствената част на
атакуваното определение /респ. в обстоятелствената част на постановлението на
прокурора/ принципно съответства на събраните в хода на проведеното разследване
/първоначално и допълнително/ доказателствени материали респ. и на тези,
събрани в хода на проведеното съдебно следствие по анд № 1537/2014г. на СлРС.
Действително в хода както на
първоначалното, така и на допълнителното разследване са били събрани всички
възможни доказателства респ. били са извършени и съответните процесуални
действия за проверка на тези доказателства и на практика наистина е изчерпана
възможността за събиране на други доказателства относими към предмета на
доказване, както и на такива, чрез които би могло да се проверят вече събраните
такива.
Окръжният съд, обаче, има някои
резерви по отношение на направения извод, касаещ съставомерността на
извършеното от обв. Г.Г. /а и други служители от сектор "Арести" към
ОС "ИН" гр.Сливен/ по отношение на братята Х. и Р. А., които се
свеждат до следното:
От една страна се приема за
установено от фактическа /а и правна/ страна, че обв. Г. е използвал
неправомерно физическа сила спрямо задържано в ареста лице, а от друга страна –
производството се прекратява с основен и единствен мотив, че не може да се
установи самоличността на това лице.
За да се стигне до това положение,
причината се корени в непрецизността на самата формулировка на повдигнатото и
предявено обвинение, което не е било /вкл. към момента на извършване на това
процесуално действие/ в пълно съответствие с наличните по делото
доказателствени материали.
Доколкото, обаче, по закон
единствено прокурорът преценява дали да повдигне обвинение, на кого и за какво
престъпление, съдът не е компетентен да се намесва в тези му правомощия и в
това производство /а и въобще/ няма право да дава указания за привличане на
конкретно лице към наказателна отговорност респ. за вида на тази отговорност
т.е. правната квалификация и конкретната фактическа и правна формулировка.
Именно по тази причина съдът не е в
правото си да даде указания в конкретния случай и за евентуалното привличане и
на други лица към наказателна отговорност за извършени неправомерни действия
спрямо братята Р. и Х. А. вкл. във връзка с причинените им /и описани в съответните
медицински документи/ други и по-тежки телесни увреждания. По повод на
последното, не биха могли да се споделят изцяло констатациите и изводите в
определението на районния съд и постановлението на прокурора, че същите са в
резултат единствено на самонараняване респ. на правомерно използване на
физическа сила.
Доколкото вече беше посочено, че е
изчерпана възможността за събиране на доказателства за изясняване на
подлежащите на установяване в това производство обстоятелства и предвид
коментираното ограничение съдът да дава указания за привличане на определено
лице към наказателна отговорност за определено престъпление, районният съд
принципно и като краен резултат правилно е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Впрочем, в конкретния случай е
налице и едно друго обстоятелство, което ограничава възможността за отмяна на
атакувания съдебен акт респ. на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било атакувано самостоятелно както от Х.А., така и
от Р. А. и в тази връзка са били образувани две отделни производства вместо в
едно производство.
В производството пред СлРС,
образувано по реда на чл.243 ал.4 от НПК по жалба на Р. А., с определение от
18.09.2015г. по чнд № 1003/2015г. съдът е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Това определение не е било
атакувано и е влязло в сила респ. влязло е в сила и прокурорското
постановление.
В тази връзка, евентуалната отмяна
на атакуваното в настоящото производство определение от 23.09.2015г. по чнд №
949/2015г. на СлРС би имала за резултат отмяната и на постановлението на
прокурора, което обаче по същество вече е влязло в сила, потвърдено с влязъл в
сила съдебен акт и това би създало правни и процедурни проблеми.
Затова е било необходимо жалбите
срещу един и същи акт да бъдат образувани в едно производство, за да се
избегнат посочените по-горе проблеми.
Що се отнася до самата жалба на Х.А.,
съдът констатира, че в нея на практика липсва петитум т.е. искане какво да се
прави по отношение на обжалвания съдебен акт.
Отделно от това, наведените в нея
съображения са неоснователни и съдържат изрази, които са недопустими – че
мотивите за прекратяване на производството са „толкова смешни“ и изразеното
съмнение за осъществено корупционно престъпление.
В жалбата се твърди, че грубо са
нарушени човешките права на жалбоподателя, тъй като не му е била дадена
възможност да си наеме адвокат, както и да сочи доказателства вкл.
свидетели-очевидци. Тези твърдения са несъстоятелни, тъй като Х.А. е могъл да
си наеме адвокат, но не го е сторил, въпреки, че не е имало пречка за това
/доколкото в по-голямата част от производството е бил на свобода/, а
доказателства е могъл да посочи вкл. и в жалбите си, но също не го е сторил.
Поради изложените съображения
следва да бъде потвърдено определението на СлРС, с което е потвърдено
постановлението на Районна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното
производство, поради липса на основания налагащи отмяната му.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
23.09.2015г. по чнд № 949/2015г. на Районен съд гр.Сливен, с което е потвърдено
като обосновано и законосъобразно постановление на Районна прокуратура
гр.Сливен от 10.06.2015г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 20/13г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура
гр.Сливен, вх.№ 4528/2012г. и пор.№ 648/2013г. на Районна прокуратура
гр.Сливен, водено срещу Г.М.Г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 предл.І-во
вр.чл.130 ал.2 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Х.А.А..
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: