№ 12090
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110117944 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439
ГПК, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено,
че ищецът А. И. И. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 367,49
лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2016 г. до изплащането на
вземането, сумата 26,58 лв. лихва за периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2016 г. и сумата
60,01 лв. разноски по делото.
Ищецът А. И. И. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
61814/2016 г. по описа на СРС, 151 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20177860400566 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов за събиране на сумата
от 367, 49 лв. - главница, ведно със законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на
вземането, сумата от 26,58 лв. - лихва за периода 15.09.2015 г. – 04.10.2016 г. и сумата
от 60, 01 лв. - разноски. Поддържа, че на 26.03.2017 г. по изпълнителното дело е
наложен запор, след което за период по-дълъг от две години не са извършвани валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което на 26.03.2019 г.
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
събиране на вземанията е изтекла най-късно на 26.03.2022 г. При тези твърдения
ищецът иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
посочените по – горе суми, поради погасяването им по давност.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че
давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която било обективирано и искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия, като в хода на изпълнителното дело също били отправяни
искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което двугодишният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил многократно прекъсван и вземанията не били погасени
по давност. Поддържа, че извършените от съдебния изпълнител изпълнителни
действия също били пречка за перемиране на изпълнителното дело, но дори давността
да е прекъсната единствено с образуване на изпълнителното производство, то към
момента на завеждане на настоящото дело все още не бил изтекъл 5-годишният
1
давностен срок. Ответникът навежда и твърдения, че давностният срок е бил спрял да
тече за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г., когато на територията на
страна е обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време
на извънредно положение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изп. дело № 20177860400566 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, че в
полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу ищеца А. И. И. е издаден
изпълнителен лист от 11.01.2017 г. по ч.гр.д. № 61814/2016 г. по описа на СРС, 151 с-в
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, за сумите: 367,49 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
31.10.2016 г. до изплащането на вземането, 26,58 лв. лихва за периода от 15.09.2015 г.
до 04.10.2016 г. и 60,01 лв. разноски по делото.
На 06.03.2017 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело
за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
която е образувано изп. дело № 20177860400566 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.
На 26.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца –
„Готам клуб“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено по
реда на чл. 47 ГПК на 18.04.2017 г. Запорът не е изпълняван, тъй като видно от
отговора на запорното съобщение, трудовото възнаграждение на ищеца след
приспадане на данъци и осигуровки е под минималната работна заплата за страната.
На 25.07.2019 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на справка в НАП по отношение на ищеца А. И. и налагане на запор на
трудово възнаграждение, както и за насрочване на опис на движими вещи, въз основа
на която съдебният изпълнител и изготвил справка в регистър на банковите сметки и
сейфове и на 07.03.2020 г. е изпратил запорно съобщение до Експрес Банк АД и
Юробанк България АД за налагане на запор на банковите сметки, открити от ищеца в
посочените банки.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело и
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 26.03.2017 г. в
рамките на двугодишния срок до 26.03.2019 г. взискателят не е отправял нови искания
за предприемане на принудителни действия спрямо имущество на длъжника, поради
което действително към този момент са настъпили предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело.
Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни
прави последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за
насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо обратното тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
2
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът
следва да отчете направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни
действия спрямо длъжника, обективирано в молба от 25.07.2019 г. и наложените въз
основа на това искане запори върху банкови сметки на ищеца от 07.03.2020 г., което
всъщност е и последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца – длъжник
по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Така за първи път погасителната давност е била прекъсната с подаването на
молба за образуване на изпълнително дело на 06.03.2017 г., доколкото в нея на
съдебния изпълнител изрично са възложени правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. От тази
дата е започнала да тече нова давност, която обаче е била прекъсната на 26.03.2017 г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 25.07.2019 г. с
искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, както и на
07.02.2020 г. с налагането на запор върху банкови сметки на ищеца.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо,
но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на
ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за
изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
3
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че след като давността
за вземането е била прекъсната с молбата на взискателя от 25.07.2019 г. към 04.04.2022
г. – датата на подаване на исковата молба, петгодишният срок не е бил изтекъл. Дори
да се приеме, че след като делото е било перемирано с изтичането на двугодишния
срок и не се възприеме тезата за прекъсването на давността с молба за извършване на
изпълнителни действия след настъпила перемпция, то следва да се има предвид, че по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ
бр.34 от 09.04.2020 г.) за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти – чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13. От
закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Следователно давностният срок за погасяване на вземанията са
били спрени за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. при изчисляването на 5
годишния давностен срок следва да се прибавят 70 дни, през които давността е била
спряна. Това означава, че ако давността е била прекъсната с молбата за образуване на
изпълнителното дело на 06.03.2017 г., или с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на 26.03.2017 г., то от тогава е започнал да тече нов 5 годишен срок за
погасяване на вземането, който ако не беше спирана давността, щеше да изтече на
06.03.2022 г., респективно на 26.03.2022 г. Към този период обаче следва да бъдат
добавени 70 дни, в които давността е била спряна по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, в който 5 годишния срок изтича на
15.05.2022 г. ако срокът се брои от датата на образуване на изпълнителното дело и на
04.06.2022 г. ако срокът се брои от датата на налагане на запор върху трудовото
възнаграждение. Исковата молба, с която ищецът се позовава на изтеклата в негова
полза погасителна давност е подадена на 04.04.2022 г., към който момент 5 годишния
давностен срок не е изтекъл, дори и от датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за
признаване за установено, че ищецът А. И. И. не дължи на ответника „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 367,49 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
31.10.2016 г. до изплащането на вземането, сумата 26,58 лв. лихва за периода от
15.09.2015 г. до 04.10.2016 г. и сумата 60,01 лв. разноски по делото
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 100 лв. – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5