№ 3794
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110106642 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на подадена от Й. Й. К.
искова молба, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1, вр. с
чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „...........“ ООД. Ищцата твърди, че срещу нея е издаден
изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 2781/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 69 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20128520401449, по описа на ЧСИ К.П.. Счита, че вземанията, които се претендират от нея,
а именно: 449,08 лева – главница и 60,20 лева – мораторна лихва за периода от 15.05.2008 г.
до 20.01.2010 г., са погасени по давност след издаване на изпълнителния лист. Въз основа на
тези обстоятелства Й. Й. К. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното дружество сумите 449,08 лева – главница и 60,20 лева
– мораторна лихва за периода от 15.05.2008 г. до 20.01.2010 г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2781/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 69 състав.
Като разгледа исковата молба и приложените към нея доказателства настоящият
съдебен състав намира, че не е местно компетентен да се произнесе по предявените искове.
Съгласно нормата на чл. 113 ГПК в редакцията след изм., обн. в ДВ 65 от 2018 г. (в сила от
7.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Същата регламентира местна подсъдност на исковете, свързани с потребителски спорове, за
която съдът следи служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Подсъдността по чл.113 ГПК
не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между
търговци и потребители – в този смисъл са Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д.
№1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г.
на ВКС, II т.о. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно
вида на търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора
да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото
лице, което отговаря на посочените условия не губят качеството си потребител, когато
търси последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на
ответника по договор за финансова услуга, включително когато ответникът е
правоприемник на вземане, възникнало въз основа на потребителски договор (включително
цесионер). В този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. на
1
ВКС, IV г. о. При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се
приеме, че разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и
търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с
наличието или не на задължения по него.
В настоящия случай макар исковата молба да е нередовна, доколкото в нея не са
посочени всички обстоятелства, на които се основават предявените искове, от петитумната ѝ
част е ясна волята на ищцата Й. Й. К. да бъде признато за установено, че не дължи суми, за
които е издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20128520401449, по описа на ЧСИ К.П.. От представения препис от
изпълнителния лист е видно, че същият е издаден в полза на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД срещу
Й. Й. К. за суми, дължими по договор за потребителски кредит от 07.04.2008 г.
Следователно ищцата оспорва като погасени по давност вземания, произтичащи от договор
за банков кредит. Същата се явява потребител на финансова услуга като заемател, поради
което по отношение на повдигнатия спор по чл. 439 ГПК, целящ защита срещу
принудителното събиране на вземанията по договора за кредит, приложение следва да
намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски
спорове, независимо, че исковете са предявени срещу „...........“ ООД, тъй като с оглед на
изложеното по-горе водещият критерий за определяне дали даден спор е потребителски е
правоотношението, от което е възникнало спорното вземане.
Видно от служебно направена справка за адресна регистрация на Й. Й. К. същата има
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Перник. Следователно местно компетентен да
разгледа и да се произнесе по предявените искове съгласно чл. 113 ГПК е Районен съд –
Перник, а не Софийски районен съд. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2 ГПК
производството по делото пред Софийски районен съд да бъде прекратено, а делото
изпратено по подсъдност на Районен съд– Перник, който следва да се произнесе и по
искането за допускане на обезпечение на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав, производство по
гр.дело № 6642/ 2022 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Перник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Перник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2