Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2261 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К.П.Б.
срещу съдебното решение с № 272696 от 12.11.2019 г., постановено по гр. дело №
23276 по описа за 2019 година на СРС, ІІІ ГО, 92 състав. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че съдебното
решение на първата инстанция е не само във вреда на детето, но то е убийствено
за неговото израстване, развитие и оформяне на характера. Твърди се, че
обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила, като се моли то да бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се
подробни съображения. Иска се съдът да постанови друго решение, което да
отговаря на нормалните човешки отношения.
В открито съдебно заседание,
въззивницата лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба, както и
изразява съгласие за постигане на споразумение с другата страна. Не поддържа доказателствените
си искания и не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция. В хода на
устните състезания поддържа становище за постановяване на съдебно решение, с
което да се определи по-разширен режим на виждане на въззивницата с детето.
Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна Т.С.С. е
представил отговор на въззивната жалба, с който поддържа изцяло въззивната
жалба. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не сочи доказателства.
Въззиваемата страна А.И. И. не е
подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание, лично и чрез
представителя си по пълномощие, изразява съгласие за постигане на споразумение
по предмета на спора. Представя нови доказателства, а в хода на устните
състезания пледира да се отхвърли въззивната жалба. Представя писмена защита, в
която поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Не претендира
разноски.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С обжалваното решение № 272696/12.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 23276/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, на основание
чл. 128, ал. 1 от СК са определени мерки на лични отношения на К.П.Б. с детето Й.
Т. С., както следва: до навършване на 5 - годишна възраст: всяка първа седмица
от месеца в сряда за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, в присъствието на
майката, а в случай, че детето посещава детско/учебно заведение - всяка първа
седмица от месеца в сряда след приключване на занятията до 19.30 часа, в
присъствието на майката; след навършване на 5 - годишна възраст: всяка първа седмица
от месеца в сряда за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, без присъствието на
майката, а в случай, че детето посещава детско/учебно заведение - всяка първа
седмица от месеца в сряда след приключване на занятията до 19.30 часа, без
присъствието на майката, както и 5 /пет/ дни през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични
отношения на бащата с детето.
Видно от приетите от
първоинстанционния съд удостоверения за раждане, ищцата К.П.Б. е майка на бащата
на детето Й. Т. С., род. на *** г., а ответницата А.И.С. е майка на детето. Баща
на детето е ответникът Т.С.С..
Видно от приетото във въззивното
производство, като неоспорено доказателство, заверено копие на решение № 39959
от 12.02.2020г., постановено по гр. дело № 34214/2019г. на СРС, 91 състав,
съдът е прекратил с развод сключеният между Т.С.С. и А.И.С. граждански брак,
поради взаимно и непоколебимо съгласие и е постановил след прекратяването на
брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име „И.“. Решението е влязло в
сила 12.02.2020г., като неподлежащо на обжалване.
Към момента на приключване на устните
състезания във въззивното производство, действащият режим на лични отношения на
бащата Т.С.С. с детето Й. Т. С. е този, съгласно приетото като доказателство от
въззивната инстанция решение от 12.02.2020г., постановено по гр. дело № 34214/2019г.
на СРС, 91 състав, а именно: до шестмесечен срок след влизане на решението в
сила всяка първа и трета събота и неделя на месеца, без преспиване, от 09.00
часа в събота до 19.00 часа в неделя, а след изтичане на тези шест месеца
същото време с преспиване, както и първите пет дни от зимната и пролетните
ваканции, а също и един месец през лятото през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. За Коледните и Новогодишни празници, бащата
ще взема детето за Коледа през нечетна година и за Нова година през четна.
Бащата има задължение да взема и връща детето от дома на майката. Със същото
решение е прието, че бащата има право да взима детето на официалните празници,
като на първия официален празник, след влизане на решението за прекратяването
на брака в сила, детето е при майката, а на втория – при бащата, при редуването
им в рамките на календарната година. Определено е също, че бащата ще има право
да взима детето по два часа на рождения ден (23 април) и на именния ден на
детето, в случай, че родителите не се разберат заедно да отпразнуват тези
празници с детето.
Пред първата инстанция е
представен социален доклад, изготвен от ДСП-Връбница, чието заключение е, че детето
Й. Т. С. живее с майка
си, която се старае да полага добри грижи за неговото отглеждане и възпитание. Грижи са за задоволяване на всичките му
потребности – материални, физиологични, здравни, образователни и емоционални
такива. Отразено е, че е в интерес на детето да поддържа контакт с баба си по
бащина линия К.Б., а имайки предвид ниската възраст на детето и факта, че г-жа Б.
не е контактувала редовно с него, в
интерес на детето е срещите с бабата по бащина линия да стават в присъствието
на майката и без преспиване.
Във въззивното производство не е
изготвен нов социален доклад от ДСП- Връбница, тъй като майката и детето Й. Т. С.
са променили адреса си на местоживеене, което се установява и от приетия като
неоспорено доказателство - договор за наем от 11.01.2021 г. От последния се
установява, че въззиваемата страна А.И. И. е наемател на обзаведен апартамент №
3, с адрес: гр. София, ж.к.„Надежда“, ул. „********От приетото във въззивното
производство доказателство - служебна бележка № 88 от 29.01.2021г., издадена от
АССГ се установява, че А.И. И. работи на трудово правоотношение от 2014г., на
длъжност „призовкар“ на пълен работен ден.
От служебна бележка с изх. №
64/29.01.2021г., издадена от детска градина № 157 „Детска стряха“ – район Нови
Искър, се установява, че детето Й. Т. С. е записано и посещава яслена група А
от 13.01.2020г.
Други относими към спора
доказателства не са представени във въззивното производство.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а
съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични
отношения с бабата се определят, ако това
е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени
всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му
отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето“, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че
интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като
отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално
участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което е приложимо и
при действащия СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси
на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на
детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата
с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и съдебната
практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г.
на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на
ВКС, IV г. о., ГК и др.). Интересът на детето подлежи на преценка за всеки
конкретен случай, тъй като е интерес на отделната личност, която се променя с
времето. Съдът следва да съобрази интереса на детето Й., което е в най-ранна детска възраст (навършени 3 години към
датата на въззивното съдебно решение). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето,
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата
му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото
и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата с детето следва да
се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на
всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си
и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението
от близките, включително от бабата от бащина страна не е в интерес на детето,
освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. По принцип всяка баба е
мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучето си и то в негов
най-добър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г.
на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като осигурена
възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено
от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота
като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е,
че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба следва
да се вземат предвид възрастта на детето,
нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата, качествата да го отглежда и
възпитава, влиянието, което може да оказва за развитието на неговата личност.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето Й. с въззивницата
следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответното учебно
заведение (в случая детска градина № 157
„Детска стряха“), да се отчете обстоятелството, че двамата му родител живеят
разделени, работят, и че на всеки от тях е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. Но също следва да се съобрази и създадената неблагоприятна
среда в отношенията между майката на детето и въззивницата след прекратяването
на брака на родителите на детето. Конкретният режим по чл. 128, ал. 1 от СК следва да се съобрази
с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и на общуването
с родителя, който не упражнява родителските права, както и на емоционалните
потребности на детето навършило три години, живеещо само с майка си. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ
режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата
по бащина линия. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и това налага пътуване, личните им контакти
могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период
от годината, в свободно за детето и бабата време. Цитираната съдебна практика
напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
В настоящия случай съдът приема, че е в интерес на
детето Й. Т. С. да поддържа лични отношения със своята баба по бащина линия. Страните
не спорят, че въззивницата притежава качества и финансови възможности да полага
адекватни грижи за детето – по отношение на непосредственото му обгрижване и в
емоционален аспект, че има необходимите жилищни условия. Бабата по бащина линия
е мотивирана да полага всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на внука
си Й., което се установява при нейното изслушване от въззивния съд и заявеното
желание за уреждане на спорните отношения със спогодба. Същевременно не се
установи (не са въведени такива твърдения от страните) детето да има изградена
емоционална привързаност към въззивницата. Действително, за качеството на
контактите бабата по бащина линия не следва да проявява пред детето негативното
си отношение към неговата майка, но също така е важно личните отношения, определени от първостепенния съд, да започнат реално
да се осъществяват. С оглед твърде ниската възраст на детето, за която е
ноторно, че майката е родителят осъществяващ ежедневни и непосредствени грижи
за детето, съдът не може да постанови срещите с детето да бъдат веднага
самостоятелни, без присъствието на майката. Настоящият съдебен състав съобрази,
че преходният период, определен от районния съд, включва само до навършване на
петгодишна възрастта от детето, когато срещите на въззивницата ще са в
присъствието на майката на детето. В определения от първостепенния съд режим на
лични отношения на бабата с детето е съобразено, че детето и бабата имат постоянното
местоживеене ***, а и настъпилата във въззивното производство промяна –
посещението на детето в детско заведение, считано от 13.01.2020г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема за изцяло неоснователни доводите на въззивницата, че обжалваното решение
е неправилно, както и че е във вреда на детето. Не може да се приеме за
основателно и съответстващо на събраните по делото доказателства твърдяното от
въззивницата, че обжалваното решение е „убийствено“ за израстването, развитието
и оформяне характера на детето. Трудовата или личната ангажираност на
въззивницата не могат да са определящи за постановяване режима на лични
отношения, тъй като единствен приоритет за съда при решаване на спора е
интересът на детето. Не се установи обжалваното решение да е постановено в
нарушение на процесуалните правила.
За пълнота следва да се отрази, че именно с оглед
ниската възраст на детето и липсата на въведени твърдения за влошени (конфликтни)
отношения на въззивницата с детето, съдът не допусна служебно
съдебнопсихологична експертиза, която да изследва емоционалната привързаност на
детето към бабата по бащина линия и отношението на детето към въззивницата, както
и за емоционалното състояние на детето и способността на бабата по бащина линия
да се грижи за детето. Евентуалното допускане на такава експертиза и приемане
на заключението ѝ от съда, не би могло да промени правните изводи по
предмета на спора. Отделно от изложеното, допускането на това доказателствено
средство не би могло да доведе до различен правен изход от спора и поради разпоредбата
на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК и липсата на въззивна жалба от майката (или
бащата) на детето.
Съобразно изложеното, въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно – първостепенният съд е определил
подходящ режим на лични отношения на К.П.Б. с внука ѝ Й. Т. С., отчитайки
всички обстоятелства от значение за случая, вкл. е определил режим, несъвпадащ
с този на бащата Т.С.С..
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Производството по делото е по спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност да се
постигне споразумение. Решението на съда е за защита по най-добрия начин
интересите на малолетното дете, ползва всички страни в процеса и всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, както в първоинстанционното,
така и във въззивното производство. В изложения смисъл и с оглед изхода на
въззивното производство и характера му, въззивницата няма право на разноски и съдът
оставя без уважение искането ѝ, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 272696 от 12.11.2019г., постановено по гр. дело № 23276/2019г., по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 92 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.П.Б. за присъждане на разноски за въззивното производство по въззивно
гр. дело № 2261/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба,
в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.