Решение по дело №98/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                              Наказателен състав

На 3 Август

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар Мариана Пенева

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 98 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000052 от 08.02.2019 г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., Районно управление - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на С.Д.С., ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпила е  писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя, с която пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно на основанията, посочени в жалбата. Пледира за разноски на основания чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОД на МВР - С.З., Районно управление - Г., чрез пълномощник изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: заверено копие Наказателно постановление № 19-0447-000052 от 08.02.2019 г.; справка от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; копие на АУАН № 19-0447-000052/29.01.2019 г.; справка за нарушител/водач; писмено становище от гл.юристконсулт Милен Иванов Алексиев, процесуален представител на Началник РУ Г. и писмена защита от адв. П.Х.К. ***  процесуален представител на жалбоподателя.

Бяха разпитани в качеството на свидетели А.Н.К. – актосъставил и Г.Д.К. – свидетел по акта.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

 

 

От фактическа страна:

 

На 29.01.2019 г., около 13.50 часа, свидетел А.Н.К. и свидетел Г.Д.К. – служители в Районно управление на МВР - Г., в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт. На същата дата и час,в посока север-юг, на кръстовището на ул.”Ал.Стамболийски” и ул.”Тунджа” в гр. Г., полицейските служители спрели за проверка движещия се в посока запад – изток, лек автомобил „Форд”, рег.№ ******. Полицейските служители установили, че лекият автомобил е собственост на Ж.И.Д., ЕГН **********, и Силвия Живкова Делийска, ЕГН ********** – ползвател, а водач на автомобила е С.Д.С., ЕГН **********. При проверка документите на водача и лекия автомобил, полицейските служители установили, че водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След извършена справка било установено, че автомобилът няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Свидетел А.Н.К. преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН, бланков № 397775/29.01.2019 г.

Жалбоподателят С.Д.С. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият не отразил в АУАН възражения. 

Въз основа на АУАН, бланков № 397775/29.01.2019 г., тъй като водачът не представил застраховка, валидна към момента на извършване на проверката, е издадено и обжалваното наказателно постановление № 19-0447-000052 от 08.02.2019 г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., Районно управление - Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на С.Д.С.,  ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ – за това, че същият е лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – А.Н.К. и Г.Д.К., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че водачът на лекия автомобил не е представил застрахователната полица при извършената на 29.01.2019 г., проверка. Свидетел А.Н.К. и свидетел Г.Д.К. поясниха, че водачът С.Д.С. обяснил, че няма пари. Свидетел А.Н.К. му показал, че направил справка на страницата на гаранционния фонд, откъдето установил, че няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират, както по между си, така и с останалите писмени доказателства по делото.

 

 

 

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното наказателно постановление. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление - Светослав Боев – Началник РУ към ОД на МВР – С.З., Районно управление – Г., е компетентно длъжностно лице да издава наказателни постановления.

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издаденото наказателно постановление се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като от друга страна, констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за вмененото като извършено нарушение, не e допуснато нарушение на материалния закон, водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респективно до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на  чл.638, ал.3 от КЗ, се предвижда административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост във връзка, с което използване, няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата чл.638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици.

Относно наведеното възражение, че в НП са описани различни регистрационни номера на автомобила, което пречело да бъде индивидуализиран лекия автомобил и за санкционираното лице било неясно какво нарушение му се вменява, съдът не споделя същото. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е достатъчно ясно и не е ограничено по никакъв начин правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Още повече, че лекия автомобил, управляван от жалбоподателя е описан, освен с  регистрационен номер, а и по вид, модел и с конкретен собственник. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.          

Ето защо, съдът счита за безспорно установено, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено, същото е извършено от С.Д.С., ЕГН **********, и той следва да носи административно-наказателна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ.

В този смисъл, съдът не споделя мнението на жалбоподателя С.Д.С. чрез неговия процесуален представител, че има нарушение при съставянето на АУАН, пренесено и в НП, изразяващо се в неправилно и неточно описание на нарушението, пречещо му да разбере какво е нарушил. Такова не е налице.

В настоящия случай, от съставения АУАН и издаденото НП се установява, че С.Д.С. е санкциониран за това, че на 29.01.2019 г. е управлявал МПС, за което няма сключен и действащ, към момента на проверката, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В АУАН, горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В наказателното постановление, като нарушена е посочена отново нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Видно от съдържанието на наказателното постановление, описаното словесно деяние е вменено на С.Д.С. в качеството му на водач – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е., както в АУАН, така и в НП, конкретното деяние и неговият извършител са индивидуализирани ясно и непротиворечиво и са подведени под хипотезата на съответстващата им правна норма.

Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение.

Административно-наказващият орган правилно е определил по вид  и размер, наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото се явява определено във фиксирания от КЗ размер и  съответства на степента и на тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от КЗ, поради което, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - С.З. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН - чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Воден от горните мотиви, съдът   

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0447-000052 от 08.02.2019 г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – С.З., с което на А С.Д.С.,  ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА С.Д.С.,  ЕГН **********,*** сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                               /Хр. Ангелов/