Р Е Ш Е Н И Е
№2046/1.6.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 18413 по описа
за 2019
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 82575 от 8.11.2019 год. от Б.Т.Б.,
ЕГН **********,***, чрез процесуален представител срещу Г. Д. „Г. П.“ при МВР, с адрес: *, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1680,27 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 238 часа за
периода 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г., формирана,
както следва: сумата 90,15
лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за месец ноември
2016 г. до месец декември 2016 г.; сумата 146,52 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 24 часа, за периода от месец януари до месец март 2017 г.; сумата 103,79
лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 85.47 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец месец юли 2017 г. до месец
септември 2017 г.; сумата 134.31 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; сумата 138.90 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март
2018 г.; сумата 131.59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата 109.66
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 15
часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; сумата 160.83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г.;
сумата 193.01 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 24 часа, за
периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата 176.94 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 22
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019
г.;
сумата 136.72 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г.; сумата 72.38 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 9 часа, за
периода от месец октомври 2019 г. до месец декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 8.11.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че в процесния период заема длъжността
„*
в група „*“ на ГПУ – В. към РДГП – Б. при ГДГП при МВР, която на е на структурно подчинение на ответника,
със статут на държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника. В процесния период ищецът е
полагал нощен труд, който не е заплащан. Счита, че така положеният труд следва
да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 238 часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди,
че доколкото е
налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение
следва да намерят специалните закони и в частност КТ, и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията
на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът
за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение.
Посочва, че ищецът е работил на 12- часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното
време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на
отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца
служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от
02.08.2016
г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., обн. ДВ №
67/14.08.2018
г. Съответно така действащите наредби изключват
приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал.
1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния
в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В настоящата хипотеза, безспорно
по делото е, че в периода 01.08.2016 год. – 30.06.2019 год. между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което Н. Д. Н.,
ЕГН: ********** заема длъжност „*“ в Г. Д.
„Г. П.“ при МВР,
ГПУ –Л. В. към РДГП – А..
От
заключението на вещото лице П.И. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, следното: че за периода от 08.11.2016
г. - 08.11.2019 г. ищецът е положил общо 5513 ч. извънреден труд (при норма от 5264 ч.), за което е получено възнаграждение в размер
на 1710.74 лв. (за 249 часа); стойността на дължимото допълнително възнаграждение,
при преобразуване на
нощните часове с коефициент 1.143, за процесния период е общо 1680.27 лв.;
Както бе посочено по – горе,
безспорно по делото е
назначаването на ищеца на работа в Г. Д. „Г. П.“ при МВР,
ГПУ - Л. В. към РДГП - А., на длъжност „*“ и
като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори
и че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и
нощен труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане
на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В
процесния период, от 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г., е
действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово
вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения (макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 08.11.2016
г. - 08.11.2019 г. е
положил извънреден труд, от които, след преизчисляване с коефициент 1.143 за
превръщането им в дневен труд, неизплатени са 238 часа,
на обща стойност 1680,27
лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца
следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 330.00
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 250.00 лева,
формирана както
следва: 50.00 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството и 200.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“ при МВР, с адрес: *, да заплати на Б.Т.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1680,27 (хиляда шестстотин и осемдесет
лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 238
часа за периода 08.11.2016 г. - 08.11.2019 г., формирана, както следва: сумата 90,15 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 15 часа, за месец ноември
2016 г. до месец декември 2016 г.; сумата 146,52 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 24 часа, за периода от месец януари до месец март 2017 г.; сумата 103,79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 17 часа, за периода от
месец април
2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 85.47
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 14
часа, за периода от месец месец юли 2017 г. до месец
септември 2017 г.; сумата 134.31 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; сумата 138.90 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата
131.59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 18 часа, за периода от
месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата 109.66 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; сумата 160.83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г.;
сумата 193.01 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 24 часа, за
периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата 176.94 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 22
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019
г.;
сумата 136.72 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г.; сумата 72.38 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 9 часа, за
периода от месец октомври 2019 г. до месец декември 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
8.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“ при МВР, с адрес: *, да
заплати на Б.Т.Б., ЕГН **********,***, сумата от 330.00 (триста и тридесет) лева,
представляваща извършени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“ при МВР, с адрес: *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***, банка „* *, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: