№ 762
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 740/08.06.2023г. постановено по т.д.№ 1051/22г. на Софийски
градски съд Сдружение „Национална Лозаро-Винарска Камара“ е осъдено да заплати на
„ВГ“АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от 36 974,84 лв., ведно със
законна лихва, считано от 08.06.20222 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното плащане – представляваща незаплатено остатъчно възнаграждение за
предоставени услуги по използване на зали и фоайета, както и за храна и напитки в т.ч.
кетъринг и гала вечеря на територията на хотел „Маринела“ в гр. София, въз основа на
сключени два договора от м.05.2017 г., като във връзка с така предоставените услуги са
издадени : фактура № **********/09.06.2017 г. – с неплатен остатък в размер на 14 394,01
лв.; фактура № **********/09.06.2017 г. – с изцяло незаплатена стойност в размер на 22
580,83 лв., искът за разликата над присъдената сума от 36 974,84 лв. до пълния му предявен
размер от 80 819,43 лв. – съставляваща сумата от 43 844,59 лв. изцяло незаплатена стойност
по фактура № **********/09.06.2017 г., с която са фактурирани услуги по хотелско
настаняване в хотел „Маринела“ в гр. София за периода от 28.05.2017 г. до 05.06.2017 г. е
отхвърлен. С решението Сдружение „Национална Лозаро-Винарска Камара“ е осъдено да
заплати в полза на „ВГ“ АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 11 965, 32 лв.
– представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /36 974,84 лв./ за
периода от 31.03.2019 г. до 07.06.2022 г., искът за разликата над присъдената сума от 11 965,
32 лв. до пълния му предявен размер от 35 675,65 лв. и за периода от 30.01.2018 г. до
1
30.03.2019 г. е отхвърлен.
Пред въззивната инстанция производството е образувано по жалба на ответника в
производството Сдружение „Национална Лозаро-Винарска Камара. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на атакуваният акт.Твърди се, че ищецът не е доказал
изпълнението в пълен обем на договорените услуги, предвидени в договора, доведените от
ищеца пред първоинстанционият съд свидетели не били установили организирането на
кетъринг и гала вечеря, съгласно задължението на ищеца по договора, още по-малко
изпълнение на дейности, възложени им от представители на Национална лозаро-винарска
камара. Навеждат се и други оплаквания. Моли решението да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - „ВГ“ АД е представил отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, с подробно
изложени мотиви.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1
от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на
„ВГ“АД срещу Сдружение Национална лозаро-винарска камара“ като са предявени за
разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване следните осъдителни
искове: 1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80
819,43 лв. – представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени услуги по
хотелско настаняване на територията на хотел „Маринела“ в гр. София, въз основа на
сключени договори за хотелско настаняване, като във връзка с така предоставените услуги
са издадени, както следва : фактура № **********/09.06.2017 г. – с неплатен остатък в
размер на 14 394,01 лв.; фактура № **********/09.06.2017 г. – с изцяло незаплатена
стойност в размер на 22 580,83 лв.; и фактура № **********/09.06.2017 г. – с изцяло
незаплатена стойност в размер на 43 844,59 лв., ведно със законната лихва, считано от
08.06.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане; и 2./ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 675,65 лв. – представляваща
начислено обезщетение за забава върху главното вземане /80 819,43 лв. / за периода от
30.01.2018 г. до 07.06.2022 г.
Установява се по делото, че съществува облигационна обвързаност между
страните посредством два договора, сключени през 2017година. По първия договор ищецът
в качеството му на наемодател е поел задължение към ответника – наемател да му
предостави за временно ползване в периода от 29.05.2017 г. до 02.06.2017 г. зали и фоайета
за организиране на кетъринг за 40-ти Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та
Генерална асамблея на международната организация по лозарство и винарство в сградата на
Хотел „Маринела“, гр. София, съответно предоставя срещу допълнително заплащане услуга
по обслужване на мероприятията, като за целта е предвидено да се подписват изрични
споразумения, в чието съдържани да бъде уговорена конкретната услуга и нейното
заплащане. Постигнато е съгласие, че цената за храни и напитки, обслужване и консумативи,
които наемателят следва да заплати на наемодателя възлиза на 168 788 лв. вкл. ДДС, като
100% от тази сума следва да бъде заплатена в срок до 20.05.2017 г. Предвидено е всяко
плащане да бъде извършвано срещу фактура и по банков път. Направена е и конкретизация
на перото – храни и напитки, а именно: Коктейл за „Добре дошли“ за 300 човека на
2
28.05.2017 г.; Кафе пауза за 600 човека, за посочените дни – по 2 бр. на ден; и Бизнес обяд
на бюфет за 600 човека за посочените дни – по 1 бр. на ден. В клаузата на чл. 7, ал. 10 от
договора е заложено правилото, че в срок до 3 работни дни, считано от провеждане на
проявата, но не по-късно от 07.06.2017 г. страните следва да подпишат приключителен
протокол, в чието съдържание се отразяват действително предоставените услуги и тяхната
крайна стойност. По втория договор ищецът в качеството му на наемодател е поел
задължение към ответника – наемател да му предостави за временно ползване в периода от
29.05.2017 г. до 02.06.2017 г. зали и фоайета за организиране на гала вечеря за 40-ти
Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на международната
организация по лозарство и винарство в сградата на Хотел „Маринела“, гр. София,
съответно предоставя срещу допълнително заплащане услуга по обслужване на
мероприятията, като за целта е предвидено да се подписват изрични споразумения, в чието
съдържани да бъде уговорена конкретната услуга и нейното заплащане. Постигнато е
съгласие, че цената за храни и напитки, обслужване и консумативи, които наемателят следва
да заплати на наемодателя възлиза на 45 179,67 лв. вкл. ДДС, като 100% от тази сума следва
да бъде заплатена в срок до 20.05.2017 г. Предвидено е всяко плащане да бъде извършвано
срещу фактура и по банков път. Присъства детайлна конкретизация на видовете услуги по
организиране на мероприятието – Гала вечеря на 02.06.2017 г. В клаузата на чл. 7, ал. 10 от
договора е заложено правилото, че в срок до 3 работни дни, считано от провеждане на
проявата, но не по-късно от 07.06.2017 г. страните следва да подпишат приключителен
протокол, в чието съдържание се отразяват действително предоставените услуги и тяхната
крайна стойност. 4 Според представена и приета по делото неподписана фактура с №
********** от 09.06.2017 г., която дружеството-ищец е издало се констатира фактуриране
на услуги към ответното Сдружение „НЛВК“ в общ размер на сумата от 43 844,59 лв.
отнасящи се до хотелско настаняване на лица на територията на хотел – Маринела в периода
от 27.05.2017 г. до 30.05.2017 г. Според представена и приета по делото неподписана
фактура с № ********** от 09.06.2017 г., която дружеството-ищец е издало се констатира
фактуриране на услуги към ответното Сдружение „НЛВК“ в общ размер на сумата от 84
394,00 лв. с вкл. ДДС начислена за фактурирани услуги по осигуряване на храни и напитки
за датата – 08.06.2017 г. Според представена и приета по делото неподписана фактура с №
********** от 09.06.2017 г., която дружеството-ищец е издало се констатира фактуриране
на услуги към ответното Сдружение „НЛВК“ в общ размер на сумата от 22 580,83 лв. с вкл.
ДДС начислена за фактурирани услуги по осигуряване на храни за датата – 08.06.2017 г. С
благодарствено писмо от 12.06.2017 г. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция
за лозата и виното е изразена благодарност към екипа на хотел „Маринела“ за акуратното и
плодотворно сътрудничество демонстрирано при провеждането на 40-ти Световен конгрес
по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на международната организация по
лозарство и винарство, както и за проявената и отговорност и отдаденост при извършената
работа. Видно от нотариална покана изпратена от ищеца до ответното сдружение на
29.01.2018 г., чрез нотариус – Ц. С. се установява, че Сдружение „НЛВК“ е поканено да
предприеме действия по плащане на дължими за предоставени му от ищеца услуги
възлизащи в общ размер на сумата от 80 819,43 лв. Поставен е 7-дневен срок за доброволно
извършване на поисканото плащане. Констатира се, че поканата е била връчена на адресата
й на датата – 30.01.2018 г. Съгласно приложена по делото електронна кореспонденция
водена между М.М. и Л.В. се установява, че на 10.05.2017 г. първата се е обърнала към
втората със запитване за това, какъв е максималния брой свободни стаи, които може да
бъдат резервирани за периода от 27.05.2017 г. до 03.06.2017 г. Последвал е отговор на
15.05.2017 г. от запитаното лице, че по запитването се изпраща информация в приложен
файл, като е поискана по детайлна информация относно необходимите помещения за
ползване. Съгласно приложена по делото електронна кореспонденция водена между Е. М. и
Л.В. се установява, че на 12.10.2017 г. В. е изпратила на М. данни за подготвяне на
3
споразумение. Няколко дни по-късно на 16.10.2017 г. М. е поискала от В. да й бъде
изпратен договор подписан с лозарите за събитието, доколкото иска да провери с коя страна
е бил подписан същия, защото всички фактури са били издадени с посочване, като
получател на услугата – Сдружение „Национална лозаро-винарска камара.“, а същевременно
с последния им имейл те искали да вкарат за страна по споразумението и Изпълнителната
агенция за лозата и виното, която обаче не се явявала страна по договорните
правоотношения. Комуникацията между двете лица продължава на 17.10.2017 г., когато В.
информира М., че и изпраща поисканите договори, като е допълнила, че няма повод за
притеснения, защото двете агенции следва да се разбират между тях, защото са сменили
плащането на настаняването. Допълнено е и това, че В. се била чула в същия ден с Р., който
бил превел първата си сума, като е изтъкнал, че не е получил още споразумението, но смята
по-рано от посочените срокове да изчиства плащанията. В заключение В. приканва М. да
изпрати споразумението. В отговор малко по-късно същия ден М. информира В., че за
услугите по предоставяне на кетъринг и гала вечеря е имало подписани договори със
сдружението, като сумата следваща се по тях е било обещано от г-н Р. да бъде разплатена
на три вноски. За услугата по хотелско настаняване обаче нямало подписан договор, като
ангажимента за плащането й бил поет от Изпълнителната агенция по лозата и виното, а
фактурата неправилно била издадена към Сдружението, което мотивирало представителя на
последното да не желае да подписва признаване на дълг за 43 844,59 лв. Позицията на М. е,
че доколкото няма подписан договор за хотелското настаняване, то тя не е склонна да бъде
приложен подход с анулиране на издадената фактура към сдружението и да се издаде нова
такава към Агенцията. Намерила подходящо разрешение на ситуацията, като предложила на
Р. агенцията и сдружението да подпишат споразумение за солидарна отговорност по
изплащане на сумата от 43 844,59 лв. Р.. обаче не бил съгласен с подобно разрешение, като
се постигнала уговорка за нова среща с цел да се уточни как да се процедира занапред
относно уреждане плащането на услугите по настаняване.
Приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,
установява, че издадените от ищеца фактури: № **********//01.06.2017 г. със стойност в
размер на 22 589,84 лв., № **********//01.06.2017 г. със стойност в размер на 84 394,00 лв.,
№ **********//09.06.2017 г. със стойност в размер на 84 349 лв., фактура №
**********/09.06.2017 г. със стойност в размер на 22 580,83 лв. и фактура №
**********/09.06.2017 г. със стойност в размер на 43 844,59 лв. са осчетоводени и включени
в дневниците за продажби по ЗДДС. По тези фактури има извършени плащания от
ответната страна в хронологична последователност по всяка от издадените фактури от най-
старата към най-скорошната. Остатъчни вземания на ищеца възлизат на общо 80 819,39 лв.,
като сумата от 14 394,01 лв. е остатък по № **********//09.06.2017 г., сумата от 22 580,83
лв. е пълна стойност на фактура № **********//09.06.2017 г. и сумата от 43 844, 55 лв. е
пълна стойност на фактура № **********//09.06.2017 г., като законната лихва върху тях за
периода от 30.01.2018 г. до 09.06.2022 г. е в размер 35 695,32 лв. Последната фактура
**********//09.06.2017 г. на стойност от 43 844, 55 лв. не е осчетоводена при ответника,
съответно не е включена в справките-декларации по ЗДДС. Сторените от ответното
сдружение плащания в общ размер на 176 983,84 лв. са осчетоводени също хронологично от
най-старите задължения по фактурите към по-новите такива, като са останали задължения в
размер на 36 974,82 6 лв. На 21.05.2022 г. този остатък от 36 974,82 лв., е отписан от
ответника със забележка „5 годишна давност“.
Свидетелските показания на Е. Д. установяват, че тя работи за „ВГ“ АД от
м.02.2015 г., като му предоставя юридически консултации от различно естество. Посочва, че
в ангажиментите си към „ВГ“ АД по юридическо консултирано е срещала Сдружение
„НЛВК“, като това било свързано с желанието на последното да организира събитие през
месец май или юни 2017 г. в хотел „Маринела“. Свидетелката си спомня, че това
мероприятие обхващало три части – хотелско настаняване на гостите на събитието;
4
кетъринг и изхранване, както и наем на зали. Принципно за всяка от посочените услуги
трябвало да се сключи отделен договор, което било продиктувано от различния режим на
облагането на съответния вид услуга с ДДС за едни е диференцирана ставка, а за другите
стандартна. Стигнало се подписване на една част от договорите, съответно друга част не
били подписани, но не защото Сдружение „НЛВК“ се противопоставяло, а защото към
конкретния момент отсъствало лицето, което го представлявало, а събитието наближавало.
Конкретно свидетелката не е могла да се сети за конкретния договор, който не е бил
подписан, но знае, че става въпрос за един. Допълва се, че относно определената цена на
услугите подлежащи на предоставяне по време на мероприятието страните нямали никакви
разногласия. Свидетелката пояснява, че след провеждането на събитието ответното
Сдружение не си заплатило пълния размер на задълженията към ищеца. Първо се взело
решение неплатените суми да бъдат поискани от Сдружението, като му се отправят покани
за доброволно изплащане. Това като задача било възложено на счетоводството, съответно
свидетелката предоставила договорите сключени с ответното Сдружение на счетоводния
отдел, като някъде през лятото на 2018 г. при акция на следствените органи в хотела цялата
документация била иззета, като това важало и за договорите със Сдружение „НЛВК“.
Свидетелката продължава с това, че след неуспешни опити на лица от различните
мениджърски нива в хотела да постигнат, като резултат разплащане на услугите
предоставени в рамките на състоялото се мероприятие, и тя се заела с този въпрос. За целта
провела срещи с господата К. и Р., като от тяхна страна нямало отказ сумите да бъдат
разплатени, дори свидетелката изготвила споразумение, в което надлежно и изчерпателно се
описвали дължимите суми. Тези лица не оспорвали същото, а от изявленията им ставало
ясно, че признават отразените в него задължения и желаят да ги обслужат разсрочено. В
крайна сметка обаче по това споразумение плащане не било реализирано. Свидетелката
няма ясен спомен за броя издадени фактури относно услугите ползвани от ответника по
време на събитието. Прави разяснението, че към 2017 г. е ползвала електронна поща, в
която се е индивидуализирала с фамилия –М.. Свидетелката посочва, че основно по повод на
събитието е общувала с господин К. , а веднъж и с господин Р.. Според нея Сдружение
„НЛВК“ е организатора на събитието и именно това е субекта поел отговорност да заплати
стойността на предоставените по време на провеждането му услуги. Това важало със
сигурност за наемането на зали и изхранването. При направената проверка в ТР
свидетелката разбрала, че представляващ Сдружението-ответник е господин Р. и именно
той подписал договорите. При разговори на свидетелката с господин Р. по телефона, той я
информирал, че господин К. отговаря за организацията на събитието. В показанията си
свидетелката отрича Изпълнителната агенция по лозата и виното да е поемала договорни
задължения към ищеца във връзка с провеждане на събитието от 2017 г. Потвърждава, че тя
е автор на електронното писмо от 17.11.2017 г., което е прието за доказателство по делото.
Разяснява какъв е бил замисълът на проведената среща с господата Р. и К. по повод
разплащане услугите предоставени през време на мероприятието и как в резултат на това
двамата започнали да си прехвърлят един на друг ангажимента за плащане на същите.
Свидетелката признава и това, че тя е написала електронното писмо от 16.10.2017 г. налично
по делото.
Свидетелката Л. В. установява, че към месец май 2017 г. е работила в хотел
„Маринела“ на позицията „мениджър събития“. Известно и е, че през тази година в хотела,
където работи се е провело голямо международно събитие с участието на Сдружение
„НЛВК“. Посочва, че при събитието на гостите било осигурено хотелско настаняване,
изхранване, ползване на зали, коктейли и гала вечеря. На него в различно време
присъствали между 300 и 500 участника, като започнало на 28-ми май и приключило на 02-
ри юни. Свидетелката изяснява, че не е пряко ангажирана с дейността по издаване на
фактурите за ползваните услуги в хотела. Свидетелката е виждала три подписани договора
за това събитие /за настаняване, за зали и кетъринг и за гала вечеря/. Всички договори били
5
подписани с г-н Р.. Във връзка с провеждане на събитието тя сочи да е общувала с господата
– А. , К., Р.., както и с М.М.. Свидетелката е посочила, че персоналът на хотела се е справил
с провеждането на събитието, като организаторите били много доволни и изказвали своите
благодарности за добре свършената работа. На по-късен етап свидетелката разбрала, че има
бавене на плащанията по това събитие. Тя не може да разграничи Сдружение Национална
винаро-лозарска камара и Изпълнителна агенция за лозата и виното, като нейното
възприятие е да става дума за една и съща организация. Нямало подписване на протоколи за
приемане на работата по подписаните договори. Нямало и никакви възражения по
предоставените услуги при провеждане на организираното събитие.
Разпитан пред СГС е и С. Г. който през 2017 г. работел за фирмата „ВГ“ АД
стопанисваща хотел „Маринела“. Той изпълнявал функциите на административен директор.
Посочил, че неговите работни ангажименти основно се свеждат до това да направи оценка
на даденото запитване за предоставяне на услуга, като определи на каква цена същото може
да се реализира в хотела, съобразявайки всички формиращи ценообразуването фактори.
Така се случило и със събитието заявено от гилдията на лозата и виното. Подчертава, че се
касало до много късно заявено събитие, но с много добри показатели за поемането му.
Ставало въпрос за събитие с между 600-800 участника. Имало настаняване със заетост на
около 30 стаи и продължителност от около една седмица. Освен това имало изхранване на
около 300 човека и коктейл за около 500 човека. По спомен на свидетеля ставало въпрос за
две организации, които отговаряли за провеждане на самото събитие, но не може да бъде
допълнително конкретен за техните наименования, защото не отговаря пряко за този процес.
За изпълнението на място при провеждане на събитието отзивите били много положителни,
като дори се получило благодарствено писмо.
Свидетелски показания е дала и Р. В., която от 2008 г. работи в Сдружение
„НЛВК“, като от 2009 г. и до момента заема позицията на главен секретар. В това си
качество свидетелката отговаря за организацията на цялата административна дейност на
сдружението. Тя отрича камарата да е организирала събитие в хотел „Маринела“. Известно
и е, че сдружението е подписало два договора, но те са за подпомагане на събитие в
цитирания хотел – ставало дума за кетъринг и за вечеря. Не е поемало ангажимент за
хотелско настаняване. Организатор на събитието по мнение на свидетелката е
Изпълнителната агенция за лозата и виното. По двата договора били издадени фактури, като
те са осчетоводени от сдружението, а една част от сумите по тях са разплатени, съответно
други са отписани поради погасяването им заради изтекла давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Неоснователно е направеното оплакване за недължимост на присъдените суми,
поради недоказаност на реалното изпълнение на предоставените от ищеца услуги. По
делото е установена облигационна обвързаност по две договорни правоотношения между
страните за периода от 29.05.2017 г. до 02.06.2017 г. във връзка с 40-ти Световен конгрес по
6
лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на международната организация по
лозарство и винарство в сградата на Хотел „Маринела“ в гр. София.
За уговорените услуги ответното сдружение е поело насрещно парично
задължение да заплати съответните възнаграждения, като по първия договор е уговорено
това да бъде сумата в размер от 168 788 лв., а по втория сумата е фиксирана на стойност от
45 179,67 лв. Тези два договора са представени от ответната страна с отговора на исковата
му молба.
Претендираната сумата от 14 394,01 лв. – остатък по фактура с №
**********//09.06.2017 г. и сумата от 22 580,33 лв. – остатък по фактура с №
**********//09.06.2017 г. са осчетоводени при ответника за пълните им размери и са
включени в справките декларации подавани към НАП, като част от сумите по тях са били
платени през 2017г., а през 2022 г. непогасената част е отписана с посочено основание за
изтекла погасителна давност. Тези факти установени от приетата по делото от ССчЕ,
свидетелстват, че ответникът не се противопоставя на реалността на извършените услуги и
кореспондиращото на това задължение същите да бъдат заплатени от него. Следователно
предявения иск за реално изпълнение в частта за обсъдените в двете фактури сумите се
явява доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен, както е приел и
първоинстанционният съд. При този извод, основателно се явява и обусловеното от
уважаването на главния иск акцесорно вземане за мораторна лихва за забава върху
уважената част от претендираната главница.
Неоснователно е и второто оплакване по отношение на направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на предявените вземания, с твърдения, че дружеството
ищец не възразило, че давността към момента на подаване на исковата молба не била
изтекла, поради спиране на давностните срокове.
На стр. 2 от допълнителната искова молба, във връзка с депозирания от ответника
отговор на същата се заявява: „НА ВТОРО МЯСТО, категорично оспорвам възражението на
ответника за изтекла погасителна давност“. В изготвения с определение №3356 от 25.10.22
г. проект за доклад съдът изрично е посочил, че с ДИМ ищецът отрича да се е реализирал
фактическият състав на погасителната давност било относно главните, било относно
производните вземания. Това изрично оспорване на заявената изтекла погасителна давност,
задължава съда да се произнесе по това възражение. Следователно основателно съдът е
изследвал наличието на основания за спиране на давността и като е приложил нормата на
чл.3, т. 2 от ЗМДВИП, е приел че давността за предявяване на главното вземане не е изтекла.
Това установяване е достатъчно за направения от съд извод, което прави излишно
обсъждането и на другите посочени основания за спиране на давността.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с
въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия „ВГ“АД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и
правна сложност на спора следва да бъде в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №740 от 08.06.2023 г., постановено по търг. дело
№1051/2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав.
7
ОСЪЖДА Сдружение „Национална Лозаро – Винарска Камара“, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №83, Хотел Феста, мецанин
да заплати на „ВГ“АД, ЕИК121186623, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ №100 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лева - разноски
сторени във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8