№ 247
гр. Варна, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20213100900434 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „НОВО ФИНАНС“ ООД е редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява законният представител на
дружеството, представлява се от адвокат Д.Т. , редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ В. ИГН. В. е редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2
от ГПК, не явява се лично, представлява се от адвокат С.Н., редовно
упълномощeн с пълномощно по делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че в предходно съдебно заседание е отложено
докладването на делото, доколкото не е била редовна исковата молба в частта,
касаеща петитума на иска.
АДВ. Н.: Получил съм молбата вх. № 1821 от 25.01.2022г.
Молбата ми за отмяна на даването на ход на делото беше представена,
тъй като не знаех какво се е случило. Не бях много в състояние. Изпратих я с
оглед защита правата на доверителя ми, тъй като действително бях под
карантина. Така че не поддържам молбата за отмяна хода на делото в предно
съдебно заседание.
Само ще взема становище по изразеното становище на „Ново Финанс“,
тъй като считам същото на първо място за неправилно. Изрично съм посочил,
че съм в карантина, и съм посочил правното основание, въз основа на което
1
искам да бъде отменено даването на ход на делото. Това е чл.6а, ал 5 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Въпреки това, в становището си процесуалният представител на ищцовото
дружество - адвокат Д.Т. на първо място неправилно изчислява 14 дни, с
което едва ли не ме укорява, че аз злоупотребявам по някакъв начин с правата
си, като посочва, че изтичали на 19.01.2022г., а не на 20.01.2022г.
Второто което е, изрично съм посочил правното основание, на което
искам отмяната, която не е просто някакво мое своеволие, и въпреки това
процесуалния представител се позовава на чл. 142, ал.2 от ГПК, на което аз не
се позовавам, а именно се позовавам на чл.6а, ал.5 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
Длъжен съм да изразя моето становище – несъгласие с цел да се
защитя, че по никакъв начин вменените в това становище обстоятелства не
представляват от мен злоупотреба с права. Не съм целял да извършвам
такива, поради което и си позволявам да се защитя пред Вас с оглед
евентуално бъдещи повторни твърдения за злоупотреба и евентуално да бъде
използвано това за налагането на някаква глоба или наказание.
АДВ. Т.: Колегата разхвърля една злоупотреба с права десет пъти в
едно изречение. Ако беше…
АДВ. Н.: Моля да направите забележка на процесуалния представител
за поведението в зала. Чувствам се обиден и засегнат. Аз нищо не разхвърлям.
Изразявам правно обосновано и мотивирано становище, защитавайки правата
ми, които съм визирал.
АДВ. Т.: Елементарното възпитание не позволява прекъсването на
колега.
АДВ. Н.: За втори път ме засяга, че едва ли не аз нямам елементарно
възпитание.
АДВ. Т.: Може ли като взема думата, да не ме прекъсва някой? Все пак
имам право да изразя становище. Тъй като е насочено пряко спрямо мен
становището на колегата, в случай, че беше добросъвестен и целеше наистина
да защити тезата си, с това, че е бил под карантина, щеше да представи
карантинен лист. Всички сме карали Ковид и знаем, че 14 дневния срок се
брои от датата на теста, а не от датата, следваща датата на теста. В тази връзка
в становището си съм изразила становище, че ако колегата представи този
карантинен лист, то тогава нещата щяха да бъдат ок.
Отделно от това, чл. 142, ал.2 от ГПТ категорично казва, че когато
страната и нейния процесуален представител, а не или, то тогава се отменя
производството и не се дава ход на него. А в случая няма никакви
представени доказателства за невъзможността за явяване на самия ответник.
АДВ. Н.: Усещам целенасочено неуважително отношение от страна на
процесуалния представител – Д.Т.. Прекъсването ми беше на нейното
изказване във връзка с това, че колегата си позволява да ме обижда в
2
заседание и аз имам правото да изискам от съда равнопоставено отношение,
както и да изискам да и бъде упражнено надлежно отношение, а то е съгласно
́
Закона за адвокатурата - качеството ми на съдия, освен и на колега.
Второто което е, обърнах внимание отново, че съм се позовал на чл.6а,
ал.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и отново вместо адвокат Т. да се извини, отново пропуска извънредното
законодателство, което е прието и отново се позовава на чл.142, ал.2 с цел да
поддържа своето твърдение, че аз едва ли не съм злоупотребил с права. За
мен е въпрос на чест. Аз съм представил пред съда надлежни доказателства -
тест, впоследствие съм представил и сертификат, и ако продължава да се
оспорва, че аз съм бил в Ковид и съм бил болен, и съобразно извънредното
законодателство, съм злоупотребил с права, моля да наложите глоба на
процесуалния представител Д.Т. за обида към процесуалния представител на
страната Виталий В..
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба, както и допълнителните такива,
които са в отговор на отговора на исковата молба, както и уточнителната
молба, във връзка с превеждане на петитума съобразно присъденото в
заповедното производство вземане.
АДВ. Н.: С оглед уточняване на спора, на мен все още не ми е ясно,
как ще премине настоящото производство. Както сме изложили в отговора на
исковата молба, налице е друго дело от „Ново финанс“, с което се установява
наличие на законно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
претенцията за цялата главница. Това производство е преюдициално на
настоящото, защото няма как да се дължат наказателни лихви, или както и да
се наричат от ищеца, преди да бъде установено преюдицалните за спора
факти и обстоятелства. За мен това дело, включително и другото № 435
представлява процесуална злоупотреба с права от страна на „Ново Финанс“ и
считам, че ако продължи настоящото производство и не го спрете, то следва
да продължи отново с на първо място установяване на обстоятелството дали
кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем, и съответно от там да се
изходи съответно за дължимост на тези неустойки, наказателни лихви и
съответно тяхната недействителност. Също ние защитавайки се сме оспорили
наличността на двата договора. При всички случаи аз не знам на какво правно
основание, не мога да разбера, ищецът може да отделя в отделни искове
правно свързани помежду си по едни и същи два договора, отделни искове да
установява по различни членове от този договор своите претенции. При
условие, че този договор е прекратен или развален - така и не можах да
разбера. Но така или иначе сумата се изисква предсрочно, поради
обявяването му в предсрочно изискуем. Днес имахме заседание по основния
иск за дължимост на главницата за надлежно обявяване на предсрочна
3
изискуемост на кредита.
Настоящото производство следва да бъде спряно. Това е единия
вариант. Или трябва да тръгнем изцяло – всичките въпроси да се изследват и
в настоящото производство.
АДВ. Т.: Няма такова искане за спиране. Доколкото дължимата от
длъжника наказателна лихва не касае предсрочната изискуемост на
главницата по договора, няма как това производство да следва да бъде
спряно, с оглед резултата от друго такова производство, доколкото
настоящето производство не препокрива или не следва дължимост на
главница и възнаградителна лихва. Отделно от това всеки един кредитор
може да претендира всяко едно свое вземане в отделни искови производства.
В това число вземане за конкретна лихва –възнаградителна, за конкретен
период, всеки един кредитор може да образува много на брой искови
производства и това не е злоупотреба с право. Това е правна възможност за
кредиторите.
Дали е преюдициален въпросът по отношение на дължимост на
главницата или не, няма как Вие да се произнесете, доколкото съдът следва
да се води само от изложеното в петитума. А петитума на настоящото
производство е по отношение на наказателни лихви за конкретни отделни
периоди. Тези наказателни лихви по никакъв начин не са свързани с
предсрочната изискуемост на главницата или по никакъв начин не са
свързани със задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Това са
коренно различни претенции за кредитора, съответно и за длъжника. Нямат
нищо общо помежду си. Да, наказателната лихва се начислява на база на
главница, но тя се начислява за конкретен неплатен период. Дали главницата
ще бъде изискуема или не, дължимостта на наказателната лихва е нещо
отделно.
СЪДЪТ, след като извърши служебна справка с предмета на спора по
търговско дело № 436/2021г., ще се произнесе в закрито заседание относно
искането за спиране на настоящото производство.
АДВ. Т.: Запозната съм с определението, в което е обективиран
доклада. Поддържам исковата си претенция. Поддържам искането си за
събиране на доказателства чрез назначаване на ССЕ и във връзка с указанията
на съда ще искам допълнителни след малко.
АДВ. Н.: Изрично в определението от 10.12.2021г. съдът дава
указания на ищеца в 7 дневен срок да посочи и конкретизира ясни, точни и
конкретизира задачи на вещото лице по ССЕ. Това е от 10.12.2021г. В
момента заседаваме 4 месеца след това определение. До момента аз не открих
такова конкретизиране. За мен в момента е неналице, неоснователно,
необосновано неизпълнение на Ваше указание, с което ищецът извършва
действия и бездействия, с които забавя хода на настоящото производство,
поради което моля да бъде наложена глоба на „Ново Финанс“ за забавяне на
настоящото производство, тъй като до момента не са представени никакви
4
пречки, които са били налице, за да не бъдат конкретизирани в продължение
на 4 месеца поставените въпроси.
Поддържам отговора на исковата молба. Оспорваме исковата молба и
допълнителната искова молба. Като предвид това, че ищецът за да се позове
на основание за настоящия иск, изрично се позовава на чл. 2.6 и 2.8 от
договорите за кредит, обръщам внимание, че чл. 2.8 започва така: „При
предсрочно прекратяване на настоящия договор…“ А чл.2.6. е за дължима
наказателна лихва за забава. Т.е. и в двата случая предмета на настоящото
дело е наличие на предсрочно прекратен договор и наличие на забава по
договор за кредит, поради което отново обръщам внимание, че изпитвам
затруднения за това, по какъв ред следва да защитим нашите права, ако не
бъдат разгледани и тези въпроси. Съответно и докладът следва да бъде
допълнен в тази част. Нашите твърдения са, че „Ново Финанс“ злоупотребява,
въпреки изричната клауза на чл. 5, ал.4 от Договора, която е и в
преддоговорния екземпляр на договора също налична, включително и в
договорния екземпляр, с което се дава срок, в който длъжникът да не плаща,
въпреки това позовавайки се на други части от Договора, обявяват кредита за
предсрочно изискуем с цел да получи тази прекомерна неустойка или
наказателна лихва, както и да бъде наречена, на осн чл. 2.6 и 2.8. от Договора.
Т.е. ние възразяваме за изначална злоупотреба и недобросъвестна дейност на
„Ново Фивавд“ спрямо потребителя-по-слабата страна от договора. Предмет
на настоящото производство следва да бъде установяване дали е налице
такава злоупотреба или не. Това ми е допълнението и възраженията във
връзка с доклада. Съответно следва ясно да ни бъдат указани какво ние следва
да доказваме в тази част и съответно какво „Ново Финанс“ следва да докаже,
и дали ще се произнесете в тази част на нашите оспорвания.
Други искания нямаме.
Нямаме доказателствени искания. Бихме искали да видим въпросите
на ищеца към ССЕ и евентуално да се произнесем по тях.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1661/10.12.2021
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, като
следва да се допусне поправка в резултат на техническа грешка в т.2-
вместо Договор за заем № 836 да се чете Договор за заем № 835, както и
предвид внесените уточнения по отношение петитума на исковата
претенция, а именно:
Производството по делото е образувано по предявен от „НОВО
ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от Борислав Пантелеев, чрез
пълномощник адв. Д.Т. ВАК, срещу В. ИГН. В. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, бул.Чаталджа №5 ет.3 ап.6 иск с правно основание чл.422 вр. чл.
5
415 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът В.
ИГН. В. с ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми :
1.32814,17 лева, представляваща неустойка за периода от 13.09.2020г.
до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г., и
2.сумата 985,83 лева, представляваща неустойка дължима за периода
от 13.09.2020г. до 01.03.2021г., съгласно Договор за заем № 835-ВН-
12.08.2020г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№
3820/2021г. по описа на ВРС.
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 352/18.03.2021г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3820/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна.
В исковата молба се сочи, че ответникът В. ИГН. В. с ЕГН **********,
в качеството си на заемополучател и ипотекарен длъжник е страна по договор
за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №
182 том 4 рег. № 7458 дело 685 от 2020г., съставен при Нотариус № 549 на
НК, вписан в СВп при АВп като акт № 19407 том 8 дело 11341, и в който е
обективирано задължение за плащане на парично задължение по два договора
за заем.
Твърди се, че „НОВО ФИНАНС" ЕООД се е намирало в облигационни
отношения с ответника по силата на два сключени договора за заем от
Договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г. по който е предоставена заемна сума
в размер на 3500лв. и Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. по който е
предоставена заемна сума в размер на 116 500лв. Твърди се, че поради
неплащане на задължения от страна на заемополучателя, договорите са
прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс" ООД, като са
останали изискуеми и неплатени задължения, за което дружеството е подало
заявление по реда на чл.417 ГПК т.3 от ГПК, въз основа на което е
образувано ЧГД № 3820/2021г по описа на Варненски районен съд. По
същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.3 от ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск за вземането.
Твърди се, че вземанията произтичат от два договора за заем,
включени при Общи условия, при представен предварително Стандартен
Европейски формуляр за информация на потребителските кредити.
Сочи се, че съгласно договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от
13.08.2020г. на длъжника В. е предоставена сумата от 116 500 лв. по посочени
от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент -
25%. Длъжникът следва да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план
към договора дължимата лихва и част от главницата с общ размер на месечна
вноска от 3 419.43 лв., платими ежемесечно до 13-то число на месеца, с падеж
на първа вноска 13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една
6
погасителна вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при
забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане
срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно
погасяване на заемната сума. С уведомление за прекратяване на договора изх.
№ 47/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем. Твърди се,
че ответникът дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната главница за периода на забавата от 13.09.2020г. до 01.03.2021г.,
съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че съгласно договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г. от
12.08.2020г. на длъжника В. е предоставена сумата от 3 500 лв. по посочени
от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент -
25%. Длъжникът следва да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план
към договора дължимата лихва и част от главницата с общ размер на месечна
вноска от 3 419.43 лв., платими ежемесечно до 13-то число на месеца, с падеж
на първа вноска 13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една
погасителна вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при
забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане
срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно
погасяване на заемната сума. С уведомление за прекратяване на договора изх.
№ 46/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем. Твърди се,
че ответникът дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната главница за периода на забавата от 13.09.2020г. до 01.03.2021г.,
съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че уговореното с чл.2.6 от договорите задължение
представлява задължение за неустойка и има за цел обезщетяване вредите,
причинени на кредитора от забавеното изпълнение на парично задължение.
Сочи се, че същата е начислена само върху неплатена част от главницата и
представлява самостоятелно вземане с отделно основание.
С писмения отговор ответникът, чрез пълномощник, намира исковата
молба за нередовна, а искът за недопустим, доколкото ищецът не може да се
ползва от облекчения ред за снабдяване със ЗНИ въз основа на документ по
чл.417 т.2 от ГПК, тъй като не е банкова институция и доколкото се твърди,
че договорите за заем са развалени, като се позовава на т.4а от ТР №4/2013 по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва се твърдението за забава в плащането от страна на длъжника
по сочените договори, като ответникът се позовава на чл.5.4 и чл.2.2 б.“з“ от
договора.
Ответникът счита, че доколкото е потребител по смисъл на параграф
13, т.1 ДР на ЗЗП, то се ползва от потребителската защита на чл.143 от ЗЗП
7
във вр.чл.146 от с.з., съотв. чл.40 от Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребители. Твърди се, че договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от
13.08.2020г. е нищожен на осн.чл.38, чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП и чл.26, ал.1,
предл1 от ЗЗД, т.к. не отговаря на изискванията за съдържание, както и
защото е налице противоречие между чл.5.4 и погасителния план и чл.2.2 б.и
с посочен размер на ежемесечни вноски, вкл. лихва и главница. Същото е
констатирано и по отношение и на договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г. от
12.08.2020г., като се сочи и нищожност поради непостигане на съгласие
относно съдържанието на месечната вноска.
Въвежда се възражение за нищожност на клаузите по чл.2.6 и чл.2.8 на
двата договора като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни
клаузи на осн.чл.143, т.5 от ЗЗП и чл.40 от ЗКНИП вр.чл.146 от ЗЗП.
Допълнително се твърди нищожност на клаузите по чл.2.7 и чл.2.9 от
договорите на сочените по-горе основания.
Отделно се въвежда възражение за нищожност на клаузи, идентични и
за двата договора, както следва : чл.2.2ж, чл.2.6, 2.7, 2.8, 2.9, 2.11, 2.12; чл.4.2,
чл.2.2, б.и, чл.6.1 и 6.2; чл.8.3, както и на клаузи от ОУ : чл.1.7, 4.2, 6.1, 9.1,
9.8, 9.9, 10.4, 13.4, чл.14.7.
Твърди се, че исковата претенция има акцесорен характер, поради
което разглеждането й е представено от произнасянето по претенцията за
главница, която се води в отделно производство.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените
възражения, като твърди, че клаузите на договора са индивидуално
договорени предвид представената на ответника преддоговорна информация
на 30.07.2020г., 14-дни преди сключване на договорите.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на действителни договорни
правоотношения, произтичащи от процесните договори; дължимост на
вземането си по договорите за заем в частта относно наказателната лихва по
чл.2.6 и чл.2.8 от договора; наличието на условията на настъпване
предсрочната изискуемост на целия дълг и обявяването й на длъжника.
Тежестта на доказване на положителния факт на действителност на
клаузите от процесния договор се възлага на ищеца. Ищецът следва да
установи, че е налице специфично, индивидуално договаряне на процесните
клаузи, което е извършено в интерес на потребителя.
Ответникът следва да установи правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.
СЪДЪТ по доказателствата
8
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно: Договор
за заем № 836-ВН-13.08.2020г., ведно с погасителен план; платежно
нареждане за 116500 лв.; Договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г., ведно с
погасителен план; разписка от 12.08.2020г. за получена сума 3500лв.;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от 30.07.2020г. за 3500лв.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от
30.07.2020г. за 116500лв.; Договор за заем – предварителен от 30.04.2020г.,
ведно с погасителен план; Договор за заем – предварителен от 30.04.2020г.,
ведно с погасителен план; справка за дължими лихви и неустойки;
уведомително писмо изх. № 47/01.03.2021г. от „Ново Финанс“ ООД; Разписка
от 01.03.2021г. за получено писмо изх. № 47/2021г.; уведомително писмо изх.
№ 46/01.03.2021г. от „Ново Финанс“ ООД; Разписка от 01.03.2021г. за
получено писмо изх. № 46/2021г.; Общи условия на договор за заем;
адвокатско пълномощно.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото ч. гр.д. №
3820/2021г. по описа на ВРС.
АДВ. Н.: Още едно нещо, което не е изпълнено от ищеца по
определението е в дадения от съда едноседмичен срок да представи справка
относно движението по ч.гр.д. № 377/2021г. Това не видях да е изпълнено.
АДВ. Т.: Поддържам доказателствените искания за допускане на ССЕ
с въпросите, обективирани в молба вх. № 920/14.02.2022г.
А във връзка с указанията, обективирани в определението на съда по
чл. 146 от ГПК и възложената ни доказателствена тежест, моля да допуснете
до разпит един свидетел, който да установи, че е налице специфично
индивидуално договаряне на процесните клаузи от договора.
Внасям само едно уточнение, във връзка с изложеното по отношение с
изложеното от процесуалния представител на ответника по отношение текста
на чл. 5.4 от Договор за заем № 836, моля да вземете предвид, че в този член в
договора е допусната техническа грешка, като във всички клаузи на Договора,
включая погасителния план, предварителните договори и европейските
формуляри, навсякъде е договорено, че ответникът ще заплаща както
дължимата лихва, така и дължимата главница. При все, че още в стандартния
европейски формуляр, представен за запознаване на ответника 14 дни преди
датата на сключване на договорите, още на стр.1 най-долу изрично е
записано, че през срока на действие на договора се погасява дължимата по
договора лихва и главница. Единствено в текста на чл.5.4. от Договор за заем
№ 836 е допусната техническа грешка. А следва да се чете не само лихва, а и
част от главница, както е уточнено в текстовете на чл.2.2, буква „и“, чл. 2.4. и
останалите текстове, обективирани в договора. Навсякъде е уточнено, че ще
9
се погасява лихва и главница, а не както е в този текст. Това е техническа
грешка и пропуск в тази част на договора. И в погасителния план и навсякъде
вноските са смятани на база лихва и главница.
Вземането ни за неустойка - наказателна лихва не е обвързано от
обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Настоящото производство е само за наказателна лихва.
АДВ. Н.: Не сме запознати с тази молба. Не ни е връчвана. В
системата на ЕПЕП не присъства.
След справка с книжата по делото СЪДЪТ констатира, че молба вх.№
920/14.02.2022г., в която се уточнява задачата на вещото лице не е връчвана
на ответната страна.
АДВ. Н.: Желая да се запозная и да изразя становище по поставените
въпроси, като евентуално заявя и доказателствени искания.
По направените други доказателствени искания считам, че допустимо
искането за разпита на свидетеля, поискан от ищеца.
По искането да бъде заличено или точно не можах да разбера, тъй като
нямаше и правна обосновка, на какво правно основание се иска това, но така
или иначе се иска да бъде прието от съда като техническа грешка съдържание
в договора, а именно чл. 5.4 от Договор № 836. По това доказателствено
искане моля да не го допускате и да не се произнасяте, тъй като това е въпрос
по същество, относно тази клауза. Дали това е грешка, каквото твърдение
излага ищеца, изгодно за него, давайки вяра на изгодните за него други
клаузи, противоположни на тази, съдът считам, че следва да се произнесе по
съществото на спора и в светлината на правата на потребителя. Това ми е по
това искане.
Нямаме друго искане нямаме на този етап.
По доказателствените искания СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответната страна чрез процесуален представител
препис от молба вх. № 920/14.01.2022г., с възможност в едноседмичен срок от
получаването да изрази становище и да заяви доказателствено искане, във
връзка с искането за провеждане на ССЕ.
ДОПУСКА до разпит в следващо съдебно заседание при условия на
водене един свидетел на ищеца, с оглед установяване индивидуалното
договаряне в хода на правоотношението между страните, във връзка със
сключените договори.
Във връзка с доказателственото искане за провеждане на съдебно-
10
счетоводна експертиза, СЪДЪТ ще се произнесе след съобразяване със
становището, евентуално и с въведено доказателствено искане от страна на
ответника.
УКАЗВА на ищеца, че при неводене на свидетеля в следващото
съдебно заседание, производството по делото ще се гледа без него.
АДВ. Н.: Предвид направеното заявление от ищеца за това, че
претендира вземането само на основание наказателни лихви, моля да се
уточни дали с това се прави изменение на иска, тъй като изрично на стр. 4 от
исковата молба е посочено като осн чл. 2.6 и чл. 2.8 от Договора за кредит.
Съответно и на стр. 3 и 4. Ако ищецът ще се позовава само на чл. 2.6,
действително там се касае само при условията, ако има наличие на забава на
вноска с един просрочен ден дори. Докато обстоятелствата на чл. 2.8 вече
касаят изрично при предсрочно прекратяване на настоящия договор.
АДВ. Т.: Търсенето на наказателна лихва не касае прекратяването на
договора. Не се позовавам на предсрочна изискуемост. Говорим за забавяне
на вноски. Текстовете на чл. 2.6 и 2.8 са ясни и категорични. Това са
различни видове начисляване на наказателни лихви при различни основания.
В единия случай се начислява наказателна лихва при забава плащането на
вноски, в другия случай се начислява същата и при обявяване на предсрочна
изискуемост, след обявяване на тази изискуемост върху вече предсрочно
изискуемата главница. В настоящия случай е видно, както от заповедното
производство, така и от исковата молба, че това са забавени плащания. Това е
и предмета на експертизата, която съм поискала. Съответно и датите, които са
посочени са преди обявяване на предсрочна изискуемост. Просто ответникът
не е направил нито едно плащане по нито един договор за периода от датата
на сключване, до датата на прекратяването. В тази връзка се дължи
наказателна лихва.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата за събиране на доказателства, с оглед
на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 12.05.2022 година от 14,00часа,
АДВ. Н.: На тази дата в Софийски апелативен съд имам дело № 272.
Може ли друга дата?
СЪДЪТ с оглед изявлението на процесуалния представител на
ответната страна
11
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 26.05.2022 година от 13,30часа , за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14,16
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12