№ 619
гр. Русе, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520105745 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от Община Русе против ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, в която се твърди, че на ***г., около 14:25 ч. Т. А. А. е
управлявал товарен автомобил „***" с рег. № ***, собственост на фирма
„Диди 2013" ЕООД. При управление на превозното средство по бул.
„България“ в гр. Русе, при престрояване в съседна пътна лента, водачът А. не
спазил правилата за предимство и блъснал товарен автомобил „***" с рег. №
***, след което се ударил в предпазната мантинела, която го спряла.
Следствие на това пътно-транспортно произшествие били нанесени щети по
инфраструктурата на пътя, била увредена 40 метра от предпазната мантинела
на бул. „България“. Към датата на произшествието за управлявания
тежкотоварен автомобил от А. имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, с оглед на което от него
било изискано възстановяване на настъпилите вреди, описани в протокола за
ПТП, съставен във връзка процесния инцидент. Тъй като претенцията за
обезщетение не била уважена, Община Русе моли да бъде постановено
решение, с което ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД бъде осъдено да й заплати
сумата от 3149,62 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
1
за вреди, нанесени на общинско имущество при ПТП от ***г., а именно 40
метра мантинела, ведно със законната лихва от 21.01.2023г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Оспорва предявеният
иск както по основание, така и по размер. Оспорва да е извършено
възстановяване на твърдяното увреждане по пътната инфраструктура. В
условията на евентуалност се счита, че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено, като се твърди, че част от посочените вреди не са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На ***г., при управление на територията на гр. Русе, по бул.
„България“ на товарен автомобил „***" с рег. № *** и полуремарке с рег.
№***, водачът Т. А. А. е загубил контрол над автомобила, отклонил се е в
ляво и се е ударил в предпазната мантинела. В резултат от удара са увредени
40 метра от предпазната мантинела и 1 бр. метален стълб от уличното
осветление. За състоянието на пътя и инфраструктурата около него,
непосредствено след настъпване на ПТП е съставен констативен протокол за
ПТП №*** от ***г. от служители на сектор „ПП“ при ОД МВР – Русе.
За допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и
довело до процесното произшествие, на водача Т. А. А. е реализирана
административно-наказателна отговорност с влязло в сила наказателно
постановление №***/28.01.2020г. на началника на Сектор „ПП“ при ОД МВР
– Русе, а именно, за това че на ***г. в гр. Русе, на бул. „България“, над блок
„Лазар“, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. №***, в условията на
ясно време и суха пътна настилка е нарушил правилата за предимство,
вследствие на което причинява ПТП с имуществени вреди – нарушение на чл.
25, ал.2 ЗДвП.
Разпитан като свидетел водачът Т. А. А. установява, че докато
управлявал товарния автомобил, „гръмнала“ предната му лява гума, в
резултат на което той не могъл да овладее автомобила, който се отклонил в
ляво и се блъснал в мантинелата. Слизайки от автомобила, свидетелят видял,
2
че е увредил мантинела и, че има паднали стълбове. Твърди, че по време на
инцидента се е движел с около 60 км.ч.
Няма спор между страните, че към датата на процесното ПТП, за
товарния автомобил, причинил процесното ПТП е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД.
Също така няма спор между страните, че Община Русе е отправила
застрахователна претенция до ответното дружество, която не е
удовлетворена.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, разходите необходими за възстановяване на увредените 40м.
еластична ограда (мантинела) и колчета, съгласно разходните норми на СЕК
26.375, възлизат на 3089лв. без ДДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В конкретния случай не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства, че това изискване е
спазено – Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и е предоставила
банкова сметка за неговото превеждане. Няма спор по делото, че
извънсъдебната застрахователна претенция не е удовлетворена.
Съвкупната преценка на представените по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП, фотоснимки изготвени към него, издаденото и
влязло в сила наказателно постановление, свидетелските показания и
заключението на вещото лице, дават основание да се приеме, че е доказан
механизма на процесното ПТП, виновното поведение на водача Т. А. А. и
причинените вреди при произшествието, в това число и по пътната
инфраструктура. Констативният протокол за ПТП е официален
свидетелстващ документ за установеното от съставилото го длъжностно лице
състояние на пътя, местоположение и увреждания по МПС участвали в
произшествието, включително и на инфраструктурата на пътя. Именно въз
основа на тези констатации би могъл да бъде направен извод за причините и
3
условията при които е настъпило произшествието, както и за вида на
причинените имуществени вреди, които изводи съвпадат с посочената от
ищеца фактическа обстановка в исковата молба. На следващо място
констатациите на административно – наказващият орган не са оборени в
настоящото производство, поради което неоснователно се явява и
възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието
и причинените от него вреди.
Вещото лице съобразявайки нормативните ограничения за ищеца с
оглед статута му е дало заключение и за стойността на причинените вреди,
която е определена на 3089,94лв. без ДДС или сума значително по-висока от
претендираната от ищеца – 3149,62лв. с ДДС. При това положение дори и да
бъде уважено възражението на ответника, че следва да бъдат приспаднати от
дължимото обезщетение стойността, която ищецът би могъл да реализира от
останалата част от увредената мантинела (като метален отпадък), то пак
исковата претенция се явява изцяло доказана по размер. По делото има данни,
че отпадъка от увредената мантинела е около 340кг., а цената на която би
могъл да се реализира (след осъществяване на формална процедура по
обявяване на търг) е около 30 ст. на кг. Или евентуалната цена която би могъл
ищецът да получи за отпадъка от увредената мантинела е приблизително
около 100лв., която сума дори и да се приспадне от заключението на вещото
лице, то получената сума за обезщетяване на вредите също ще надвишава
исковата претенция. За пълнота относно това възражение на ответника,
следва да се отбележи, че ищецът като субект на публичното право, е
изправен пред значителни ограничения във възможността да реализира и да
получи доход от метални отпадъци. Същите са свързани и с направата на
допълнителни разходи като тези за извозване и съхраняване на отпадъка до
продажбата му, за организиране на търг и пр., които разходи вероятно
надхвърлят приходите, които ще се реализират. Независимо от това, няма
основание да се приеме, че претендираната от ищеца сума надвишава реално
претърпените от него вреди, още повече, че в тях не е включен и 1бр. метален
стълб, за увредата на какъвто при процесното ПТП има доказателства.
На следващо място изцяло неотносими към спора са и възраженията на
ответника, свързани с това дали правилно е била монтирана увредената при
ПТП мантинела и дали ищецът е възстановил състоянието й. Доколкото
изграждането на защитни съоръжения по пътя като предпазната мантинела е
4
вид строителна дейност, която е подчинена на определени правила и норми,
то следва се презумира, че увредената мантинела е отговаряла като свойства и
монтаж на същите. Тази презумпция не само, че не е оборена в настоящото
производство, а и не се установява причинна връзка между евентуално
допуснато нарушение и увреждането. Също така възстановяването на
процесната мантинела далеч не е предпоставка за дължимост от
застрахователя на обезщетение за нейното увреждане на Община Русе, като
стопанин на пътя, на който е реализирано процесното ПТП.
Върху присъдената сума е дължимо и обезщетение за забава. Съгласно
чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката. Според чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В случая ответникът е оспорил исковата претенция в частта по
обезщетението за забава само на основание неоснователност на главния иск.
Поради неоснователността на това възражение, следва да бъде уважена и
претенцията на ищеца за обезщетение за забава, считано от посочената от
него дата – 21.01.2023г.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 300лв.
юрисконсултско възнаграждение, 200лв. за вещо лице и 125,98лв. за
държавна такса или общо 625,98лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД с ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
5
София, ул. „Света София“ №7, ет.5 представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Димитров, да заплати на Община
Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“
№6, представлявана от кмета Пенчо Милков сумата от 3149,62лв., дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени вреди на общинско имущество (40м. предпазна мантинела) в
резултат на ПТП от ***г. в гр. Русе, с товарен автомобил „***“ с рег. номер
№ ***, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от
21.01.2023г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД с ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати на Община Русе,
Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6
сумата от 625,98лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6