№ 550
гр. Плевен , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно частно гражданско
дело № 20214400500262 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД гр.София,
подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р. И. И. против разпореждане №
1072 на Плевенски РС от 01.03.2021година, постановено по ч.гр.д. №
1447/2021година по описа на същия съд, в частта му, с която е отказано да се
издаде изпълнителен лист на дружеството против Л. А. Д., по реда на чл.410
ГПК за сумата 927.72лева договорно възнаграждение за периода 25.11.2018г.-
27.08.10.2019г.В частната жалба се изтъкват съображения за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Частния жалбоподател
моли окръжният съд да отмени определението, в обжалваната му част, като
постанови да бъде издадена заповед за изпълнение и за посочената по-горе
сума, тъй като вземането не произтича от нищожна договорна клауза.
Въззивния съд, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.Видно от приложеното ч.гр.д. № 1447/2021г., със заявление от
26.02.2021г. „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООДгр.София е поискало
1
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу Л. А. Д., за 2313,65 лв. – главница; сумата от 927,72 лв.- договорно
възнаграждение за периода 25.11.2018г.-27.08.2019г.; сумата от 2562,12 лв.
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; сумата от 198,64
лева - лихва за забава от 15.09.2017г. до 27.08.2019г.; сумата от 675,08 лв.-
лихва за периода 27.08.2019г. – 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до
25.02.2021г.;законна лихва от датата на подаване на заявлението
(26.02.2021г.), както и направените от заявителя деловодни разноски в размер
на 133,54 лв. платена държавна такса и сумата от 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е уважил заявлението по чл.410 от ГПК частично и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата на главницата, за
лихвата за забава и за разноските. В частта му относно претенцията за
заплащане на сумата 927,72 лв.- договорно възнаграждение за периода
25.11.2018г.-27.08.2019г.; за сумата 2562.12лв. - възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено като неоснователно,
като е изпълнил задължението си да извършва преценява в заповедно
производство, дали искането не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е приел за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща
на добрите нрави уговорката за заплащане на договорна/възнаградителна
лихва/, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. РС е приел,
че максималният размер, до който може да бъде уговорена възнаградителна
лихва, за да не противоречи на добрите нрави е 30%, а в случая уговорения
ГЛП е в размер на 41.17% което надхъвря допустимия размер.
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна. Наред
с основната цел на заповедното производството - да се провери дали
вземането е спорно, законодателят е възложил на съда служебно да следи и за
нищожни неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, като
съгл. чл.411, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК е достатъчно да е констатирана обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде
отказано издаването на заповед за изпълнение на паричното задължение.
Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване
2
на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
Съдът намира, че клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна
поради нарушение на добрите нрави. Както е посочено в обжалваното
разпореждане, съществува съдебна практика, според която уговорка за
плащане на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва се явява нищожна поради противоречието с добрите нрави,
но същата е неотносима към настоящият случай. Подобни разрешения – за
нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва са релевантни преди изменението на ЗПК, обн. в
ДВ, бр. 35/23.07.2014 г., в сила от 23.07.2014 г. със Закон за изменение и
допълнение на ЗПК, с § 6 на който е предвидено, че в чл. 19 се добавят нови
алинеи 4 и 5, предвиждащи съответно, че : „Годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. /ал. 4/ Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. /ал. 5/“.
Преди приемането на законоустановен размер на годишния
процент на разходите по потребителски кредити не съществуваше норма,
регулираща оскъпяването на кредита, поради което съдът извеждаше
изводите си от общите правни принципи и морални норми. Но към датата на
сключване на процесния договор, съществуват законови разпоредби/чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК/, които точно и ясно определят предела на оскъпяване на
кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът подлежи
на преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата наред с
другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, което в процесния случай е спазено. В съответствие с тези
разпоредби страните са договорили годишен лихвен процент в размер на
41.17лв. и годишен процент на разходите по кредита -49.90лв. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен с
3
Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр.
106/23.12.2014 г., съобразно което същият е в размер на основния лихвен
процент на Българска народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли
на текущата година плюс 10 процентни пункта. През процесния период, за
който се претендира възнаградителна лихва, основният лихвен процент на
БНБ е 0.00 на сто, при което за посочения периода на действие на договора за
кредит годишният процент на разходите по него не е следвало да превишава
50 %. Следователно посочения в договора ГПР в размер на 49.90%, макар да
се доближава до максималния процент, не го надвишава, поради което
същият не противоречи на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно
изискване. Поради което съдът намира, че ГПР не противоречи на добрите
нрави, при положение че не противоречи на закона.
Поради изложеното, постановеното от Плевенски РС
разпореждане, следва да бъде отменено в обжалваната му част досежно
отказът да се издаде заповед за изпълнение за сумата 927,72 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода 25.11.2018г.-
27.08.2019г., като бъде уважено заявлението по чл.410 ГПК в тази му част.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1072/01.03.2021г. на Плевенски
районен съд, постановено по ч.гр.дело № 20214430101447 по описа за 2021г,
само в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 927.72лв., представляваща договорно възнаграждение
за периода 25.11.2018г.-27.08.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., против Л. А. Д., с ЕГН ****, адрес:
с.***, Плевенска област, ул.“***“ №22, за сумата 927.72лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода 25.11.2018г. - 27.08.2019г. по Договор
4
за потребителски кредит № **********/03.08.2017г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5