РЕШЕНИЕ
№ 146/04.11.2019
година
В името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
при
участието на секретаря Соня Дичева и прокурора Иван Тодоров, разгледа ВНОХД №291
по описа за 2019 година, докладвано от съдия Р.Тончева, като намери следното:
Въззивното производство е образувано по протест,
насочен срещу правилността на присъда №15/11.07.2019г. по наказателно дело №147/2019
на Разградския окръжен съд. В протеста се навеждат доводи за неправилно
определяне на размера на наложеното наказание.
В пренията по делото всички страни се
солидаризират с искането по протеста за точно прилагане на редукцията по чл.58а
ал.1 от НК, което ще доведе до налагане на по-ниско по размер наказание
лишаване от свобода.
В последната си дума подсъдимият заявява
съжаление, желае случаят му да се приключи.
Варненският апелативен съд извърши
въззивна проверка на атакувания акт в пределите по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК
и след като внимателно проучи доказателствената основа по делото, и обсъди
становищата на страните, приема за установено следното:
С обжалваната присъда състав на Окръжен
съд – гр. Разград е признал подсъдимия С.С.С. за виновен в това, че на
18.10.2017 г. в с. Дряновец, обл. Разград, на път III -2003, при км. 4+486м/с.
Дряновец-гр. Разград при управление на МПС - лек автомобил "Опел
Астра" с per. № РР 6394 АТ нарушил чл.20 ал.1, чл. 77 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на К.С.С., като на основание чл.343 ал.1, б.“в“
вр. чл.58а ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок от три
години. Подсъдимият е бил оправдан да е извършил нарушения по чл.5, ал.1, т.1,
чл.20, ал.2 от ЗДП.
На основание чл.343г от НК подсъдимият С.
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Съдът се е произнесъл относно разноските
и веществено доказателство по делото.
Първоинстанционното
съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен
процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния
контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира
изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието
на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на
доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за
обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува
задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК
е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:
Подсъдимият С.С.С. е роден на *** ***.
Той е правоспособен водач на МПС, категория „В" и „АМ" и като такъв
има наложени наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.
В началото на 2017 г. подсъдимият С.
заминал да работи в Кралство Белгия, като на 07.05.2017 г. получил мозъчен
инфаркт. Завърнал се в България, където си направил необходимите прегледи,
провел терапия и му било предписано лечение с медикаменти. Състоянието му обаче
не било пречка да работи и да управлява МПС, за което изрично бил осведомен от
лекуващия му лекар.
През средата на месец септември 2017 г.
подсъдимият С. закупил лек автомобил “Опел Астра“ с per. № РР 6394 АТ. За
автомобила заплатил сумата от 1200.00 лева с намерението да го регистрира
по-късно. Автомобилът бил в добро техническо състояние, поради което
подсъдимият само купил нови зимни гуми, масло и антифриз и извършил
незначителни ремонти.
На 18.10.2017 г. около 08.00 часа
подсъдимият С. се приготвил да отиде в гр. Разград при лекуващия си лекар, за
профилактичен преглед и издаване на болничен лист. Сестра му К.С.С. пожелала да
пътува с него. Двамата тръгнали от дома им в с. Дряновец, обл. Разград с лекия
автомобил „Опел Астра" с per. № РР 6394 АТ. Подсъдимият С. управлявал
автомобила, а сестра му седнала до него на предна дясна седалка. Двамата
поставили предпазните си колани.
Подсъдимият С. управлявал автомобила по
път Ш-2003, по посока от центъра на с. Дряновец към стопанския двор при изхода
на селото за гр. Разград. Времето било ясно и слънчево, с нормална видимост при
дневна светлина.
В този участък пътят бил прав и
хоризонтален. Пътното платно било двупосочно, без хоризонтална пътна
маркировка, с широчина 5.5 м. Пътната настилка била суха, изградена от
дребнозърнест асфалт, износена, но без повреди и неравности. От двете страни на
пътя се намирали затревени площи, които не били оформени като банкети.
Подсъдимият С. управлявал автомобила си
със скорост около 63.60 км/ч, въпреки разрешената скорост за конкретния пътен
участък, позволяващ движение в населено място до 50 км/ч.
По същото време, в същия участък, в
близост до каменна чешма, разположена вдясно от пътя, била спряна товарна
автокомпозиция, състояща се от седлови влекач “Мерцедес Актрос“ с per. № Р 4416
АМ и прикачено към него полуремарке с per. № Р 5181 ЕХ, с водач свидетелят
Димитър Д., който работел като шофьор в “Каолин“ ЕАД гр. Сеново. Той изпълнявал
превоз на 23 т. пясък от гр. Сеново до “Тракия Глас“ гр. Търговище по маршрут
гр. Сеново-с. Дряновец-с. Балкански-гр. Попово-гр. Търговище.
Товарната автокомпозиция се намирала
плътно в дясната част на пътното платно, считано спрямо посоката му на
движение, в участък, който не бил регулиран с пътни знаци и хоризонтална
маркировка. Водачът й - свидетелят Димитър Д. - бил слязъл да налее вода от
чешмата, за да измие предното стъкло. Преди това оставил двигателя да работи,
бил включил фаровете, габаритите и аварийните светлини на автомобила.
Подсъдимият С. забелязал спрялата пред
него товарна автокомпозиция от разстояние около 420 м. Приближавайки място и
движейки се със скорост от 63.60 км/ч, той не бил достатъчно концентриран и
внимателен при управление на лекият автомобил и не възприемал непрекъснато и
пълно пътната обстановка. Това не му позволило да прецени правилно пътната
обстановка, а именно, че товарната автокомпозиция се намирала на пътното платно
в спряно положение, въпреки наличието на достатъчно разстояние и време за
достигането й от около 24 секунди. Едновременно с това, приближавайки спрялата
товарна автокомпозиция, подсъдимият С. бил заслепен от светлината на слънцето.
Независимо от това, той не предприел необходимите безопасни действия за
намаляване на скоростта и спиране, както и за заобикаляне на спрялата
автокомпозиция при наличие на достатъчно място за това. Така, движейки се зад
товарната автокомпозиция, без да намалява скоростта си, управляваният от
подсъдимия лек автомобил “Опел Астра", се блъснал в задната част на
полуремаркето. Сблъсъкът за лекият автомобил
“Опел Астра“ бил челен - в предния десен ъгъл, а за товарната
автокомпозици - заден, а именно в задния ляв ъгъл на полуремаркето. По време на
сблъсъка лекият автомобил се намирал около средата на пътното платно,
приблизително успоредно на надлъжната му ос и е отстоял на около 2,0 м от
дясната граница на пътя и на 1,8 м от лявата. Спрямо широчината на път III-
2003, сблъсъкът между лекият автомобил и товарната автокомпозиция възникнал в
дясната половина на пътното платно, като контактната зона между лекия автомобил
и полуремаркето била с дължина около 0.5 м, разположена перпендикулярно на
надлъжната ос на пътя и отстояща на около 2.0 м от дясната граница на пътното
платно.
След сблъсъка лекият автомобил се
отклонил наляво и едновременно, въртейки се около вертикалната си ос по посока
на часовата стрелка, напуснал пътното платно през лявата му граница и се
установил в спряно положение върху лявата крайпътна затревена площ. В резултат
на удара процесната товарна автокомпозиция се преместила напред на 0.6 м и
отново се установила в спряно положение в дясната част на пътното платно.
В момента на удара свидетелят Д. се
намирал до чешмата с гръб към пътя, когато чул силен гръм. Обърнал се и видял,
че товарната автокомпозиция се измества напред. Първоначално си помислил, че
била гръмнала гума или възглавница на ремаркето. Когато излязъл пред камиона,
видял лекият автомобил вдясно извън пътя, обърнат в посока от гр. Разград към
с. Дряновец. Затова си помислил, че в тази посока било и движението на
автомобила. Отворил вратата на шофьора и го попитал какво е направил.
Подсъдимият С. се оплакал от болка в крака. Тогава свидетелят Д. видял и
момичето на съседната седалка. Тя била жива и дишала. Свидетелят Д. им казал да
не мърдат и подал сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие на
спешен телефонен номер 112.
В резултат на пътно-транспортното
произшествие /ПТП/, подсъдимият С.С. получил счупване на гаванковидната ямка на
дясна тазова кост; счупване на лява лъчева кост на типично място; сътресение на
мозъка; счупване на IV-то ребро в ляво; разкъсно-контузна рана в дясно
слепоочие, до веждите.
В момента на сблъсъка върху тялото на К.С.последвали
множество удари от прилежащите вътрешни части на автомобила при рязката промяна
на скоростта и посоката на движение, както и на инерционното движение на
тялото. В резултат на причинената тъпа травма в условията на удара при
станалото ПТП, К.С.получила тежка черепно-мозъчна травма и травма на главата,
травма на гръдния кош и травма на крайниците. Пострадалата С. починала
непосредствено след удара, като смъртта й последвала в следствие на тежката
мозъчно-черепна травма, изразяваща се в обширна стволова контузия, кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка на малкия мозък, разлят кръвоизлив под твърда
мозъчна обвивка, пръстеновидна фрактура около големия тилен отвор, кръв в
мозъчните стомахчета, дълбока аспирация на кръв, кръвонасядане по вътрешната
повърхност на меки черепни обвивки в лява слепоочна област. Посочените
травматичини увреждания били несъвместими с живота и се намирали в
пряка-причинно следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
Междувременно пристигнали екипи на
ЦСМП-Разград и ОДМВР -Разград. На подсъдимия С. била оказана първа помощ и бил
откаран в Спешно отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски – Разград“ АД. Полицейските
служители запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ орган при
ОД на МВР - Разград, който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил
съставен и протокол/приложен по делото/, като по този начин било започнато
досъдебното производство.
Изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза за аутопсия на труп № 29/2017 г., при огледа на К.С.С., е установила
съчетана тежка черепно – мозъчна травма, която е и причината за настъпването на
леталния изход.
Травматичните увреждания са резултат от
удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са причинени по механизма на
директен удар и противоудар, както и от сътресение на тялото при рязка промяна
на скоростта движение след сблъсъка в препятствието.
Същите е възможно да бъдат получени при
удари на тялото във вътрешните детайли на претърпелия ПТП автомобил.
Морфологията на травмите показва
действието на голяма кинетична енергия и инерция.
Всичките телесни увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
В кръвта на водачите на МПС не е установено
наличие на етилов алкохол.
Според заключение на АТЕ скоростта на
движение на автомобила на подсъдимия непосредствено преди ПТП-то няма отношение
към развилия се причинен процес, завършил със съставомерна общественоопасна
последица.
Произшествието спрямо широчината на път
III- 2003 е възникнало в дясната половина на пътното платно, като контактната
зона между лекия автомобил и полуремаркето представлява отсечка с дължина около
0.5 м, разположена перпендикулярно на надлъжната ос на пътя и отстояща на около
2.0 м от дясната граница на пътното платно. Спрямо дължината на път Ш-2003,
ударът между ППС-та е настъпил на около 5.4 м след Ориентир №1, считано спрямо
посоката с. Дряновец - гр. Разград. Скоростта на лекия автомобил,
непосредствено преди ПТП и в момента на удара е била 63.6 км/ч. В момента на
сблъсъка, товарната автокомпозиция се е намирала в спряно положение. При
конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът на лекият автомобил е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като
товарната автокомпозиция е попадала извън опасната му зона на спиране.
Според заключението на АТЕ, непосредствено
преди възникване на ПТП поведението на подсъдимия не е отговаряло на
изискванията за безопасност от техническа гледна точка. Същият е имал
възможност да възприеме визуално спрялата пред него товарна автокомпозиция от
разстояние около 420 м, което при изчислената скорост на движение на лекият
автомобил той изминал за около 24 сек. Това време е било напълно достатъчно, за
да може да прецени, че автокомпозицията не се движи и да предприеме
необходимите безопасни действия за нейното заобикаляне. За изпълнение на тази
маневра подсъдимият е разполагал с достатъчно свободна широчина от пътното
платно, вляво от автокомпозицията – 3.0 м, при широчина на лекият автомобил –
1.7 м. Отразеното бездействие на дееца да предприеме заобикаляне е в резултат
на недостатъчните внимание и концентрация, с които е управлявал лекият
автомобил, непосредствено преди ПТП-то.
Допълнителна АТЕ е
изразила мнение, че от техническа гледна точка товарната автокомпозиция е
представлявала предвидимо препятствие на пътя.
Изложената фактическа
обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд въз основа на
кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимия С. при условията на чл.371
т.2 от НПК доказателства, въведени посредством показанията на свидетелите Д.,
Тодорова, Станев; чрез протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум;
експертизи – СМЕ, СХЕ, АТЕ, свидетелство
за съдимост, справка за нарушител – водач; писмени доказателства.
В пределите на установените фактически
положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че
деянието на подсъдимия С. е съставомерно по чл.343 ал.1, б.“в“ от НК, тъй като по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице в резултат на нарушение на
правилата по чл.20 ал.1 и чл.77 от ЗДП. Законосъобразно е постановен оправдателен
диспозитив по обвинението за допуснати нарушения на чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 т.1 от ЗДП поради липса на причинна
връзка със съставомерната последица.
Съставът на първата инстанция е изложил
правилни съображения относно субективната страна на деянието, с които
въззивният състав се солидаризира изцяло (л.129 от мотивите). Деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди с оглед правоспособността си и опита си като водач
на МПС, че в конкретната ситуация общественоопасните последици са възможни.
Индивидуализацията на наказанието е
протекла по реда на чл. 54 от НК, при липсата на конкуренция с нормата на чл.55
от НК. Съдът е отчел невисока степен на обществена опасност на деянието и
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, очертаващи ниска
степен на обществена опасност на дееца, съответно е определил и наказание в
минимума на санкцията - две години лишаване от свобода.
Въззивната инстанция изцяло споделя
съображенията на РОС относно релевантните индивидуализиращи обстоятелства по
чл.54 от НК, които са изчерпателни, съответни на относимата диспозиция.
По доводите, изложени в протеста:
Протестът е насочен към правоприлагането
по чл.58а ал.1 от НК, като отнапред трябва да се заяви, че е основателен.
Същият е подаден в полза на подсъдимия, доколкото първоинстанционният съд е
допуснал математическа грешка при прилагане на редукцията на наказанието. Тази
неточност не е убягнала от вниманието на първостепенния съдебен състав, като за
нея се чете в мотивите (л.130 от НОХД).
Допуснатото неточно приложение на норма
от общата част на НК е рефлектирало върху размера на наказанието, което е
наложено на подсъдимия за изтърпяване.При определено наказание от две години
лишаване от свобода и след прилагане на чл.58а ал.1 от НК деецът следва да изтърпи 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода, в какъвто аспек присъдата следва да бъде въззивно
коригирана.
С проверявания съдебен акт изпълнението
на наказанието правилно е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Освен наличието
на общите материалноправни предпоставки (съдебно минало и размер на наложеното
наказание), личната биография на подсъдимия очертава лице с положителна
характеристика – трудово ангажиран, без противообществени прояви, в млада
възраст, изпитващ искрено разкаяние за
предизвиканата от деянието му тежка общественоопасна последица, все
обстоятелства, които правят реалистична прогнозата за поправяне и превъзпитание
на С.С. в условията на обществен контрол по време на изтърпяване на
наказанието.
Наложено е и кумулативно наказание по
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК лишаване от право за управление на МПС за срок
от една година и шест месеца, което с оглед горните данни и наличните
доказателства за допуснати нарушения на правилата по ЗДП в биографията на дееца
като водач, се явява справедливо.
При извършената служебна проверка
въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяна
на присъдата. Присъдата по отношение на вещественото доказателство и разноските е законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.337,
ал.1 т.1, и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда 15/11.07.2019 година,
постановена по НОХД №147/2019 година по описа на Окръжен съд – Разград, като НАМАЛЯВА
наказанието на С.С.С. на една година и четири месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: