№103
гр. Силистра, 24.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година,
като разгледа докладваното в. гр. дело № 74 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 637/26.01.2017г., постановено
по гр. д. № 1202/2016г., Районен съд – Силистра е допуснал промяна в Решение № 259/08.06.2007г.,
постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд - Силистра, като е
предоставил упражняването на родителските права над децата К.Е.И. и П.Е. И. на техния баща Е.К.И. и определил за местоживеене
на децата – местоживеенето на техния баща: Кралство
Великобритания, гр. Лондон, „Фарнбъроу авеню“ № 20, Е17 6НХ, както и е определен
режим на лични отношения на майката Т.П.П. с детето П.Е.И., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 в събота до 18.00 в неделя, при пребиваването на детето в Република
България или по местоживеенето му в Кралство Великобритания, първата
половина от Коледната ваканция- всяка четна година, а всяка нечетна година-
втората половина, всяка пролетната ваканция, един месец през лятото- по
местоживеене на майката, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск,
който да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната
година, а при липса на специална уговорка - от 01.07.-31.07.- четна година и
01.08.-31.08.-нечетна година; през първата година от влизане в сила на
съдебното решение срещите през пролетната и лятна ваканции- ще са по
местоживеене ***, като на чл. 59, ал. 8, т. 3 от СК, разходите за тези
пътувания, следва да се поемат от бащата; неограничени контакти по телефон
и/или скайп. На основание чл. 143 СК майката Т.П.П. е осъдена да заплаща на дъщеря
си К.Е.И., със съгласието на нейния баща Е.К.И., месечна
издръжка в размер на сумата от 105 лв., считано от 16.08.2016г. до
31.01.2017г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
на сина си П.Е.И., със
съгласието на неговия баща Е.К.И., месечна издръжка в размер на сумата от 105
лв., считано от 16.08.2016г. до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Определен
е падеж на задължението за плащане на присъдените
издръжки – 5-то число на съответния месец и е допуснато предварително
изпълнение на решението, в частта, в която е присъдена месечна издръжка на
детето К.Е.И.
Срещу решението – в частта, в която са
уважени предявените от бащата Е.К.И. кумулативно съединените искове с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 143, ал. 1 СК по отношение на детето П.Е.И. и е определен режим
на лични отношения на майката с него, е депозирана въззивна жалба от майката Т.П.П.. Навежда довод, че
определението на съда, с което са определени привременни мерки е недопустимо.
Счита, че е налице симулативен процес – ищецът не търси правна защита, респ.
липсва правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка. Твърди, че
съдът е допуснал съществени процесуални нарушения относно принципът на
равнопоставеност и е накърнено правото на участие в процеса на ответницата.
Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и не са налице
обстоятелства, които да налагат изменение на мерките, в насоката, поискана от
ищеца.
Въззиваемият – бащата Е.К.И. е подал
отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че същата е неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение. Счита за несъстоятелни доводите за липса на
представителна власт на упълномощения адвокат на ищеца, както и за
недопустимост на определението за привременни мерки, относно правния интерес на
ищеца и относно твърденията за процесуални нарушения, като излага подоробни
съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че решението е обосновано, почиващо
на ясна преценка и задълбочен анализ на събраните доказателства по делото.
Решението – в частта, в която е допусната
промяна в Решение № 259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа
на районен съд – Силистра, като упражняването на родителските права над детето К.Е.И. е предоставено на неговия баща Е.К.И. и е определено
местоживеене на детето - местоживеенето на неговия баща: Кралство
Великобритания, гр. Лондон, „Фарнбъроу авеню“ № 20, Е17 6НХ, както и в частта,
в която на К.Е.И. е присъдена месечна издръжка, дължима от нейната
майка Т.П.П., в размер на 105 лв., считано от 16.08.2016г. до 31.01.2017г.,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на
съответния месец, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне в тези части.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, включително приетите в настоящото
въззивно производство, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Относно наведеното
възражение от въззивницата за липса на представителна власт за предявяването на
исковете и защита в съда на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното
производство, съдът се е произнесъл с Определение № 94 от 04.05.2017г.,
постановено по настоящото дело. Във връзка с изложените доводи във въззивната
жалба за недопустимост на постановеното от Районен съд – Силистра определение,
с което са определени привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК, следва
да се изясни, че същото не подлежи на обжалване, съгласно изричната забрана в
ал. 3 на същата разпоредба, поради което въззивния съд не следва да обсъжда
доводите на въззивницата в този смисъл. За пълнота следва да се изложи, че
определението на първоинстанционния съд, с което се определят привременни мерки
не влияе върху правилността и допустимостта на съдебното решение, с което се
решават въпросите по упражняването на родителските права, местоживеенето на
децата, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. Относно поддържаното във въззивната жалба становище за
липса на правен интерес от предявяване на процесните искове от страна на
бащата, доколкото същият е ответник по иск с правно основание чл. 128 СК,
предявен от неговите родители, въззивният съд приема за напълно неоснователно.
Както правилно е посочил въззиваемия в отговора на въззивната жалба, родителите
на детето при предявн иск по чл. 128 СК за определяне на режим на лични
отношения между детето и неговите баба и дядо са задължителни необходими
другари в качеството им на ответници, като тяхното участие в процеса е условие
за допустимост на предявения иск. Следователно участието на бащата на детето в
посоченото производство, не е основание да се приеме, че липсва правен интерес
за предявените искове по настоящото производство.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя и становището за недопустимост на обжалваното решение,
поради събирането на доказателства след като не е даден ход на делото в първото
о.с.з. пред Районен съд – Силистра. Видно от протокола от съдебно заседание на
25.11.2016г. съдът е приел, че са налице основателни причини за отлагане на
делото, като с определение, постановено в същото заседание е назначил
поисканата от ищеца с исковата молба съдебно психологична експертиза, т. е. е
допуснал посоченото доказателство, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК. Ответницата не
е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по направените
доказателствени искания с нея. Събирането на допуснатото доказателство е
извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 148 ГПК, като заключението по
назначената съдебно психологична експертиза е прието в о.с.з. на 13.12.2016г.
пред Районен съд – Силистра, за което ответницата е редовно призована, но не се
е явила. Правно ирелевантни за настоящия спор са съображенията относно
посочването в протокола от цитираното съдебно заседание за даден ход по
същество при постановяване на определението за привременни мерки по чл. 323,
ал. 1 ГПК, доколкото не съществува съмнение в правосъдната воля на първоинстанционния
съд, че с Определение № 623, постановено в това съдебно заседание, е обсъден
въпросът за поисканите от ищеца привременни мерки, а съдът не се е произнесъл
по същество на спора. На последно място относно възраженията за недопустимост
на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд законосъобразно е дал ход на съдебното заседание, проведено на
29.12.2016г., тъй като ответницата не е представила доказателства за наличието
на препятствие за явяването й, което не може да отстрани – арг. чл. 142, ал. 2 ГПК.
Съгласно т. I и т. II
от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България, при определянето на родителя, който
еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за
интересите на децата, за които съдът следи служебно. Прието е, че от значение за определяне на мерките по упражняване
на родителските права следва да се преценява съвкупостта от обстоятелствата по конкретния случай,
като съществени критерии са възпитателските качества на родителите, техния
морален лик, полаганите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални
условия на живот. Тези критерии са възприети и от законодателя в чл.
59, ал. 4 СК.
Задължителната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54 от 16.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о., приема, че изброяването
в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно, както и неизчерпателно е
и изброяването в ППВС № 1/1974 г. - съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските
права. Изяснява се, че изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва
да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла
на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето).
В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят опитва
да дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез "преценката на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Висшият (най-добър) интерес на
детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска
упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата
родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай
изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се
упражняват от двамата родители заедно и поотделно. (В този смисъл –Решение № 165 от 4.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6469/2013 г., III г.о.).
Не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че страните по делото имат две деца – К.Е.И.
и П.Е.И., родени през времетраенето на сключения между тях граждански брак, а
именно на 31.01.1999г. и съотв. на 11.06.2004г. С Решение №259/08.06.2007г. постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на Районен съд – Силистра, съдът е уважил претенциите на Т.П.П. и е прекратил брака й с Е.К.И.. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение
на децата е предоставено
на майката, като на бащата е
определен следния режим на лични отношения с децата: всяка първа събота от
месеца от 9.00 ч. до 19.00 ч.-по местоживеене на децата; всяка трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота
до 16.00ч. в неделя; 20 дни през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск. Присъдена е месечна издръжка за детето К.Е.И. в размер
на 60 лв. и за детето П.Е.И. в размер на 40 лв., дължима от бащата. Към
настоящия момент бащата Е.К.И. живее на семейни начала с М.С., с която има
дългогодишна връзка, а майката Т.П.П. съжителства с Е. Е., от когото има дете Р.на
3 г.
Между страните не се спори, че от
2000г. до настоящия момент бащата Е.К.И. живее и работи в гр. Лондон,
Великобритания, като след раздялата на страните бащата се е връщал в страната и
е виждал децата си 2-3 пъти в годината, като през някои от ваканциите са
прекарвали по-продължителни периоди заедно и са поддържали често телефонен
контакт. За пролетната вакация през 2014г. децата са посетили баща си в гр.
Лондон и К. е изявила желание да остане да живее и учи там и със съгласието на
майката тя е заживяла при баща си, което продължава и до настоящия момент.
Майката е била подпомагана от родителите на бащата, като те са взимали активно
участие във възпитанието и отглеждането на детето, както и са предоставяли
материални средства за тях. Това положение е продължило до м. юни 2016г.,
когато бащата Е.К.И. подава сигнал в прокуратурата, в който се твърди, че
мъжът, с който съжителства майката е осъществил блудствени действия спрямо
детето К.Е.И. през 2013г., като след този момент майката е ограничила
контактите на П. с бащата и неговите родители.
От събраните доказателства по делото –
представените документи, относно обучението на детето К.Е.И. в Англия, и
свидетелските показания на М.С. и Ю.И. се установява, че бащата Е.К.И. от
2014г., когато дъщеря му се е преместила да живее при него, активно е участвал
в нейното възпитание, като й е обръщал специално внимание относно обучението й
в чуждата страна. Свидетелите изясняват, че той е съобразявал работното си
време с нейните потребности и й е помагал в подобряването на английския език,
като тя е постигнала много добър напредък, видно от представените документи,
издадени от различни институции в Англия. От представения формуляр за извършена
консултация от Уолтъм Форест се установява, че в началния период на образователна
и социална адаптация в училището К.е изпитвала затруднения, което се подкрепя
от показанията на св. С., която е заявила, че от училището са информирали, че К.
е самотна и не контактува с другите деца. Свидетелства също, че тя е владеела
добре английски език, когато е дошла при тях, но видно от цитирания формуляр
нейнито писмено и устно владение на чуждия език е оценено на ниско ниво от
училището. Въпреки трудностите, момичето е успяло да завърши успешно
образованието си в ЕППИНГ Форест Колидж, като в издадения й сертификат е
посочено, че тя е направила много добър прогрес по английски език, както и че
отначало е била самотна, но е успяла да създаде приятелства. От обясненията на
майката, дадени пред настоящата съдебна инстанция при изслушването й по реда на
чл. 59, ал. 6 СК, се установява, че бащата е бил заинтересован от възпитанието
и обучението и на детето Преслав, тъй като по негов сигнал до Агенция „Социално
подпомагане”, отдел „Закрила на детето”, страните са обсъждали неговите
проблеми във връзка с тяхната раздяла и неприемането му в училищната среда,
заради трудното усвояване на учебния материал.
Изяснява се от амбулаторен лист от
22.08.2016г., издаден от д-р М.К., препоръка от 21.12.2015г. на Ж.Й.,
изготвения по делото социален догклад, както и от заключенията на приетите по
делото и неоспорени от страните съдебно психологични експертизи, че детето П.
има симптоми на Дислекция и е оценено като дете със специални образователни
потребности, като е препоръчително с него да работи ресурсен учител. От
представените характеристики на ученика за съответните учебни години, издадени
от Първо основно училище „Отец Паисий” – гр. Силистра се установява, че още в
първи клас детето е имало трудности в училище, тъй като не е участвало
достатъчно пълноценно в учебния процес и не е било концентрирано в час. Във
втори клас вече е било оценено като дете със специални образователни
потребности, като това е отразено и в характеристиките му до пети клас,
включително, както и че обучението му се осъществява с помощта на ресурсен
учител. Констатирано е също, че не винаги успява да изпълнява точно учебните си
задължение и не умее да подготвя уроците си самостоятелно. Във всички
характеристики е посочено, че добре общува със съучениците си и може да
завързва приятелства. Видно от издадената служебна бележка от същото училище в
резултатите по учебните предмети в пети клас детето е показало средно ниво,
като по основни предмети оценките му не са високи, а по английски език му е
поставена оценка „Среден 3”.
Изяснява се от показанията на св. И. и
от обясненията на майката, че бабата и дядото на детето по бащина линия много
дейно са участвали в подготовката на домашните работи на П. От социалния доклад
и обясненията на майката се изяснява, че П. е започнал обучението си в ОУ „Отец
Паисий”, но по предложение на неговата баба той е бил преместен в ОУ „И.
Вазов”, тъй като неговите прародители по бащина линия считали, че проблемите на
момчето с усвояването на учебния материал се дължали на учителския колектив в
това училище, а не на неговите специални потребности. Впоследствие той отново
се е върнал в ОУ „Отец Паисий”, където вече от втори клас с него работи
ресурсен учител. Майката изрази съжаление пред въззивния съд, че едва в
четвърти клас е научила за заболяването Дислекция и сама е започнала да търси
материали и да се информира, като е заключила, че много от неговите действия
отговарят на симптоми на това заболяване. Това я мотивирало да открие център за
работа с деца с такива проблеми и през коледната вакация на 2015г. са посещавали
най-близкия център, намиращ се в гр. Русе, за да се работи с него за
подобряване на четенето. По препоръка на Дирекция „Социално подпомагане” детето
е било преместено в СОУ „Н. Й. Вапцаров” през учебната 2016г.-2017г., тъй като
в него са обучавани други деца със специални образователни потребности и се е
предполагало от социалните работници в дирекцията, че детето ще бъде по-добре
прието в училищната среда, но момчето не е успяло да се адаптира в новото
училище. Затова по предложение на майката и със съгласието на детето то отново
е било записано в ОУ „Отец Паисий”, където продължава обучението си понастоящем.
Майката откровено заяви пред съда, че в последно време не й остава възможност
да му помага в учебния процес, но когато той се обърне към нея за помощ, тя
откликва на молбите му. Приема П. за голям и че може да се справя, като от
нейна страна се осъществява контролът относно изпълнението на задълженията му.
При изложените обстоятелства
настоящият съдебен състав приема, че бащата Е.К.И. има много добри възпитателски
качества, които имат конкретно проявление в отношението му към дъщеря му К. и
нейните успехи в обучението, както и в проявената му заинтересованост относно
образованието на сина му П.. От друга страна, майката Т.П.П. е била пряко
ангажирана с образованието на децата си, но част от функциите й по контрол са
били осъществявани от родителите на бащата по тяхна инициатива. Те активно са
участвали във взимането на решения относно образованието на детето П. и майката
се е съобразявала с тяхното мнение до момента на преустановяване на контактите
им. Това поведение на майката е обяснимо с оглед изградените им отношения, тъй
като от свидетелските показания на И. и от данните на социалния доклад се
установява, че родителите на бащата са подкрепяли майката и децата материално,
включително предоставяйки им жилище след раздялата със сина им. От действията
на майката за справяне с проблемите на П. в училище може да се направи извод,
че тя е полагала усилия да установи и реши затрудненията му с усвояването на
учебния материал, въпреки че според социалните работници, изготвили доклада,
към момента тя не може да се справя с трудностите на детето.
Негативно значение при определяне на
родителските качества на майката обаче има ограничаването на контактите на
детето с бащата след м. юни 2016г. От свидетелските показания на М.С. и Ю.И.а,
обясненията на бащата, данните от социалния доклад, както и заключението на
изготвената съдебно психологична експертиза, прието от първата инстанция,
категорично се установява, че майката оказва влияние върху П. и се опитва да го
дистанцира от неговия баща, което провокира детето да преустанови контактите си
с него. От заключението на съдебно психологичната експертиза се изяснява, че „заради
собствения си страх и за защита, тя манипулира детето чрез внушаване на отрицателно
отношение към значим за него възрастен – баща му, като по този начин
допълнително подсилва несигурността и така или иначе съществуващия в него страх
от бъдещето и от евентуалната промяна”. В Решение № 64 от 20.2.2012г., постановено по гр. дело
№ 1398/2011.г
по реда на чл. 290 ГПК, ВКС, IV г.п. е приел, че подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от
установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между
родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в
защита на неговия интерес.
Не е установено по делото страните да имат някакъв
дефицит на морални качества, като не са констатирани прояви, които да имат
конкретно отражение за моралното възпитание на детето П. От представените
харкатеристики за ученика се изяснява, че в ОУ „Отец Паисии” детето се държи
възпитано с учителите и децата, като изрично е посочено, че „проявява нужното
уважение към учителите и училищния персонал”, „няма наложени и незаличени към
момента наказания и мерки, „предлага и оказва помощ на съучениците си.
Добронамерен. Спазва правилника за дейността на училището.”, „има изградени
навици за културно поведение и отношение”. Към момента не може да се направи
извод, че детето се отглежда в семейна среда, в която някой от членовете й има
неморално поведение, с оглед подадения от бащата сигнал до Прокуратурата за
извършени блудствени действия от съжителя на майката спрямо детето Косара,
доколкото няма данни образуваното досъдебно производство по този сигнал да е
приключило и какъв е изходът от него.
Безспорно по делото е, че от раждането на детето и
към настоящия момент, т.е. 13 години, майката отглежда детето като полага лични
усилия във връзка с възпитанието и развитието му. Тя е подпомагана от
родителите на неговия баща, който в началния период след раздялата им са й
осигурили жилище, където да живее с децата, и са предоставяли материални
средства за отгледането им. За период от шест месеца те са се грижили за
децата, докато майката е била на обучение в гр. Варна за повишаване на
професионалната й квалификация, според данните от социалния доклад и
показанията на св. И. Установено е, че бащата не е посещавал детето през всички
дни от определения му с Решение № 259/08.06.2007г.,
постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд – Силистра режим на лични отношения, доколкото контактите му
с П. са били основно през ваканциите на детето, но въпреки това той е поддържал
добър контакт с него и често са общували с телефонни разговори. Майката не
оспорва обстоятелството, че бащата е закупувал често необходими вещи на детето,
правел му е подаръци, както и че жилището, в което са живеели за известен
период от време след раздялата им, преди да се установи с новия си партньор, е
било закупено и обзаведено от него съвместно с родителите му. При така
установените факти, настоящият съдебен състав приема за неоснователно
възражението на майката, че бащата не е участвал в издръжката на детето.
Ангажирани са и писмени доказателства за направени плащания на определената с
цитираното съдебно решение издръжка по сметка на съдебния изпълнител, пред
който е образувано по молба на майката изпълнително производство на основание
издадения въз основа на решението изпълнителен лист. Обстоятелството, че
изпълнителното дело е спряно, според твърденията на страните, тъй като бащата е
предявил иск за признаване за установено спрямо майката и детето, че не дължи
издръжка за конкретен период, не променя този извод. Изяснява се, че за детето
са полагани адекватни грижи от всеки от родителите, съобразно възможностите им.
Двамата родители изявяват силно желание да
отглеждат детето П., видно от данните на социалния доклад. От действията на
бащата, изразяващи се в завеждане на процесното дело, активните опити да
продължи контактите си с П., подаването на сигнал до Агенция „Социално
подпомагане” относно проблемите на детето във връзка с обучението му, водят до
извод за готовност да отглежда и възпитава детето и са указание за сериозна
загриженост за него. Макар и в първоинстанционното производство майката да е
имала пасивно процесуално поведение, пред настоящата съдебна инстанция тя
активно участва в процеса, образуван по нейна жалба, и изразява становището си
по спора. Дори от заключението на съдебно психологичната експертиза и данните
от социалния доклад може да се направи житейският извод, че действията й по
внушение на отрицателни представи за бащата на детето у него, са продиктувани
от страха й да не се раздели с Преслав и то да заживее при баща си в Англия.
От заключението на съдебно психологичната
експертиза, изготвена в пъроинстанционото производство, се установява, че
детето има изградени близки взаимоотношения, както с баща си така и с майка си.
Посочено е от вещото лице обаче, че детето е амбивалентно привързано към баща
си – силно привързано, но придружено с гняв и агресия. Изяснява се от вещото
лице, че „когато П. чувства дискомфорт – физически и емоционален и при
фрустрация, търси грижата и подкрепата на своята майка, а като авторитет
припознава съжителстващия с майката мъж и има желание да го следва и прекарва
време заедно с него”. При изслушването детето, съгласно чл. 59, ал. 6 СК,
Преслав заяви пред съдебния състав, в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Силистра и психилог И.Г., че желае да живее
с майка си в България и е категоричен, че не желае да живее в Англия при баща
си, а там иска да ходи само на екскурзия и на гости.
Във връзка с възрастта (13 години) и полът на
детето (мъжки), следва да бъде отчетето приетото в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че детето се намира в предпубертетна възраст, а според
допълнителното заключение на съдебно психологичата експертиза, назначена от
въззивния съд, в хода на своето развитие детето е „израснало в непълно
семейство, в което липсва адекватен и мъжки авторитет, което предвид пола и
възрастта на детето създава несигурност от него по отношение на авторитета,
както и липса на ясни граници и самоидентичност”, което е напълно обяснимо с
продължителното отсъствие на бащата от страната и срещите им основно през
ваканциите. От друга страна, от заключението на съдебно психологичната
експертиза се установява, че П. изпитва голямо уважение към партньора на майка
му, възприема го като адекватен мъжки авторитет, не изпитва желание да му се
противопоставя, а напротив – да го следва и прекарва време, както в учене, така
и в забавления с него. Вещото лице е посочило, че в настоящото семейство на
детето, състоящо се от майка му, братчето му и съжителстващия с нея мъж, има
ясно установени роли добре изразена йерархичност, което носи на Преслав усещане
за стабилност и устойчивост на семейната среда. Тези обстоятелства са от
съществено значение предвид промените в поведението на децата, които настъпват
в пубертетната възраст, свързани с усещането за независимост и самостоятелно
взимане на решения.
Не се установява майката и бащата да
могат да разчитат на помощта на трети лица, извън кръга на тяхното семейство,
включващо партньорите, с които съжителстват. Родителите на бащата живеят в
България и съответно не биха могли да му оказват помощ при отглеждането на П. в
Англия. Същите биха могли да участват в грижите по възпитанието му и развитието
му, докато той е в България.
Относно социалното обкръжение на детето се
установява, че въпреки посоченото в характеристиките, издадени от неговото
училище, относно наличието на възможност у детето да създава и поддържа
приятелства, както и добрата комуникация със съучениците му, детето се чувства
самотно и няма изграден приятелски кръг, за което свидетелства Ю.И.а и обяснява
неговия баща при изслушването му. Това обстоятелство обаче се дължи на
симптомите му на Дислекция, тъй като според заключението на допълнителната съдебно
психологична експертиза „дислектичните деца” трудно създават и поддържат
приятелства и често са изолирани от връстниците си, и следователно не е
вследствие от грижите и възпитанието, което получава от родителите. Както бе
изяснено в обкръжението на детето е партньорът на майката, който детето
възприема като строг, но справедлив. П.има силна емоционална връзка със сестра
си К.и с братчето си Р., родено от връзката на майка му с Е. Е. Вещото лице е
изяснило, че поради създалата се ситуация в семейстовото на П., той е много
силно привързан към малкото си братче. От социалния доклад и обясненията на
майката се установява, че сестра му К.а не контактува с П. и той не може да се
свърже с нея. Относно жената, с която съжителства бащата – М.С., няма данни
какви са отношенията й с П., но не се спори между страните, че тя участва с
необходимите грижи в отглеждането на Косара и въпреки резервираното поведение
на момичето спрямо нея в началото, към настоящият момент двете имат много добри
взаимоотношения.
От изготвения по делото социален доклад се
установява, че бащата, неговата партньорка и дъщеря му К. живеят в собствено
жилище – къща в гр. Лондон, като К. има самостоятелна стая. П. живее в 3-стайно
жилище, собственост на приятели на семейството, без да се дължи наем за
ползването, заедно с неговата майка, съжителят й и братчето му. Момчето има
собствена стая, която е обзаведена според възрастта и потребностите му, а в
жилището се поддържа добра хигиена. Следователно жилищно-битовите условия при
двамата родители са еднакво добри.
В задължителната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение
№ 243 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., ГК, е прието следното разбиране: „Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до
категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не
решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на
лични контакти. Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на
детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да
живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да
вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на
принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето,
конкретното му развитие и зрелост, и най-вече - с оглед конкретното му
психоемоционално състояние.”. В
конкретния случай, въпреки че се установява, че нежеланието на П. да живее с
бащата е продиктувано и от укоримото поведение на майката, изразяващо се в
отрицателно внушение у детето относно неговия баща, в крайна сметка в него така
или иначе съществува страх от евентуална промяна, изразяваща се в тотално
преобръщане на семейната му среда – вече 13 години живее с майка си и никога не
е живял с баща си, има усещане за стабилно семейство в обкръжението на
партньора на майка си и братчето си Р, към който е силно привързан. За да се
прецени обективно и пълно най-добрия интерес на детето следва да се съобрази
влиянието върху психоемоционалното състояние на П., което ще укаже
преместването при баща му в Кралство Великобритания, съпроводено със започване
на обучение в нова училищна и социална среда в друга държава, преценено с оглед
неговите образователни потребности и социална зрелост.
От заключението по допълнително поставената задача
към съдебно психологичната експертиза от въззивния съд се установяват
правнорелевантите обстоятелства, относно продължителността и трудностите на
адаптацията на П. в новата среда и отражението на тази промяна върху неговото
психологично състояние. Изяснява се, че Дислекцията и разстройството на
училищните умения биха довели до големи затруднение и сътресения за адаптацията
на детето към новата образователна среда. Ще окаже влияние и стадият на физическото
и психоемоционално развитие, в което се намира детето, а именно фазата на
предпубертета, а много скоро ще навлезе в напрегнатата и кризисна възраст на
пубертета. Констатира се от вещото лице, че при него по принцип се наблюдава
затруднено протичане на адаптация към нова среда в училище и непознати хора.
Изяснява се, че тези обстоятелства, заедно с евентуалните големи промени в
живота на детето – промяна на местоживеенето, смяна на държавата и езиковата
среда, промяна на обичайната социална и семейна среда – раздялата с училищната
среда и семейството му – майката и малкото братче Р., оказват огромно влияние
върху психологичното състояние на детето. По този начин ще се насложат загуби и
сериозни кризи, които биха могли да окажат негативен ефект върху неговото
емоционално и психологично развитие и да доведат до претоварване на психиката.
Според вещото лице, имайки предвид личността на детето и обучителните му
затруднения, породени от Дислекцията, както и стадия на психоемоционално
развитие, в който се намира, е възможно детето да изпадне в меланхолия и
депресивни преживявания, които биха затруднили преодоляването на реакцията на
стрес към промяната и значително да се затрудни и забави адаптацията на детето
към новата семейна и социална среда. Изяснява се, че е възможно засилване на
симптомите на Дислекцията и проява на невротична симптоматика – тикове и
страхова-тревожна зареденост.
Установява се, че поради специалните образователни
потребности на П., за него би било сложно да се интегрира и социализира в
чуждоезиковата среда, особено че при него са ясно изразени трудностите при
ученето на английски език. Следователно за него ще е необходимо продължително
време, за да продължи обучението си в чуждоезиковата среда и да бъде интегриран
в редовен клас, като според вещото лице – в рамките на повече от една календарна
година. Но при проявлението на гореизложените кризи, този период значително би
се удължил. Въпреки че на бащата беше предоставена възможност от съда да
ангажира доказателства за наличните ресурси и възможности на училището, в което
П. би продължил образованието си в Кралство Великобритания, да осигури
съответната педагогическа и социална интеграция и продължителна помощ на дете с
Дислекция, не бяха предоставени годни доказателства по см. на ГПК, с които да
се установят тези съществени за интереса на детето обстоятелства.
При изложените съображения и съвкупната преценка
на всички съществени обстоятелста, имащи значение за определяне на родителските
качества, настоящият съдебен състав приема, че родителите са равнопоставени по
отношение на по-голямата част от критериите, установени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д.
№ 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. Бащата има
преимущество по отношение на възпитателските качества, тъй като се установява
дефицит на такива при майката с оглед опитите й да отчужди П. от неговия баща,
което би имало негативно влияние върху неговото развитие като пълноценна
личност. Но при комплексната оценка на установените обстоятелства, както и
тяхната относително самостоятелна тежест, с оглед продължителността на отглеждане
на П. от неговата майка и полаганите от нея грижи, неговото желание, макар и
незадължително за съда, привързаността към майка му и братчето му Р., добрите
взаимоотношения в семейната среда, в която живее, добрите жилищно-битови
условия за отглеждане в настоящия му дом, последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и отражението им върху психологичното и
емоционално състояние на детето, водят до извод, че в интерес на детето е
родителските права върху него да продължат да се упражняват от неговата майка.
Добрите възпитателски качества на бащата не могат да бъдат основание П. да бъде
поставен в ситуация, която е стресираща за него и би имала изключително
негативен ефект върху неговото психоемоционално състояние. Не се установи, че
променянето на настоящата му семейна и образователна среда, ще има по-добър резулат
за неговото възпитание и израстване като личност, а точно обратното – той би
бил подложен на риск от сериозни психологични проблеми. Обстоятелството, че с
помощта на бащата сестра му К. е успяла да се социализира в новата среда, не
води до категоричния извод, че и П. без особени трудности и сътресения ще успее
да се адаптира към промените. В подкрепа на това съображение е обстоятелството,
че К. е имала добри познания по английски език при започване на обучението си в
Кралство Великобритания, но въпреки това те са били недостатъчни за
изискванията на училището и тя е срещнала трудности в представянето си по време
на обучението, както и в създаването на социални контакти и общуването със съучениците
си. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че тя е взела самостоятелно и
осъзнато решението да продължи обучението си чуждата страна, поради което и
мотивацията й за адаптиране е съвсем различна, а също така при нея не се
наблюдават специални образователни потребности. Отчитайки всички обстоятелства,
имащи значение за адаптацията на П. в новата училищна и социална среда, се
налага изводът, че е неоправдано принуждаването му да промени местоживеенето,
семейната среда, в която той се чувства добре и отдалечаването му от малкото му
братче, към което е силно привързан, с оглед възможните негативни
психоемоционални преживявания, които биха настъпили за Преслав, вследствие на
тази промяна, доколкото не е установена ползата от същата.
При тези правни съображения предявеният от бащата Е.К.И.
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно
родителските права на детето, определени с Решение №
259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд -
Силистра, като упражняването на родителските права върху детето П. Е.И. се предостави на него и се определи местоживеенето на детето при местоживеенето
на бащата, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност
и на предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на майката
да заплаща месечна издръжка на детето.
С оглед установеното обстоятелство относно
поведението на майката за преустановяваване на контактите на Преслав с бащата,
макар и да не са налице симптомите на родителско отчуждение, се налага да се
измени определеният с Решение № 259/08.06.2007г.,
постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд – Силистра режим на лични отношения на бащата Е.К.И. със
сина му Преслав Емилов И., за да се възстанови и укрепи емоционалната връзка
между тях, което е в интерес на детето за неговото пълноценно развитие като
личност.
Съгласно приетото в Решение
№ 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за
лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта
на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му
за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място. В
случаите, когато неупражняващият родителските права родител има местожителство
или местопребиваване на територията на друга държава, те се осъществяват по
местожителството на последния, като му се осигури възможност да води детето в
своето местожителство или местопребиваване. В
настоящия случай предвид разстоянието между местоживеенето на детето и неговия
баща, училищната възраст на детето, както и обстоятелството, че досега бащата е
осъществявал контактите си с П. основно през ваканциите, следва да се
предостави по-голяма възможност за срещи на бащата през тези периоди, но в
същото време да не се отнема възможността му за контакти през останалите месеци
от годината, но предвид обучението на детето следва да се осъществяват по
местоживеенето му в Република България. В този смисъл настоящият съдебен състав
счита, че от полза за детето е да осъществява контакти с баща си в следния
режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя – по местоживеенето на детето в Република
България; първата половина от Коледната ваканция - всяка четна
година, а всяка нечетна година; един месец през Лятната
ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който
да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната година,
а при липса на специална уговорка - от 01.07.-31.07.- четна година и
01.08.-31.08.-нечетна година; неограничени контакти по телефон и/или скайп, като срещите между бащата и детето се
осъществяват по местожителството на бащата в Кралство Великобритания и разходите
за тези пътувания се поемат от бащата на основание чл. 59, ал. 8, т. 3 СК.
В заключение следва да се
изясни, че едно съдебно решение не може изцяло да замести разумния подход на
родителите към своето дете. Липсва ли такъв подход, на детето биха с нанесли
трудно излечими психологически травми. В този смисъл съдът е длъжен още веднъж
в своите мотиви да изложи, че е в
интерес на детето да общува и с двамата си родители, които от своя страна да
проявяват разбиране към неговите специални образователни потребности и най-вече
майката, предвид обстоятелството, че тя е родителят, който отглежда детето, да
полага максимални усилия за оказването на адекватна помощ при обучението му, и
ако е необходимо да ангажира специалисти, които да съдействат на детето за
развитие на способността му за учене.
Предвид
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд с оглед на събраните във въззивната инстанция нови доказателства, решението на Районен
съд - Силистра трябва да бъде отменено в съответните обжалвани части, и
съответно да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове относно детето П.Е.И.
и бъде определен режим на лични отношения между бащата Е.К.И. и неговия син.
При този изход на
правния спор пред Окръжен съд – Силистра на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят сторените от него
разноски във въззивното производство в размер на 636,50 лв., представляващи
сбор от заплатена държавна такса в размер на 136,50 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
637/26.01.2017г., постановено по гр. д. № 1202/2016г., по описа на Районен съд –
Силистра, в частта, в която е допусната промяна в Решение №
259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд -
Силистра, като е предоставено упражняването на родителските права над детето П.Е.И. на неговия баща Е.К.И. и определено за местоживеене на детето
местоживеенето на неговия баща: Кралство Великобритания, гр. Лондон,
„Фарнбъроу авеню“ № 20, Е17 6НХ, в частта, в която е определен режим на лични отношения на
майката Т.П.П. с детето П. Е. И., а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 в събота до 18.00 в неделя, при
пребиваването на детето в Република България или по местоживеенето му в
Кралство Великобритания, първата половина от Коледната ваканция- всяка
четна година, а всяка нечетна година- втората половина, всяка пролетната
ваканция, един месец през лятото- по местоживеене на майката, когато бащата не
ползва платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите
писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на специална
уговорка - от 01.07.-31.07.- четна година и 01.08.-31.08.-нечетна
година; през първата година от влизане в сила на съдебното решение срещите
през пролетната и лятна ваканции- ще са по местоживеене ***, като на чл. 59,
ал. 8, т. 3 от СК, разходите за тези пътувания, следва да се поемат от бащата;
неограничени контакти по телефон и/или скайп, в частта, в която Т.П.П. е
осъдена да заплаща на сина си П.Е.И., със съгласието на неговия баща Е.К.И.,
месечна издръжка в размер на сумата от 105 лв., считано
от 16.08.2016г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, в частта, в която Т.П.П. е
осъдена да заплати на Е.К.И. сумата над 282 лв. – разноски по гр.д. №
1202/2016г. по описа на СРС, както и в
частта, в която Т.П.П. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Силистра сумата над 59 лв. – държавни такси по гр.д. № 1202/2016г. по
описана СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.И. иск с правно основание чл.
59, ал. 9 СК за изменение на определените с Решение №
259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд -
Силистра мерки относно упражняването
родителските права върху детето П. Е.И. и неговото местоживеене.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.И срещу Т.П.П. иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 105
лв. на детето П.Е.И., чрез неговия баща и законен представител, до пето число
на съответния месец, от завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие
или друго обстоятелство изключващо плащането, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна издръжка.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК определения в Решение № 259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по
описа на районен съд – Силистра, режим на лични отношения между бащата Е.К.И.
и неговия син П.Е.И., като ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в
неделя – по местоживеенето на детето в Република България; първата половина от Коледната ваканция - всяка четна година, а
всяка нечетна година; един месец през Лятната
ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който
да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната година,
а при липса на специална уговорка – от 01.07. до 31.07. – четна година и 01.08. до 31.08. – нечетна година; неограничени контакти по телефон и/или скайп; като срещите между бащата и детето през
ваканциите се осъществяват по местожителството на бащата в Кралство
Великобритания и разходите за тези пътувания се поемат от бащата на основание
чл. 59, ал. 8, т. 3 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
637/26.01.2017г., постановено по гр. д. № 1202/2016г., по описа на Районен съд –
Силистра, в останалите обжалвани
частти.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Е.К.И. да
заплати на Т.П.П. сторените
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в размер
на 636,50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.