Разпореждане по дело №25105/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67576
Дата: 12 май 2024 г. (в сила от 12 май 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110125105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67576
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110125105 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
143762/30.04.2024 г., от Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г---
чрез адвокат Т. Ю. М., член на Адвокатска колегия- Плевен, с личен
адвокатски № --, съдебен адрес: гр. С--, телефон: ---- елeктронен адрес:
*************@*****.*** (Т. М., адвокат– пълномощник) срещу “К---” ЕАД,
ЕИК: ---, седалище и адрес на управление: гр. С--- Б----, с представители: ---, --
-, ------- с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК , с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът Е. Г. Г., ЕГН: ********** не дължи по
отношение на ответника “К---” ЕАД, ЕИК: ---, задължението му по
изпълнително дело № 20148410406885/2014 г., която сума е погасена по
давност.
В исковата молба се твърди, че в началото на 2024 г. е научил, че с
Постановление от 05.02.2024 г. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, дължимо от работодателя му - Община -, ЕИК: ---. Запорът е
наложен от ЧСИ Н-- по изпълнително дело № 20148410406885/2014 г. След
справка в кантората на ЧСИ Н-- установил, че твърдяната дължима сума по
изпълнително дело № 20148410406885/2014 г. е в размер на 1655 лева.
Твърди, че посоченото изпълнително дело е образувано по молба на “--
-” ЕАД от 11.06.2014 г. въз основа на: Изпълнителен лист 23.04.2014 г. за
сумата от 457,72 лева главница, сумата от 53,56 лева- договорна лихва,
сумата от 57,85 лева мораторна лихва за периода от 05.06.2012 г. до
10.09.2013 г. и законна лихва от 16.09.2013 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лева, представляващи разноски по гражданско дело №
1
481/2013 г. по описа на РС- Сливница и Изпълнителен лист от 23.04.2014 г. за
заплащане на направените от кредитора разноски по гражданско дело №
661/2013 г. по описа на РС- Сливница за сумата в размер на 125 лева,
представляващи разноски по делото и сумата от 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Сочи, че с Покана за доброволно изпълнение от 19.06.2014 г. е наложен
запор върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки. Тъй като
работи на минимална работна заплата обаче не са удържани средства.
Твърди, че въз основа на Молба за конституиране на нов взискател от
02.02.2017 г. по изпълнителното дело е конституирано като взискател
дружеството “К---” ЕАД в качеството му на частен правоприемник на “---”
ЕАД въз основа на договор за цесия. Видно от Молбата за конституиране на
нов взискател, приложена към настоящата искова молба, “К---” ЕАД на осн.
чл. 18 от ЗЧСИ възлага на ЧСИ Н-- да извършва всички необходими действия
за нормалния ход на изпълнителното производство.
Счита, че след извършената справка в кантората на ЧСИ Н-- било
установено, че са били подготвени няколко призовки за принудително
изпълнение- насрочване опис на движимо имущество. Последната призовка за
принудително изпълнение е с дата 30.07.2019 г., но не я е получил и научил за
това едва след справка при ЧСИ Н--. Нито един описите не е осъществен
поради неплатени такси от страна на кредитора.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие е от 30.08.2016
г., представляващо запор върху банковите му сметки, но тъй като през този
период е бил на минимална работна заплата не са му удържани суми.
Излага подробни правни доводи, че това какво представлява
перемпцията и кога давността е прекъсната и изтекла. Твърди, че в периода
от 30.08.2016 г. до 05.02.2024 г., когато е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е изтекъл в
следствие на което са настъпили основания за прекратяване на
изпълнителното производство. Твърди, че последващите изпълнителни
действия от прекратяване на делото, поради перемпцията, не се считат за
прекъсване на давността, тъй като делото е било прекратено. Счита, че
давността е изтекла.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
Молба за образуване на изпълнително дело от 11.06.2014 г.; 2. Изпълнителен лист от
23.04.2014 г. по гр. дело № 481/2013 г. по описа на РС Сливница; 3. Изпълнителен лист от
23.04.2014 г. по гр. дело № 661/2013 г. по описа на РС Сливница; 4. Разпореждане за
образуване на изпълнително дело № 20148410406885/2014 г. от 11.06.2014 г.; 5.
Разпореждане за налагане на запор от 19.06.2014 г.; 6. Покана за доброволно изпълнение
от 19.06.2014 г.; 7. Молба за конституиране на нов взискател от 02.02.2017 г.; 8. Договор
за продажба и прехвърляне на вземания; 9. Потвърждение за извършване на цесия на
вземания; 10. Пълномощно № 3137/2017 г.; 11. Призовка за принудително изпълнение- опис
на движимо имущество от 14.03.2016 г.; 12. Призовка за принудително изпълнение- опис на
2
движимо имущество от 04.07.2016 г.; 13. Призовка за принудително изпълнение- опис на
движимо имущество от 30.07.2019 г.; 14. Съобщение с изходящ № 014620 от 05.02.2024 г.
от ЧСИ Н--; 15. Документ за платена държавна такса 16. Адвокатско пълномощно
Моли да се изиска изпълнително дело № 20148410406885/2014 г. ЧСИ
Н--
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представляват от адв. Т. М. със съдебен адрес: гр. С----, с
пълномощно само за всички инстанции (л.16 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Не е посочената цената на иска. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
На първо място не е ясно какво иска да се признае за установено, че не
се дължи – сумата от 1655 лева или сумата, която е установена в цитирания
изпълнителен лист – 694.13 лева.
Второ, липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Трето, ответникът е изрично депозирал молба до СРС, с която е отказал
да му се връчват книжа онлайн. Следователно страната не е задължена по
чл.50, ал.5 ГПК. Ето защо исковата молба е нередовна и на основание чл128,
т.3 ГПК.
Ето защо искова молба с вх. № 143762/30.04.2024 г. следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127,
ал.1, т.3,4-5 и чл.128, т.2-3 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за
противната страна, следва да изпълни дадените по-долу указания, както и в
същия срок да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали иска да се признае
за недължима сумата от 1655.00 лева или сумата, която е установено в
цитирания изпълнителен – 694.13 лева.
2. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, който да отговаря на уточнението по предходната точка.
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % от цената на иска (т.1 по-горе) по сметка на
СРС, като приспадне вече внесената сума. Внасянето на държавна такса може
да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане
3
в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането
на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на
банкови такси.
4. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковата молба
и приложения към нея за противната страна или да внесе държавна такса за
преписи по чл.102з, ал.3 ГПК в размер на 1.80 лева по сметка на СРС, като
приспадне вече внесената сума. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за
държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради
неотстраняване на нередовности в срок.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
4
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 143762/30.04.2024
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.3,4-5 и чл.128,
т.2-3 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна,
следва да изпълни дадените по-долу указания, както и в същия срок да
представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали иска да се признае за
недължима сумата от 1655.00 лева или сумата, която е установено в
цитирания изпълнителен – 694.13 лева.
2. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да отговаря на уточнението по предходната точка.
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % от цената на иска (т.1 по-горе) по сметка
на СРС, като приспадне вече внесената сума. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
4. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковата молба и
приложения към нея за противната страна или да внесе държавна такса
за преписи по чл.102з, ал.3 ГПК в размер на 1.80 лева по сметка на СРС,
като приспадне вече внесената сума. Внасянето на държавна такса може
да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, ГПК, поради неотстраняване на нередовности в срок, на
основание чл.129, ал.3
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
5
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М----------- на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
6
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7