Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 02.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 441 по описа на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищците А.С. и Е.С. граждани на Руската
Федерация, излагат в исковата молба, че на 10.09.2015 г., след разменена
кореспонденция, подписали с ответното дружество „В.К.“ ООД предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент В209, със застроена
площ от 45.50 кв.м., със съответните общи части на сградата за сумата от
33 649 евро- Твърди се, че ищците заплатили депозит в размер на 2 000
евро на 15.07.2015 г., а на 10.09.2015 г., едновременно с подписването на предварителния
договор, заплатили още 24 919 евро, за които суми управителят на ответника
издал разписки. Твърди се, че съгласно уговорките по договора приемането на
сградата с акт 14 следвало да стане до 30.07.2017 г., а с акт 15 до 31.12.2018
г. Твърди се, че през 2017 г.
строителството на сградата не било започнало, а през 2018 г. на ищците станало
ясно, че то вероятно никога няма да започне. Започнали кореспонденция с брокера
си като поискали обяснения, провели срещи с управителя на ответника, който
предложил два варианта за разрешаване на проблема - да върне сумата или ищците да изберат нов
обект. Въпреки проявеното търпение от страна на ищците усилията им да уредят
взаимоотношенията си с ответника останали напразни. Заявени са твърдения, че с
исковата молба отправя изявление за разваляне на предварителния договор.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
им върне платената цена по предварителния договор в размер на 26 919 евро като
платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се разноски, съгласно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „В.К.“ ООД, редовно уведомен е оспорил исковете в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, където са развити съображения
досежно тяхната неоснователност.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т.П..
Ответното дружество не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е
сезиран с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. При тези искове в тежест на
ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото
обедняване ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало основание.
Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на обогатилия
се и то на основание, което впоследствие е отпаднало.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между страните по спора. Ответникът не е заявил
оспорване на същия по смисъла на чл. 193 от ГПК, а се е задоволил с изявление,
че е подписан от лице без представителна власт по отношение на търговското
дружество. На това твърдение, ищците са противопоставили възражение по смисъла
на чл. 301 от ТЗ, установяващ оборима презумпция, съгласно която търговецът потвърждава действията на лице действувало от
негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след
узнаването на тези действия.
В исковата молба се твърди, че предварителния договор за
търговското дружество е подписан от лицето П. С., който се представил за негов
управител. Съдебно признатият неизгоден за страната факт е годно
доказателствено средство на общо основание. Нещо повече, горното се потвърждава
и от публичните данни в ТР към АВп, установяващи, че към датата на сключване на
предварителния договор лицето П. С. е бил съдружник в ответното дружество, но
не и негов управител. Ищците са признали в исковата молба и съдебно неизгодния
им факт, че разписките, установяващи заплащане на процесната сума са подписани
от същото лице – съдружник в дружеството, но не и управител. Предвид тези
признати съдебно неизгодни факти, настоящият съдебен състав намира, че
предварителният договор, процесен по делото, е подписан от лице без
представителна власт по отношение на търговското дружество – ответник.
При данните по делото и позоваването на разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ, обаче съдебният състав намира, че действителният управител на
търговското дружество е разбрал за сключения договор при среща с него, състояла
се през месец май 2018 г. и не се е противопоставил на същата досежно сключения
договор. Твърденията в исковата молба по повод проведена среща с управителя на
дружеството не са оспорени. Не са оспорени и твърденията, че същият е предложил
варианти за разрешаване на отношенията, възникнали между страните по повод
договора. Ответникът се е задоволил в отговора си единствено да заяви
твърдение, касаещо липсата на изрично потвърждение на действията на лицето,
подписало договора. Разпоредбата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД е неприложима при
търговските сделки като приложима е сочената вече разпоредба на чл. 301 от ТЗ,
която изисква противопоставяне на тези действия и то непосредствено след
узнаването за тях, а не потвърждение на действията на лицето без представителна
власт /решение 51/10.02.2012 г. по гр.д. 962/11 г. на Второ ГО на ВКС, решение
69/11.06.2009 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Отново от неоспорените твърдения в
исковата молба може да се направи обоснован извод, че управителят на ответното
дружество не само, че не се е противопоставил на тези действия, но е и манифестирал
мълчаливо одобрение като е предложил на упоменатата среща варианти за уреждане
на отношенията между страните по настоящия спор. Това мълчаливо одобрение е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 301 от ТЗ /решение
89/12.06.2013 г. по т.д. 431/2012 г. на Второ ТО на ВКС/.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че страните по спора са били обвързани от валидна облигационна връзка.
Не се спори по делото, че по силата на сключения процесен предварителен
договор ответното дружество се е задължило да построи, въведе в експлоатация и продаде
на ищците – купувачи по тях недвижим имот. Продавачът се е поел и задължението
да предаде имота в завършен вид до ключ/раздел III, т.4 и от договора/
срещу насрещното задължение на купувача да заплати определената цена по договора,
платима на няколко вноски, уговорени по размер и срок на плащане в раздел II т.1 от договора. В клаузата на раздел III т. 7 от договора
е посочено, че продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху имота, предмет на предварителния договор след подаване на документи за
издаване на разрешение за ползване на сградата и подписване на договор за
стопанисване и управление.
От представените по делото писмени доказателства – два броя разписки се
установява плащане на процесната сума по договора. Съобразно раздел II т.2 от договора плащането на вноската се извършва в брой срещу разписка
или алтернативно – по банков път. Плащането в брой на сумата срещу издадена
разписка е договорен начин за нейното плащане.
Съобразно постигнатите уговорки по договора, продавачът е поел задължение
да прехвърли правото на собственост върху имота, предмет на предварителния
договор след подаване на документи за издаване на разрешение за ползване на
сградата и сключване на договор за управление и стопанисване. Няма данни по
делото това задължение да е изпълнено. Данни за нотариално оформяне на
предварителния договор, процесен по делото не са ангажирани от страните, а не
се и твърди такъв да е сключван.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД
последователно приема, че развалянето на договора поражда последици и ако
изявлението не съдържа определен срок за изпълнение. Тогава ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на
обективно подходящ с оглед на обстоятелствата срок. С исковата молба може да
бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен
подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия за
съответната престация срок/решение №37 от 22.03.2011г. на ВКС по
гр.д. №920/2009г., ІV г.о./. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на
договор, съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и
волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са изрично формулирани
изявления / решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., ІІІ
г.о./. Тъй като исковата молба довежда до знанието на длъжника изявлението на
кредитора за дължимо незабавно изпълнение, съдържащо се в претенцията за
връщане на даденото по договора като последица от неговото разваляне, следва да
се приеме, че предявеният иск има значението на покана за изпълнение и
предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. От
момента на получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за
искането на купувача да му бъде върната платената по договора цена, с оглед
неговото неизпълнение респ. и за фактически съдържащото се в това искане
изявление за разваляне на сделката. От момента на получаване на преписа от исковата
молба ответникът е имал достатъчно време да предприеме активни действия по
изпълнение на задължението си.
При така установеното неизпълнение от страна на ответника, за ищеца е
възникнало право да развали договора, което право последния е упражнил по съображенията,
изложени по-горе в съдебното решение.
Предвид изложеното, исковете за присъждане на процесните суми,
представляващи неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като
дадени на отпаднало основание по неизпълнен и развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид своевременно релевираното
искане за заплащане на разноски и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намира,
че на ищеца следва да се присъди и сумата от 4 612, 32 лв. – сторени
разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК /стр. 58 в делото/.
Водим
от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. П.А. да заплати на А.С., роден на *** г. и на Е.С., родена на *** г.,
и двамата граждани на Руската Федерация, със съдебен адрес:***, офис 8 – адв. Т.П.
на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от сумата от 26 919 евро, платена на отпаднало основание по повод развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 612, 32 лв. –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: