Определение по дело №335/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на И. А. М., [ЕГН] от [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, ет.2, офис №6 срещу Решение №2153-25-123/11.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1148-7/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – К. Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета на И. А. М., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г.

В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че органът неправилно и в противоречие на чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е определил размера на обезщетението, изхождайки не от полученото трудово възнаграждение при последната работа на лицето, а от дохода, върху който са внасяни осигурителните му вноски в държавата по последната заетост Белгия. Излага се становище, че полагащото се ПОБ за оспорващия следва да бъде в по-голям размер от определение от органа размер от 29.10 лева дневно. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от И. А. М. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че И. А. М. към 25.09.2023г. има право на ПОБ като компетентната институция и държава е Р.България, съгласно и чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета.

Не се спори по делото, че последната трудова заетост на И. А. М. е на територията на ДЧ на ЕС – Белгия, с работодател по правоотношението „JADOUL BV“-Белгия в сектор „селско стопанство“ и с последен период на заетост, съгласно фиш за заплата от 02.09.2023г. до 22.09.2023г., с уговорена тарифна почасова ставка за заплащане в размер на 12.41 евро на час, при отработени 162 часа, като за посочения период лицето е осигурено за всички социални рискове, в т.ч. и за „безработица“.

Не се спори по делото, че И. А. М. е с последно прекратяване на осигуряването от 23.09.2023г. с работодател по правоотношението „JADOUL BV“-Белгия, прекратено на основание-изтичане срока на договора.

Съдът указва на ответникът по оспорване, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

Съдът след като извърши служебна проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на така направените в жалбата доказателствени искания, съдът намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения:

Документ U1 е преносим документ, който се издава на лицата, в случая оспорващият е този, който може да го получи. Посоченият документ не е от структурните електронни документи, които могат се разменят между компетентните институции и могат да бъдат изискани служебно. Удостоверяването на периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в държава-членка се извършва освен чрез преносимия документ U1, но и чрез структурните електронни документи U002/U017. По делото са налице структурните електронни документи U002/U017 и за изясняване на делото не е наложително наличието на документ U1.

Искането за събиране на гласни доказателства за установяването на размерите на отпуснати парични обезщетения на други лица, работили с оспорващия при същия работодател и в същия период, от една страна не са обстоятелства, предмет на настоящото дело, от друга страна тези размери на ПОБ подлежат на доказване само с писмени доказателства. Предвид изложеното, съдът намира така дефинираното в жалбата искане за събиране на гласни доказателства за неотносимо и недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК,чл.146 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 335/2024г., по описа на АС- гр.Търговище :

Оспорващ

1. И. А. М. от [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024г. от 15.00 ч.

ИЗИСКВА от ответника по оспорването да представи по делото в 7-дневен срок, издадената от него Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.

ОСТАВЯ без уважение така направеното искане в жалбата на оспорващия, съдът да задължи ТП на НОИ-Търговище да изиска по служебен път по делото формуляр U1.

ОСТАВЯ без уважение така дефинираното в жалбата на оспорващия искане за събиране на гласни доказателства.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващата да се призове, чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.