Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 31.08.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На десети август Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2**1 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.432
във връзка с чл.429 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В
исковата молба пълномощникът на ищеца адв. И. Й. заявява, че при ПТП на *** г.,
около 10:55 часа, на ПП-I-5, при разклона за
гр. Шипка, водачът на лек автомобил марка „А.", модел „**", ДК № ***,
К.А.К., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал движещия се на пътя с предимство лек автомобил марка „Ф.", ДК № ***,
управляван от доверителя му Х.П.Д., след което настъпил удар между двата
автомобила. За управлявания от виновния водач лек автомобил имало задължителна
застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена
при „З.Д.Ж.и З." АД с полица № ***, валидна от г. до г.
Заявява,
че вследствие на катастрофата на ищеца били причинени следните телесни
увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия на шията; масивно
кръвонасядане по дясното коляно с ограничение в движението в областта на
коленната става; кръвонасядане по дясната подбедрица.
Сочи, че
непосредствено след описаното ПТП, Х.Д. бил откаран със спешна помощ в МБАЛ „***"
гр. К., където бил приет с частична загуба на съзнание. Болничният му престой
продължил от *** г. до 22.10.2018 г. На пострадалия било проведено
медикаментозно лечение, като при изписването му от болницата докторите му
указали да продължава да приема лекарства, във връзка с мозъчното сътресение.
В дните след катастрофата коляното
на пострадалия било силно подуто, появило се кръвонасядане, което довело до
ограничение в движението на крака и затруднение при ходене. На 26.10.2018 г.
доверителят му постъпил отново в болница, където била извършена вътреставна
пункция на контузеното коляно и била изтеглена събралата се кървениста
синовиална течност. Лекарите указали на пострадалия да носи наколенка на контузеното
коляно.
Твърди, че гореописаните травми
причинили на Х.Д. силни и продължителни болки и страдания, болнично и
извънболнично лечение, многобройни неудобства и затруднения в бита, влошаване
на качеството на Ж.. Към настоящия момент пострадалият не е напълно
възстановен, като при него се е развила церебростенна симптоматика. Изпитвал
обща отпадналост, световъртеж, залитал на момента при ходене, периодично имал
главоболие, което всяка вечер рязко се усилвало, особено при шофиране, четене и
гледане на телевизия. Болките в областта на контузеното коляно също не били
напълно отшумели.
Заявява, че във връзка с описаното
събитие ищецът се е обърнал към настоящия ответник с молба от 26.03.2019 г. да
определи и плати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но до
настоящия момент ответникът не е извършил плащане, поради което за пострадалия
възникнал правния интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда
да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 5 000 лева, предявена като
частичен иск от цялостна претенция в размер на 20 000 лева, като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие, заедно
със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на ПТП – *** г., до
окончателното плащане. Претендира присъждането на разноски. В изпълнение на чл.
127, ал. 4 ГПК, сочи банкова сметка ***ящото дело: IBAN:
***: ВIС: в "Р. ЕАД, с
титуляр Адвокатско дружество „Й. и Е.".
От името
на доверителя си заявява, че искат делото да се разгледа и в случай на
отсъствие на ищеца и упълномощените от него адвокати в първото по делото
заседание. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Г.,
който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.:
Ж. и З.“ АД, чрез юрисконсулт Т. Т.,
с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но го оспорва като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.
В случай,
че съдът намери иска за основателен, моли да намали размера на обезщетението,
тъй като счита, че претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период, с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от
трета страна, с оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици
от ПТП.
Признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. „А. **" с рег. № *** по
силата на Застрахователна полица № ***, сключена на * г. със „ЗАД Д.. и З."
АД.
Признава
за безспорно настъпването на застрахователно събитие - ПТП на *** г. между МПС
с рег. № *** и МПС с рег. №.
Счита, че
не е установена по категоричен начин вината на застрахованото в „З.Д.Ж.и
Здраве" АД МПС с рег. № ***, тъй като не е налице какъвто и да е акт на
компетентен орган, който да взема отношение по вината за настъпване на ПТП. В
тази връзка счита, че вина за настъпване на въпросното МПС носи водачът на МПС
с рег. № ***, който по време на настъпване на ПТП е карал с превишена скорост в
размер на 71 км/ч при максимално позволена скорост от 60 км/ч, поради което не
е могъл да намали скоростта пред включващото се в главния път МПС с рег. № ***.
В
условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване на основание
посочените по-горе основания. Със своето поведение на пътя, водачът на МПС с
рег. № *** е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Освен това
ищецът в настоящото производство не е взел необходимите мерки и не е изпълнявал
предписанията на лекари за редовно провеждане на контролни прегледи, както и за
закупуване на медикаменти и медицински консумативи, с които да облекчи своите
травми и да ускори процеса на своето физическо възстановяване.
Счита, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен.
Сочи, че
съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник
на обогатяване на пострадалото лице.
В тази
връзка счита, че исканият размер на обезщетението от ищеца е прекалено завишен.
Оспорва
претенцията на ищеца при евентуално уважително решение в негова полза да му
бъде присъдена законна лихва, считано от датата на ПТП.
Оспорва и
твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, като
оспорва и твърденията за тяхната продължителност – представените медицински документа са недостатъчни и не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Заявява,
че основание за това, че възстановителният процес е протичал гладко и без
усложнения е и факта, че не са представени никакви документа, които да
доказват, че пострадалият Х.Д. е спазвал предвидената терапевтачна схема с
Епикризата към ИЗ №. Обръща внимание, че в амбулаторен лист № от 26.10.2018 г. се посочва, че Х.Д. е за
вътреставна пункция. Впоследствие в амбулаторен лист № се посочвало, че е
направена пункция и евакуация на излива, но нямало никакви данни какво е било
количеството, както и как е изглеждала течността. Нямало данни Х.Д. да е
изпълнил и предписаната терапия от невролог, съгласно Амбулаторен лист № от
04.12.2018 г.
Заявява,
че няма други данни за каквито и да е допълнителни прегледи нито при невролог,
нито при ортопед, което би следвало да значи, че оплакванията са отзвучали.
Сочи, че
от постановлението на Районна Прокуратура - К. за прекратяване на наказателното
производство от 12.03.2019 г., в която се четат данни от съдебномедицинска
експертиза № от 2018 г. и заключение от
допълнителна съдебномедицинска експертиза, Съдебният
експерт във въпросната експертиза се произнася, че „няма категорични данни
мозъчното сътресение на Д. да е било съпроводено с пълна загуба на
съзнание", като съдебният лекар посочва, че не е налице медикобиологичен
квалифициращ признак, че при Х.Д. е налице постоянно разстройство на здравето,
неопасно за Ж.а - т.е. по отношение на Х.П.Д. се касае за леки телесни повреди
по чл.130 НПК. Като заключение се достига до извода, че оздравителния процес е
протекъл в обичайните срокове и без усложнения. Пострадалият не е представил
резултати от проведени контролни прегледи, както и няма данни да е изпълнявал
предписаната медицинска терапия - медикамента, наколенки и др. Липсват данни да
е изпълнил дори първоначално предписаното от ортопеда и невролога лечение. С
поведението си и липсата на допълнително извършени прегледи, пострадалият е
удължил периода на лечение и възстановяване от претърпяната травма.
По
отношение твърденията на ищеца, че дори и към настоящия момент той не е напълно
възстановен, като при него се е развила церебрастенна симптоматика, отбелязва,
че от представените приложения по делото по никакъв начин не се установява
наличието на посочените симптоми. Не е предприето и медикаментозного лечение,
съгласно амбулаторния лист от 04.12.2018 г., като сочи, че не са провеждани
други посещения при невролог след тази дата.
Излага
становище относно искането за законна лихва от датата на ПТП.
С
настоящия отговор на искова молба прави възражение също така и за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Заявява,
че освен, че пострадалият не е предприел всички мерки по отношение на
по-бързото си възстановяване - посещение на съответните контролни прегледи,
закупуване на съответните медикамента, както и посещение на допълнителни
специалисти, във връзка с допълнителни усложнения, пострадалият също така е
допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие като към момента
на настъпване на ПТП скоростта на управляваното от него МПС „Ф. " с рег. №***
е била в размер на 71 км/ч, съгласно постановлението за прекратяване на
наказателно производство на Районна Прокуратура - К. при условие, че
разрешената скорост е била в размер на 60 км/ч. Именно превишената скорост,
съгласно постановлението за прекратяване на наказателно производство не е
позволила да се избегне сблъсък с включващия се в главния път л.а. „А. **"
с рег. № ***.
В този
смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Предвид
на изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, счита, че
определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено
значително заради наличието на принос от страна на пострадалия в изложените
по-горе аспекта.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от които същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Противопоставя
се срещу искането да представят копие от застрахователната полица. Счита, че
същото не е необходимо. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, то моли да не го уважава
в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на претенцията с
направените от тях възражения за съпричиняване и прекомерност на същата. В
случай, че съдът уважи иска на ищеца и
неговото възнаграждение надвишава минимално определения по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения за конкретното дело, то прави възражение
за прекомерност на същото. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото,
моли съда да прекрати делото и да им присъди сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, при наличие на предпоставките на
чл. 238, ал. 2 ГПК. В случай, че за първото съдебно заседание не се яви
процесуален представител за „З.Д.Ж.и Здраве" АД, не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие. На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на
разноски, в това число и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
представеното по делото досъдебно производство №284-ЗМ 1262/2018г. по описа на
РУ – К. се установява, че на ***г. около 11.00 ч. по първокласен път в посока
от град К. за град Г. се движил лек автомобил „Ф.“ с рег. №, управляван от Х. П.
Д.. По същото време по третокласен път в посока от село Ш. към град Ш. се
движил лек автомобил марка „А. **“ с рег. №*** управляван от К.А.К.. На
кръстовището между първокласния път и третокласния път III-5601, лек автомобил марка „А. **“ не спрял
на знак „Б2 –Спри! Пропусни движещите се по пот предимство“, излязъл на главния
път ПП-I-5, отнел предимството на движещия
се по главния път ПП-I-5 лек
автомобил „Ф.“ с рег. №, като между двете моторни – превозни средства настъпил
удар.
С
постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.вх.№ 37**/2018г-
по описа на Районна прокуратура – К., досъдебно производство №284-ЗМ
1262/2018г. по описа на РУ – К. е прекратено наказателното производство, водено
за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Ц.К. и Д.В. К..
От покаянията
на свидетелката К. се установява, че на ***г пътувала от Шипка „спусках се към
разклона между Ш. и Ш. и спрях на стопа“. Тогава видяла, че срещу нея идва
кола, където пак има „стоп“. Автомобилът бил марка „А.“ тъмен на цвят. Направил
й впечатление, защото не спрял на стопа. Видяла, че отляво идва друга кола
„всичко се случи много бързо и удари другата кола, която не спря“. Твърди, че
отляво е главен път с предимство Колата,
която не била спряла на стопа била ударена
отдясно на калника. След катастрофата А.то останало на главния път, а
другата кола изхвърчала от пътя. Пътниците в А.то били мъж и жена. Мъжът не бил
контактен и имал рана на главата. На жената помогнали да излезе от колата. В
другия автомобил имало момче “което се беше хванало за главата и после разбрах,
че е Х.“.
Свидетелката
Д. /майка на ищеца/ заявява, че инцидента станал на ***г. към 11.00, „някъде до
Ш.“. Около 12.30 и се обадила сестра от спешното и след половин час отишла в
болницата. Синът и бил настанен в хирургията и се оплаквал, че много го боли
главата и коляното „не можеше да стане“. Бил в болницата една седмица и като го
изписали му казали да спазва режим. Сочи, че синът и лежал, не искал да се
храни, било му лошо и имал болки. След като го изписали от болницата ходили на
травматолог и невролог. „Един месец беше доста зле вкъщи“. Сочи, че около три –
четири месеца „наведеше ли се все му причерняваше“. През повечето време лежал
не искал да идват да го виждат. Заявява, че лед инцидента станал по – раздразнителен.
Това състояние продължило около месец „виеше му се свят, затвореното помещение
го стресираше, беше се уплашил“. Помагала му да облича, било му забранено да
гледа телевизия, телефони. Заявява, че легловия режим продължил около месец
като през първите дни синът й залитал като свидетелката го придружавала до
тоалетна. Твърди, че коляното го боляло доста време, не можел да пази
равновесие и го завели на травматолог.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която е депозирала заключение,
което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че .. около 11.часа в светлата част на денонощието,
при условията на нормална видемост, на сух пътен участък от първокласен път ., в посока запад /от град К. – към
град Г./ се е движил лек автомобил „Ф.“ с рег. №, управляван от Х.П.Д.. По същото време по
третокласен се движил лек автомобил марка „А. **“, с рег. № ***, управляван от
Коста Кондов. В зоната на км.189 на кръстовището между първокласен път и
третокласен път на десен завой с радиус 274 м. между тях настъпва сблъсък, при
което двамата водачи и пътуващата на предна дясна седалка в лек автомобил марка
„А. **“ Кондова получават телесни
увреждания, а на превозните средства са нанесени материални щети. Скоростта на движение
на лек автомобил „Ф. голф“ с рег. №,
непосредствено преди настъпването на ПТП е 71 км.ч. Посочено е, че при определената скорост на движение 71 км.ч.
водача на лек автомобил „Ф. голф“ не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Основните технически
причини за настъпването на ПТП е навлизането на лек автомобил марка „А. **“ без
водача да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на лек
автомобил „Ф. голф“. От заключението се установява, че водача на лек автомобил
марка „А. **“ е имал техническа възможност да възприеме движещият се по
първокласен път лек автомобил „Ф. голф“, да се съобрази с неговото
местоположение и скорост на движение и да предотврати настъпването на ПТП, като
за целта е следвало да предприеме навлизане на първокласния път след
преминаването на лек автомобил „Ф. голф“.
По делото е назначена
и изслушана комплексна съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвеното.
От заключението на експертизата се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните травми и увреждания : травма на главата, травма на шията,
мозъчно сътресение, контузия на дясна колянна става, усложнена с хемартроза,
кръвонасядане на дясната подбедрица. Посочено е, че след инцидента ищецът е бил настанен в Хирургично отделение
на МБАЛ „Д, където е приложено 5 дневно стационарно лечение – постелен режим и
покой. Посочено е, че по отношение на
невротравмата първият месец след нея е придружен с болки и затруднено
самообслужване. По отношение на травмата
на дясното коляно е установена, че на 26.10.2028г. е извършена вътреставна
пункция, при която е евакуирана кръвениста синовиална течност в количество 18
сс. Травмата на коляното и подколенницата е била придружена с болки и
затруднения при движението. Вещите лица сочат, че контузията на главата е
отзвучала в 10 дневен период. Контузията на врата до 14 ден. Мозъчното
сътресение отзвучава и оздравява до 4 седмици. Контузията на подбедрицата има
възстановителен период 10- 14 дни. Контузията на колянната става придружено
с посттравматична хемарартроза се
възстановява за 2-3 седмици. Посочено е, че за черепно-мозъчната травма се
налага почивка, покой. Постелен режим в първата седмица след травмата В последствие
следващите три седмици - без цигари, алкохол,
прием на храни с кофеин, режим на ставане и лягане. Без директно слънчево
греене и физически труд. Забранява се глане на телевизия и компютри. Посочено
е, че месец и половина след травмата е посетен
невролог и е предписано лечение с насоченост за лечение на последици от черепно
мозъчната травма. По отношение на контузията на коляното и подколенницата е осъществен преглед на 26.10.2018г. и същия
ден е извършена вътреставна пункция.
След нея е препоръчана терапия с хепароид, аналгетик, наколенка, покой.
По делото не е спорно,че е налице валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „А. **“, с рег. № ***,
съгласно застрахователна полица „Гражданска отговорност"№*** валидна от
04.01.2018 г. до 03.01.2019 г.
По делото е представена и кореспонденцията
между ищеца Х.П.Д. и ответника -
застраховател във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение, като
видно от известие за доставяне, на 26.03.2019 г. е получена от застрахователя
молбата на Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Образувана е
щета с реф.. С уведомление от ответното
дружество до ищеца от 26.06.2019г., е отказано изплащане претенцията на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не
е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – К.А.К., който при управление
на лек автомобил, марка „А. **“ с рег. №*** е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не спрял на знак „Б2 –Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство“, излязъл на главния път, отнел предимството на движещия се по
главния път лек автомобил „Ф.“ с рег. № и по непредпазливост е причинил на
ищеца неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства (подробно
обсъдени при изложението на фактическата обстановка) по безспорен начин се
установи, че Коста Кондов не е спрял на знак „Б2 –Спри! Пропусни движещите се
по път с предимство“ като е навлязъл с лек автомобил марка „А. **“ на
първокласния път без да се съобрази с
местоположението и скоростта на движение на лек автомобил „Ф.“ както и да
предприеме навлизане на първокласния път след преминаването на лек автомобил „Ф.“.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен. По делото има данни, че
скоростта на движение на лек автомобил „Ф. голф“ с рег. №, непосредствено преди настъпването на ПТП е 71
км.ч.. Но поред заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, ищецът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП за разлика от водача на лек автомобил марка „А. **“ който е имал техническа възможност да възприеме
движещият се по първокласен път лек автомобил „Ф. голф“, да се съобрази с
неговото местоположение и скорост на движение и да предотврати настъпването на
ПТП, като за целта е следвало да предприеме навлизане на първокласния път след
преминаването на лек автомобил „Ф. голф“.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 493, ал. 1 КЗ, следва
да бъде ангажирана. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 3** КЗ да
предяви претенцията си пред застрахователя, т. е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що се
касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният Ж. на
пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправни
действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от
съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания
могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС №
4/1968 г./.
Всъщност
по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на ищеца, вследствие ПТП
– то, установими от медицинските документи, от свидетелските показания на Д.В.Д.,
и от заключението на комплексната
съдебно медицинска експертиза
Съдът
като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от
техния вид, характер и времетраене : травма на главата, травма на шията, мозъчно
сътресение, контузия на дясна колянна става, усложнена с хемартроза,
кръвонасядане на дясната подбедрица, които са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Съдът взе предвид срокът за възстановяване от телесните увреждания
контузията
на главата е отзвучала в 10 дневен период, контузията на врата до 14 ден, мозъчното сътресение отзвучава и оздравява до
4 седмици, контузията на подбедрицата има възстановителен период 10- 14 дни,
контузията на колянната става придружено с
посттравматична хемарартроза се възстановява за 2-3 седмици според заключението на комплексната съдебно медицинската
експертиза. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че през периода на
възстановяване ищеца Д. е имал нужда от
чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности,
и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи,
приема, че справедливото обезщетение в случая е 5000 лева.
Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер е
завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при
преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца
болки и страдания, същият е бил хоспитализиран за пет дни, видно от
представената по делото експертиза. По отношение контузията на коляното и
подколенницата е осъществен преглед на г.
и същия ден е извършена вътреставна
пункция. След изписването от болницата ищецът е спазвал постелечен режим, за около 1
месец. Не може да бъде игнориран и фактът на преживения стрес от ищеца
вследствие ПТП - то, макар и за кратък период от време, установим от
показанията на свидетелката Дончева, от
които се установява, че след инцидента ищецът станал по – раздразнителен и
затворен, не искал да вижда никого.
Така че
при тези безспорно установени факти няма как да се приемат за основателни
доводите на ответника, че размера на претендираното обезщетение е прекалено
завишен.
Докато
охлузванията и кръвонасяданията действително са такива увреди, които не се
характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, то същото не
може да се каже за контузията на главата и шията, контузията на подбедрицата, контузията на колянната става придружено
с посттравматична хемарартроза, наложили и болнично и домашно лечение и носене на наколенка,
за преживения стрес и за влиянието на всичко това до степен, че ищецът е бил
препятстван да следва обичайния си ритъм
на Ж.. Ето защо, съдът намира, че предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер от 5 000 лева.
Съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, поради което
отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищеца е
претърпял неимуществени вреди, в резултат на ПТП на *** г., и ответникът в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от
тази дата законна лихва. Неоснователни са възраженията на пълномощника на
ответното дружество, че ищеца не е
предоставил доказателства поискани от застрахователя, във връзка с искането му
за изплащане на обезщетение за настъпилите вреди. С уведомление от ищеца до застрахователя
от 10.12.2018г. ищецът е предоставил на застрахователя констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от г. и Епикриза – ИЗ №от МБАЛ „***“ – К.. С молба от 26.03.2019г. ищецът е
предоставел на застрахователя документи посочени в приложение от 1-12 в
молбата, като е описал и причинените му
телесни увреждани в резултат на ПТП настъпило на ***г., поради които съдът
счита, че ищецът е изпълнил задължението
по чл.106, ал.3 от КЗ.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 570 лева, представляващи платена държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
Съгласно чл.** от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищците са представили списъци на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.
Ж. и З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Ж. К. да заплати на Х.П.Д., ЕГН ********** , с
адрес *** 000 лева, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявени като
частичен иск от цялостната му претенция в размер на 20 000 лева, представляващо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените на Х.П.Д., предявени
като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 200 000 лева, травма на главата, травма на шията, мозъчно
сътресение, контузия на дясна колянна става, усложнена с хемартроза, кръвонасядане
на дясната подбедрица вследствие пътно транспортно
произшествие настъпило на ***г. на, при разклона на град Ш., причинено от К.А.К. при управление лек автомобил марка „А.
**“, с рег. № ***, по отношение на който автомобил е била сключена и е
действала към датата на произшествието валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застраховател "Застрахователно
акционерно дружество Д.: Ж. и З." АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от ***г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„Д. Ж. и З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Ж. К. да заплати на Х.П.Д.,
ЕГН ********** , с адрес ***, сумата от 570 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Районен
съдия :