№ 1
гр. гр. Елена , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пейо И. Приходков
Секретар:Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо И. Приходков Административно
наказателно дело № 20204130200102 по описа за 2020 година
С Наказателно постановление № 2020-260-025-0001/2020 г., издадено от Директора на ОД на
МВР – Велико Търново, за извършено нарушение на чл. 209а от Закона за здравето във вр. с
т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването, издадени на осн. 63 от Закона за здравето, на осн. чл. 53
от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4, пр. 2 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на А. А. О. с
ЕГН ********** от с. Б., общ. Елена е наложено административно наказание – Глоба в
размер на 300.00 лв. (триста лева).
Недоволна е останала А. А. О.. Същата, чрез адв. Ж.Д.Д.-К. от АК – Хасково, е подала
жалба против НП. Излага, че последното е незаконосъобразно и неправилно, както и че е
издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателката
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателката А. А. О., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и
със защитника си адв. адв. Ж.Д.Д.-К. от АК – Хасково. Същите поддържат подадената жалба
и молят да се отмени наказателното постановление.
Ответник-жалба ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена адм.-наказателната преписка в съда,
взема становище, че жалбата е неоснователна, както и при евентуална претенция за разноски
от страна на жалбоподателката прави възражение за прекомерност на същите и моли
размера им да бъде намален.
1
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания,
взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалба е допустима. Същата, разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 2020-260-025-0001/2020 г. на Директора на ОД на
ВМР – Велико Търново на жалбоподателката А. А. О. на основание осн. чл. 53 от ЗАНН и
чл. 209а, ал. 4, пр. 2 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, затова, че на 29.04.2020 г., около
11.15 часа, се намирала на открито обществено място, гр. Елена, пл. „Христо Ботев“, без да
има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.), с което не изпълнила
противоепидемична мярка по чл. 209а от Закона за здравето, въведена с т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, издадени на осн. 63 от Закона за здравето.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление от 20.05.2020 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Елена, с
което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх. №
01323/2020 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, и постановление от 12.06.2020 г.
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, с което е потвърдено постановление от
20.05.2020 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, изменено е последното в
обстоятелствената му част и е допълнено с диспозитив.
За да откаже образуване наказателно производство прокуратурата е приела, че
деянието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 355 от НК, е с явно незначителна обществена опасност, поради което
съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
Така установената фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по
делото доказателства.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
2
посочени от жалбоподателя.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което има за последица отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Атакуваното наказателно постановление няма предвиденото в чл. 57 от
ЗАНН съдържание. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН наказателното постановление следва
да съдържа датата на издаване и номера на постановлението. В случая липсва дата на
издаване на обжалваното наказателно постановление. Това е императивно предвиден
реквизит и има значение с оглед преценка за компетентността на наказващия орган към
датата на издаване на наказателното постановление, както и с оглед преценката на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Същевременно дори и да се приеме, че се касае за технически пропуск, е
недопустимо императивно изискуем реквизит на наказателното постановление, какъвто е
датата на съставянето му, да се извлича чрез тълкуване на приобщените в хода на
административнонаказателното производство доказателства и въз основа на предположения
и допускания на решаващия орган. Липсата на дата на издаване на наказателното
постановление е съществен порок, който има за последица както ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, така и невъзможност в съдебното производство да се осъществи
контрол за законосъобразност на санкциониращ акт с неизвестна дата на издаването му.
Констатираното нарушение е неотстранимо, доколкото разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
предвижда възможност да се издаде наказателно постановление и в случаите, когато в акта
за установяване на нарушение е допусната нередовност, като същата бъде изправена в
наказателното постановление, но подобна възможност не е предвидена при нередовност в
наказателното постановление. Предвид горното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде отменено само на това основание, като при този извод не се
налага обсъждане на останалите доводите на жалбоподателя.
Освен това, съдът констатира, че наказващият орган не е посочил в издаденото от него
наказателно постановление нарушената разпоредба и санкционната такава в редакциите им,
които смята за приложими. При изменения на закони е задължително органът да посочи
законът в относимата към датата на нарушението редакция. Посоченото представлява
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което видно от наказателното постановление също
не е спазено.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно. Като такова същото следва да се отмени.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направени разноски по делото, които са в размер на
400.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответник-жалба е направил възражение
за прекомерност на същите. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
3
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата при интерес до 1000.00 лв.
възнаграждението е 300.00 лв. В конкретния случай съдът намира, че справедливото
възнаграждение, което се дължи на жалбоподателката е в размер на 300.00 лв., тъй като
делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, а наложената глоба е в
размер на 300.00 лв.
С оглед на изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от
АПК на жалбоподателката А. А. О. следва да се присъдят направените по делото разноски,
които съдът приема, че са в размер на 300.00 лв.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-260-025-0001/2020 г., издадено от Директора
на ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 209а от Закона за здравето във
вр. с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадени на осн. 63 от Закона за
здравето, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4, пр. 2 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето на А. А. О. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Елена е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на А.
А. О. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Елена сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок, считано от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
4