Р Е Ш Е Н И Е
№ 235/4.6.2020г.
04.06.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданско
отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми май през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Й. П.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3171 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по
искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр. С. с ЕИК: *** гр. С. срещу Х.Н.Х.
ЕГН: ********** ***. С исковата молба се твърди, че с договор за продажба на
вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и приемо-предавателен
протокол към него Банка ДСК ЕИК: *** прехвърля на ищеца вземане по договор за
кредит, като сред цедираните вземания е и вземането
срещу ответника. Твърди се, че вземането на Банка ДСК към ответника произтича
от сключения между тях договор за стоков кредит №*** от 26.12.2014 г., съгласно който банката предоставя на
ответника стоков кредит в размер на 1455 лв., а ответника се е задължил да
върне кредита за срок от 10 месеца, заедно с начислените договорни лихви на 10 ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на
173,15 лв., при падеж 26-то число на
месеца, с последната изравнителна вноска в размер на 173,15 лв. и падеж
26.10.2015 г. Твърди се, че на 26.12.2014 г. разрешеният кредит е усвоен
еднократно, безкасово, по сметка на търговец, от който са закупени стоките. Твърди се, че
ответника не е изпълнявал коректно задълженията си за заплащане на дължимите
вноски. Твърди се, че ответника е уведомен за извършената цесия, както и за
новия кредитор, но не били извършени плащания за погасяване на задълженията,
поради което на 26.03.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е издал заповед, която е връчена
чрез залепване на уведомление. На тия основания,обективно ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Претендира се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите заявени по реда на заповедното
производство, а именно 2307,17 лв., от които 1455 лв.- главница, дължима за
периода от 26.01.2015 г. до 26.10.2015 г.
вкл., 644,02 лв. договорна лихва, дължима за периода от 26.01.2015 г. до 26.10.2015 г. вкл., 120 лв.
фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 88,15 лв. наказателна
лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 18.02.2015 г. до
25.01.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата от 2219,02 лева,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се
разноските при заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от особеният представител на ответника, с който се иска от съда да
отхвърли иска като подаден от нелегитимна страна, тъй като липсват
доказателства - уведомителното писмо да е достигнало до кредитополучателя и
същият да е бил уведомен за извършените промени на вземането, което е било на
основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. На следващо място се реализират възражения за
изтекла погасителна 3-годишна давност за сумите от 644,02 лв. –възнаградителна
лихва, 120 лв. такса за просрочие, и 88,15 лв. за наказателна лихва. На следващо
място се твърди, че процесния договор за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК,
поради липса на методика за изчисляване на референтен лихвен процент,
като наред с това се прави възражение за нищожност на договорни клаузи и се
иска от съда да обяви нищожност на клаузи от договора за стоков кредит на
основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД като накърняващо добрите нрави, а
именно фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите от договора, тъй
като договорната лихва по договора е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави. Поддържа се твърдението, че размера на фиксирания лихвен процент по
заема и годишния процент на разходите надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което се иска от съда да
обяви същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
законен или процесуален представител. С депозирана пред съда преди съдебно
заседание молба /вх.№ ***/ и на основанията изложени в нея ищецът
поддържа исковите претенции и претендира разноски.
За ответника Х.Н.Х., в съдебно заседание се явява, в
качеството на назначен от съда особен представител – адв.
Б.К. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа изцяло отговора
на исковата молба.
След преценка твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год.
по описа на ЯРС, на 26.03.2019 год. пред
съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр. С. срещу
длъжника-ответник Х.Н.Х. ЕГН: ********** ***, за сумата от 2307,17 лв., от
които 1455 лв.- главница, дължима за периода от 26.01.2015 г. до 26.10.2015
г. вкл., 644,02 лв. договорна лихва,
дължима за периода от 26.01.2015 г. до
26.10.2015 г. вкл., 120 лв. фиксирана по размер такса разходи при изискуем
кредит и 88,15 лв. наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за
периода от 18.02.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху
сумата от 2219,02 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на сумата.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал
заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми,
която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта
за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената
заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За установяване на вземането си в настоящото
производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява,
че на 26.12.2014 год., ответникът е депозирал пред Техномаркет
България АД искане за стоков кредит, за закупуване на готварска печка,
хладилник и телевизор на обща стойност 1617,00 лева. Декларирал е че му е
предоставена информация по чл.19, ал.1 ЗЗЛД, както и че му е била предоставена
необходимата преддоговорна информация по чл.8, ал.2 ЗПК и общите условия за стоков кредит, размера на стоковия кредит, срока за погасяване,
лихвения процент за сравняване на различни предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за стоков кредит. На 26.12.2014
год. ответникът е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***, в
размер на 1455,00 лева, за закупуване на горепосочените стоки, с уговорен между
страните срок за погасяване на кредита – 10 месеца, считано от неговото усвояване
и падежната дата – 26-то число на месеца. Страните с договора постигнали
съгласие за ФЛП в размер на 39,54 % годишно или 0,1098% на ден, както и за ГПР
в размер на 47,55 %. С подписването на договора ответника е заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по
чл.5 ЗПК и общи условия, с оглед вземане
на информирано решение за сключване на договор за кредит. С подписването на
договора ответникът като кредитополучател се е съгласил да заплати на Банката
такса съгласно тарифата и е заявил че е запознат с нея към деня на сключване на
договора.
Видно от представения по делото погасителен план,
падежът на последната погасителна вноска, включваща главница и лихва, е
26.10.2015 год.
Видно от представените по делото общи условия,
ответника като кредитополучател е запознат с тях, доколкото същите носят подпис
на кредитополучател и тяхната автентичност не е оспорена по делото.
Видно от представения по делото договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 год., и приложението към него,
„Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлило
на ищцовото дружество в качеството му на цесионер вземанията си към ответника.
Видно от представеното по делото пълномощно „Банка ДСК“
ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово
име всички длъжници по вземанията по кредити по които
цедента е прехвърлил с договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 25.01.2016 год. за извършената цесия, като цесионера е упълномощен да подпише нтписмените
съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента до длъжниците по прехвърлените вземания.
С исковата молба е представено и уведомително писмо от
цедента чрез пълномощник цесионера
до ответника за извършената цесия.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се
установява, че до 24.01.2016 год. /датата преди вземането да бъде прехвърлено
чрез договора за цесия/ по договор № *** год. няма извършени плащания от
ответника по сметките на „Банка ДСК“ ЕАД. Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Х.Н.Х.,
ЕГН **********, което е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ с Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 год. и Приемо-предавателен
протокол към него и произтичащото от сключения между Х. и „Банка ДСК“ ЕАД
договор за стоков кредит № ***от 26.12.2014 год. е в размер на общо
2 307,17 лева и произтича от следните съставни части: главница –
1 455,00 лева; договорна лихва за периода 26.01.2015 год. – 26.10.2015
год. – 644,02 лева; такса разходи при изискуем кредит – 120,00 лева и
наказателна лихва за периода 18.02.2015 год. – 25.01.2016 год. – 88,15 лева. След
25.01.2016 год. /датата на прехвърляне на вземането/ Делта Кредит“ АДСИЦ не са
извършвани плащания за погасяване на задължението на Х.Н.Х., ЕГН **********,
произтичащо от сключения между Х. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***
год. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че договорната лихва в размер на
644,02 лева е изчислен на база лихвен процент 39,4%, но ако бъде следван
погасителния план, то размера на договорната лихва би бил 276,48 лева, а общия
размер на задължението 1939,63 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1, във вр. чл. 99 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими –
предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По иска за главницата:
По делото се установява, че между ответника и „Банка
ДСК“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение по договор за стоков
кредит № *** год., както и че ответника не е изпълнил задължението си да погаси
кредита съобразно приетия от страните по договора погасителен план, на
посочените в него 10 броя месечни погасителни вноски, включващи главница и
лихва.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е извършил надлежно
прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество.
Съдът не установи представения по делото договор да не допуска това, напротив
видно от представените по делото Общи условия, в чл.16 е предвидено, че кредиторът
има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Действително цесията на вземане има действие спрямо
длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента,
му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от
новия кредитор, цесионера, не поражда правно
действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име
да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение
на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно
уведомяване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент. Такова уведомяване представлява релевантен
за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
В случая старият кредитор „Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощил новия кредитор – ищеца, да уведомява съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало на ищцовото дружество с договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 25.01.2016 год.
Такова уведомяване не е осъществено до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на
настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към
исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с
което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и
зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването
на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил
представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване
или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е Решение от 03.05.2019 год. постановено по възз.
гр. дело № ***год. по описа на Окръжен съд Я. Наред с това настоящия съдебен
състав съобрази и постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. №
193/2018 год. на I-во
Т.О., а именно, че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник.
Видно от представения по делото договор за стоков
кредит и погасителен план към него е, че всички неплатени погасителни вноски са
с настъпил падеж към 26.03.2019 год. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, а извършеното
прехвърляне на вземанията на частния правоприемник на кредитора – ищеца в
настоящото производство, е извършено на 25.01.2016 год., т.е. вземането на
новия кредитор, заявителя в заповедното производство по процесния
договор към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда, е
ликвидно и изискуемо.
Ето защо иска за главница в размер на 1455,00 лева,
дължима за периода от 26.01.2015 год. до 26.10.2015 год. включително, съгласно
съдържащия се в Договора за стоков кредит № *** от 2612.2014 год. погасителен
план се явава основателен и доказан по размер и
следва да се уважи. С оглед този извод, следва да се уважи и акцесорното искане за законна лихва върху претендираната главница считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда до окончателното изплащане на сумата.
По иска за заплащане на фиксирана такса от 120 лева:
Съдът намира, че заплащането на фиксирана такса за
разходи при изискуем кредит няма характер на периодично плащане и спрямо него
следва да намери приложение общата пет годишна давност. В случая кредитът е бил
изцяло изискуем към датата следваща датата на падежа на последната погасителна
вноска – 26.10.2015 год., като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
26.03.2019 год., следователно така заявената претенция не се явява погасена по
давност. Видно от чл.11 от Договора за стоков кредит № *** год.,
ответникът-кредитополучател се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които банка ДСК предлага, и подписвайки
договора се е съгласил, че е запознат с нея. Видно от приемо-предавателния
протокол към договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016
год., Банката е начислила такса в размер на 120 лева, респ. е прехвърлила това
свое вземане към ответника на ищеца - „Делта Кредит“ АДСИЦ.
С оглед горното съдът намира, че така предявената
искова претенция, следва да бъде уважена, ведно с акцесрното
искане за законна лихва върху претендираната такса считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда до окончателното изплащане на сумата.
По исковете за договорната и наказателната лихва:
Във връзка с релевираното по
делото възражение, съдът намира, че действително кратката три годишна давност е
приложима по отношение на договорната и наказателната лихва, тъй като те имат
характер на периодично плащане, съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 26.03.2019 год., следователно претендираната договорна лихва за периода от 26.01.2015
год. до 26.10.2015 год. и претендираната наказателна
лихва за периода от 18.02.2015 год. до 25.01.2016 год., , към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, се явяван изцяло погасени по давност.
Ето защо и на това основание, исковите претенции за
сумата от 644,02 лв. договорна лихва, дължима за периода от 26.01.2015 г. до 26.10.2015 г. вкл. и за
сумата от 88,15 лв. наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за
периода от 18.02.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл. следва да се отхвърлят.
По възражението за нищожност на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично
законодателно формулиран. За да се приеме за основателно така наведеното
възражение е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна
да е в размер, който чувствително да надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
В съдебната практика се приема, че противоричаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва.
В настоящия случай, при обикновено математическо
изчисление с помощта на електронен он-лайн калкулатор
се установява, че законната лихва върху сумата от 1455,00 лева за периода от 26.01.2015
год. до 26.10.2015 год. е в размер на 110,90 лева, а начислените лихви видно от
погасителния план са в размер на 276,48 лева, поради което не може да се
сподели възражението на особения представител за наличие на клаузи в договора
които накърняват добрите нрави.
Тоест размера на уговорената възнаградителна
лихва в случая е съизмерим с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба.
Също така следва да се има предвид и срока на погасяване
– 10 месеца и липсата на данни за обезпечение на кредита от страна на ответника.
Ето защо, съдът намира възражението за нищожност за
неоснователно.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по
чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в
заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа
такава, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане
единствено на писмени доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за
присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи съобразно уважената
част от исковете, като на същият следва да се присъдят разноски в размер на
65,63 лева в заповедното производство и в размер на 582,69 лева в настоящото
производство или общо сумата от 648,32 лева – разноски в заповедното и исковото
производство.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Х.Н.Х. ЕГН: ********** ***, че дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х. К.“ № ***, представлявано от
Г. А. Г. – *** сумата от 1455,00 лева
- главница, дължима за периода от 26.01.2015 г. до 26.10.2015 г. включително съгласно съдържащия се в Договора
за стоков кредит № *** от 26.12.2014 год. погасителен план, както и сумата от 120,00 лева – фиксирана по
размер такса за разходи при изискуем кредит, начислена от банката на основание
раздел „Кредити“ от приложимата „Тарифа за лихвите, таксите, и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиенти – физически лица, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.03.2019 год. до окончателното им
изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на
Районен съд Я., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване дължимостта на сумата от
644,02 лева – договорна лихва, дължима за периода 26.01.2015 год. до 26.10.2015
год. включително и за сумата от 88,15 лева – наказателна лихва, начислена върху
просрочените суми за периода от 18.02.2015 год. до 25.01.2016 год включително, като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Х.Н.Х. ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Х. К“ № ***,
представлявано от Г. А. Г. – ***, сумата от 648,32 лева –разноски в заповедното
и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: