Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
С., 23.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.,
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело
№ 854/2020 год. по описа на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260174
от 23.09.2020 год. по гр. дело № 831/2019 год. К.ският районен съд е отхвърлил
предявените искове от С. Г. Т., В.И.А. и Г.И.Т.,*** срещу К.К.К. *** за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици
на основание изтекла 10-годишна придобивна давност върху имот № 206.185 по
плана на с. Г. с площ 306 кв.м., при съседи: землищна граница, имот № 206.144
на С. И.И. и имот № 206.149 на С. Г. Т., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
както и за отмяна на н.а. 180, том II, рег. № 3637, дело № 336/23.09.2014 год. на
нотариус Катерина Червенкова, като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Считат, че в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна
давност, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Молят съда да отмени
решението и вместо него да постанови дпуго, с което да уважи предявените
искове.
Ответницата оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба,
че с удостоверение № 82 от 30.06.1968
год. на С.Т. е предоставена безплатно за
вечно ползване „изоставена земя от държавния поземлен фонд в землището на с. Г.,
местност „С.“ с площ 670 кв.м., представляващо парцел 79 по действащия към този
момент план, при съседи: парцели 78 и 80. Мястото било последно в землището и
граничело от две страни с дере. Ищцата го заградила и през периода 1969-70 год. в него била
построена сграда, а мястото – облагородено, като в него били извършени редица
подобрения. На основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ищцата била призната за собственик
на дворно място извън регулация в землището на с. Г., община К., съставляващо
парцел 79 по парцеларния план на местността „С.“, като бил съставен и
констативен нотариален акт № 195, том I, дело № 196/94 год. на нотариус при
КРС. При съствянето на акта били представени доказателства за заплащане на
определената с оценителен протокол от 10.12.1992 год. на общинската
администрация цена на имота. Дворното място било предоставено, обработвано и
впоследствие платено от първата ищца по време на брака й с И. Т. Ц., починал на
31.01.2004 год., като негови наследници по закон са С.Т. и другите двама ищци –
негови низходящи. При одобряване на плана на новообразуваните имоти на с. Г.
през 2005 год. имотът на ищците бил заснет с № 206.149 с площ 838 кв.м., тъй
като към него била присъединена част с площ 238 кв.м., за която на основание
§4к от ПЗР на ЗСПЗЗ била издадена заповед № 412 от 20.05.2010 год. на кмета на
община К.. Наскоро ищците разбрали, че ответницата претендира собственически
права върху процесния имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследници
на К.К. Д., като според плана на новообразуваните имоти същият е заснет с № 206.185, а по силата на договор за
доброволна делба, вписан в СВ при КРС с акт № 188/23.09.2014 год., имотът бил
предоставен в дял на ответницата. Твърдят, че имотът е ограден и се владее от
ищците, като упражняваното владение е несмущавано, явно и непрекъснато от 1968
год., както и през 1994 год., когато било постановено решение на ПК-К. за
възстановяването му в полза на наследниците на К.Д., до датата на подаване на
исковата молба. Претендират признаване за установено правото на собственост
върху имота на основание изтекла придобивна давност.
Ответницата оспорва исковете,
като се позовава на придобито от нея право на собственост върху имота и се
легитимира с н.а. № 180 от 23.09.2014 год. и договор за доброволна делба с акт
№ 181/2014 год. Сочи, че исковете срещу нея били предявени, след като предприела
действия да застрои имота си, за което представя протокол за определяне на
строителна линия и ниво. Твърди, че ищците никога не са упражнявали владение
върху процесния имот, като никога не й е оспорвано правото на собственост върху
него. Редовно посещава имота, поддържа го и упражнява сама фактическа власт
върху него, като заплаща и дължимите данъците
за имота. Позовава се и на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Видно от удостоверение №
82/30.06.1968 год. на ОНС-С., на С.Г. Т. *** е предоставен безплатно за вечно
ползване следния недвижим имот: изоставена земя на ДПФ – земя на ДЗС в
землището на с. Г., местността „С.“ с площ 670 кв.м. – парцел 79, при съседи:
парцели № 78 и 80, на основание т.т. 9 и 11 от 21-во Постановление на ЦК на БКП
и МС от 31.01.1963 год. за развитие на животновъдството в личните стопанства на
кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места.
С н.а. № 195, том I, дело № 196/03.05.1994 год. на
нотариус при КРС за право на собственост върху имот, придобит на основание §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на С.Т. върху следния имот,
предоставен й по 21-во Постановление от 1963 год., като изоставена земя от ОНС-С.:
дворно място извън регулация с площ 600 кв.м., находящо се в землището на с. Г.,
съставляващо парцел 79 в местността „С.“ при граници и съседи: от две страни
път, пасище и парцели № 78 и 80. Посочено е, че цената на имота е определена с
оценителен протокол от 10.12.1992 год. на общинска администрация – гр. К. в
размер на 14 520 лв. При съставянето на акта
е представена и вносна бележка №
42/26.07.1993 год. на ТБ „Х.“ АД, гр. К..
Видно от удостоверение за
наследници № 169/09.02.2012 год. И. Т. Ц. е починал на 31.01.2004 год. и е
оставил като наследници по закон С. Г. Т. – съпруга и В.И.А. и Г.И.Т. –
низходящи /деца/.
Със заповед № 412/20.05.2010 год.
на кмета на община К. на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ във вр. §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за местност „Г.“, землището на с. Г. и заповед на
кмета на общината за утвърждаване на оценка № 1626/23.02.2010 год. и вносна
бележка от 10.05.2010 год. във връзка със заявление № 94-В-7/28.12.2009
год. е наредено С.Т. да придобие право
на собственост върху част от новообразуван имот с № 2060149 в местността „Г.“,
землището на с. Г. с площ 238 кв.м., при граници и съседи: север – имоти №
2060145 и № 2060144, изток – имот № 2060185, юг – земеделска земя, запад – път
и останалата част от имота с площ 600 кв.м., която се владее с н.а. № 195, дело
№ 196/09.05.1994 год. /заедно с построените в него жилищни сгради/. Посочено е,
че заповедта е влязла в сила на
05.06.2010 год.
С н.а. № 180, том II, рег. № 3637, дело № 336 от
23.09.2014 год. на нотариус с район на действие КРС А.К., К.К., С.Л., Е.Л. и Н.Л.
са признати за собственици на недвижими имоти, придобити по наследство от К.К.
Д., сред които поземлен имот № 206.185 с
площ 306 кв.м. в землището на с. Г., нанесен в плана на новообразуваните имоти
за местността „Г.“, одобрен със заповед № ОА-324 от 29.08.2005 год. на
Областния управител на С.област, при съседи на имота: землищна граница, имот №
206.144 – двор на С. И. и Д.И. и имот № 206.149 – двор на С.Т.. С договор за
доброволна делба от 23.09.2014 год., извършена между наследниците на К.К. Д.,
описаният имот е поставен в дял и изключителна собственост на К.К.К..
Представен е протокол за
определяне на строителна линия и ниво от 26.09.2019 год. за строеж в поземлен
имот № 206.185 по кадастралния план на с. Г..
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. Симеонова от 22.07.2020 год. процесният
имот № 206.185 с площ 306 кв.м. представлява новообразуван имот по плана на
новообразуваните имоти по § 4 в местността „Г.“, с. Г., одобрен със заповед №
ОА-324/29.08.2005 год. Имот № 206.149, собственост на ищците и имот № 206.185
са заградени с една обща материализирана на място ограда. Границата между двата
имота, видно от графичната част на плана, не е материализирана на място
съгласно Наредба № 3/28.04.2005 год., като по тази граница в действителност
няма ограда. Съществуващите сгради са нанесени в плана на новообразуваните
имоти съобразно реалното им местоположение. В процесния имот съществува и лятна
кухня, построена в югоизточния ъгъл на процесния имот, показана с червен цвят
на скицата към заключението. Тази сграда не фигурира в скицата № 613/08.10.2019
год. /по плана на новообразуваните имоти/, но е нанесена в скицата – копие от
кадастралния план. Достъпът до процесния имот се осъществява от имот № 206.149
с вход към вътрешното дворищно пространство от западната граница с черен път,
излизащ от път в с. Г.. При огледа вещото лице е установило, че процесния имот
граничи със следните имоти: от север – двор на имот № 206.144, от запад – имот
№ 206.149, от изток и юг – имот № 17449.57.623 общинска собственост /дере,
обрасло с растителност/. При огледа на място е установено наличие на две
масивни каменни и бетонови подпорни стени със стълби за преодоляване на
наклоните, като същите са означени на скицата към заключението и са разположени
в единното заградено общо дворищно пространство на имоти № 206.149 и № 206.185,
като едната подпорна стена е изцяло в процесния имот. Наклоните на място са
големи към граничещото дере в южна посока.
Според показанията на св. А.,
който притежава имот в съседство и познава ищцата от 50 години, същата има
дворно място в с. Г., което е заградила от 1968 год. и от момента на
заграждането му до настоящия момент е владяно в съществуващите на място граници.
Мястото е с площ около 1 дка. Знае, че имотът граничи с дере. Поради наклона се
наложило да бъде направна бетонна подпорна стена, която изградил съпругът на С..
Има път, който стига до портата на имота на ищцата, а откъм дерето няма път и
от друга страна не може да се влезе. Знае отскоро за спор на ищцата с трети
лица за част от мястото на С., като тази част се намира откъм дерето между
имота на свидетеля /в дерето/ и този на С.Т.. Не е виждала други лица освен
ищцата в спорната част от дворното място. Не познава ответницата К.К..
Свидетелят твърди, че има непосрествени впечатления от имота на ищцата, тъй
като негото място е на разстояние 100 метра и граничи с пътя на селото.
Съгласно показанията на св. А.–
съпруг на ищцата В.А., имотът на ищците по документи е с площ около 600
кв.м., но реално е по-голям, като реално заградената площ е с около 300 кв.м.
повече. Цялото място е заградено с бетонна ограда и телена мрежа с колци. От три страни имотът
граничи с дере, като същият е укрепен и навсякъде има подпорни стени, правени
от мъжа на С. – И. Т.. Познава съседа А. /другия свидетел по делото/. Знае, че
оградата на имота на ищците е поставена преди повече от 40 години и оттогава не
е местена. Има една-единствена врата откъм пътя, през която може да се влезе в
имота, като от друго място няма достъп до него. Преди 1-2 години
свидетелят разбрал за претенции на трети
лица към част от имота на ищците. Свидетелят през последните 15-16 години
посещава процесния имот всяка събота и неделя, защото С.Т. е инвалид и има
нужда от помощ. Докато бил жив И., ходели в имота 2-3 пъти в месеца. Не познава
ответницата К.К..
Според показанията на св. Ц.–
племенница на ответницата, същата през последните години живее преимуществено в
с. Г. /около 10 месеца в годината/. Знае, че ПК им възстановила процесния имот
преди 10 години, като документите пред комисията подала П.К. – най-голямата
дъщеря на дядо й. Възстановените земи били разделени през 2014 год. между
всички наследници на дядо й. Процесният имот бил даден на леля й К. при
доброволната делба. Само този от наследствените имоти бил в селото, с ток и вода и само в него можело да се строи.
Когато получила процесния имот, К.
веднага се разбрала с нейната внучка да й го предостави, за да построи
там вила и внучката започнала организацията във връзка със строежа и отишла при
геодезист, за да огради мястото. Тогава разбрали, че имотът е „заграбен“ от
други лица. С. не ги пуснала в имота. Преди две години ответницата извадила
скица на имота и заплатила данъка за него. Имотът на К.К. бил с площ около 300
кв.м. Достъпът до имота е през черен път и пътека.
Според показанията на св. К. –
дъщеря на ответницата, която от 1969 год. има вила в с. Г. и където се намират
техни наследствени имоти, процесният имот бил възстановен на наследниците на
бащата на К.К., като оттогава свидетелката знае за този имот. Същият бил с площ
около 306 кв.м. Като съсед на процесното място сочи баба С., а другите съседи
не ги познава. До идването на геодезистите ответницата не знаела къде точно се
намира мястото и се оказало, че същото попада в ограденото от ищците дворно
място. При посещението в имота заварили там ищцата С.Т., която ги изгонила.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание
Установи се от събраните по делото
доказателства, че ищцата С. Т.е придобила право на собственост върху дворно
място извън регулация с площ 600 кв.м. в землището на с. Г., местността «С.»,
предоставено й за вечно ползване като «изоставена земя от държавен поземлен
фонд» /удостоверение № 82 от 30.06.1968 год./, представляващо по изработения
тогава план парцел № 79, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е призната
за собственик на дворното място с н.а. № 195, том I, дело № 196/1994 год. на
нотариус при КРС, след представяне на доказателства за заплащане на
определената с оценителен протокол от 10.12.1992 год. цена на община К.. При
одобряването на плана на новообразуваните имоти на с. Г. със заповед № ОА-324
от 29.08.2005 год. на областния управител на С.област имотът на ищцата е заснет
като имот № 206.149, който включва частта с площ 600 кв.м. по цитирания
нотариален акт, както и присъединената към него част с площ 238 кв.м., за която
на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена заповед № 412 от 20.05.2010 год.
на кмета на община К.. Доказа се също така от приложените по делото скици и от
заключението на вещото лице, че процесният имот № 206.185 се намира на изток от
имот № 206.149 и е възстановен на наследниците на К.К. Д. с решение № 82 от
15.08.1994 год. на ПК-К., цитирано в н.а. № 180/2014 год. на нотариус с район
на действие КРС /т. 9 „представените при съставянето на акта документи“/. В
о.с.з. на 24.03.2021 год. пълномощникът на ответницата адв. Митова изрично е
заявила, че не оспорва факта на възстановяване на процесния имот в полза на
наследодателя на К.К. именно с цитираното в нотариалния акт решение на органа
по земеделска реституция. След възстановяване на собствеността върху процесния
имот същият е бил поставен в дял и изключителна собственост на ответницата по
дилата на договора за доброволна делба от 23.09.2014 год.
Доказа
се също така от показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението
на вещото лице, че от предоставянето на имота за ползване на ищцата през 1968
год. до настоящия момент С.Т. владее имота в границите, показани на скицата към
заключението на в.л. Симеонова на л. 73 по гр.д. № 831/2019 год. на КРС, като
заграденото дворно място включва както площта на закупения от ищцата имот №
206.149, така и процесният имот № 206.185 с площ 306 кв.м. – новообразуваните
имоти по плана по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № ОА-324/29.08.2005
год. Имотът, владян от ищцата С.Т. и семейството й е показан със син цвят на
същата скица. Според
показанията на св. А. и Ангелов, които познават ищцата повече от 40 години,
дворното място в с. Г., което С.Т.
заградила от 1968 год., е с площ около 1 дка. В единното заградено общо
дворищно пространство на имоти № 206.149 и № 206.185 ищцата и съпругът й
изградили редица постройки – две жилищни сгради и лятна кухня, като последната
се намира в югоизточната част на заграденото дворно място, изцяло на
територията на процесния имот № 206.185, а бетонната подпорна стена, която
минава през средата на дворното място е изградена от съпруга на ищцата С.Т. и
също частично преминава през процесния имот. Обстоятелството, че именно ищцата
и съпругът й И. Т., а след неговата смърт – ищците В.А. и Г.Т. са владяли целия
имот, се потвърждава и от установеното от гласните доказателства, че има само
един вход към цялото оградено дворно място /включващо процесния имот/, който се
намира от западната страна /откъм закупения от ищцата имот № 206.149/, т.е.
процесният имот не е можел да се ползва самостоятелно от други лица и не е бил
обособен с вътрешна граница между двата съседни имота. Св. А. в показанията си
също потвърждава, че имотът на ищците бил с площ около 600 кв.м., но реално
заградената площ е по-голяма и общо цялото място е около 1 дка, като оградата е
поставена преди повече от 40 години и не е местена.
С оглед това съдът намира, че
ищцата С.Т. и нейният съпруг, а след смъртта му през 2004 год. – неговите
низходящи ищците А. и Т. са придобили по давност правото на собственост върху
процесното дворно място – имот № 206.185 по плана на новообразуваните имоти,
което е приобщено към предоставения за ползване имот на ищцата по 21-во ПМС от
1963 год. и което е владяно непрекъснато и
необезпокоявано от нея и семейството й до датата на подаване наисковата
молба. До възстановяване на имота в полза на наследодателя на ответницата К.К.
Д. с решение № 82 от 15.08.1994 год. на ПК-К. по ЗСПЗЗ
давност не е текла с оглед разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила,
т.е. най-рано от 27.11.1997
год., а най-късно –
от момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти със заповед № ОА-324/29.08.2005 год., като до датата на подаване
на исковата молба е изтекла предвидената в закона 10-годишна придобивна
давност. Владението е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано, като едва
през 2014 год. след извършване на делбата ответницата е предприела действия по
снабдяване с документи с оглед строителство в имота и едва тогава е направила
опит да влезе в него, но била изгонена от С.Т.. С оглед това следва да се приеме, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС
ищците са придобили правото на собственост върху имота на твърдяното оригинерно
основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено
и вместо него съдът да постанови друго, с което да признае за установено
правото на собственост на ищците върху процесния имот, на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
При този изход на спора, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен н.а. № 180, том II, рег. № 3637, дело № 336 от 23.09.2014 год. на
нотариус с район на действие КРС в частта, с която е признато за установено правото на
собственост на ответницата К.К.К. върху имота, описан в пункт 4 – поземлен имот № 206.185 с площ
306 кв.м. в землището на с. Г., нанесен в плана на новообразуваните имоти за
местността „Г.“, одобрен със заповед № ОА-324 от 29.08.2005 год. на Областния
управител на С.област, при съседи на имота: землищна граница, имот № 206.144 –
двор на С. И. и Д.И. и имот № 206.149 – двор на С.Т..
При този изход на спора
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата 1775 лева,
представляваща направените по делото разноски пред двете инстанции съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260174
от 23.09.2020 год. по гр. дело № 831/2019 год. на К.ския районен съд и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от С. Г. Т., В.И.А.
и Г.И.Т.,*** срещу К.К.К. ***, че ищците са собственици на основание изтекла
10-годишна придобивна давност върху имот № 206.185 с площ 306 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на с. Г., одобрен със заповед № ОА-324 от 29.08.2005 год. на
Областния управител на С.област, местността „Г.“, при съседи: землищна граница, имот № 206.144 на С. И.И.
и имот № 206.149 на С. Г. Т., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като ОТМЕНЯ
н.а. № 180, том II, рег. 3637, дело № 336/23.09.2014 год. на нотариус
Катерина Червенкова с район на действие КРС в ЧАСТТА по пункт 4 от нотариалния
акт, с която е признато правото на собственост на К.К.К. върху имот № 206.185 по плана на с. Г. с площ 306 кв.м.,
при граници и съседи:
землищна граница, имот № 206.144 – двор на С. И. и Д.И. и имот № 206.149 – двор
на С.Т., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.К. ЕГН ********** *** да
заплати на С. Г. Т. ЕГН **********, В.И.А.
ЕГН ********** и Г.И.Т. ЕГН **********,***, сумата 1775 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.