№ 155
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000462 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на П. С. Х., подадена чрез адв. Д. Т., против
решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д. № 324/2021 г. на Варненския
окръжен съд, в частта с която е прието за установено, че вземанията, удостоверени в
заповед № 261035/08.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1733/2021 г. на Варненския
районен съд, се дължат от кредитополучателя П. Х. по договор за обединяване на
кредити от 03.06.2020 г., на основание чл. 430 от ТЗ и чл. 107 от ЗЗД до размери, както
следва: 1/. за връщане на просрочена главница в размер на 43 094.09 лв., формирана от
консолидирани и превалутирани вноски с пропуснати падежи до 31.01.2021 г. по
първоначално договорени погасителни планове на обединени кредити и предсрочно
изискуеми остатъци, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед на 05.02.2021 г.; 2/. за плащане на сборно вземане от 1 484.80 лв.,
формирано от части от вноски за договорни лихви по същите погасителни планове
начислени като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита
до 31.01.2021 г.; 3/. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв., представляващо сбор от
лихвена надбавка, уговорена като обезщетение поради просрочие на вноските за
главница до предсрочна изискуемост до 31.01.2021 г.; 4/. за плащане на сборно вземане
от 38.26 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021 г. до 04.02.2021 г.,
по иска, предявен от жалбоподателя по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и в частта
1
за разноските.
В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност, поради нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Счита,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, тъй като
неправилно е приел за разглеждане договори - № 11/21808961/10.06.2014 г. и
11/21808940/10.06.2014 г., които са стари и не са заявени в заповедното производство.
Сочи, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като не са
обсъдени доводите и възраженията на страните, както и всички събрани по делото
доказателства. Намира доклада по делото за непълен. Посочва, че липсва служебно
извършена проверка на възражението за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22 вр. чл. 11 от ЗПК и че в нарушение на процесуалните правила е
отклонено своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност.
Моли за обезсилване на решението и присъждане на разноски съобразно чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка ДСК” АД, чрез
юрисконсулт М. С.. В същия се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Оспорват се възраженията за недопустимост на обжалваното решение. Не се
споделят твърденията за нарушение на съдопроизводствените правила. Намира
решението за частично неправилно и моли за потвърждаване в обжалваната част.
Няма доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба и от „Банка ДСК” АД, чрез юрисконсулт М. С.,
против отхвърлителната част на решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д.
№ 324/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, досежно претенцията за главница
над установения размер от 43 094.09 лв. до предявения от 45 905.74 лв. Въззивникът
излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. По
подробно изложени доводи във въззивната жалба оспорва изводите за наличието на
анатоцизъм. Счита, че съдът е излязъл извън пределите на компетентността си, като се
е произнесъл по стари довоговорни отношения между страните, с които не е сезиран.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от П. С. Х., подадена
чрез адв. Д. Т.. По съображения за неоснователност и необоснованост на въззивната
жалба, моли съда да остави същата без уважение. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В отхвърлителните си части относно претендираната сума в размер на 120 лв.,
2
представляваща начислена на 19.03.2018 г. на основание чл. 16 от договора за кредит и
т. 8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от
Тарифа по кредити за текущо потребление първоинстанционното решение не е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
В проведеното ОСЗ процесуалният представител на въззивника П. Х. – адв. Д.
Т., поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на „ Банка ДСК“.
Претендира разноски на основание чл. 38,ал.1 ЗА.
В съдебно заседание процесуалният представител на „Банка ДСК“ поддържа
изложеното в подадената от банката въззивна жалба и моли за отмяна в обжалваната от
страната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени искове,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК, от „Банка ДСК” АД срещу П. С. Х., като
кредитополучател за установяване дължимост на вземания на банката по издадена по
ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед № 261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от сметка на потребителя по договор за
обединяване на кредити от 03.06.2020г, както следва:
1. просрочена главница в размер на 45 905.74 лв. (от която сума от 3 273.37 лв.,
формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42 632.37 лв.
предсрочно изискуем остатък)
2. сборно вземане от 1 484.80 лв. за договорни лихви, претендирани като
начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна
главница по кредита, начислена от 28.08.2020 г. до 31.01.2021 г.
3. сборно вземане от 62.35 лв. за лихвена надбавка, претендирани по уговорка в
чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради просрочие на
вноските за главница до предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020 г. до
31.01.2021 г.
4. сборно вземане от 38.26 лв. за обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021 г. до
4.02.2021 г.
5. сумата от 120 лв., претендирани като начислена на 19.03.2018 г. на осн. чл. 16
3
от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при
изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.
В исковата молба се сочи, че на 03.06.2020 г. между „Банка ДСК” АД и П. С. Х. е
договорено обединяване на ползваните от клиента на банката два валутни
потребителски кредита от 10.06.2014 г., като страните се уговорили за превалутиране
на остатъци от задължения по ползваните до този момент главници от 25 000 евро и 15
000 евро и едновременното им погасяване като един дълг в размер на 45 295 лв., с
променлива лихва по периодично оповестяван от банката референтен лихвен процент и
нов погасителен план с краен срок до 28.05.2025 г., включващ и гратисен период на
облекчено изплащане на лихва, частично отложена и капитализирана със съгласието на
кредитополучателя в края на гратисния период. Клиентът бил информиран за начина на
определяне на размерите на годишната лихва като 8.3 % над променлив компонент,
отчитан по обявена от кредитора методика чрез обявен от БНБ пазарен индикатор,
както и с прилаганите при забава лихвени надбавки от 10 % и начисляването на такси,
като се е съгласил с общи условия и тарифа, прилагани от банката към момента на
съответното плащане. В общите условия, връчени на клиента били включени и
условия за прилагане на предсрочна изискуемост след забава от повече от 90 дни и
отговорност в размер на законната лихва върху целия предсрочно изискуеми остатък
след обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че длъжникът преустановил да
обслужва оформения по нова кредитна сметка общ дълг, като осигурил наличности за
погасяване само на първите три вноски(с падеж до 24.09.2020 г.), което послужило
като основание за упражняване на право на предсрочна изискуемост, чрез връчено на
11.01.2021 г.уведомление. Поради липса на доброволно изпълнение от страна на
ответника, на 28.01.2021 г. кредиторът осчетоводил целия остатък от ползвания кредит
като изискуем и поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение за така
осчетоводените просрочени задължения на своя клиент, включително натрупаните
просрочени лихви и обезщетения за забава и допълнително начислени 120 лв. разходи
по тарифа.
В отговора на исковата молба ответникът П. С. Х., е оспорил задължението по
заповедта и установителната претенция на кредитора. Визуализирани са следните
възражения :
Твърди се, че не е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, тъй
като в отправеното до него писмо е описан друг договор.
Договора за обединяване е недействителен, тъй като съдържанието му не е
съобразено с императивни изисквания на ЗПК за кредитна сделка с потребител и с
нормативна забрана за олихвяване на лихви по чл. 10 ал. 3 от ЗЗД.
4
Позовал се е на неравноправно договаряне досежно клаузите за лихвения
процент, като е оспорил и размера на задълженията, приети като нова главница, с
твърденията, че съдържането на договора, вкл. оповестените размери на дълга, са
били изготвени от банката кредитор без потребителя да е можел да въздейства
върху него.
Възразил е също така, че не е търсен нов кредит, а е поискал само облекчения на
условията за изплащане на ползваните кредити поради рязко спадане на
допълнителните му доходи, получавани от търговски обекти, управлявани от него
като самонаето лице.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното
:
Страните не спорят, че на 3.06.2020г. съгласно приложения по делото Договор за
обединяване на кредити от 03.06.2020 г. /л. 8 от делото на Варненския окръжен съд/, те
са договорили нови условия за погасяване на два предходни текущи потребителски
валутни кредита (№ 11/21808961 и № 11/21808940 и двата от 10.06.2014 г.). Същите са
индивидуализирани изрично и описани конкретно, в т.ч. и техния остатък, като сбор от
остатъчни главници, дължима редовна лихва и лихва за забава, в общ сборен размер от
23 228.24 евро. С процесния Договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. това
общо задължение е било превалутирано в лева и след частичен отказ и частично
погасяване били сведени до 45 296 лв. Видно от клаузите на договора от 3.06.20г. тази
сума е уговорена като ползвана главница, съответно са посочени и нови условия за
ползване – срок, променлива лихва, която да се отчита по реда на чл. 7.2.1. от Общите
условия, както и нови условия за погасяване. Договорен бил и гратисен период на
намалени вноски покриващи само 50 % от текущата лихва, и добавянето на остатъците
от тази лихва към главницата в края на този период, като капитализацията на 1 475.42
лв, изрично е посочена като договорена с клиента. Образуваното по този начин общо
задължение било разпределено в погасителен план с равни анюитети от по 977.20 лв. /
включващи главница и лихви / до края на 60-те месеца на уговореното ползване.
Погасителен план, общи условия и извлечение от приложимата тарифа са били
съставени и връчени на кредитополучателя при подписване на договора, като негови
приложения (л. 10-15 от делото на Варненския окръжен съд).
В Общите условия към Договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г . в
чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и непогасена част от кредита, а в чл. 18.1. е
уговорено за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, да се събира
допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавена вноска
представляваща главница. Изрично е предвидено в чл. 18.2. и правото на кредитора да
търси пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по погасителния план
като автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни . Тази възможност
е обвързана със спазването на законовото императивно изискване за уведомяване,
изпратено до адрес за кореспонденция на клиента или с волеизявление за отнасяне в
просрочие при изброени в чл. 19.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или друго
неизпълнение.
Не се спори между страните също така и относно факта, че към момента на
сключване на Договора за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. П. С. Х. вече е
ползвал два налични неиздължени кредита за текущо потребление. Същите, макар и
5
различни, са сключени на една и съща дата - 10.06.2014 г. при идентични общи
условия, падежни дати и крайни срокове. Различават се по предвидения в тях
променлив лихвен процент, като за главницата от 25 000 евро е била договорена лихва
от 8.45%, а за главницата от 15 000евро 9.45% с посочване, че тези размери са условни
и се прилагат като преференция за клиент, ползващ пакетно обслужване (при
стандартни размери на лихвата от 13.45% за тези продукти на банката).
Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че индивидуализиращите двата
договора параметри изцяло съвпадат с описанието на тези два кредита, чиито остатъци
от главници и лихви са били превалутирани и обединени до главница в новия договор.
Двата договора за текущо потребление от 10.06.2014г. са били изменени в
последствие с две споразумения от 21.11.2018 г. Със същите са променени условията
за погасяването им като предвидения алгоритъм е идентичен с Договора за
обединяване на кредити от 3.06.2020г., а именно - посочени са остатъчни задължения
по действащия кредит, включващи и просрочените лихви, част от тях са
капитализирани, а част са погасени, договорен е гратисен период на намалени вноски
до 100% лихва без части от главница и е променена падежна дата. Общият размер на
приложимия годишен лихвен процент е съхранен и по двата договора от 10.06.2014г.
Пред първоинстанционния съд показания е дала свидетелката Пенчева, в
качеството си на служител на ищеца и персонален консултант на ответника.
Установява се, че договорът за обединяване на кредити от 3.06.2020г. е сключен по
повод на забавата за обслужване на предходните два кредита. Предложено е пълно
рефинансиране на старите задължения с нов договор, който да се сключи по реда на
отпускане на нов кредит, вече във лева, с предхождащото го ново проучване на
доходи, пълно информиране за съществените параметри на новата сделка,
включително разяснение на новия (в случая и по- нисък) лихвен процент, нов срок и
погасителен план и условия за връщане на левовата главница. Това договаряне между
страните е предхождано от подадено от кредитополучателя искане за
преструктуриране / стр. 72/ , направено на бланка на банката, като са посочени двата
кредита и отбелязано „ обединяване“. Видно от показанията на разпитаната свидетелка
е, че подписаните от кредитополучателя договор за обединяване на кредити и
приложенията му с погасителния план са били връчени за цялостно запознаване
непосредствено преди полагането на обвързващия клиента подпис, като
първоначалното устно разясняване на възможности и сравняване на погасителни
планове приключва с попълването на искането, а предварителната информация за
продукта се предоставя по-късно, след обработка на подаденото заявление.
Свидетелката е посочила в своите показания, че избор в началния момент на
преговорите клиентът прави самостоятелно по предлагани параметри(лихвен процент,
срок, размер на вноска), но не и въз основа на сравнение на размери на вече поети
задължения, които личният му консултант не разяснява.
6
В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ, заключението по
която съдът е кредитирал като обективно, компетентно дадено и съответстващо на
останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. Видно от
същото, след анексите, предложени на клиента в удовлетворяване на първото му
искане за преструктуриране досежно двата договора от 10.06.2014г. - стр.55-61 и стр.
65-71, с които е договорено капитализация на неплатени от клиента просрочени
лихви, размерите на начислените от кредитора задължения надхвърлят по размер
изчислените от вещото лице по началните и непроменени погасителни планове до
30.06.2020 г. Във вариант 3 от експертизата вещото лице, след като е приложило
първоначалните условия за лихви и срокове за ползване и при тези изчисления към
01.02.2021 г. е установило, че размерите на левовата равностойност на всеки от
кредитите възлиза на 29 176.52 лв. по първия и 47 216.16 лв. по втория кредит или
общо 47 245.34 лв. При прилагане на условията на договора за обединяване на кредити
от 3.06.20г., въпреки представените като облекчени и подобрени условия общият
размер е 47 447.82 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, от „Банка
ДСК” АД срещу П. С. Х., като кредитополучател за установяване дължимост на
вземания на банката по издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед №
261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на кредити от
03.06.2020г, както следва:
1. просрочена главница в размер на 45 905.74 лв. (от която сума от 3 273.37 лв.,
формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42 632.37 лв.
предсрочно изискуем остатък)
2. сборно вземане от 1 484.80 лв. за договорни лихви, претендирани като
начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна
главница по кредита, начислена от 28.08.2020 г. до 31.01.2021 г.
3. сборно вземане от 62.35 лв. за лихвена надбавка, претендирани по уговорка в
чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради просрочие на
вноските за главница до предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020 г. до
31.01.2021 г.
4. сборно вземане от 38.26 лв. за обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021 г. до
7
4.02.2021 г.
5. сумата от 120 лв., претендирани като начислена на 19.03.2018 г. на осн. чл. 16
от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при
изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.
Безспорно между страните е, че с процесния договор на 03.06.2020 г. банката
договорила с клиента си нови условия за погасяване на два текущи потребителски
валутни кредита, а именно №11/21808961 и №11/21808940, и двата от 10.06.2014 г.
Видно от данните по делото, както и от събраните доказателства, се установява,
че длъжникът е преустановил обслужването на оформения по нова кредитна сметка
общ дълг, като е осигурил наличности за погасяване само на първите три вноски (с
падеж до 24.09.2020г), което послужило като основание за упражняване на право на
предсрочна изискуемост.
Въззивникът твърди, че не са настъпили условията за обявяване на кредита като
предсрочно изискуем. Видно от приложеното по делото Уведомление изх. № 0090-20-
00092/07.01.2021 г., банката в съответствие с уговорените между страните Общи
условия е известила кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на
процесното задължение на 11.01.2021 г., като е индивидуализирала коректно
забавените плащания чрез посочване на договор с дата, съвпадаща с последното
съглашение между тях.Това дава основание на съда да приеме, че са налице всички
предвидени условия, при чието наличие кредиторът може законосъобразно да лиши
длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо
да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията и без да
се изисква срок за предупреждение. В тази връзка съдът съобразява и изразеното в
Тълкувателно Решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС становище, според което
предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва след упражняване на
правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, при наличие
на изрично уговорени обективни предпоставки.
Спорна в настоящото производство е и действителността на Договора за
обединяване на кредити от 03.06.2020 г., както и приложимостта на изначално
договорените в двата кредита условия към процесната сделка.
Несъмнено процесният договор за обединяване на кредити от 3.06.20г. следва да
се разглежда в приложното поле и защитните норми на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите. Видно от събраните гласни доказателства
новите условия по сключения договор са предложени от самия доставчик без
кредитополучателя да е имал възможност да прецени доколко предлаганият договор за
кредит съответства на неговото финансово състояние и какви биха били реалните
последици от новите, сочени от доставчика като подобрени, условия. Съдът цени
обстоятелството, че на кредитополучателя не е предложен друг начин за преодоляване
на забавата, като в същото време при първоначалния разговор у него е създадено
впечатление, че доставчикът ще подходи по начин, идентичен с досегашния,
предлагайки анекс. При срещата, непосредствено предхождаща подписването на
8
процесния договор и комплекта съпровождащи книжа, те вече са оформени като нов
договор, с условия, формулирани по различни от уговорените в преддоговорните
отношения и окончателно приемливи за банката начин.
Настоящият състав напълно споделя изводите на Варненския окръжен съд за
недобросъвестност от страна на договарящият се с потребител търговец. Тази
недобросъвестност следва от предложеното съглашение, което се състои от
установителна част, с характер на спогодба по размера на текущ дълг по два кредита и
уговорки за изменение на условия за погасяването им с типично новационен характер
по превалутиране и обединяване на вноските за погасяване на вече усвоена, а не
новопредоставена главница. Настоящата съдебна инстанция също не достига обаче до
положителен правен извод, че е постигнато общо и съвпадащо съгласие и воля за
изцяло ново кредитиране. Ето защо договорът за обединяване на кредити от 3.06.20г.
следва да се разглежда в своята естествена връзка с предхождащите две съглашения от
10.06.2014г. Още повече, че тази зависимост е изрично визуализирана в подаденото
искане за преструктуриране от ответника / стр.72/, така и в самия договор от 3.06.20г.
Изложеното дава основание на настоящата съдебна инстанция да приеме, че клиентът е
счел, че е обвързан с договор за обективна новация чрез обединяване на задълженията
по двата текущи договора от 2014г., а не с договор за новопредоставен кредит.
Според формираната задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
175/25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., за да е налице валидна
новация на дълга, извършена с процесния договор за обединяване на кредити, следва
да са налице кумулативно следните предпоставки: от обективна страна 1/. да има
валидно възникнало съществуващо предишно задължение, което да се погасява; 2/. да
има валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/. да съществува разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да
имат различен предмет, а от субективна страна страните следва 1/. да имат ясно
изразено намерение и 2/. способност за новиране.
В случая, съобразно съдържанието на договора за обединяване на кредити, не е
извършено само преструктуриране на първоначалните задължения по договорите за
потребителски кредит, а е поет изцяло нов дълг, чиято цел е да погаси предходните.
Налице е едно общо задължение с ново общо основание, съответно на описаната в
новия договор цел на обединяване на дълга, чрез погасяване занапред на двата кредита
като един кредит за текущо потребление, превалутиран в лева по фиксиран в новия
договор курс.
Видно от поведението на двете страни, този договор е наложен след обсъждане
на единствено предложен от кредитора вариант за преструктуриране, чрез обединяване
на двете задължения, но с нов срок и капитализиране, и нови условия за погасяване,
9
т.е. налице е желание на страната да погаси старите си задължения. Безспорно при
обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение -
длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото по
договора. Именно с процесния договор за обединяване на кредити длъжникът е поел
задължение за разсрочено плащане на една глобална сума, а не за погасяване на
отделни суми – главница, лихви, такси и комисионни, както е било уговорено в
договорите за кредит. Предходното, в съвкупност, неизменно води до изпълнение на
необходимата цялост от правопораждащи факти за наличие на обективна новация. Ето
защо настоящата съдебна инстанция намира, че с договора за обединяване на кредити
действително е извършена обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като
по новото съглашение е извършена промяна, както на основанието, така и на предмета
на първоначалните договори за потребителски кредит, като чрез новацията старите
дългове са погасени, а на тяхно място е възникнал нов.
Първоинстанционният съд правилно е преценил с оглед на събраните гласни
доказателства, че по част от клаузите на договора за обединяване на кредити липсва
дължимото индивидуално информирано съгласие на потребителя. Предвид този
правен извод на съда същият законосъобразно е разгледал служебно конкретните
клаузи на договора от 3.06.2020г. за съответствие с интересите на потребителя. Винаги
кредитополучателят - потребител е икономически по-слабата страна в
преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от
гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на
информираност. Валидността на клаузите в процесния договор следва да се прецени
към момента на сключването му.
Настоящата съдебна инстанция като съобрази формираната съдебна практика
на касационната инстанция по въпроса относно критериите за установяване дали
договорни клаузи накърняват добрите нрави, обективирана в решение №
135/19.11.2020 г. по т. д. № 1066/2019 г. на ВКС, IІ т. о., ТК и в решение № 60080 от
16.09.2021 г. по т. д. № 466/2020 г. на ВКС, I т. о., ТК, намира, че съгласно
принципните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските договори, така и за търговските сделки - аргумент от чл.
288 от ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
10
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на
договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. За разлика от потребителя,
търговецът, независимо дали той е физическо или юридическо лице, при сключване на
договорите във връзка с дейността си трябва да положи най-голямата дължима грижа –
тази на добрия търговец. С оглед на това, той не може да се ползва с по-голяма защита
от тази на потребителите по ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
сключените от потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП неиндивидуални клаузи
в договор са нищожни като неравноправни, ако уговорката е във вреда на потребителя,
тя не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорките, които определят основния предмет на договора, сключен от потребител, и
не са индивидуално договорени, не могат да бъдат неравноправни, ако са ясни и
разбираеми – чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Видно от представения по делото заверен препис от Договор за обединяване на
кредити от 03.06.2020 г., той съдържа всички съществени условия на чл. 22 от ЗПК. В
процесния случай, кредитополучателят се е запознал и с представените му Общите
условията на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление. В двустранно
подписания погасителен план към договора ясно са очертани основните елементи по
възникналото облигационно отношение между страните, като в табличен вид са
разграфени съответните задължения и срокове за изпълнение по тях.
В същото време с оглед на депозираното и поддържано заключение по ССчЕ
пред първата инстанция се установява обективния факт, че посочените в първата част
от споразумението от 3.06.2020г. дължими размери са формирани, както след
предходна капитализация на лихви по анексите от 2018 г., така и с ново добавяне на
вече просрочени остатъци от договорни лихви до краен превалутиран нов размер на
кредита. Това олихвяване на изтекли лихви в пълна степен покрива смисловото
съдържание на анотицизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от 33Д.
В съдебната практика безспорно се приема, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница
на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, но не
и по отношение на физически лица, каквото качество има длъжника.
Преструктурирането на дълга съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./, не представлява предвидена в наредба
на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от 33Д. Това
11
означава, че липсва каквато и да е правна възможност по сключени с физически лица
договори за кредит, какъвто е процесния от 3.06.2020г., да се допуска начисляване на
лихви върху лихви.
Още повече, в установената практика на съдилищата анатоцизмът, като резултат
от олихвяване на изтекли лихви се ограничава категорично от допустимото от закона
преструктуриране на рискови експозиции чрез отстъпки към длъжника в хипотеза на
невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено
финансово състояние. В този смисъл - Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1504/2018 г., II т. о., ТК. Трайна и категорична е съдебната практика, че анатоцизмът
няма за своя последица намаляване на дълга, ако не е премахната причината за
намаляване на дохода и капитализирането единствено отлага необратимото влошаване
на изпълнението на длъжника и по новия план, предложен от кредитора. Това е била
законодателната логика да се забранят клаузите, предвиждащи включване на
просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху
тях да бъдат начислявани лихви. В този смисъл е и практиката на ВКС, обстойно и
коректно цитирана от първоинстанционния съд.
От доказателствата, приобщени към делото, настоящата съдебна инстанция
достига до правния извод, че анатоцизъм е приложен както в анексите, така и в
процесния новационен договор. Правна последица от този извод е, че е налице
нищожно договаряне по отношение на тези конкретни клаузи, което не следва да се
съобразява в процесните отношения, като противоречащо на закона. В същото време, с
оглед на обстоятелството, че новите параметри на левовия кредит са на базата на тези
предходни договаряния, не може да бъде съхранено и действието на уговорките за
новия начин на погасяване с вноски по новия план.
Действително изпълнението на така сключените договори е било дължимо до
новирането на задълженията. Поради невалидното установяване на размера на новия
левов дълг, погасителния ефект на обединението на основанията не може да се зачете и
по отношение на уговорен нов размер на главници и лихви.
Предвид фактът, че съдържанието на Договора за обединяване на кредити от
3.06.2020г. не съответства на принципно ново договаряне, което да е независимо и
различно от двата предходни договора, а напротив –както се посочи по – горе се
намира в пряка юридическа връзка с тях, първоинстанционният съд правилно е
изследвал съдържанието и клаузите на предходните два договора за потребителски
кредит. След формирането на правни доводи, че уговорките в същите (с изключение на
неравноправно наложено право на кредитора да променя по своя методика лихвен
процент, допълнителното „доначисляване“ на невключена в плана лихва и добавени в
едностранно оповестена тарифа разходи при предсрочна изискуемост) са валидно
договорени, правилно е приложил само условията, изначално договорени в двата
кредита, без да отчита промените в главниците (капитализирани в анекси и в новия
договор). По този начин е заместил с тях приетите за недействителни в договора за
обединяване на кредити от 3.06.202г. уговорки между страните.
С оглед на изложеното по – горе, съдът достига до правния извод, че от общото
съдържание на новия договор, потребителят може да бъде обвързан само с уговорките
за новиране на основанията до един кредитен продукт, изплащан в лева по фиксиран
курс, но не и с останалата част от съглашението. Действително не може да бъде изцяло
отречено действието на изявената воля на потребителя за „обединяване“ и
превалутиране на задълженията, която недвусмислено е заявена като негов избор на
предложението на кредитора и дори посочена като основна цел на новия договор.
Съответно и след новото договаряне, условията за погасяване на консолидирани като
12
един дълг задължения са съхранени, а приложими са само началните погасителни
планове, които съвпадат с валидно договорени начални условия без всякакви промени,
като действащи уговорки за обслужване на единния кредит.
Предвид всичко това, от вариантите, представени от вещото лице по
заключението на ССчЕ в първата инстанция, кредитирана от съда като безпристрастно
и професионално дадено, правилно е приложен този, при който направените
изчисления са на базата единствено на уговорките между страните по първоначалните
договори до момента, в който банката се е позовала на продължителна забава. По този
начин са съобразени правните изводи на съда досежно констатирания анатоцизъм и
неравноправно установени размери в част от новационното споразумение по
отношение размера на новата главница по договора от 3.06.2020г., както и са
изключени недействителните неравноправни клаузи и уговорки, противоречащи на
императивни норми на ЗПК.
Съгласно ТР № 3 / 2017г. ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи съобразно
само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Правилно Варненският окръжен съд е приел за безпредметна защитата на
П. С. Х., основана на изтекла погасителна давност. От по-подробните справки в
приложенията към експертизата по тези варианти (приложение № 12 на л. 163 и
приложение № 15 на л. 170) е видно, че размерите на сумите, които са били
просрочени при пропускане на падежи преди обявената пълна изискуемост са
формирани от вноски с най-ранни падежи 27.11.2019 г. за главница и 27.12.2019 г. за
лихва.
Предвид заключението по ССчЕ ответникът в първоинстанционното
производство е бил в забава, продължила повече от 90 дни, и по двата кредита от
10.06.2014 г. Това дава основание на настоящата инстанция да приеме крайния правен
извод на съда, че към началото на 2020 г. са настъпили предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението съобразно Общите условия на банката при
първоначалното договаряне с кредитополучателя, съответно - към 07.01.2021 г. е
съществувало основание за обявяване на непадежиралите вноски за предсрочно
изискуеми. При този извод на съда, предвид заключението по ССчЕ превалутираните
задължения към 01.02.2021 г. са включвали общо по двата договора: сбор от
падежирала и вече предсрочно изискуема редовна главница в размер на 43 094.09 лв.;
натрупани неплатени лихви по вноски с настъпили падежи (просрочена редовна лихва)
в размер на 3 629.27 лв. и обезщетение за забава в размер на 10 % от просрочени части
от вноски само за главница в размер на 492.80 лв. За горницата над 43 094.09 лв. до 45
905.74 лв. (главница), установителната претенция следва да бъде отхвърлена
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези
на Окръжен съд Варна, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
По разноските:
В настоящия случай „Банка ДСК” АД претендира сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатена държавна такса в
размер на 56.23 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въззивникът П. С.
Х., чрез адв. Д. Т. претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА, съгласно
инкорпориран във въззивната жалба списък по чл. 80 от ГПК и представен Договор по
13
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Предвид установената съдебна практика - когато и двете страни по спора са
обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от
въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби
не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е
направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна
въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК. В тази връзка Определение № 336 от 07.05.2013 г., постановено по ч. т. д. №
638/2012 г., II т. о. на ВКС; Определение № 401 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1810/2020
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
С оглед на горното, в полза на „Банка ДСК” АД се дължат само разноски за
защита срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба и същите са в размер
на 300 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПП и съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В полза на адв. Д. Т.
следва да се заплатят разноски само за защита срещу подадената от банката въззивна
жалба като същите са в размер на 581 лв. определени по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д. №
324/2021 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН **********, гр. Варна, да заплати на „Банка ДСК ” АД,
ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, сумата в размер на 300 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК ” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19 да
заплати на адв. Д. Х. Т. от ВАК с л. № **********, сумата в размер на 581 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената от банката
въззивна жалба, на основание на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В необжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1,
респективно ал. 2 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15