№ 202
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330206929 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 663624-F655926 от
21.09.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на „ВИДИГО" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 65, ет.2,
ап.5 представлявано от Д. И. Б., с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
По съображения изложени в жалбата си „ВИДИГО” ЕООД моли Съда да
отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от адв. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрк. А. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Навежда
доводи за безспорно установено нарушение, извършено от жалбоподателя и
за липса на процесуални нарушения. Претендира разноските за
1
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-жалбоподател „ВИДИГО” ЕООД извършвало търговска
дейност като стопанисвало търговски обект – маса № 7, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „******“. Във връзка с тази му дейност на 10.05.2022г. в 11:00
часа била извършена проверка от НАП, като от органите по приходите била
извършена контролна покупка на един килограм ягоди на стойност 5,00 лв.,
за която не бил издаден фискален бон от ФУ, нито ръчна касова бележка от
кочан. Контролната покупка била заплатена в брой, преди легитимация, от
старши инспектор по приходите – М. А. Ч. на лицето - Д. И. Б. – управител.
При проверка в информационните масиви на НАП било установено и че към
датата на проверката нямало данни за регистрирано в НАП фискално
устройство за горепосочения търговски обект, на което да се отчитат
оборотите от извършените продажби. Така проверяващите установили, че
„ВИДИГО” ЕООД в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, не е монтирало, въвело в
експлоатация и не е регистрирало в НАП фискално устройство за отчитане на
извършените продажби от датата на започване на дейността на обекта –
10.05.2022г.
Проверката била документирана с протокол ПИП cep. АА №
0118824/10.05.2022г.
Въз основа на така извършените констатации, свидетелят М. А. Ч. съставил
АУАН № F655926/18.05.2022г. срещу „ВИДИГО” ЕООД за нарушение на чл.
7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, който
бил подписан без възражения от управителя на дружеството, а тези които
постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган /АНО/.
2
Така въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителят на акта М. А.
Ч., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него
констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата и място извършил
контролна покупка на един килограм ягоди, за който обаче Д. И. Б. не му
издал касов бон, тъй като на обекта изобщо не е имало фискален апарат. След
легитимация на органите на НАП Б. самостоятелно попълнил декларация, в
която посочил, че той е управител на дружеството „ВИДИГО” ЕООД, което
пък стопанисвало процесната „маса № 7“ находящ се в гр. Пловдив, ул.
„******“ и магазин на „Руския пазар“. Свидетелят заявява също, че в
началото на всяка проверка се предоставя на проверяваното лице декларация,
за стопанисвани обекти и за трудови договори, като в конкретния случай Д.
И. Б. не е посочил, че е на трудов договор, а вписал, че е управител на
стопанина на обекта, което било проверено и потвърдено и от самите органи.
Съдът възприема показанията на свидетеля Ч., защото са подробни,
последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил
твърдяното нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, се определят с Наредба, издавана от
Министъра на финансите. Това е приетата Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година).
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е регламентирано
3
задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път или по другите посочени в Наредбата начини. В чл.
7, ал. 1 от същата наредба е въведено задължение на лицата по чл. 3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Националната
агенция за приходите фискални устройство от датата на започване на
дейността на обекта.
Субект на нарушението са лицата по чл. 3 от Наредбата, а именно тези,
които извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Такова
именно качество има и жалбоподателят, доколкото се установи категорично
от доказателствата по делото, че в негов обект е извършена продажба на
услуга, а именно – продажба на ягоди. Осъществяваната дейност на този
обект е от жалбоподателя, видно от представените изрични обяснения лично
от представляващия дружеството в попълнената от него декларация за
стопанисвани обекти от задължено лице от 10.05.2022 г. и от описа на
паричните средства към ПИП 0118824/10.05.2022г. Няма как да се приеме за
основателно възражението, че намиращият се в обекта Д. И. Б. е бил подведен
от контролния орган да впише това, което последният му е казал. Б. лично е
присъствал по време на проверката, като не е направил каквито и да било
възражения, че представляваната от него фирма не е собственик и стопанин
на процесната маса. Нещо повече, управителят саморъчно е вписал, че няма
възражения, включително и по отношение на собствеността и стопанисването
на процесната маса, както и че оборотът от нея е от извършени продажби, без
фискално устройство. Ако е бил просто работник е щял да впише този факт
още при самата проверката на 10.05.2022г., която се е извършила в 11:00 часа,
докато регистрацията на трудовия му договор е станала не един, а пет часа
по-късно. Св. Ч. обяснява, че преди проверката от органите се предоставят
винаги два вида декларации – за стопанисвани обекти и за трудови договори,
като лицето Д. И. Б. е попълнил тази за стопанисвани обекти, като е посочил
и че парите от печалбата се взимат именно от процесното дружество. Тоест
във всички официални документи е било посочено, че именно дружеството-
жалбоподател е стопанисвало процесната маса, а не твърдяното трето лице
Н.В.Б. Следва да се посочи и че разрешението за ползване на маса № 7,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „******“ е било издадено на Н.Б. едва на
4
12.05.2022г., а по време на проверката на 10.05.2022г. масата е била
използвана, което опровергава твърденията на жалбоподателя, че към
процесната дата проверяваният обект е бил стопанисван от друго лице.
Така провереният обект – маса № 7, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„******“ именно представлява търговски обект на дружеството, в който обект
се е развивала търговската дейност на същото. Това отговаря на пар. 1, т. 41
от ДР към ЗДДС, който определя "търговски обект" като всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки
или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от
което се извършват продажби. Поради това и жалбоподателят е бил длъжен
да монтира, въведе в експлоатация и използване регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Такова фискално
устройство обаче не е било монтирано и към момента на извършване на
продажбата, въпреки че към този момент търговецът е имал задължение да
притежава такова устройство. С липсата на фискално устройство, при така
извършваните продажби в обекта, нарушителят е осъществил състава на
вмененото нарушение.
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС размер от 3000 лв.,
като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената
норма. Тя се налага когато нарушението е довело до неотразяване на приходи,
а случаят е точно такъв.
С оглед на приетата за осъществена фактическа обстановка, съдът приема,
че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като
не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не
е налице "маловажен случай" на административно нарушение. В случая с НП
е наложено административно наказание за неизпълнение на задължение,
свързано с редовното отчитане на извършваните продажби. Обществената
опасност на този вид нарушения, видно от предвидените санкции, е
определена от законодателя като изключително висока, тъй като същите
5
представляват неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на дейността й по контрол на задължението за отчитане на
всяка продажба, както и осигуряването на държавния фиск. Не се изисква
щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е именно регулиране
на обществените отношения, свързани с основна функция на държавата по
събиране на данъците. Тъй като конкретното нарушение е формално, на
просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, изразяващ се в настъпване на някаква вреда, но то на
практика води до възпрепятстване на посочените обществени отношения, а
както е отразено и в АУАН и НП и до неотразяване на приходи, доколкото се
установява дружеството да извършва продажби без регистрирано ФУ. В
случая извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Не може да
бъде такова обстоятелство стойността на извършената покупка, доколкото
същата касае единствено механизма за разкриване на извършеното
нарушение, което както вече се посочи е формално.
Затова съдът намира, че не е налице хипотезата на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като е взел предвид това и е наложил санкция в
минималния размер, административнонаказващият орган е издал
законосъобразно НП, което следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН право на
възнаграждение има въззиваемата страна, като според актуалната редакция
на НЗПП размерът може да варира от 80 до 150 лева. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да
бъде определено в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на по 80 лв., поради което и на
жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати тази сума.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 663624-F655926 от
21.09.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на „ВИДИГО" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 65, ет.2,
6
ап.5 представлявано от Д. И. Б., с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВИДИГО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 65, ет.2, ап.5 представлявано от Д.
И. Б., с ЕГН: ********** да заплати на Национална агенция по приходите
сумата от 80 лева, представляваща разноски за представителство от
юрисконсулт в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7