ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 319806.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502584 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ликея“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов“ 79, етаж
3, ап.5, представлявано от Бистра Константинова Василева срещу
Определение от 06.07.2020г., постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по описа на
ВРС, XIV състав, с което е допуснато обезпечение на предявения осъдителен
иск от Н. Н. Н. , ЕГН **********, гр.Варна, ул.*********************
срещу ****** ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул."Ген.Столетов" №79, ет.З, ап.5 представлявано от управителя
Бистра Константинова Василева, ЕГН *****************, за заплащане по
банковата сметка на ищеца в Банка ДСК ЕАД, IBAN:
***********************, BIC: ********** на сумата в размер на 7000
/седем хиляди/ лева, дължима на основание чл.3.4 от договор за възлагане от
30.03.2020 г., с предмет „Изработване на инвестиционен проект“ за обект
„Промяна предназначение на „Гараж за две коли" в „Ателие и Гараж за един
автомобил", разположен на партерен етаж в сградата в УПИ ***,
кв****************************** част Архитектурна фаза/и/ - технически
проект, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата, чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствен на
ответното дружество недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1.670.1.12 по кадастралната карта на град Варна,
1
описан по нотариален акт № 103, том LVII, дело №12078/2016 г. на Служба
по вписвания Варна - „гараж за две коли" с площ 50.94 кв.м., разположен на
партерен етаж в сградата в г*********************построена в
********************** м.р., на основание чл.389 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: на 03.08.2020г. след справка, която направил в
СВ – Варна установил, че върху процесния имот била вписана възбрана.
Сочи, че не му е било официално връчено съобщението за налагане на
възбраната, като подадената жалба е в срок. Твърди, че седмица преди да
бъде наложена обезпечителната мярка, жалбоподателят се разпоредил с
недвижимия имот, като го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на
06.07.2020г. на трето лице, т.е. към датата на налагане на възбраната имотът
не е бил собственост на жалбоподателя. В уточнителна молба сочи, че за него
е налице правен интерес от обжалването, доколкото се е разпоредил с имота,
преди вписване на възбраната, което водело като резултат, че възбраната била
наложена по партидата на имот, собственост на трето лице и по партидата на
жалбоподателя – несобственик. Налагането й не водело до благоприятни
последици и за молителя, поради което била незаконосъобразна и моли за
отмяна на обезпечението.
Препис от частната жалба е изпратен на молителя, който е подал
своевременно отговор на същата. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като
не бил спазен срокът за нейното подаване /не са представени доказателства за
връчването на съобщението от СВ – Варна/. Твърди, че жалбата е
недопустима и на друго основание – липса на правен интерес, доколкото
жалбоподателят се е разпоредил с имота преди налагане на възбраната. В
условията на евентуалност, моли да се остави в сила определението на ВРС,
доколкото жалбата е неоснователно, предвид, че жалбоподателят не е
собственик на имота. Претендира разноски за депозирането на отговора на
частната жалба.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
С Определение от 06.07.2020г., постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по
описа на ВРС, XIV състав, е допуснато обезпечение на предявения
осъдителен иск от Н. Н. Н. , гр. Варна срещу „Ликея“ ЕООД, гр. Варна, чрез
налагане на възбрана върху собствен на ответното дружество недвижим имот
2
с идентификатор: 10135.1.670.1.12, на основание чл. 389 ГПК.
Видно от приложените към частната жалба доказателства, възбраната е
вписана на 13.07.2020г. в Службата по Вписванията – Варна, а на 06.07.2020г.
жалбоподателят „Ликея“ ЕООД е прехвърлил процесния недвижим имот чрез
договор за покупко-продажба на трето лице – НА No 179 , том I, рег. No 1553,
дело 154 / 06.07.2020г. на нотариус Диана Стоянова.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът приема, че частната жалба е подадена в срок, доколкото
твърдението на жалбоподателя е, че е узнал за наложената обезпечителна
мярка след като е направил справка на 03.08.2020г. Към тази дата съобщение
от СВ – Варна не му е връчвано, поради което и съдът приема, че срокът за
обжалване на наложената обезпечителна мярка тече от тази дата, като
частната жалба е подадена на същата дата -03.08.2020г. или в преклузивния
седемдневен срок.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно задължителните разяснения в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на
ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към
патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение
чрез налагане на възбрана или запор, т.е. въпросът за собствеността върху
имота е ирелевантен за настоящото производство. Към настоящия момент, в
страната, не е въведен имотен регистър, а вписванията се извършват по реда
на Правилника за вписванията или по персоналната партида на всяко
физическо лице. В този смисъл и ако длъжникът действително е собственик
на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като
съгласно чл. 453 от ГПК, извършените след вписването разпоредителни
сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. В случай, че имотът
е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо
него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво
вписване. Жалбоподателят няма интерес от исканата отмяна на това
основание. При наличието на тези данни, евентуално в правомощие на съда е
да прецени дали са налице условията да отмени обезпечението по реда на чл.
402 ал.2 ГПК, но компетентността не е на въззивния, а на
3
първоинстанционния съд.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
обжалваното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение /без номер/ от 06.07.2020г.,
постановено по гр.д. 7311 / 2020г. по описа на ВРС, XIV състав, с което е
допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск от Н. Н. Н. , ЕГН
**********, **************************срещу „Ликея" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Ген.Столетов" №79,
ет.З, ап.5, представлявано от управителя Бистра Константинова Василева,
************************ чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху
собствен на ответното дружество недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1.670.1.12 по кадастралната
карта на град Варна, описан по нотариален акт № 103, том LVII, дело
№12078/2016 г. на Служба по вписвания Варна - „гараж за две коли" с площ
50.94 кв.м., разположен на партерен етаж в сградата в
**********************, построена в УПИ 1-39, кв.58"Б", 11 м.р.,
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4